Беше на колебливата възраст около 20 години, когато внезапно се озова на онази улица. Посред нощ, веднага след подлеза, той бързаше, зиморничаво пъхнал ръце в джобовете, с щръкнали от студа рамене. Никога не беше минавал оттук. Странно, защото след три пресечки си е почти у дома. Би трябвало да познава всяка педя от квартала. Хм. Тъничка като косъм уличка, с обичаайните неравности, с тъмни двуетажни къщи от двете ѝ страни. Едва доловимо ми...

Знам около хиляда начина да си кръстосам краката.Точно днес изобретявам хиляда и първия. Не, моля те, няма нужда да забелязваш,че е нов и единствен. Няма нужда дори да пресичаш целия бар, за да се запознаешс мен.

Сочно и кратко, с вкус на смокини,

тръгва си лятото, сгърбват се къщите.

Щом край морето август премине,

възлести пръсти лозниците мърдат.

Вече втори деннаблюдаваше гърба й. Падината между плешките, почти неподвижна до мига, в койторъката й вдигаше чашата с капучино. После тъмното раздвижване на кожата, коетостисваше стомаха му и го караше да сведе очи. Вчера беше с бяла тишъртка скачулка. Косата й нежно докосваше ръба на дрехата и той изведнъж си представигъдела от тези прецизно подстригани връхчета. Наблюдаваше я уж дискретно,докато имитираше нехаен поглед отвъд витрината. А там ...