На теб

Докосвам те с  реалност…

Милвам те в сегашно време…

Усещам  нежна тоналност…,

душата ми... ще я поеме…

Бих те съзерцавала в часовете…,

невиждаща хора…,

нечуваща им гласовете…,

потъваща в сладка умора…

Преди да заспивам –

със теб си говоря…,

в съня си те виждам –

насън даже спорим…

Ако си тръгнеш сега…,

върни се (отново) …те моля…

Обещай ми (поне) ярка дъга…,

макар и далеч във простора…