Бешe животът ми зима... студена...
с плахо слънце... и тъжна луна...
и се нижеха дните... еднакви край мене...
а смисъла търсех... в дали... и кога...
И втурна се тя... закъснялата пролет...
с нежния дъх... на пъпки зелени...
с шепот на вятър... в бадемови клони...
и последните птици... от юг долетели...
Ти подари ми я... дълго жадувана...
и слънцето будя... с мойта усмивка...
неизживяната пролет... дори несънувана...
и смело изричам...”Аз съм щастливка...