Барман, едно от същото

Знам около хиляда начина да си кръстосам краката. Точно днес изобретявам хиляда и първия. Не, моля те, няма нужда да забелязваш, че е нов и единствен. Няма нужда дори да пресичаш целия бар, за да се запознаеш с мен. Можеш просто да ми изпратиш питие; и без това вече не им броя поредността. Все едно какво, разбира се, разбира се, разбира се. Тъмно е. Вече не знам защо съм тук, очертанията на бармана са леко мътни. Но поне сервира с усмивка. Не, не, не! Не се занасям, усмихва ми се. Закачливо. Ах, малък негодник, сигурно мисли, че съм леко пийнала и затова – твърде достъпна. Голяма лъжица съм за твоята уста, сладурче.

- Лъжица? От същото? – дъртата кикимора вече на лъжици поръчва. Всеки ден е така. Почивам обикновено в понеделник и вторник, но не вярвам да не си спазва програмата. Пие безобразно. Сама и до амок. Просто не знам как в края на смяната ми успява да се изклатушка на собствените си крака и да си тръгне. Никога не прави проблеми. Веднъж я обсъждахме с Ванката, който за клиентите е Джош. Или направо Джоуууш за лиглите, които седят от неговата страна на бара. А при мен винаги фронтално се залепва кикимората. Кръстих я Мем. С онова широкото, американско „е”. Дето указва, че я си госпожица, я госпожа, но най-вече – с теб са учтиви.

Вальо е съвършения барман. Имах късмета той да ме учи. Има феноменална памет за това кой какво пие. Успява да преброи дори питиетата, които раздавам. Когато започвах, той бройкаше какво поръчват  ученичките, които някак изведнъж ми се лепнаха. След второто питие идваше до мен и с хитро закривена усмивка им обясняваше, че техния Джош налива до 200 на вечер. Оттам нататък започват безалкохолните коктейли. Които като надценка са дори по-високи, заради всички заврънкулки по тях. Гърлите свикнаха да правя шоу от приготвянето им, в резултат сега сме барът, който продава най-много фруктови коктейли вечер. Вероятно в цялата Вселена. А Джош е барманът, дето твори: Ягодова фантазия, Оушън лим, Бананова целувка, шейкове безкрайни и други врътни. Веднъж направих на майка ми Пъпешови тайни, изсмука го благоговейно и изстреля „Какви са тия женски питиета, бе Ванка”. Като че ли не е жена. Толкова за моето изкуство. Оная на бара срещу Вальо сигурно е на възрастта й, но как изглежда! Вечер каца самоуверено на щъркела и като ги подкара – мартини, текила, водка. Не знам има ли нещо, което не е пила. Седи си с поизправен гръб, колкото по-късно става, толкова по-неуверено прекръстосва крака, а Вальо налива като луд. Винаги избира него.

Имам си люби-и-имо столче в този бар. Третото отляво. Горе-долу с гръб към вратата. Така виждам и двете момчета. Едва ли знаят, че танцуват за мен всяка вечер. Безплатно. И дори режисирам от време на време движенията на единия – едно малко, малко, голямо, голямо, голямо. Той се усмихва и ми сипва питието. Даааа, сладък е. Но е твърде малък. За мен. И не съм чак толкоз самотна, че да забърша барман.

- Голяма… водка. Не, от същото. Да, текила. – момчето ми, нима има значение, иде ми да му кажа, но вече се е отнесъл в другата част на плота.

Някой ден ще я поканя на бар. Или просто ще й забъркам един от моите безалкохолни коктейли. Има нещо в тази жена. В смелия й маниер на пиене, в дългия маникюр, в замаха, с който поръчва. Защо ли си е избрала Вальо, нито веднъж не е сядала при мен. Само да му подметна, веднага ще ме остави да я обслужа, но не искам. Искам да ме забележи сама. Освен това на светло може да е бръчкосана. Понякога изглежда самотна, тогава ми е най-неприятно да си помисля, че мога да я пожелая. За Бога, сигурно е на годините на майка ми. Но очите й светят лъстиво. Да, към никого конкретно, но все пак. Много пъти си е тръгвала с други клиенти, които й поръчват питие. Добрата стара игра. Гледам ги в огледалото. Овехтели джентълмени с лъснали темета. До един идват тук, за да гледат моите ученички с подпухналите си очета. Пият по едно и се прибират в домошарските си скривалища. Мем обаче пие до последно. Мъжко момиче. Има един мрежест чорапогащник, с който им събира очите. Ще й го сваля някой ден. Може би.

- Вальо, нека да почерпя дамата с едно питие – усмихвам му се внезапно и за себе си. Кога го реших?

- От същото. – усмихва се Мем. И как завалва! Нещо кофеиново би й се отразило добре. Дали да не се чупя, преди да е станало късно. Вальо ме гледа предупредително и с половин уста артикулира „Тя е алкохоличка, братче”.

Моят барман гледа другия сладур на кръв. И това, защото получих сладка усмивка и безплатно питие. Ревнува ли ме? Оффф, колко сте предвидими това, мъжете. Една жена кръстоса ли си краката под носа ви… Мда, ще пия още едно. От същото. Каквото и да беше. Може би ще си сменя любимото столче.