Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Без страх, по вълчи вярна ще остана. Пребитото псе, по вълчи ще скрия... По вълчи ясна, сълзата ми голяма Луната и звездите в пир ще изпият...
И тази вечер, пак плаче сонетът. Разтърсил небе, звездно посипано. Притиснал буря, а вихър догледно по къра на времето мълчи орисан. И тази вечеp, пак плаче сърцето. В тиха лудост, топъл лист отронен. В малко стихче, от мисъл подето. В крехка радост, тъй сладка отрова. След тази вечер, ще плаче Зората, в шепите сбрала сълзи на звезди. Посипала ги, щедро на добрата Луна в косите. Tъга да блести.
В ...
От Душата си правя мастило, в твоята да напиша Обичам. В сърцето ми, тъгата изпило, дъгите, размазани, се стичат.
Вятърът, съюзник ми е вечен, ръцете ми протяга към тебе. Знае, че Душата ми обречена не ще изпусне дъх последен
преди мастилото да е готово. Преди в сърце ти да напише Обичам те. И отново и отново с вятър в ръцете ти да диша...
Аз имах шанса свой,
със тебе да мечтая до полуда.
Във Лунна нощ, под звезден рой
танго със тебе да танцувам.
Порасна ли, да надникнеш в безкрая през очите-бездни на безстрастна Смърт. Душата и сърцето ти да знаят, че Любовта не винаги е без изход път.
Порасна ли, да полетиш в безкрая без въже за бънджи и без крила. От абсолютната тишина омаян да се влееш в слънчевата светлина.
Порасна ли, да приемеш безкрая, във вечността на миг отронена сълза. Със порива на ветрове незнайни да ...
Накъсано въздуха обжарва пристегнати от болка гърди.. Дим отвътре се вие. Жалват се устни от спомен горчив... И срутва се в бездната всичо, до вчера живяло в мечти.
Изпях ти нежната си песен. В деня луните си събирах. Хоризонт по слънце унесен в дантела облаците спира.