"Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15).

Днес е много специален ден за вярващите християни. Сирни Заговезни. Денят на прошката. До преди няколко години дори не знаех колко много учени са се занимавали със смисъла на прошката. Но винаги съм се впечатлявала от дългите и страстни размисли върху вината и прошката в "Престъпление и наказание", "Братя Карамазови", "Идиот".

Днес знам, че вината не е в дребните и ежедневни дрязги и крамоли, в които влизаме в ежедневието. Вината ни произтича  от собствения ни живот, изцяло пропит от егоизъм. Така че другите нямат нищо общо с нашата вина. Те са само средство, за да се прояви този егоизъм. Защото дори в любовта си ние сме егоистични. Може би най-много в любовта. Най-често за нас любовта е желание да притежаваме - любимите хора, вещи, себе си, а не да даваме. Забравили, че най-висшият морал изисква да не осъждаме ближните си, ние бясно се впускаме в надпреварата "Аз съм най-добрият". А какво е тази надпревара, ако не осъждане на другите: "Вие не можете като мен", "Вие сте по-некадърни от мен". Така ставаме участници в битката на всеки срещу всеки, която няма край. И така доказваме истинността на думите на Достоевски: "Всеки е виновен за всичко пред всички". Погледнете живота ни: дори в най-добрите си моменти, когато искаме да се държим като професионалисти, ние непрекъснато обвиняваме: децата - че са шумни и искат да следват собствената си природа, а не "нашите програми", родителите - че са несериозни, не се грижат добре за децата си, не им обръщат достатъчно внимание, колегите - че имат свои идеи за това как се работи в групата и ние не сме част от тези идеи, съставителите на програми - че следват своите измислени умопостроения, а не природата на детето, обществото - че не отдава достатъчно уважение и престиж на нашата професия, държавата - че е оставила своята грижа за децата и нас, учителите, на последно място. Какво е това, ако не осъждане?! Не е ли това злото сред нас: разделянето и противопоставянето? И не е ли прошката единственият начин да се завърнем от отчуждението към сближението и от враждебността към любовта? И само този, който е преживял ужаса на самотата и липсата на любов, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да понесе благодатта на прошката. В такъв един ден човек може да се спре, да огледа живота си, своя и на хората около себе си и да каже, както аз ви казвам сега:

 Аз първа ви моля да ми простите в името на Христа всички мои съгрешения против вас, извършени от мен със слово или дело, волно или неволно. От своя страна, аз ви прощавам от цялото си сърце,  всички ваши грехове против мене.

Простено да ви е от мен и от Бога! 

В блога на групата публикувах поредния материал за "нашите" родители. Но кои родители са "наши" и кои - "ваши"? Докато реша този въпрос, предлагам и тук написаното....

И мен като всички българи, които от много време живеят на границата между правилата и безредието, живо ме интересува как да създаваме правила и да поставяме граници при децата. Защото твърдо вярвам, че ако ние живеем на тази граница, то децата ни трябва да живеят по друг начин – по-лесно, по-толерантно, по-коректно, по-достойно, без двойни стандарти, отстоявайки своите права и зачитайки правата на другия.

Дори един човек да съществува, има правила, по които той живее. Колкото повече са хората, толкова повече и по-сложни стават правилата, които определят взаимоотношенията между тях. И сами разбирате, че е жизнено важно детето да овладее основните правила за съжителство с другите. И че каквито правила успеем да изградим в детето – такива правила ще битуват в социалното общество след време. А гледайки съвременното общество – има защо да се чувстваме виновни по отношение на младото поколение. Ние, възрастните въвеждаме правила и поставяме граници. И ако сега живее младо поколение без ясни правила на поведение и граници в социалния живот, то ние сме виновни за това.

И така, на света се ражда дете. Със своето раждане то променя правилата по които е живяло семейството до този момент  и само поставя свои правила: на собствени, индивидуални за всяко дете интервали то иска да бъде нахранено, подсушено и занимавано. Иска да бъде обичано.

Вече писах, че до 3-тата година трябва да сме по-деликатни и внимателно да се вглеждаме в нуждите и потребностите на детето, но и да въвеждаме важните по наше мнение правила и граници на поведение. Те най-често са свързани със създаването на подходящ дневен режим и ритъм на живот на детето, с въвеждането на нови храни в неговото хранене, както и с отношения с хората от най-близкия кръг. В началото на живота трудно може да се каже кой кого учи на правила – дали родителите детето или детето - родителите. В този смисъл пеленачеството е единствения истински демократичен период в живота на българското дете, в който и двете страни са равностойни партньори в създаването на правила и поставянето на граници.

Важно е да се осъзнае, че във възрастта от 0 до 6-7 години, възрастните са водещите по отношение на създаването и спазването на правилата и границите на поведение. И че в тази възраст ние поставяме основите на социално приемливото поведение. Каквото се изгради в този период, то остава за цял живот.  

Преди всичко всеки трябва да реши за себе си какво детско поведение смята за неприемливо. Така например по обективни причини около третата година детето става бунтар и отрицанието става водещо начало в неговото поведение. Трябва ли протестите му да се приемат за лошо поведение? Кога едно поведение в тази възраст е ”лошо”? Според мен, индивидуалният, личният протест на детето в тази възраст може да се приеме, когато се отнася за облекло, храна, предпочитани дейности и всичко, чрез което детето иска да се утвърди като индивидуалност. Но категорично трябва да се отклоняват опитите на детето да пречи на други хора. Слава богу, че в тази възраст е толкова лесно да се прави това! Вече писах как това може да стане при спането на децата. И в никакъв случай да не показваме с усмивки и смях колко се радваме, когато детето ни удря, хапе, драска. Социално приемливото поведение и границите на приемане и неприемане на детското поведение започват да се изграждат от първия ден от живота на детето.

