Поетите отглеждат тишина

И улиците помнят от желанието,

с което пих, с което те опитвах.

И ъгълът на острото очакване.

И виното, което не допихме.

Днес стиховете могат

точно толкова,

че да не те е страх

и да не ти е тихо.

Докато чакам думите – мълча.

За всичко друго –

                                просто питай.