Всичко онова, което не му казах

А как ли наистина биха се развили нещата, ако му ги беше казала? Щеше ли да се промени нещо?
Обикновено аз не ги казвам тия работи, защото ме е страх, че ще разваля момента и това, което искам да се случи, няма да се случи, защото отговорът на тези въпроси не би го позволил. Независимо дали е искрен или не - защото аз знам какъв е отговорът, а не искам да го чуя, защото чуването значи потвърждаване...

Само миг - и ние ще сме влюбени.
Само миг - о, мигове изгубени...

(източник: стара песен с неизвестен за мен автор)

Аз пък им казвам. Казвам им всичко. Право куме в очи де викат хората. И няма не искам няма недей. И то как им го казвам...:)

О, Гардже :)) Де си бе, душа? Драго ми е да прочета нещо от теб ;)) Много гот!

Поздрави!

Ами аз това го написах до голяма степен за да си изясня най-напред пред себе си позицията... а иначе не съжалявам, че въпросния адресат още не го е чул. То ако трябва, ще чуе и още как! Иначе дали трябва да се казват тия работи или не ... ми зависи си от момента май. То така и така дали другия ще ги узнае тия работи или не, май не е за него от такова значение, колкото за теб самия, така че ти си решаваш.

Аз имам едно качество (не го броя към положителните), че една ситуация (връзка) ако не ми е изяснена, не съм в състояние да живея дет се вика "за момента". Което ми пречи, ама много, да се впускам в някакви авантюри дето на пича му е за едното *** и на мен би трябвало също да ми е и гот нали всичко точно. Да, обаче при мен ако не са ясни изходните положения, някси ... бе не ми е комфортно и това си е. Пробвала съм и не се е получавало добре. Трябва си ми да познавам човека и да знам за какво става въпрос (какво правиме един вид).

Ейс, мани около мен сега голяма пушилка, затва ме няма. До вторник, когато ми е изпита проклети, ще е все така. То тоя изпит окей кофти нали ама което повече ме притеснява е, че от работа не мога и да седна да уча за него, все спешни неща маа им. А е важен проклетия, последен ми е, държавен ... (или предпоследен, разбира се, ако не г взема.)
Аре стига толкова съм се оплаквала!

Писмо от бъдещето: ето, вече изпита е взет... сега на лов за мъже!