Доста богата храна за размисъл дават детските площадки, където се срещат родители с деца с различни възгледи за възпитание и ценности. Основното социално правило е, че родителят във възрастта от 0 до 7 години носи цялата отговорност за живота и възпитанието на детето си. В конкретният случай това означава, че той определя с какво ще се храни детето му, с кого и как ще играе на площадката. Така, ако вие сте приели, че вашето дете ще яде само здравословна храна, в правото си сте да отклонявате черпенето със „Зрънчо”, „Снакс”  и всякакви други неприемливи за вас храни. В този случай, вместо отказания „Зрънчо”, му предложете плод, сушени плодове или обелени ядки. А защо не предложите инициативно и на останалите деца около пясъчника?! Ако направите това един-два пъти, може да въведете нова мода на хранене край вашата детска площадка. :-))) Хората са чувствителни, особено младите майки, и с удоволствие възприемат новото, различното, рационалното, здравословното. При всички случаи сте в правото си да останете на своето мнение и да не позволите други да променят възпитателната ви стратегия.Колкото е по-малко детето, толкова повече възрастния решава вместо него.

При това трябва да помним, че отношенията на площадката са в две плоскости:

отношения възрастен – дете

и

отношения възрастен – възрастен.

Нали не искате някой да ви баламосва, както се баламосва дете?! Е, не го правете и вие! С други думи сменяйте, както съм сигурна,че го правите, поведението си в зависимост от това, дали говорите с дете или с възрастен.

След тригодишната възраст, ако сме приучили детето да зачита другите, може с негова помощ да помагаме на по-малките деца да си изграждат социалните правила и граници в социалния живот.

Всъщност, ако се замислим, за съжаление правилата са свързани най-вече с това какво не трябва да се прави в един или друг случай. Това е тъжно и обезкуражаващо и ако бях зародиш, едва ли щях да поискам да се родя, знаейки колко „не”-та трябва да спазвам. Слава богу, че в началото на създаването на правилата не е необходимо да се аргументираме, а да прилагаме правилото на възрастните „Прави като мен”: ние поздравяваме и показваме, че очакваме и детето да поздрави, ние си мием зъбите и подаваме и на детето неговата четка…..Освен това, за да запазим детският оптимизъм и да накараме децата с по-голям ентусиазъм да спазват правилата, добре е да положим усилия и да ги формулираме по положителен начин: вместо „Забранено е да се бият хората в къщи, пясъчника, групата”, по-добре е да се каже „Тук хората споделят играчките си, извиняват се, ако причинят неприятност и си помагат в игрите”. Малко дълго прозвуча, но нали децата трябва точно да разберат какво се очаква да правят?! В своите действия децата най-често са движени от някакъв непосредствен и силен импулс за действие: „Искам тази играчка”, „Четката жули и не искам да си мия зъбите”, „Мама сипва много гореща вода за къпане в коритото и аз не искам да се къпя”. За това възрастният първо трябва да провери каква е причината за неприемливото поведение и ако е в неговите възможности да коригира материалните условия: да купи по-мека четка и по-ароматна паста, да налее по-хладка вода и да предостави играчки за игра по време на къпането, но не и да обяснява на малкото дете колко е важно за неговото здраве къпането или миенето на зъби. Ако проблемът е желана играчка – направете друга играчка или дейност по-желана и извикайте детето от „конфликтната зона” (това е най-ефективният начин за справяне с конфликтна ситуация с деца или с отклоняване на дете от опасна игра, при това без назидателни проповеди). Помнете: децата през цялото детство следват собствената си природа и им е много трудно да следват правила.Цялата тънкост е, че децата трябва да се научат да спазват правилата, но е добре това да не става императивно, заповеднически. В този смисъл не е важно да се четат „конски” на децата, още повече, че в тази възраст те най-често не стигат до ума и сърцата им (и това е видимо от факта, че децата перфектно знаят как искаме да се държат, а на практика не го правят). „Конското” е начин възрастният да „изпусне” парата за сметка на детето и за това е дълбоко непочтено спрямо детето. Какво да правим?! Най-лесното: да поставяме децата отново и отново в ситуации, в които да упражняват очакваното поведение до създаване на навик: навици за поздравяване, за изчакване на ред, за прибиране и подреждане, за извиняване…..

За ваше сведение човек овладява един навик с цялото си тяло: с ума (главата), чувствата (сърцето) и с крайниците (действието), но съществува принципно различие в овладяването му при възрастните и децата. Децата овладяват навика първо като действие, след това свикват да се чувстват комфортно, когато го правят и некомфортно, когато не го правят и накрая разбират защо се налага да правят едно или друго нещо с ума си (да оправдават по приемлив начин навичните действия). При възрастния създаването на нов навик става по обратния път: ние първо разбираме нещо с ума си, след това eмоционално поискваме да го правим винаги, и накрая то става навик (спомнете си как сте си изградили вредния навик за пушене, например, или навика да карате ски, или да правите регулярно екскурзии в планината). Грешката във възпитанието най-често се заключава в това, че ние полагаме много усилия да обясняваме необходимостта от един или друг навик, вместо да насочим енергията си в постоянното упражняването на действията, от които се състои той!

А как да постъпите когато дете отказва да извършва дейности, които вие искате да превърнете в навици – къпане в определено време, миене на зъби, прибиране, лягане в определено време, поздравяване, извиняване? Преди всичко като не позволявате да се нарушава ритъмът в извършването на определената дейност. Обикновеноконфликтите се получават когато родителите са непоследователни в упражняването на навика или има разминаване в единството на родителските изисквания – единият родител разрешава, другият-не. За сведение на родителите, децата имат силна памет и помнят случаите на пропуски или отмяна на дейността под натиск и опитват отново и отново или търсят за съдействие родителят, който обикновено им разрешава всичко. Разбира се, понякога се налага или се случва да се нарушават правилата, но колкото са по-големи децата, толкова по-ясно трябва да им се казва, че това е само за този път и че утре нещата ще се върнат към обичайният си начин на изпълнение.

