Не се чувствам добре днес. Вероятно преходът, през който преминава живота ми не е толкова лек, колкото смятах. Но не ми тежи. Решила съм, че е време за промяна. И макар да не искам да пиша за себе си, защото просто не изпитвам нужда от това, май се налага да го направя. Не за друго, а за да е ясно от къде се породи причината за този пост.

Някои ме познават, други са чували за мен, трети смятат, че ме познават. Да не забравяме и онези, които си ...

Времето предразполага. За топли мечти. Вече дори безсънието не ми помага да спра да мисля. Едва държа очите си отворени, но пак съм там, от където тръгвах няколко стотин пъти. При теб. Защото от нея не съм си тръгвала никога.

Все още смятам, ако харесваш нещо в мен, то е избирателно. А знаеш ли колко неща не харесвам, в теб? От дразнещия ти навик да оставяш храна в чиниите, да ставаш от масата преди да...

Ще ми се да напиша нещо. За живота, за мъжете, за себе си, за есента и обичайните глупости. Ама нещо музата ми пак се е запила.