Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Беше на колебливата възраст около 20 години, когато внезапно се озова на онази улица. Посред нощ, веднага след подлеза, той бързаше, зиморничаво пъхнал ръце в джобовете, с щръкнали от студа рамене. Никога не беше минавал оттук. Странно, защото след три пресечки си е почти у дома. Би трябвало да познава всяка педя от квартала. Хм. Тъничка като косъм уличка, с обичаайните неравности, с тъмни двуетажни къщи от двете ѝ страни. Едва доловимо ми...
Знам около хиляда начина да си кръстосам краката.Точно днес изобретявам хиляда и първия. Не, моля те, няма нужда да забелязваш,че е нов и единствен. Няма нужда дори да пресичаш целия бар, за да се запознаешс мен.
Вече втори деннаблюдаваше гърба й. Падината между плешките, почти неподвижна до мига, в койторъката й вдигаше чашата с капучино. После тъмното раздвижване на кожата, коетостисваше стомаха му и го караше да сведе очи. Вчера беше с бяла тишъртка скачулка. Косата й нежно докосваше ръба на дрехата и той изведнъж си представигъдела от тези прецизно подстригани връхчета. Наблюдаваше я уж дискретно,докато имитираше нехаен поглед отвъд витрината. А там ...
Светът идвакъм мен и ме блъсва челно всяка сутрин. Скачам от леглото преди да се събудя,защото дам ли си време да осъзная, колко е рано… После зъбите, душ,самобръсначка. Преди да усетя, вече съм в колата и градът лети срещу мен.Лампите му още светят и улиците са нощни. Сутрин съм песимист - виждам дългичервени светофари, зелените забравям веднага. Сутрин по тротоарите няма красивижени. Не и преди да пия кафе.
Имам хроничнаумора и торбички под очи...