Преди време ме впечатли една източна приказка: Двама мъже се хвалели чии син се отнася с по-голямо уважение към баща си. Вместо да си говорят напразно, решили да изпробват синовете си. Повикали синът на първият мъж и бащата му поискал от него да отиде да свърши нещо. Когато синът излязъл, бащата започнал да говори на глас: „Сега синът ми си обува обувките….сега излиза от къщи на улицата…..сега завива зад ъгъла….сега приближава мястото…….върши работата……връща се обратно по улицата….влиза в къщата…..събува си обувките”. В момента, в който бащата казал „сега отваря вратата на стаята”, вратата наистина се отворила и синът се появил пред двамата мъже. Вторият баща също изпратил сина си да свърши същата работа и като първия започнал да описва пътя на сина си. За негов срам, когато казал „сега отваря вратата на стаята” синът му не се появил на прага. Бащата извикал името на сина си, и чул недоволното му сумтене зад вратата: „Добре де, добре!...Отивам... Още не съм си обул обувките.” Знам, че всеки родител иска да има такова дете като синът на първия баща. В такъв случай, при възпитанието стремежът на родителите трябва да бъде такова поведение при децата, при което се казва един път от родителя и детето изпълнява веднага казаното. Но как да се постигне това?! Много лесно: като не допускаме да не се изпълняват исканията ни. Ще го повторя от предна статия: не позволявайте децата да ви отклонят от прилагането на правилото като влизате в словесен диалог от рода: майката -  „ Знаеш, че преди да започнеш нова игра, трябва да си прибереш играчките от предишната.”, на което детето отговаря: „Искам още малко да постои постройката, за да я види баба, като се върне от работа”. Правилото за това е правило, защото изисква спазване на определена последователност в дейностите на детето при всички случаи. Ако допуснем не спазване, тогава престава да бъде правило. Поведението в този случай само показва, че за детето това правило не съществува. Как да се държим в случая? Като изключите високия тон, скандалите, боя, „конското”, остава заедно да извършите дейността, но като изключение, „само този път”, или като с мек и категоричен тон не позволите започването на новата, желана дейност, докато не се свърши очакваното за край на предходната - прибирането. Или като поощрите детето с усмивка, целувка, погалване или друго желано действие всеки път, когато без подканяне извърши очакваното. Въпросът с наградите е труден – те са нещо важно, но има опасност да приучите детето да действа само за награди, ако го възнаграждавате всеки път, когато си свърши очакваната работа. Правилото при изграждане на навика да изпълнява от първияпът казаното от вас е да настоявате на своето. Помнете: това не е недемократичен навик, а навик, който изгражда у детето умение да следва авторитети. Колкото и да са интересни за обществото бунтарите и асоциалните личности, нали не искате детето ви да има техния труден и изпълнен с конфликти живот, когато порасне?! Знаете ли защо детето ви чува от третия път, например? Защото вие го тренирате за това: първият път казвате своето изискване спокойно – самият вие не очаквате детето да ви послуша и то чува това в тона ви; вторият път в тона ви звучи раздразнение и детето го чува – това го привежда в готовност за действие: когато чуе третия крясък, той го изстрелва към очакваното действие. Обикновено това е моделът, който несъзнателно изработваме в къщи. А как да го поправим?! Ами всеки измисля собствената си тактика. Но най-добре е да не допускаме да се създаде този навик.

Другият източник на неподчинение и трудности в изработването на правила за социално приемливо поведение е двойният стандарт. Едни са правилата, които се опитваме да внушим на децата, други са правилата, които ние следваме. С други думи – широко известната българска поговорка „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря”.Как да научим детето да си мие зъбите, когато то вижда, че мама или татко рядко посягат към четката за зъби; как да го научим да се извинява без да се замисля, когато ние нито веднъж не се извиняваме, дори да съзнаваме, че сме виновни? Как да го приучим да яде по-малко шоколад, като ни гледа, че се хващаме за кутията с шоколадови бонбони във всеки удобен момент? Как да ги научим да изчакват реда си, когато ние винаги търсим възможност да заобиколим установения ред и да се окажем най-отпред на опашката?! Как да се научат, че всики са достойни за уважение, когато пред тях без свян хулим близки и познати и търсим всяка възможност да демонстрираме, именно да демонстрираме "Аз съм по-важен от теб"! Сега ще кажа най-трудното правило за възрастни: ние сме образец на поведение в поставянето на граници и упражняването на социално приемливо поведение. Това правило е валидно във всеки момент от съвместния ни живот с децата: от момента на ставането им от сън до момента на лягането. Изключително изтощително е, защото предполага съзнателност във всяко наше действие – винаги да правим не това, което ни се иска да направим импулсивно, а това, което  е необходимо, за да възпитаме добре децата си. Все пак, мили родители, въздъхнете с облекчение: родителите инстинктивно правят най-доброто за децата си. В този смисъл обикновено родителите не грешат, грешат педагозите. :-)))

Конфликтите на децата често поставят родителите в трудни ситуации. Ясно е, че детето трябва да се извини, но ако то не иска? Трябва ли да приучваме детето да подава ръка при извинение и защо? А ако друго дете нарани нашето: как да се държим?

Преди всичко възрастните трябва да запазят спокойствие. В мащабите на детето всяко бурно чувство на възрастния, независимо дали е радост или гняв, има смисъла на божий гняв – също толкова гръмотевичен и подобен на бедствие - който го парализира и смачква като личност. Настойчиво, но спокойно трябва да настоим детето да се извини. Ако то е толкова разстроено, че не осъзнава вината си, ние трябва да се извиним от негово име, а в къщи да поговорим (най-добре като разкажем приказка, в която някой друг е с лошото поведение на нашето дете) и още по-настойчиво да го учим на социално приемливо поведение. В ритуалът по извинението е добре да приучваме детето да подава ръка, защото, както знаем, в дланта са изведени изключително много нервни рецептори и притискането на длан в длан ги масажира - по този начин обиденото дете се успокоява. Това е и причината възрастните да създадат ритуала на ръкуването при среща.Не се тревожете, че до 5-6тата година децата не винаги кръстосват ръце при ръкуване. Кръстосването на ръцете е въпрос на психическа зрялост и момента за това настъпва след четвъртата година. Ако детето ви се извини на другото дете, но не го докосне, направете го вие – другото дете трябва да бъде успокоено и физически. А ако другото дете е виновно, но неговите родители нямат съзнание за важността на извинението като социален регулатор на отношенията и на защита на детската личност? Не напрягайте допълнително ситуацията със скандал с другите родители. Непременно, обаче, вие се извинете на своето дете от името на другите родители, за да се почувства вашето дете защитено. Вашата позиция в случая е „Аз поемам отговорност за защитата на моето дете”.

