За Алиса,Карол и още нещо
извънреден пост вместо коментар
гледам,че колкото по неразбрано пишеш,толкова повече коментари се пишат,та рекох и аз да се включа
"Бе сгладне и честливите комбурси
тарляха се и сврецваха във плите,
съвсем окласни бяха тук щурците
и отма равапсатваха прасурси
…И както той задумано стоеше,
ей,Джаберуока с огнени очи
цвифейки в леса довтасал беше,
рикае,мяга снопове лучи
Алиса и Луис Карол не са неразбрани/ неразбираеми :). Но щом искаш да си поговориш с някого, така кажи.
две халибабърчета си флипкали и се сгромоплисали на една фейтайбичка, досмамурил един глингофон и ги разсмъртофлясъл, най-накрая дошъл добрихък и ги нацинкулярил...
после като ида на работа ще ви цитирам и малко вогонска поезия, че сега ме домързя да слизам до колата да си взимам пътеводителя:)
Имайки предвид на какво мязам напоследък, сега би било много подходящо да сложа една от речите на Хъмти Дъмпти, но книжката ми е на около 400км и гравитацията ми не я лови (честно бе, не я лови!).
Ех, Анатоли, много си се постарал, а какви хубави коментари щеше да получиш, само ако беше преписал някой абзац от "Мерак" на Хайтов ;)— Някои хора — каза Хъмпти-Дъмпти, като все гледаше на другата страна — нямат повече ум в главата от едно бебе!
Алиса не знаеше какво да отговори. Тя си казваше, че това не е никакъв разговор, щом той не се обръща към нея. Всъщност последната му забележка беше казана на едно дърво. Затова тя само стоеше и си повтаряше тихо:
Хъмпти-Дъмпти седеше на стената,
Хъмпти-Дъмпти падна на земята.
Всички царски хора и царските коне
не могат вече да го вдигнат на мястото му, не!
Ех,Ela Georgieva,какво да ти кажа,за Ерик Клептън-мисля,че свири по хубаво от мен на китара още от времето на "Крийм".
За първото ме караш да се замисля,а както знаеш от един мой стар пост-не мога да мисля;-)ЕТо малко за които се сещам-Пиер Бул,Ерих Кестнер,Клифърд Саймък,ако някой е чел"Градът" му щеше да види,че не съм първият,който пише за кучета.
Борис Априлов с поредицата си за Лиско
Значи библиотеката ми е доста далече сега, но като по-млада четях много фантастика, да не кажа, че имам огромна колекция книги, включително и на руски. Така че харесвам Саймък. Както и Ерих Кестнер (не мога да лъжа и си казвам, че не съм чела нищо от Пиер Бул).
Сега вече знам, че свириш на китара. Моля за мнението ти: от каква възраст мислиш, че е подходящо едно дете да започне да се учи да свири на китара? И трябва ли да се обръщат струните, ако силната ръка на детето е лявата?
Гледала съм "Планетата на маймуните", разбира се.
Е, и не мога винаги да бъда права за всичко, ама все се опитвам да стана съвършеННа :)))...
И ти си прав за едно - явно стратегията с "неразбираемите" постове работи, щот виж колко коментари ти се насъбраха...
А и гласовете са само положителни!
Известо е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-безддарните в цялата Вселена. На второ място е тази на асготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си "Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин", в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал "разочарован" от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена "Любимите ми гърголени в банята", когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.
Най-бездарната от всички възможни поезии загина заедно със своя творец Паула Нанси Милстоун Дженингс от Грийнбридж, Есекс, Англия, по време на унищожаването на Земята.
-Ооо, фривилна грухталност... твоите миктурации за мен са като плърдлени геблеточици по лъргедна пчела.
- Моля те, о, група, о, мое фунтуище търлингдроме.
- И хупшожно ме подрангли с къдравите си биндълуърдли, че инак ти раздирам гоберизрастъците със собствените си блърлекрунчеони, шъ видиш ти!
Общо взето, метафизичната образност е наистина много въздействаща. О... и ъъъ... ритмичният строеж е много интересен и това сякаш контрапуктира на ... ъъъ... ъъъ...
- ...контрапуктира на сюрреализма на централната метафора, подчераваща... ъъъ...
- ... хуманноста на...
- ВОГОННОСТТА
- А, да, вогонността (пардон) на състрадателната душа на поета, която съумява чрез посредничеството на архитектониката на поетическото произведение да сублимира това, да трансцедентира онова и да заживее в мир с фундаменталните дихотмии на нещо трето и човек добива проникновена и ярка представа за... за... ъъъ...
- За всичко онова, за което се говори в стихотворението!
"Една мишка;
На една мишка.
О,мишко!" ;-)))
Явно това е заразително,като вогонската поезия ;-)))
Да,на Ерих Кестнер е “Това се случи на 35 май”
- Муууу
А другата отвърнала:
- Взе ми го от устата
- Къде е тревата?
- Кравите са я изпасли.
- А къде са кравите?
- Какви крави, като няма трева?!