Върнете се към Любов | Профил | Публикации
всички ключови думи
Уморена съм, а не ми се спи. И по-точно спи ми се, а не ми се ляга... Тук около мен се случиха много неща. (Да ме заплюете, сериозно говоря, ако не седна тия дни да напиша нещо по въпроса). А сега е само късно и е хубаво по тази причина. Всеки откраднат миг е миг спокойствие. Гот. Не се налага да кръстосвам шпаги с кой ли не (а утре ще се налага) .... утре всъщност е днес, защото вече мина 12 часа.
Но не се оплаквам де (за шпагите), интересно е. Признавам, понякога просто си мечтая нещата да се уредят, но знам, че аха да дойде така лелеяната сигурност, и ти става скучно. Важното е да има микс и от двете... как да е. Това са, така да се каже, моите разсъждения след края на деня, а плънката (т.е. защо си ги мисля тия неща по тоя начин) сигурно ще ми отнеме часове писане. That's my life в момента. Чудя се, що за поука би било това. Калпава поука. Затуй и не съм седнала толкова време да разказвам ... липсва ми читавата поука.
А в този момент сякаш утрето няма да дойде. Нещата, (задачите), които логически ще последват като се събудя, са толкова далеч, колкото, да речем, сватбата ми.
...всъщност знам, че ще се оженя. (само не знам за кого..?) Че това, което напоследък ми се струва толкова невероятно (да ми хареса някой, ама наистина), ще стане в един момент. Вече си се чудя сама на себе си с каква лекота тегля една майна или просто си казвам: "Абе мани го тоя". Да харесам някого ми се струва почти толкова вероятно, колкото да спечеля от лотарията ...... и в същото време, може би напук на това, което твърдя, в главата ми става друго. Уморена съм, утрето е далеч (както вече споменах), и в тиквата ми блуждаят единствено откъслечни смесени спомени ... за разни мъжове, които съм срещала тия дни.... откъслечни случайни контакти, които незнайно защо са ми направили впечатление .... ъъъъъъ ... "такова" впечатление. (На мен ли няма кой да ми хареса? Ха!)Но нека си стоят абстрактни (споменчетата). Никак не ми пречат, само мъничко ме е страх да не станат конкретни... А и сега ще си лягам, трябва! Стана много късно, а утре пак ще кръстосвам шпаги.
Ами готини са, да, Шогунка, като цяло са готини. И най-вече са много :) То зависи как смяташ. Имам чувството, че в нощи като онази (от когато е постинга), ги гледаш малко сумарно нещата. В смисъл, къде какво си видял готино или полуготино, се смесва и се сумира. Резултатът? Не можеш да заспиш, не искаш да заспиш, ама не щеш и много-много да мечтаеш, защото даже и ти - даже и в този момент - си даваш сметка, че май-май всъщност на момента няма за кого. Другия вариант е средно аритметично. Това е, така да се каже, дневния вариант :) Доста по-реалистично е, като за начало, а и ти дава възможността да приличаш на и да се държиш като (почти като) нормален човек :) (поне денем). :)
Абе тва да си сингъл голямо изкуство се оказа, честно! Продължавам да гледам на него като един вид възпитание на духа (следващата степен е да спим на иглички. Ама аз май още не съм усъвършенствала съвсем тази :) ). Ами .... номера е, ми се струва, да не губиш вяра, макар че няма реални обекти. И да не си казваш работи от рода на "Всички от другия пол са много зле", "Любов не съществува, освен във филмите от Венецуела", или пък другия вариант "Ами явно аз съм зле, и то доста" ... или третия вариант: да се напиеш, напушиш, нашоколадиш или на... как се казва това? да тръгнеш по мъже/жени квит ти паднат.
Спомням си в един разговор с брат ми си говорихме точно за това и му викам а дали тези, които се женят на 18 за първата си любов ... дали те от известна гледна точне не губят нещо? В смисъл, да си сам по-дълго време е нещо, което се научава малко или много. Познавам хора, които просто никога не са били, откак се помнят, повече от 1 месец сами. Една дълга връзка, после щрак - друга дълга връзка. Все си имат по някой. И съм си мислила - злорадо или не - не знам - че е възможно те в крайна сметка никога да нямат възможността да се научат да ... де да знам ... да бъдат независими ... А то си е хубаво да можеш да бъдеш независим, за да ти е окей връзката. И брат ми ми разправя, в разни книги на Балзак (май Балзак беше, ама може и да бъркам) все става дума, казва, за войната и как условията са тежки доста, но главните герои не стават сломени и продължават да се борят и т.н. И така е, казва брат ми, войната калява характера , но това означава ли, че трябва да има война?
Как да е. А за разликите между мъжете и жените, и аз не вярвам в тях. Чак пък толкоз различни... хехе тук се сещам пaк да цитирам един мой приятел. Ама май няма общо с темата много-много. Той ми е колега от вече бившата работа в заведението и е унгарец и е голям образ. Та, с него обсъждаме веднъж живота и т.н. и не си спомням за кого ставаше дума вече, когото той изобщо не харесва. И той разправя с присъщата си ироничност колко е зле тоя (или тая), описва цветисто (той винаги много цветисто се изразява) и аз му вмятам Е, аре сега, дълбоко в душата си е добър човек. И той (който досега е злословил :) ) ми разправя да, така е. Даже всъщност дълбоко в душата си всички са прекрасни! Всеки човек има, казва, една прекрасна чиста душа. И нашата шефка даже. Всички ние отвътре сме прекрасни! Но понякога за да стигнеш до тази прекрасна чиста душа, трябва да бръкнеш (показва с движение с ръка) дълбоко през пластове от лайна. Иначе си права, за чудесната душа де. Само дето аз не винаги имам желание да стигна до нея (показва пак движението с ръка).
:) :) :)
Ами може би просто някои неща трябва да се научат. Ако не чрез сингълствуване, то тогава чрез кофти връзка :) Или чрез кофти период в иначе хубава връзка ... въобще, изобилие голямо. Така че, Катеринке, и аз не знам кой е по-добър вариант. Тоест май няма по-добър вариант. Щото то каквото се налага да научиш, по един или друг начин ще го научиш. Като застане пред тебе под формата на някаква си трудност, щеш не щеш ...:)
Шогунка, направо се изненадах, че се е разбрало както съм се изразила! И второто нещо - че ти успя да го преразкажеш с 1-2 изречения :) Но моя приятел унгареца той ... има малко особен хумор и е може би трудно да се разбере. Тоест това, което всъщност е мъдрост, мяза на простотия :) :) Аз съм му обещала да пиша за него:) Той е от хората, които адски много са ми повлияли.
Ти мани компютър, аз и жилище нямам... за тези, на които още не съм се оплакала: от един месец спя в кухнята на една позната. Все едно си е взела домашен любимец. А тя има две съквартирантки (тоест и те сега си имат домашен любимец). Право ви казвам, не е лесно да си нечие кученце.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...