Децата са щастливи единствено когато са в обществото на останалите хора. За да могат да изживеят пълноценно взаимодействията с другите хора в това общество, ние, възрастните,  сме тези, които трябва да очертаем ясните граници на социално приемливото поведение и да създадем навици.       

Миналата седмица ви копирах материал, който написах за родителите на децата от моята група. Няма как да не продължа. :-)

Ето и продължението....

Нали помните, уважаеми родители, че миналата седмица писах за режимът и различни други моменти, свързани с него като средство за възпитание на „послушни” деца. Слагам послушни в скоби, защото в случая зад послушанието се крие всъщност спокойствие, разбирателство и още цял комплекс качества и елементи на семейната атмосфера.

Ако се замислите върху режимът, който децата следват в градината или в къщи, ще се сетите, че зад него се крие определен ритъм: всеки ден в определено време децата стават или лягат да спят, хранят се, играят, в определено време отиват и се връщат от градина. В по-широк план след дневният идва седмичният ритъм, а след него – годишнияj. Част от седмичният ритъм е смяната дните с престой в градината с „голямата седмична почивка” в къщи, която децата с времето се научават да чакат. А част от големия годишен ритъм, в който живеят децата е лятото и зимата като  времето на голямата лятна (а за някои хора и зимна) отпуска с ходене на море или планина, при баба и дядо на село и очакването на Дядо Коледа като неотменим атрибут на зимата.Всеки от тези големи ритми е съпроводен с много типични неща: смяна на места, хора, дрехи, играчки, храни, изпълняването на определени ритуали, които децата овладяват с времето. Всички тези циклични промени са сложни за малкото дете, предизвикват нервно напрежение и се овладяват постепенно с израстването от децата. За това дядо Коледа има един смисъл и се преживява по един начин от детето в яслата и по друг начин от 3-6 годишното дете. Нещо повече, преживяването се променя от година на година и с всяка година става по-осъзнато и богато. Така до 5-6тата година, когато някои деца за пръв път се питат "Кой е дядо Коледа? Има ли дядо Коледа", а някои дори забелязват "Дядо Коледа беше татко (дядо)!" И това е началото на края на детството....:-(  Единствено неизменна трябва да бъде радостта, с която е съпроводено.

Колко е важен установеният ритъм и как той постепенно се осъзнава говорят, например, въпросите, които децата сутрин ми задават за г-жа Минкова:” Кога ще дойде г-жа Минкова? Когато легнем да спим ли ще дойде г-жа Минкова?....Ами ти кога ще си отидеш – когато дойде г-жа Минкова?...Къде отиваш?....Кога ще дойдеш?” Признавам, досадно е да отговаряш всеки ден поне на 2 деца, задаващи тези въпроси. Досадно, ако не съзнавах важността им за усещането за сигурност и предвидимост на ситуацията, което децата си изграждат по този начин. Да, ние двете с нея сме най-важни, но променливи елементи в иначе непроменимата среда на групата. И децата искат сигурност, че макар и да се сменяме, има ред в тази смяна и този ред е постоянен. Когато се уморявам да отговарям утвърдително, ги питам:”А ти как мислиш – кога ще дойде г-жа Минкова?” И те уверено ми казват :” Когато легнем да спим.” Когато станем от сън пък често се задават въпросите:”Кога ще дойде мама да ме вземе? Мама идва ли? Защо я няма?”, особено от деца, които ги вземат по-късно или вътрешният часовник у детето му подсказва, че мама закъснява повече от друг път. Защото децата нямат реална представа за време , но имат точно тиктакащ вътрешен часовник, който им подсказва кога е време за ядене, спане и идването на мама. Всъщност, тези въпроси „раждат” и представата за време у децата, като първоначално „парцелират” деня на няколко отрязъка: „времето на г-жа Трифонова”, което днес е от пристигането им в ДГ до сън, „времето на г-жа Минкова” - от лягане до пристигането на мама и „времето на мама” – от нейното идване в градината до отиването в градината на другата сутрин. Всеки от гореизброените времеви отрязъци има свои особености и децата трябва да се пренастроят и пригодят да ги приемат. (Трудно е и за възрастен да се адаптира към променяща се среда няколко пъти на ден, та какво остава за недоразвитата и неукрепнала детска психика. За това не мислете, че мислим за себе си, когато ви внушаваме, че е добре да вземате по-рано децата от градината: времето, прекарано с мама и семейството е почивка, далеч по-полезна емоционално за децата от доста трудната социална среда в градината.) Освен гореказаните неща, тези въпроси показват, че циклично извършваните дейности остават следи в паметта, развиват я, а с нея и мозъка и го карат да се работи. Така че, ако децата ви питат къде отивате, въпреки, че знаят – не им се сърдете, така те установяват сигурността на елемент от своя ритъм, справят се с феномена време и развиват мозъка си. Колко сложни неща се крият зад досадния детски въпрос! J

Като следствие от тези мои разсъждения ви препоръчвам с готовност да се отдавате на спомени и да кроите общи планове за бъдещето с децата – това е важно за тяхното развитие и ги подготвя по-лесно да приемат семейния годишен цикъл.

За семействата, които имат две деца на различна възраст най-трудното е да се справят с различния дневен ритъм на двете деца. Да, вярно е че децата трябва да спят, ама как да се справят, когато малкото на година е спало от 10 до 12 часа и се събужда по времето, когато баткото или каката трябва да си ляга?! Или таткото играе с двете деца и голямото се чувства прекрасно, но на малкото очите вече блестят с нездрав блясък и гласът му звучи твърде истерично?! Или от двамата близнаци единият обича да си поспива сутрин, а другият е чучулига – как да се организира семейната закуска в събота и неделя?

