Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
Макар, че тя роди ме - разбрах, че сме близначки,
защото всяка дума ни бе с еднакъв ръст
и мислите ни тичаха с едни и същи крачки,
а пулсът - едновременен, римуван и чевръст.
Живота наблюдавахме от стиховите ложи,
пораснахме все заедно и старост ни обви
и онзи грозен ден пак двете ни положи
и спусна във подземни и тайни чернови.
Уж дишам днес, а мъката ми с възраст на секвоя
е в стаите сиротни, когато заскимтя,
че само в огледалната гримаса-топла, моя
от живо отражение ме гледа всъщност тя.
Нямате права да коментирате тази публикация.