Лято, ваканция и ...Ден за велики дела

Изберете заедно с детето (децата) един ден от лятото и го наречете  Ден за велики дела (какъвто изживява Мечо Пух в любимата детска книжка).  

Подгответе подробен приключенски план за действие заедно с любимите ви приказни герои Пух, Пипи, Карлсон, Емил от Льонеберя. Сутрин – непременно започнете с похапване на ,,гърненце мед”. С така събраните сили и смелост се разходете из джунглата, или ,,полетете над покривите”.       

 По обяд следва ,,нахлупване на супник на главата”, ,,гонене на муфлони” по време на следобедния сън.

А привечер – разходка из Стоакровата гора с Пух, за да откриете вълшебното Дърво за лимонада. А преди лягане – за по-смелите – гонене на призраци на тавана….

      А може ли лято без море, плаж и пясъчни фигури : )   Подгответе се психически, че надали ще успеете да си починете. Но пък със сигурност ще е най-забавната и изпълнена с щури Пухови игри морска ваканция!

        И нека има повече дни за велики дела : )

Малко музика за великият ден - 1.igri-s-puh.mp3

Р.С  Из един от моите ,,бебешки" тефтери , от времето на отпуската по майчинство:)

Р.С2  Снимката е от един велик ден в нашата джунгла. Криеница:)

Мечо Пух-книжка.wmv - Мн. мил и ценен подарък за семейството ни 

Кои са анимационните герои 2 част.ppt

<?xml:namespace prefix="o"?> 

Не се учудвайте! Знаете, че празникът Бабинден отбелязваме на 21 януари. Тогава, в деня на родилната помощ, отдаваме своето уважение и почит на онези, които са помогнали на бял свят да се появят децата ни, внуците ни.

Не за този Бабинден, а за едни други бабини дни ми се иска да напиша днес. Откакто свят светува, бабите винаги са били първите помощници на младите семейства в отглеждането на децата. Не омаловажавам и ролята на дядовците, разбира се. Може би и затова връзката на децата с възрастните хора, обичта им към тях, понякога е толкова силна, че се конкурира с обичта към мама и татко.

Днес много баби се възползват от възможността да се грижат за отглеждането на своите внучета срещу заплащане, по програмата “В подкрепа на майчинството”, за да могат младите родители да работят. А много други, дори и да не са се включили в разни социални програми, пак с любов и внимание вършат същото.

За тези баби – всеотдайни, грижливи, нежни, любящи, неуморни, търпеливи, тактични, за тях ми е думата днес. Тези, които дават на внучетата си  толкова много любов:

-утешават ги с целувки, когато са тъжни и намират начин да ги разсмеят,

-преобличат ги,когато са изцапани,мокри, за да не се кара мама,

-разказват най - вълшебните приказки, които другите не знаят,

-промиват нараненото коляно и го лекуват с целувка,

-пеят песничките от своето детство, които приличат на днешните,

-играят детски игри, нищо че пропускат да свършат някоя работа,

-разболяват се от притеснение ако внучето е болно, дават сиропчета, хапчета, масажират, загряват, будуват нощем,

-бързо прощават сторена беля, само срещу горещо обещание за слушане,

-отделят от скромните си средства, за да купят нещичко за детето,

-умеят да отговарят точно на най-неочаквани чудни любознателни детски въпроси,

-имат топла и нежна прегръдка, в която задълго можеш да се сгушиш,

-мечтаят заедно с внуците за бъдещето им, че понякога и повече от тях,

-дават най-добрия пример за подражание, утре децата да се гордеят какво са научили.

-имат най-добрите ръце, които могат всичко – да милват нежно, да готвят вкусно, да перат чисто, да шият и кърпят, да плетат дрешки, да мият чинии, да чистят къщата.

За този всеотдаен труд, грижи и внимание, бабите получават най-ценната награда – една чиста, неподправена, искрена, истинска детска обич. Обич, която не може да се измери с никакви мерни единици. Детето я разкрива с отношението си, с усмивката на грейналото личице, със сияещите от радост очи, с протегнатите за прегръдка ръце.

За тези баби и внучета всеки ден е Бабин ден. За тях, за дълбоките и трайни отношения между бабата и внучето, са написани много стихотворения и разказчета от детски автори. Защото тази тема не е актуална само днес, не е и от вчера. Това е залегнало в българския бит и традиции още от далечни времена.

            Искам да поздравя всички всеотдайни, любящи своите внучета баби, с няколко чудесни детски стихотворения и един миниатюрен разказ, разкриващи безкрайната  обич към баба:

            Баба иде – Васил Ив. Стоянов                                    Баба – Дора Габе

Баба иде, аз я чух и набързо се обух,                             Мама каза, че и баба

Вънка ще се затека,отдалеч ще й река:                          била някога мъничка,

Мила бабо,тук ела, о, добре си ми дошла!                     че и тя не е можала

Нещо тя ще ми даде,но дали ще се яде?                        да се облече самичка.

       Скъпа моя бабо – Й. Петров                                  Че отзад й плели плитка

Скъпа моя бабо, мила и добричка                                   роклята й била малка

Дай да ти погаля бялата косичка,                                   и отивала да учи

че ти ме отгледа от мъничко бебе,                                със тетрадка и писалка.

искам да съм бабо, винаги при тебе!                           Оле, колко ми е смешно!

Майка сутрин рано хуква като хала,                               Тази баба,толкоз стара,

Татко вечер късно сварва ме заспала.                          Дето с очилата гледа

Ти си ми за майка,ти си ми за татко.                              и мърмори, и се кара -

Дай да те прегърна и целуна сладко!                           с къса рокля и тетрадка!

