Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Тя се усмихна. Ама едва-едва, така че той дори не разбра дали му се е сторило или крайчетата на устните й се извиха в странен нервен тик. Искаше му се да е усмивка. Ама истинска, от сърце, а не помрачена от сенките на миналото и носеща отзвука на тежките стъпки на отиващите си хора. Онова бе тогава, а това – сега. И той се надяваше с всяка частица от съществото си, че всичко е останало в дните, когато тя не можеше да го погледне,...
Бога ми, как ми се искаше да мога да подредя онова, което предстои да прочетете. Няма шанс, съжалявам, затова ако ще се отказвате, сега е моментът.
Предразсъдъците са лошо нещо. Стереотипите - също. Истина, стара колкото света. Факт е обаче, че тъкмо на стереотипи изграждаме огромна част от живота си, поради простата причина, че те обясняват света около нас и го правят по-лесно усвоим. За жалост, го опростяват прекалено - до степен на ...
Случвало ли ви се е да не ви се иска да си легнете, защото под завивките ви очакват вашите кошмари, които се връщат отново и отново, нощ след нощ, докато не ви превърнат в изнервено зомби, съскащо на слънцето и света? На мен ми се случи през последната седмица, затова почувствах истинско облекчение, когато сънувах, че с Иван Звездев се замерваме с кайсии в някакъв обор. Естествено, след това оборът изгоря, но на фона на останалите ужасии, които ...
Така се нарича последната премиера на Театър 199 (премиерен спектакъл на 28.06.2007) с режисьор Стилиян Петров, познат ни от спектаклите „Невинните” и „Става дума за любов... или е опит за убийство”. Впрочем, като усещане, текстът на Пьотр Гладилин, пресилено кръстен „комедия” и режисьорската му реализация напомнят втората пиеса, осъществена като моноспектакъл на Параскева Джукелова в Народния театър.
Койна Русева и Малин Кръстев...
"Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли..." Казал го е бардът и изглежда, че няма какво повече да се добави - живеем я тази сцена, тя ни пронизва, докато един ден не слезем от нея и не бъдем заменени от други актьори, които учат ролите си и дишат праха, набит в завесите, кулисите, неизметен от пода, прошарил косите им. Напук на тези (по...