Българско спешно отделение

В неделя брат ми претърпя злополука с колело в планината. Не му е първата, но докато първия път нараняванията му бяха като при падане с мотор и си беше съдрал кожата на няколко места, сега травмите са други: натъртвания на гърба, навехната китка, изкълчен десен глезен, навехнато дясно стъпало, разтегнати ставни връзки...

Веднага след злополуката брат ми можеше да си стъпва едва-едва на контузения крак, като стоварваше основната тежест на другия, но на следващия ден и вече пет дни не може въобще да стъпи на дясното стъпало.Движи се трудно с подскоци на един крак и с две патерици.

Това е въведението към абсурда, с който са се сблъскали брат ми и баща ми в спешното отделение в т.нар. Хирургии в Пловдив. Аз не ги придружих за да стана свидетел със собствените си очи, защото докарвах колелото - останало почти невредимо - от автогарата до вкъщи.

Брат ми ми разказва, че лекарят в ортопедията го питал къде го боляло най-много, за да го прати да снимат на рентген само там... Затова китката са я пренебрегнали.

От ортопедията го пращат на рентген... Баща ми разказва, че рентгенът бил на другия край на сградата...

Поне да има колички или носилки и санитари да помагат? От'де?!
Когато влизали, приемали възрастен мъж, и го поели с някаква единична счупена количка (защото нямало друга), но някой от придружителите му  трябвало да си остави личната карта, като гаранция...

А до ортопедията, където се очаква по някакъв начин да се доберат хора със счупени и изкълчени крайници, нямало никакви колички.

Малоумие или садизъм? И двете...

Тази история ме вдъхнови да напиша следния абсурден разказ, или виц...


Българско спешно отделение


В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...

КРАЙ

:-) :-(


Започвам да си преосмислям оптимистичното мнение, че държавата ни не е чак "Абсурдистан"...