Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Сочно и кратко, с вкус на смокини,
тръгва си лятото, сгърбват се къщите.
Щом край морето август премине,
възлести пръсти лозниците мърдат.
Виното, с тънкия мирис на минало,
кипва във стомните още по пладне.
Влиза септември, в изби клокочи
циганско лято с матирано рамо.
Схрусква следобеда с бяла усмивка,
миден отблясък в петата му трепва.
Дълго е нощем морето. Горчиво.
Щом идва есен и щом е неделя.
Нямате права да коментирате тази публикация.