За Алиса,Карол и още нещо

Да, това е някаква нова мода...
Алиса и Луис Карол не са неразбрани/ неразбираеми :). Но щом искаш да си поговориш с някого, така кажи. 

Сори,ама не мога да пиша толкова неразбираемо,за това извиках на помощ добрият, стар Луис :-))

Хубаво. Кой ти е любимият писател и защо? И какво мислиш за Ерик Клептън?

в този ред на мисли, едно време си разказвахме следната история:

 две халибабърчета си флипкали и се сгромоплисали на една фейтайбичка, досмамурил един глингофон и ги разсмъртофлясъл, най-накрая дошъл добрихък и ги нацинкулярил...

 

после като ида на работа ще ви цитирам и малко вогонска поезия, че сега ме домързя да слизам до колата да си взимам пътеводителя:)

Хихиххи, добрите стари вогони :D

Имайки предвид на какво мязам напоследък, сега би било много подходящо да сложа една от речите на Хъмти Дъмпти, но книжката ми е на около 400км и гравитацията ми не я лови (честно бе, не я лови!).

Ех, Анатоли, много си се постарал, а какви хубави коментари щеше да получиш, само ако беше преписал някой абзац от "Мерак" на Хайтов ;)

Е, намерих някак :) Не е реч, ама я някой да ми каже, че не се връзва в разговора :)

 

— Някои хора — каза Хъмпти-Дъмпти, като все гледаше на другата страна — нямат повече ум в главата от едно бебе!

Алиса не знаеше какво да отговори. Тя си казваше, че това не е никакъв разговор, щом той не се обръща към нея. Всъщност последната му забележка беше казана на едно дърво. Затова тя само стоеше и си повтаряше тихо:

Ех,Ela Georgieva,какво да ти кажа,за Ерик Клептън-мисля,че свири по хубаво от мен на китара още от времето на "Крийм".

За първото ме караш да се замисля,а както знаеш от един мой стар пост-не мога да мисля;-)ЕТо малко за които се сещам-Пиер Бул,Ерих Кестнер,Клифърд Саймък,ако някой е чел"Градът" му щеше да види,че не съм първият,който пише за кучета.

Борис Априлов  с поредицата си за Лиско

Ето, тезата ми, че хората имат много повече общи неща, отколкото предполагат, се оказва вярна за сетен път!
Значи библиотеката ми е доста далече сега, но като по-млада четях много фантастика, да не кажа, че имам огромна колекция книги, включително и на руски. Така че харесвам Саймък. Както и Ерих Кестнер (не мога да лъжа и си казвам, че не съм чела нищо от Пиер Бул).
Сега вече знам, че свириш на китара. Моля за мнението ти: от каква възраст мислиш, че е подходящо едно дете да започне да се учи да свири на китара? И трябва ли да се обръщат струните, ако силната ръка на детето е лявата?

За доста неща си права,без китарата-не свиря,затова Ерик свири по-добре  от  мен и от доста добри китаристи,знам,че има китари с обърнат гриф.А П.Бул е написал "Планетата на маймуните"-може би си гледала филма.Между другото съм от град близък  до Плевен и мой приятел живее и работи в Чикаго

На Ерих Кестнер ли беше "Това се случи на 35-ти май"???

А сега де, и аз съм от град, близък до Плевен, но за приятеля ти нищо не мога да кажа, вероятно не го познавам :)...
Гледала съм "Планетата на маймуните", разбира се.
Е, и не мога винаги да бъда права за всичко, ама все се опитвам да стана съвършеННа :)))...

И ти си прав за едно - явно стратегията с "неразбираемите" постове работи, щот виж колко коментари ти се насъбраха...

А и гласовете са само положителни!

И понеже ме мързи да си насторйвам тепърва скенера:
    Известо е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-безддарните в цялата Вселена. На второ място е тази на асготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си "Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин", в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал "разочарован" от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена "Любимите ми гърголени в банята", когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.

 Най-бездарната от всички възможни поезии загина заедно със своя творец Паула Нанси Милстоун Дженингс от Грийнбридж, Есекс, Англия, по време на унищожаването на Земята.

Вогонът започна да чете един зловонен малък откъс, сътворен от самия него:

 -Ооо, фривилна грухталност... твоите миктурации за мен са като плърдлени геблеточици по лъргедна пчела.

- Моля те, о, група, о, мое фунтуище търлингдроме.

 - И хупшожно ме подрангли с къдравите си биндълуърдли, че инак ти раздирам гоберизрастъците със собствените си блърлекрунчеони, шъ видиш ти!

И критката:

Общо взето, метафизичната образност е наистина много въздействаща. О... и ъъъ... ритмичният строеж е много интересен и това сякаш контрапуктира на ... ъъъ... ъъъ...

- ...контрапуктира на сюрреализма на централната метафора, подчераваща... ъъъ...

- ... хуманноста на...

- ВОГОННОСТТА

- А, да, вогонността (пардон) на състрадателната душа на поета, която съумява чрез посредничеството на архитектониката на поетическото произведение да сублимира това, да трансцедентира онова и да заживее в мир с фундаменталните дихотмии на нещо трето и човек добива проникновена и ярка представа за... за... ъъъ...

- За всичко онова, за което се говори в стихотворението!

 

"Една мишка;

На една мишка.

О,мишко!" ;-)))

Явно това е заразително,като вогонската поезия ;-)))

Да,на Ерих Кестнер е “Това се случи на 35 май”

Две крави си пасат на една поляна, по еедно време едната казала:

- Муууу

А другата отвърнала:

- Взе ми го от устата

Изложба на нашумял художник. Картина. Заглавие: "Крави пасат трева". Посетител/любител/зрител/ахмак пита:

- Къде е тревата?

- Кравите са я изпасли.

- А къде са кравите?

- Какви крави, като няма трева?!

Стига толкова,че ще взема да пусна и откъси от сценарната книга на филма "Мера според Мера"(извинявам се,ама нямам старобългарска клавиатура,че да напиша правилно заглавието)Споко,шегичка