"Аз, аз ще го направя" е една от най-често изричаните фрази след навършването на втората година. Тази декларация за независимост предоставя златна възможност за усъвършенстване на уменията, стига да не се нарушават правилата. Трябва непрестанно да си припомняме крайната цел - да се отгледат самоуверени и самостоятелни деца. Така че трябва да се заредим с огромна доза търпение, с което да се посрещат детските грешки и да се намери добър баланс между това да се върши домашната работа и необходимостта да научим децата на най-важните житейски умения.
Не вменявайте на детето, че не може да прави нещо. Уважавайте неговото желание да се превърне в експерт във всяка една област. Това му дава шанс да опитва да направи нещо преди самите вие да го направите за него, т.е. не подценявайте качествата, които демонстрира в момента.
Купувайте му дрехи, които да облича само. Купувайте например панталонки, които то лесно да сваля и да вдига, за да седне на гърнето. Добре е деколтетата на фланелките лесно да преминават през главата, а не да запъват на рамената, докато се опитва да си ги сложи.
Подредете дрешките на достъпни места. Сортирайте ги в шкафчета с лесно отварящи се чекмеджета, така ще развиете координацията на детето.
Не допускайте да се разочарова. Опитвайте се да му давате лесни задачи, които то да изпълнява без особени усилия. Например, разкопчавайте копчетата на панталонките или започнете вие закопчаването с ципа на якето и го оставете да го довърши.
Дайте възможност на детето да сътрудничи и да споделя. Тъй като то не може да разбере защо не може да прави нещо и че рано или късно ще получи правото да го прави, предложете му да споделя процеса, оставяйки го да започне, а вие довършете. Например, когато завързвате обувките на едногодишно дете, му кажете: "Защо не държиш чорапчето си, докато ти обувам обувката?" Винаги, когато е възможно, го оставяйте да върши определена част от дейността ви, вместо просто безучастно да ви наблюдава и да се чувства неадекватно.
Оценявайте положените усилия. Като първи и най-важен учител на детето си, го окуражавайте да върши много и най-разнообразни неща. Научете го на правилото "практиката усъвършенства хората", като му кажете например: "Харесва ми как си се опитала да сплетеш косата си. Браво! Можеш да опиташ пак по-късно - ще стане по-добре."
Опитвайте се да проявявате спокойствие и търпение. Ако детето иска да прави всичко, помнете, че то в момента отстоява независимостта си, а не ината си. Оставяйте го да опитва. Не го разочаровайте, ако не свърши нещата прецизно или пък навреме. Вместо това, изразете задоволство от факта, че е направило първата крачка към своята самостоятелност и бъдете горди, че е взело инициативата.
Молете детето да върши нещата, не му заповядвайте. Покажете какво представлява любезната молба - "Стига да ме помолиш учтиво, аз ще ти позволя да направиш това". Обяснете какво имате предвид под учтиво, например го канарайте да каже: "Извинявай, мамо, би ли ми подала виличката?", когато се нуждае от вилица.
Не наказвайте грешките на детето. Не е възможно то да не прави гафове, така че бъдете търпеливи и толерантни. Ако се опитва да си налее млякото само и го разлее, вместо да му забраните да прави това повече, следващия път му помогнете да го направи както трябва. Не очаквайте моментален успех.
Не се чувствайте отхвърлени. То се опитва да прави нещата само и помощта ви може да бъде възприета като пречка. Ако ви каже: "Остави ме да отворя вратата", оставете го. То знае, че можете да направите нещата по-бързо и с по-малко усилия, но иска и се нуждае от варианти, чрез които да развива уменията си.
/из книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"?
Браво, 
Страхотен тиквен купон сте имали! Браво-о-о.......
. Така че - пак, БЛАГОДАРЯ!
Comments2