Помните ли от предишния материал: да поставиш в центъра на вниманието си децата, значи да поставиш интереса на всяко от децата в този център! В случая със спането по различно време необходимо е да се обмисли внимателно средата и да се намери място, където децата ще могат да спят на спокойствие. До три години децата не разбират и са в процес на учене какво значи да пазиш спокойствието на друг, за това добре е да има друга стая, в която да спи, според мен, по-голямото дете над 3 години, защото малкото не знае как да пази спокойствието на по-голямото. По-малкото пък може и трябва да се приучва да спи на минимален шум – от тихото шетане на мама, шумоленето на татко, баба, дядо, батко, кака с техните дейности, тихичко пуснати радио, телевизор (без, обаче, да може да го вижда). Това е важно от три български позиции: от българската пренаселеност, особено през зимата на отопляемите помещения за семейния дом; от необходимостта да контролираме съня, (пишкането и др. елементи, свързани със съня) на конкретното малко дете; за създаване на навик да спи в среда с лек шум като подготовка за престой в детска ясла или градина, където не може винаги да се създаде идеална обстановка за сън.

Нали помните любимото ми сравнение с дишането: всички дейности, в които децата учат или упражняват току-що усвоено действие – самостоятелно хранене или обличане за най-малките, слушане и гледане на приказки, рисуване, сглобяване, са като вдишване, а свободните игри са издишването в този двоен процес. Човек не може да живее нито само като вдишва, нито като непрекъснато издишва. Родителят трябва да е внимателен за състоянието, в което се намира в момента всяко от децата и да сменя дейността, ако усеща, че детето е изчерпило вниманието, интереса и възможностите си да се справя с извършваната дейност. Свободната игра с татко е оптимално полезна за голямото дете в момента, но малкото вече е изчерпало своя лимит за издишване и трябва да му се отклони вниманието и да му се даде възможност „да си поеме дъх”: да му се покаже позабравена играчка, която да разгледа, да бъде просто гушнато или сложено да спи, ако му е дошъл часът за спане.Хубавото е, че колкото е по-малко детето толкова по-лесно може да се отклони вниманието му от натоварваща го ситуация или дейност. За да се чувстват щастливи и обичани, всяко от децата трябва да получава своята порция време с всеки един от родителите си и то в най-подходящото време за всяко от тях, за да може това време да се изживее пълноценно. Така малкото дете е по-малко време будно, за това то трябва да прекарва в игра и трениране на говора с възрастните най-пълноценната част от будния отрязък – от десетина минути след като се е събудило до времето за ритуала преди заспиване, за да има време да се изпълни този ритуал в неговата пълнота: хранене (ако е необходимо), измиване, пожелаване на лека нощ на всеки член на семейството, приказка и сън. За голямото важи същият ритъм на будния престой, но той е по-дълъг и за това заниманията с мама и татко може да бъдат във времето, в което малкото си е легнало. Разбира се, че непременно трябва да има време за общи занимания на цялото семейство, защото иначе в голямото може да се утвърди убеждението, че ако го няма малкото, цялото време на родителите ще бъде посветено на него. По време на будния престой в малкото дете настойчиво и непреклонно трябва да се изграждат социални правила: да не удря мама, татко, батко, кака, а да ги милва, да е тихо, когато батко спи, да не ходи при спящите. Май ще трябва отделно да си поговорим за правилата, защото тяхното спазване кара да определим един човек като възпитан, а друг – да казваме, че му липсват първите седем. Тук само искам да кажа, че на мама може да и е много приятно и да предизвиква усмивка удрящата я малка пухкава детска ръчичка, но да я проектира 20 години по-късно и картинката няма да е вече толкова прелестна. Ние приучваме децата как да се държат с нас от първия ден на раждането им.

Трябва ли да будим сънливеца за общата семейна закуска? Иначе казано доколко и кога да спазваме индивидуалните особености на ритъма на всяко дете?

До 3 години детето няма изработен собствен дневен режим. По-точно казано индивидуалният специфичен дневен режим на всяко дете се изработва до третата година. До това време е добре да оставим детето само да се събужда и да бъде на по-свободна индивидуална „програма”. След това то вече е способно и му е необходимо да усвоява умения да живее в социална среда. За това е добре да бъде събуждано, ако се е успало за закуска. Уверявам ви, че ако обмислите достатъчно добре времето на семейната закуска като компромис между индивидуалното време за хранене на отделните негови членове и спазвате режима на децата, по-скоро те ще ви подсещат за времето на закуска, отколкото вие тях. Ако сега решите правилно времето за семейните закуски, обеди и вечери, следващият проблематичен момент ще настъпи чак в пубертета, но тогава не аз ще ви давам съвети как да се справите с него. J

С какво да запълваме времето на децата, извън гледането на телевизия и щракането на компютъра?

Много просто: с включването в битовите дейности, които вие извършвате в къщи. Дори тригодишните деца в групата се мъчат да си сгъват пижамите, опитват се да си обръщат на лице чорапи и дрехи, да подреждат, да сервират и отсервират, да измиват някои вещи след употреба, да забърсват повърхности, да режат с нож и ножица. А от четвъртата година нататък може да им възлагате и постоянни битови задължения: винаги те да подреждат приборите на масата, да забърсват определени повърхности, да носят списъка или част от покупките от магазина. Богатият на събития и дейности семеен живот предлага безброй дребни задължения, които можем да възложим на децата.Тъжната ни констатация е, че голямата част от децата от групата се включват с неохота в прибирането, нещо повече: опитват се да се отклонят от него. За нас това е сигурен знак, че в къщи децата са изключвани от тези дейности. Познато ми е това: на мен самата майка ми докато не можеше повече да се справя сама с къщната работа ме изключваше от много дейности с реплики от рода: „Ти не можеш. Ти режеш лука много едро. Тази работа си е за мен.” Нямаработа, в която да не можете да включите вашите деца, стига да гледате самите вие на домашната работа не като на тегоба, а като на част от собственото си значимо съществуване. Нещо повече. Децата обичат да помагат, обичат да са част отсъвместна с вас битова дейност, особено, когато знаят, че забелязвате и ги хвалите за конкретно свършена работа. Уверявам ви, веднага познаваме, кога мама или татко работи заедно с детенце: такива деца лесно и естествено, без допълнителни указания и уговорки се включват в дейността на възрастните, умеят да намират своето място в съвместна дейност (изключително важно умение), показват сръчност и бързо стават помощници на учителките и ръководители на детския колектив в една или друга дейност.

