Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Аз съм котката,която сочеха,че е спокойна
и че могат да премажат кадифения й нрав,
но не виждаха,че нощем съска болката й знойна
и в зениците й святка най-зеленият й гняв.
Не достигаха със пръсти кожата й миловидна
затова и не разбраха,че е удари от ток,
че на топличко не мърка и че мекостта привидна
се събира в ловка жажда за високия й скок.
С лапите си упорити се изкачваше нагоре,
а под нея кална завист я замерваше със стръв
и откърт...
Този, който ме обича и когото аз обичам
не е момък, а е гълъб-предан, топъл, звездоок.
През деня ме гали с пръсти, а с крилата свои птичи
ме издига мсяка вечер към небесен диалог...
Че е моя първа обич и за него аз съм тази-
тонова, куплетна, шепотна,ароматна звънка нощ,
подарила му доверие точно той да я опази
аот души необитаеми и от завистния нож...
С грижа бащина и братска в дни от вярност оцветени
дом въздушен ми иззида над вървящ...