Душа на котка

Аз съм котката,която сочеха,че е спокойна

и че могат да премажат кадифения й нрав,

но не виждаха,че нощем съска болката й знойна

и в зениците й святка най-зеленият й гняв.

Не достигаха със пръсти кожата й миловидна

затова и не разбраха,че е удари от ток,

че на топличко не мърка и че мекостта привидна

се събира в ловка жажда за високия й скок.

С лапите си упорити се изкачваше нагоре,

а под нея кална завист я замерваше със стръв

и откъртваше улуци и бръшлянени опори,

за да види по паважа котешката, дива кръв.

аз съм котката, която сочеха че са убили

тези - ниските, пълзящите и вървящите пеша...

Но на покрив ламаринен и горещ от нови сили

точи живите си нокти следващата ми душа...