Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
Връхлитам те с въпроси, моя дъще-
от теб очаквам верния съвет-
дали да не взривя поредна къща,
иззидана от мерзостния лед...
Да споря ли с измамите стогласи,
да вярвам ли във всяка топла вест,
да бъда ли вода на жадни маси
и кратък, но обичан чужд адрес...
Аз питам, а пък ти ми отговаряш
и винаги си права, но пък след
подадена от тебе нежна вяра
се сещам, че си ти едва на пет.
На пет е вече смисъл за изслушване.
На пет е вече време за растеж.
На пет е вече време за достигане
на онзи тъй мечтан, висок летеж....
Нямате права да коментирате тази публикация.