Знаци ?

23 август 2015, 14:55 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 107 прочита
Категории: Символика, Невчесани мисли, Размисли

О, живот, живот злочест.
Защо не ни оставяш, от теб
да си тръгнем прави и с чест?
От грижи заприличваме на
уморени въпросителни.
Не може ли линията своя
да прекъснеш докато все още
приличаме на обърнати удивителни!
но уви ни един език или граматика
няма такива знаци завършителни.

чети още

В сърцето ми остана

03 март 2014, 17:24 Публикувано в Поезия | 2 коментара , 133 прочита

Това е един спомен от слънчева Испания,който ме топли вече 2-3 години.Не,че е нещо особено.просто реших да раздвижа малко общност"Поезия"

чети още

Към приятелите,с любов

09 февруари 2012, 13:05 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 336 прочита
Категории: Размисли

Когато се спомина,приятели
и близки може би
за пръв и последен път
ще ме четат.

И ще се питат-Не бе ли по добре,
да го бяхме чели докато бе
жив и млад.
Ще си кажат също:Как не го
разбрахме,докато беше на този
свят.

Ето тук днес са се събрали последна
почит да ми отдадат....

...

чети още

Да бях,но не съм..

11 януари 2012, 11:57 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 431 прочита
Категории: Нещата от живота, Любов

Водопад да бях,тялоти ти нежно
бих искал със струи да облея.
Слънце да бях,навсякъде бих
искал с лъчите си да те огрея.
Художник да бях,сечението ти
златно.... ...

чети още

Жалба за миналото време(нерeдактирана)

15 декември 2011, 12:38 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 246 прочита
Категории: Нещата от живота, За "Общност Поезия"

Явно на живота прозата,поезията затри в този прозаично-комерсиален век.

На времето тук гъмжеше от поети,
пишеха те,мадригали и сонети.....

чети още

Ела,кафе да ти сваря

18 октомври 2011, 12:42 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 626 прочита
Категории: Любов, Любими автори

Едно стихотворение на Екатерина Пенчева от поредицата Чужда муза
Приятелю,защо си тъжен?
ела кафе да ти сваря.
На рамото ми да положиш
разкъсаната си душа.

Кажи,приятелю,какво те мъчи?
Защо си тъжен ти сега?
Приятелю,ела и поплачи си.
Посгрей се в този зимен ден.

И пак красиво подари ми
случайно някоя звезда,
която даже няма име
и целуни ме пак така.

И пак така ще затанцувам
щастлива,волна във нощта.
Накарай ме ...