Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Връхлитам те с въпроси, моя дъще-
от теб очаквам верния съвет-
дали да не взривя поредна къща,
иззидана от мерзостния лед...
Колкото повече научавам, толкова по-малко зная
за незримо и видимо. И дали запетая
е денят безтегловен с примка стръмна и ловка
към живот нов, изписан след гигантска диктовка?
Все скарани за пари имоти,
днес мъртъв ден ги събра
и приличащи на ужасени пилоти
без компаса си-добрата сестра,
те разбират, че си говорят
Аз съм котката,която сочеха,че е спокойна
и че могат да премажат кадифения й нрав,
но не виждаха,че нощем съска болката й знойна
и в зениците й святка най-зеленият й гняв.
Не достигаха със пръсти кожата й миловидна
затова и не разбраха,че е удари от ток,
че на топличко не мърка и че мекостта привидна
се събира в ловка жажда за високия й скок.
С лапите си упорити се изкачваше нагоре,
а под нея кална завист я замерваше със стръв
и откърт...
Макар, че тя роди ме - разбрах, че сме близначки,
защото всяка думи ни бе с еднакъв ръст
и мислите ни тичаха с едни и същи крачки,
а пулсът - едновременен, римуван и чевръст.
След мама даже въздухът се срути
и болката смали ме във зачатък.
В епохата на немите минути
крещя безгласно как ли-нататък
Този, който ме обича и когото аз обичам
не е момък, а е гълъб-предан, топъл, звездоок.
През деня ме гали с пръсти, а с крилата свои птичи
ме издига мсяка вечер към небесен диалог...
Че е моя първа обич и за него аз съм тази-
тонова, куплетна, шепотна,ароматна звънка нощ,
подарила му доверие точно той да я опази
аот души необитаеми и от завистния нож...
С грижа бащина и братска в дни от вярност оцветени
дом въздушен ми иззида над вървящ...
Любовта ми е днес пешеходка,
не лети и не кара кола...
Тя дори не посяда във лодка
и си няма небе и крила...
Във невидими вени преливам обич
и когато спасявам съм все пак щастлива...
Това е посоката, която ми сочи
че още не съм мъртва, а отчаяно-жива...