searching for

02 февруари 2007, 22:13 Публикувано в Любов | 7 коментара , 1010 прочита
[Току що написах един кратък текст, който отразява туй що ми е на сърце в момента и по някаква непонятна за мен самата причина реших да го пейстна тук. Нито е много ясно и разбираемо,  още по-малко пък е от по-социално-приемливите ми настроения...  така че... :) ...чувствайте се предупредени :) (сдухала се е, защото няма гадже - бел.ред.) :)

и все пак, ето]








"Животът е понякога ужасно досадно нещо" - си казах днес - "... защото отново и отново се налага да правиш хубавите неща и да не правиш лошите. Не стига ако един път седмично се наспиваш, ядеш плодове и зеленчуци, разтребваш и си учиш. Трябва всеки ден... всеки божи ден ... боже... "

Понякога се чудя защо го правя ... понякога се питам трябва ли да го правя ... а понякога отчаяно търся причина да го направя онова, правилното, а не другото ...

...да си лягаш късно, да ядеш само шоколад, да не си оправяш кревата, да не спортуваш... да не си учиш много-много... на кой му пука всъщност? Е да, има последствия ... не се справяш толкова добре със задачите, не се чувстваш истински здрав, не изглеждаш съвсем добре ... какво още? ... да ... последствия има, но ... и така, и иначе, разликата сякаш не е чак пък грамадна. Имам предвид за околните... и за по принцип... просто ... какво пък ако е така? На кой му пука?

Човек може тук на това място да даде някъде към 100 аргумента защо "добрия начин на живот" е по-хубав от "неправилния". И този човек, който дава тези аргументи, ще е напълно прав ...

... но .... аз все още съм дълбоко убедена, че общо взето на никой не му пука чак толкова. Що се отнася до последствията - преживяват се. Немалко хора си живеят по този начин и дори и не си помислят да се променят ... и са си щастливи посвоему ... защо пък аз да трябва? ...

(защото се чувствам ужасно ако не го правя - онова, хубавото... не знам защо ... господи, защо??? ... защо другите хора могат, а аз да не мога да накарам онова укорително гласче да МЛЪКНЕ най-накрая, млъкни де! ... млъкни, моля те ... млъкни и ме остави да си вегетирам и да си действам на празни обороти, защо така? - нали никой няма да пострада от това, аз няма да навредя на никого с това, не и нарочно, обещавам ... просто в момента не виждам Смисъла, затова ... млъкни ... )

... и защо ли май всъщност никак не искам да млъкне? ... защото някак си го харесвам ... то си е моето ... съкровищенце ... сърдитото дете ... което така и така няма да успея да накарам да млъкне ... защото то знае, че не съм права да се предавам така... защото колкото и да не ми се вярва в момента, това, което чакам и което толкова много ми липсва, е скрито ееей там зад близкия ъгъл...

...не го ли видя?