И така, ако сутрин детето ви е заето да си сгъне пижамата, да се облече и обуе само, да си сервира приборите, да си намаже филията, да си сипе само млякото, да си отсервира и измие, ако след това го включите с кърпа в ръка в забърсване на мебелите или в почистването с прахосмукачка, в измиване на зеленчуци за готвене или да отиде и да държи ключовете на татко при поправката на колата – едва ли ще се стига (или поне ще са по-редки), хаоса и неразборията в къщи. И като описвам всички тези действия, аз имам пред вид, че всички деца от групата могат да ги извършват : Илиан, Гергана, Светла, Боби, Маргарита, Ирена, Алекс, Сашко, Пламен, Пламена, Божена, Мадлен и всички останали.  При това добре е да контролирате качеството на изпълнението, но не като упреквате децата за свършеното, а като спокойно кажете:” Тук не е измито добре – измий го пак.”или „Има още сапун по ръцете ти –доизмий го.”.  Децата са малки и не винаги се справят успешно, вие сте тези, които трябва да контролирате качеството, но не като се карате и го свършвате демонстративно сърдито вместо тях, а като покажете, че сте забелязали и ги карате да се поправят. Така те научават, че всяка дейност трябва да се извършва старателно, в определена последователност, и че може да се върнат и поправят, когато не са извършили нещо добре.В другият случай вие плашите децата, карате ги да се чувстват неуспяващи и да избягват дейностите в които сте им казали, че не се справят. В по-далечна перспектива им изработвате рефлекса да се отказват от всяка нова дейност, преди да са я опитали, защото неприятните ви забележки, усещането за неуспех, преживени в детството ще заглушава естествения човешки порив да опита новото.

Навиците и ритъмът правят човека свободен. Дайте си сметка колко неща през деня сте правили в "съноподобно" състояние и вечерта дори не може да си спомните, че сте ги правили, просто защото те са навични за вас: например,обличането, ходенето в тоалетната и миенето на ръцете след това, организацията на почистването и готвенето.... Говоря, насочена най-вече към жените, защото ми е "познат” техния ден, но по същия начин преживяват голяма част от своя ден и мъжете. Ето това е целта на детството: голяма част от личните и социални действия и дейности да станат навик. Едва когато това се случи, едва тогава детето ще е готово да освободи голяма част от силите и енергията си, за да се отдаде на новата дейност -ученето в неговият по-широк социален смисъл (защото до тогава и усвояването на здравните, хигиенните и социалните норми и дейности си е труд и учене).

И още нещо по повод възпитанието. Странно ще ви прозвучи, може би, но не сте длъжни, дори не бива да обяснявате всяко свое изискване , особено в началото. Например, ако детето свикне да си мие ръцете преди хранене и след тоалетна, ако се научи да поздравява по подходящ начин хората и да използва "моля", "заповядай", "благодаря"  в много ранна възраст, този навик става част от него, преди да се сети да пита „Защо”. Така няма нужда да обяснявате нищо за микробите и болестите. Част от истинският авторитет на родителя се състои в това, детето да възприема безпрекословно, с доверие, казаното от вас. И това не става със страх, и с възгласи:” Така, защото аз съм казал  Защото аз искам.”, а по-скоро със спокойствие, постоянство и хумор: „Защото искам да целуна пръстите, които нарисуваха тази хубава рисунка, а няма чисто място за моята целувка.” Има възраст, когато „Защото” става основна част от речника на децата, но това е тема за друг разговор. Но и тогава отговорът „Защото аз искам” не е най-доброто решение.Ако не изградите отрано и добронамерено безпрекословен авторитет, а ги научите, че ще им давате обяснение, за всяко нещо, рискувате да ви вкарват в безсмислени спорове върху всяко ваше искане още във възрастта от 4 до 6 години. Въпросът "Защооооооооо?" и вашите пространни обяснения-увещания са сигнал, че вашият авторитет е разклатен.  

Ако се изпълняват качествено, битовите дейности могат да заемат и запълнят доста голяма част от времето на малчуганите, да са част от това вдишване и издишване (зависи на какъв етап е формирането на съответното умение или навик) за което говорих в началото и дори стават част от ритъма, за който говоря.

Не зная дали сте забелязали, но стресът ви се предава автоматично и на децата ви. Много и най-различни са причините и тълкуванията защо това става така. Но е факт, с който вие трябва да се съобразявате. Ако вие сте уморени, раздразнени и неспокойни, и вашите деца се чувстват уморени, раздразнени и неспокойни. Ако вие сте тревожни като житейска позиция и вашите деца има голяма вероятност да израснат като песимистични, тревожни и подтиснати личности. Този абзац звучи доста обезкуражаващо, но ако се замислим, това означава и че може да проектираме по-успешно децата си, като се опитаме да променим своите нагласи и поведение. Бррррррррр, че трудна задача! Връзката на написаното с настоящата тема е, че когато се чувствате стресирани, не бива да участвате в обща дейност с децата - рискувате да си го "изкарате" на тях, по най-малкия повод. С времето децата започват да ни познават по-добре, отколкото ние-тях и се научават да разбират кога "са си го заслужили" и кога - не, но това не е извинение. Преди години, напрегната, започнах да се карам на сина си. Той ме погледна и ме попита: "Мамо, ти ядосана ли си, или си изморена?". От тогава свикнах, когато се чувствах емоционално нестабилна или болна, да предупреждавам децата си за състоянието си и ги молех да ме оставят "на мира", за да се съвзема. Съответно и на тях давах време да преживеят своите емоции и да споделят с мен, когато са готови.....

Ритъмът…..Ние всъщност го харесваме: когато танцуваме, когато гладни, предвкусваме вкусната вечеря, когато очакваме магията на празника. Остава да се огледаме да ритмите в живота на малчугана до себе си, за да превърнем детството му в семейството в любимо и незабравимо преживяване.                     

   Днес е празник, а предстоят още многоооо такива. Благодаря на Диди, че ме подсети за тази тема.

