Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Връхлитам те с въпроси, моя дъще-
от теб очаквам верния съвет-
дали да не взривя поредна къща,
иззидана от мерзостния лед...
Колкото повече научавам, толкова по-малко зная
за незримо и видимо. И дали запетая
е денят безтегловен с примка стръмна и ловка
към живот нов, изписан след гигантска диктовка?
Все скарани за пари имоти,
днес мъртъв ден ги събра
и приличащи на ужасени пилоти
без компаса си-добрата сестра,
те разбират, че си говорят
Макар, че тя роди ме - разбрах, че сме близначки,
защото всяка думи ни бе с еднакъв ръст
и мислите ни тичаха с едни и същи крачки,
а пулсът - едновременен, римуван и чевръст.
След мама даже въздухът се срути
и болката смали ме във зачатък.
В епохата на немите минути
крещя безгласно как ли-нататък
Любовта ми е днес пешеходка,
не лети и не кара кола...
Тя дори не посяда във лодка
и си няма небе и крила...
Във невидими вени преливам обич
и когато спасявам съм все пак щастлива...
Това е посоката, която ми сочи
че още не съм мъртва, а отчаяно-жива...
Раздялата рисува мъчителна татуировка
отгоре по душата ми, останала без кръв...
И няма я упойката от светлата спринцовка
на кротката надежда от твоя полъх пръв.
О, не навън, а в мене е студено,
защото със имейли заледено
кутията ми с мразов дъх убиха
и стана ужасено, пусто, тихо...