Дефицитът на ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО

Истинското приятелство определно не е мит, но е дефицит. Постоянно срещам хора, които с мъка споделят, че нямат истински приятели, защото са разочаровани и наранени.

Живеем в общество, което насърчава егоизма. "Гледай ти да си добре!", "Взимай и бягай!", и тем подобни фрази са станали стил на живот за мнозина. Е, би трябвало да сме разбрали, че този манталитет не ни прави по-щастливи, а ни кара да се примиряваме с болката, като я подтискаме с... омраза.

Приятелството е риск! Няма съвършени хора. Всеки може да сбърка. Т.е. всеки ЩЕ бърка. Включително аз и ти.:) Нека бъдем реалисти! Затова, трябва да усвоим изкуството на ПРОШКАТА. Не говоря да се злоупотребяване, а за това, че всеки ще прави грешки. Дори и хората, които най-много ни обичат ще ни нараняват неволно. Това е част от живота. В това се състои и самият риск на приятелството - даваш доверие, даваш шанс, оставяш се в ръцете на несъвършени хора. Но без този риск, няма истинско приятелство. А и помни, че в едно приятелство, не само ти рискуваш!

Колко много говорим и скърбим за липсата на приятелство. Но какво правим ние, за да го създадем? Можем ли да се разделим с нереалистичните си очаквания и да намерим струващи си хора, с които да изграждаме така нужните ни ПРИЯТЕЛСТВА?