Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Надпреварваха се лудо...да ме любят...
морето...слънцето...и вятърът...
Потънала сладко...в екзотична възбуда...
лежах си...тръпнеща на пясъка...
Искам да бъда...слънцето ярко , игриво...
на което с радост призори...погледа спираш...
Искам да бъда кафето...ухайно, горчиво...
от което сутрин...с такава наслада отпиваш...
Искам да бъда...първата твоя цигара след сън...
и устните ти...жадно да ме вземат и докосват...
Искам да бъда...цветята ти в градината отвън...
които отнесено галиш...по листенцата росни...
Водата искам да бъда...с която лицето си плискаш...
...
Докосвам устните ти…
жадно се разтварят…
търсят моите…
и ненаситно се прегръщат…
Докосвам те с реалност…
Милвам те в сегашно време…
Усещам нежна тоналност…,
душата ми... ще я поеме…
Спомен
Натича ли се вече, гълъбе,
след онези твойте момичета,
с очи кат кухи жълъди
и празни погледи на добичета…
Намилва ли се на лица гротескно-тебеширени,
наслуша ли се на смехове, фалшиво аранжирани…
Насити ли се вече на ласки-еднодневки,
омръзна ли ти да вярваш в заблуди крехки…
Коя е истинска – разбра най-накрая!
За любовта ми знаеш - не стигаше и безкрая…,
Ала, отдавна вече за тебе нехая…
Друга песен ма...