Сън

Ти ли беше снощи
до мене толкова близо ?
Бяха ли толкова силни
гърдите под твоята риза ?
Твои ли бяха ръцете вълшебни,
с моите сплели красиво начало –
и ненаситни, и до болка нежни,
слели в едно дух със дух, тяло със тяло ?
Твои ли бяха устните парещи,
търсещи моите до забрава ?
О, Господи ! Цяла изтръпвах,
сякаш докосвах жарава !
И очите ни лудо се в мрака поглъщаха
и едни в други до болка се влюбваха !
А телата ни силни, красиви –
и те от любов ума си загубваха !
Ако си сън – не искам да се будя !
Ако си миг – се слей със вечността !
Ако си истина – не си отивай,
с теб ярък и красив е света !
Събудих се ! И разбрах на мига –
аз съм сънувала.
А всичко беше толкова истинско
и толкова хубаво !