   Ето част от линковете, който пазя във фаворити:

http://vramka.com/

http://tuci.lovelyforum.net/forum-f53/

http://www.detskisait.com/index.php?option=com_content&task=blogsection&id=42&Itemid=115

http://mamita-bg.com/ramki-za-snimki/

http://frames.pm-design.net/?tag=kids-frames

http://online-sepphoras.blogspot.com/2009/11/120-krasivi-detski-ramki-za-snimki.html

http://ramkizasnimki.com/?cat=3

    Обмисляйки идейка за презентация по БАК (пожар) чрез транслатора попаднах тук  http://usborne-quicklinks.com/usa/usa_entity_pages/usa_all_links.asp?lvl=1&menu=s110&id=1689

  Оказа се един интересен сайт за енциклопедии, идеи и многоооо информация на едно място. Вижте го и вие!:)))))

Списвайки блогът на моята група, аз се замислих за факт, който често ни убягва на нас, учителите, които най-често се изявяваме във виртуалното пространството тук, а именно,че другата половина от "обитаващите" това пространство са родителите. 

За това реших да публикувам и тук един материал, който написах специално за родители на "моите" деца.

            Наскоро бях на гости в мое близко младо семейство с две малки деца.

В момента на влизането в хола, ми се поиска да се върна обратно: в стаята цареше хаос, майката се опитваше да приготви вечерята , а бащата, с явен неуспех, се опитваше да усмири двете момченца – на 2 и 3 години, и двамата изнервени до краен предел. Изчерпал търпението си и капитулирал пред синовете си, които не обръщаха никакво внимание на опитите му да ги спре да не хвърлят предмети и да ги ангажира в някаква игра, той настойчиво искаше да ги сложи за спят в 17 часа след обяд. Естествено, родителите ми съобщиха, че в градината голямото момченце е хвалено като послушно и те недоумяват как може то да има толкова различно поведение в къщи и в градината.

Учебен пример: детето има едно поведение в къщи и коренно различно в градината. Защо се случва така? Въпрос, който си задава всеки родител.

Какво е различното, което осигурява доброто поведение на децата в градината?

На първо място в детската градина има РЕЖИМ. Децата знаят кое след кое следва и това им дава сигурност и като че ли стяга тях и живота им в нещо като корсет: сега ще правим това, като го свършим ще правим следващото и така през цялото време на престой. Режимът е така организиран, че след моменти, в които децата са оставени сами на себе си, следват моменти, в които те нямат право на избор, а правят това, което някой друг им казва, че трябва да правят. Може да оприличим тези различни моменти на дишането: в организираните моменти те вдишват, в „свободните” издишват.И това е много важно. Основно умение, което трябва да се развие в децата във възрастта от 3 до 6 години е самостоятелността. За това в ръководените от възрастните  моменти се дават знания и умения, които след това децата „тренират” в свободните моменти. И обратно: случващото се в свободните моменти може да послужи на възрастните за основа на организираните моменти – да обсъдим с децата случка и да изведем ново правило, да дадем знания или да „тренираме” умения, които не достигат.

И ако си послужим с езика от градината, основно правило в детската градина е: СПАЗВАНЕТО НА РЕЖИМНИТЕ МОМЕНТИ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБСЪЖДАНЕ И ИЗБОР С ДЕЦАТА. Какво значи това? Това значи, че закуската е в 8,30 и който не седне да закусва с нас, ще остане гладен до обяд; че всички заедно сядаме и заедно ставаме от масата; че след закуска следва утринна среща, на която присъстват всички деца; че следобедния сън е от 13 до 15,00 и дори тригодишните деца, ако се събудят по-рано, лежат тихо в леглата, за да не събудят останалите; че  след като децата легнат в леглата или някой им чете приказка, или слушат приказка от касетофона, с други думи слушането на приказка е част от ритуала по приспиване…..Така мога да ви разкажа за всеки момент от деня ни. Защо така удължаваме „принудителния” престой на децата на масата или в леглата, след като знаем, че те са много нетърпеливи. Ами точно за това: за да тренираме търпението им. Знаете, че ученето, например, е тежка работа, не винаги привлекателна, и ако детето не е приучено да бъде търпеливо, да приема да върши и дейности, които не му харесват, то няма как да успее в него. И, всъщност, истинската подготовка за училище се състои в създаване на някои навици и развиване на някои качества на личността, а не в научаването на буквите и цифрите.

РЕЖИМЪТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖЕН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИЯ ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА.  Той дава на децата усещането за сигурност и предвидимост в сложния и объркващ свят на възрастните, а на възрастните – „свободни” от деца моменти, в които спокойно, и най-важното без нерви ще може да вършим „неща за възрастни”.

Кое пречи в къщи да има такъв режим?

Струва ми се на първо място фактът, че родителите не съзнават колко е важен режима за децата им и колко той облекчава в ежедневието собствения им живот. Разбира се, режимът на бебето е съвсем различен от този на 3 годишното дете и родителите трябва да са будни за тези промени, да са готови да се нагодят към променящия се режим. Трябва да знаете, скъпи родители, че децата до около 4 години нямат реална представа за време, че вие сте тези, които им я създавате. За това и бебето посреща със  широка усмивка мама, която през нощта се опитва да го успокои с приказки, когато то плаче и вместо да затвори очи и да заспи се ококорва и…..започва да си играе с мама и татко. Основно правило е: каквото и да трябва да вършите през нощта с децата, да става в тишина: пишкане, вода, успокоение след кошмарен сън. (В този случай може би ще ви се наложи да проговорите или да пеете с тих и успокояващ глас, но наистина мноооооооооого тихо и успокояващо).

Когато обмисляте режимът на детето в къщи, ще трябва да се съобразите с две неща: с особеностите на детето – има деца, които леко установяват режим за сън, например, (а има и деца, на които им трябва по-малко време за сън, или изобщо не им трябва дневен сън); и със здравия разум: ако искате детето ви да заспива в 20 -20,30 вечерта, то не бива да спи по-късно от 16 – 16,30 часа след обяд (което значи, че трябва да го сложите най-късно към 14 часа, ако е свикнало да спи 2 часа след обяд): колкото по-късно се събуди от следобедния сън, толкова по-късно ще заспи вечерта.

