О, Икарус!
Три часа хората на спирката чакат.
Автобусът спира! Улиците празни как кънтят от викове разни.
Пристъпи ужасни! Дванайсети път към вратата се спуска тълпата дива,
тела се стелят, пот я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Дебел чичко безумно сочи рейса пак
и вика: „Търчете! Вътре има място!”
И тръгва паплачта с ревове бясни.
Блъскат се, викат; без сигнал, без ред
с нокти и зъби напъват напред.
А хората вътре не се поддават на смут.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Места липсват, но волите траят,
ръцете се пречупват, гърдите остаят,
и сладката радост до крак да измрат,
но с автобуса да продължат своя път.
И вика някой: „Софийски чеда! Шофьорът в огледалото ни гледа!”
„Сритайте ги долу!” някой се изкряска
и крака стотици се протегнаха завчаска.
И тръпнат качващите се, нивга не видели
прасци толкоз много, космати и дебели.
Но вълни нови от орди юнашки спускат се и автобуса лашкат...
Още миг ще се качат, но ето –
контрольор пробива си път.
И днес ощ` кметът, щом кампания захваща
папки разни чете и препраща,
умолява съдията да бъде човек
и да отлага делото от век на век
"Тъй като напоследък тук има доста добри стихотворения" - бих те поправила, защото мисля, че напоследък тук могат да се прочетат всякакви стихотворения, в това число и далечни подобия на стихотворения. Все пак римата и ритъмът донякъде, поне донякъде, трябва да ги има.
"Опълченците на София" ми хареса. Припомних си епични моменти от моя живот като:
- отказът на един автобусен шофьор да продължи нататък, защото се беше разсърдил на един пътник - разменили си бяха някакви неприятни реплики, след което всички пътници чакахме доста време на шофьора да му мине сръднята, за да подкара автобуса;
- неочакваната промяна в маршрута на автобуса, в който пътувах, и коментарите на пътниците, които допускаха, че може би сме жертви на отвличане;
- влаченето на едно момиче по пода на трамвая от две контрольорки, защото то се оказа нередовен пътник, но не искаше да слезе;
- моят внезапен плонж в резултат на рязкото спиране, пак в автобус, като за целта бях облечена в светли дрехи;
- и така нататък, и така нататък...
Контрольорът беше един чичка- много дребен и слабичък , с едни дебели очила- някой може и да се сети за него, защото е доста запомнящ се тип. Аз лично съм го виждал два ,три пъти.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви