Утро

Утро. Слънцето след здрачна нощ изгрява.
Топъл лъч далече ледения мрак прогонва.
След кошмарни сънища душата се прозява.
Сърце спряло свой забравен пулс догонва.

Клепки побелели вдигат се отново към небето.
Вкус горчив не чувства веч езикът.
Болката от вчерашния ден е капка във морето.
Нови въжделения усмихнати политат.

Трепка весело сърцето във гърди с бели конци зашити.
Нависоко скача, бясно бие и ...