На второ място родителите най-често сами не са склонни да следват режима, които искат да установят. Искат, например, да приучат детето да заспива в 20 часа, но….в къщи има гости, или самите те искат да отидат на гости или в ресторант, а няма кой да го гледа или (още по-често) детето започва да хленчи и да иска и то да отиде с тях. Улисани в прекарването на приятния момент, предали се пред гледката на обляното в сълзи любимо личице, ние махаме с ръка и…..оставаме детето с гостите до малките часове или го вземаме с нас пак до малките часове в ресторанта. Какъв урок получава детето, когато махаме с ръка и променяме режима, най-често по тяхно настояване: че ако хленчат достатъчно дълго ще получат това, което искат. Каквогубите, давайки често този урок? Губите авторитета си на родители. Чудно ли е, че българските родители са капитулирали пред тийнейджърите и не са в състояние да наложат авторитета си по никакъв начин. На родители, които ми казват:”Как успявате да накарате 20 деца да ви слушат, а ние по 1,2 не успяваме” аз задавам друг въпрос: „Ако на 3-6 години не може да ги накарате да ви слушат, как очаквате да ги накарате да ви слушат и следват на 13-15-20 години?” J

Ако наистина сте поставили детето в центъра на семейството, за педагога това означава не да задоволявате всяка негова прищявка и да треперите над него, а да сте готови да избирате неговия интерес във всяка ситуация на избор. Например: ако трябва да отидете на гости, а няма кой да го гледа – да се откажете от гостуването или да се приберете малко преди времето на спане на детето, колкото и интересно и за вас, и за детето да е гостуването, колкото и то да изглежда бодро и жизнено. С други думи да поставите правилата и режима НАД моментните изживявания за вас и детето. Защото РЕЖИМЪТ Е ВАЛИДЕН И ЗА ВАС, И ЗА ДЕТЕТО.

На трето място трудно се установява режим, когато няма еднаквост във възпитателните възгледи на двамата родители и на всички, които живеят заедно с детето. Казано с други думи, когато мама праща детето в леглото, то хуква разплакано към татко, той го грабва, в желанието си да го успокои започва да играе с него и….времето за лягане се отлага. Нали се сещате къде ще отиде то и следващата вечер? И какво ще се случи с режима….

Защо се спирам толкова много върху лягането? Защото децата най-често се съпротивляват на часа на лягане. Често родители пристигат при нас, съпровождани от децата, да ни уговарят да не слагаме децата да спят. Когато детето е малко, ние казваме, че няма да спи, но ще си легне заедно с всички деца, за да си почине в леглото. Не зная дали знаете, скъпи родители, но хормонът на растежа „действа” само по време на сън. С други думи децата ви растат по време на сън…..Спомнете си това следващия път, когато вдигнете ръце и оставите детето си дълго време будно.

И още нещо. Веднъж изработен, режимът съпровожда детето навсякъде. Ако отидете на гости при баба, или дори ако го оставите да гостува при баба – непременно предавате всички подробности на режима: време на лягане и ставане, време за хранене, време за игри, на хората, които ще се грижат за него. Вярвайте, бабите от това поколение, знаят какво значи „режим”, ще ви разберат и ще го спазват. И не забравяйте „да делегирате” правата на „главнокомандващи” на бабата и дядото. Изглежда невероятно, но децата разбират отлично, че мама и татко са най-важните и са склонни да ги слушат. Някои баби и дядовци успяват да си извоюват авторитет, но не всички…. За това е добре, когато си тръгвате и оставате детенце при баба и дядо да кажете: „ И да слушаш баба и дядо, както слушаш нас.”

Разбира се, режимът не бива да се превръща в самоцел. Налага се той да бъде нарушаван при определени ситуации. Впрочем, вие това знаете как да го правите. :-))))                

Тази българска народна приказка е добре позната на всички. Среща с различни заглавия, но поуката е една.

Човекът и мечката.ppt

Направих я по много причини и като средство за "терапия". Децата, с които работя много често се обиждат. Понякога и с думи, чието значение не винаги знаят. На ден поне 3 ( понякога и повече) деца си поплакват, засегнати дори от приятел. Разговорите с родителите имаха краткотрайни ефекти ( докато детето забрави, че у дома са му "дърпали ушите").

Реших да използвам  приказката... От децата се оказа, че нито едно я няма у дома, аз пък нямах време да търся издания с нея в книжарници... и ...? Няма отказване! Ще я направя с помощта на чичко Google. Текстове намерих в няколко сайта, но илюстрации - не. Само заглавни страници като реклама на книжка. ....

Хайде, неволю, идвай на помощ! Първо рисуване, после оцветяване, сканиране и... ето го резултата от предварителната работа. (Реших да ви го предложа, защото ми отне доста време и се надявам на някого да послужи.)

Възприемането на приказката направихме с колежката ми по време на открит урок пред родителите.

Ефектът се получи и му се радваме. От отзивите на родителите мисля, че подобен е имало и върху тях.:)) 

                  da_si_ulovi6_priqtel4e.ppt

                                              joritina.ppt

                                              ky6ti4kata_na_pras4o.ppt

                                              kyde_e_topkata.ppt

                                              най-4udnoto_koledno_dyrvo.ppt

                                              podaryk_za_pras4o.ppt

                                              prevyrni me_v_p4ela!. PPT

                                              puh_spi_zimen_syn.ppt

                                              syvsem_kato_nov.ppt

                                              vesel_ujason.ppt

                                               vyzdu6na_po6ta.ppt

от 14.02          .idealnata_snimka.ppt

                             istoriq_za senki.ppt

                                  pirati.ppt

                             proleten_ snqg.ppt

                           rabota_i_igra.ppt

                          skok_podskok.ppt

 ДА Е ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА!

                                               ДАЙ БОЖЕ, НАЙ-ЩАСТЛИВА КАТО ДНЕС!

                                               И КАТО НЕЯ ДО АМИНА,

                                               ДА СА ВСИЧКИТЕ ГОДИНИ ЗАНАПРЕД......:)))))))

NG_2010.wmv

 Нищо че темата не е новогодишна. Аз да си ви поздравя!

Проектита за картичките  може да разгледате тук:

http://bglog.net/nachobrazovanie/36199