С тебе, мила бабо, сладък ми е хляба,                        Бабо мила, бабо сладка!

Ти си на земята най-добрата баба!

                                     Баба – Дора Габе

            Баба каза, че  не я обичам, защото не я слушам! Тя не знае колко много я обичам. Тя не знае колко е мъчно слушането! Тази заран ме изпрати да купя магданоз. Аз стисках парите в ръчичката си, а те паднали! Като се върнах, баба извика :”Косата ми побеля от тебе!” Аз казах на баба: “Не ти побеля косата от мене, бабенце, а цъфна като вишнята на двора. Нали ми каза, че вишнята цъфнала, защото слънцето я обича? И ти цъфна, защото аз те обичам! Ох, бабенце, много те обичам! Да знаеш колко ти прилича бялата коса!” Баба се разсмя. Ох, колко сладко ме целуна баба! Каква е хубава с бялата коса! И засмяна! Аз вече ще казвам само хубави неща на баба. И на всички хора ще казвам хубави неща!

                               <?xml:namespace prefix="o"?>Играта е тази вълшебница, чрез която децата, без някой да ги обучава – опознават света около себе си! Всеки от нас е запазил нежни  спомени от невероятните детски игри. Толкова вълнуващи, безгрижни  и запомнящи се, че оставят дълготрайни следи за цял живот. Не вярвам на света да има възрастен човек, който да не се е връщал многократно към  игрите от своето детство. Както се пее в една чудесна песен: „Детство мое, реално и вълшебно...”   Тази далечна реалност отдавна е отминала, безвъзвратно и завинаги.  Ние сме децата от миналото – тогава растящи свободни и волни като вятъра,закърмени с приказките на баба,  необременени с прекалено много телевизия, с компютърни игри, с електронни   и  роботизирани играчки. От игрите на открито, лудориите, ожулените колене, от намазаните филии, които ядеш докато тичаш, е останал носталгичния спомен, скътан като скъпа реликва в сърцето.

Днес съвременните млади родители , ангажирани професионално, почти   не могат да отделят свободно време, което да посветят на децата си. Прибирайки  детето от детската градина  , след напрегнатия работен ден, те се захващат с домашни задължения или се опитват да осигурят за себе си спокойна почивка. Действително имат право на това. Но какво да прави едно малко дете през това време?  Ще погледа телевизия, ще поиграе с играчки, ще постои на компютъра. Ако има брат, сестра  -  ще поиграят заедно. Мама и татко почти нямат време и желание да поиграят истински със своите деца. Ако детето настоятелно поиска да играе с тях, вместо внимание, често чува изрази от рода на: „Не ме занимавай, уморен съм, отиди в детската стая и си играй”. Може би това е една от причините социолозите да отбелязват,че липсва достатъчно  дълбока връзка между деца и  родители в общуването. Малкото дете, колкото повече общува с  възрастните, толкова по- уверено в себе си и по-обичано се чувства. Липсата на достатъчно внимание в детска възраст, определя много черти на бъдещите взаимоотношения на порасналите вече деца с техните родители.Деца,чиито родители не са намирали достатъчно време за тях, са по-затворени,трудно споделят проблемите си в училище, а по-късно и в живота. Не може да се отрече и факта, че има всеотдайни родители, които не пропускат да отделят време за игра с децата си. Какво щастие е за един малчуган да поиграе с татко,или с мама! A с баба или с дядо?Това са моменти на върховно удовлетворяване на детските потребности от общуване с най-близките. Колко малко е нужно от страна на нас, възрастните,  да намерим време и да се потопим  в света на детето. Да се оставим то да ни отведе към  вълшебните мигове на детството.  Да поиграем с него, да се превърнем за малко в деца. Да  дадем на малкото  човече самочувствието, че е важна част от семейството и заслужава внимание.

Децата обичат и играят еднакво добре както с мама и татко, така и с баба и дядо. Важно е кой намира повече свободно време за тях. Обикновено по-неангажирани са бабите и дядовците и те често откликват на детските желания. Колко завладяваща е народната приказка, разказана  от възрастните! Тя развива по особено емоционален начин детското въображение, стимулира мисленето му, кара го да извлече поука от постъпките на героите. Ако заявите на детето си, че имате свободно време и искате да си поиграете с него, то ще ви предложи какви ли не игри: да попеете заедно, да потанцувате,на криеница, да рисувате,да си поиграете на семейство или детска градина(децата там предпочитат ролята на възрастен), на доктори и пациенти, на герои от анимационни филмчета или приказки, вживяват се в роли на животни, феи, принцове, принцеси, супермени. Искат да се изживеят като супергерои и да покажат  колко са силни, честни, добри, грижовни, как побеждават, как помагат, как умеят да се справят в дадена ситуация. В тези игри те показват пред нас, възрастните какъв социален опит са натрупали и желаят да чуят преценката и одобрението ни  - кое е правилно и добро,кое не е. Така, играейки с децата си, ние насаждаме в детското съзнание определени човешки ценности за добро и зло, показваме кое е правилно, как не бива да постъпва. Даваме на детето си топлота, внимание, щастливи моменти от общуването , даваме му увереност, че е значимо, че го ценим и уважаваме като личност.

Важно  е всички родители, в това число бабите и дядовците, да осъзнават от какво значение е да се играе в къщи с малките деца. Потапяйки се в детската игра,  те  ще им помогнат отрано да натрупат опит в общуването с възрастните. Играта  възпитава, насочва към ценности и добродетели.Тези ценности  ние хората определяме като необходими, за да може човека да се развива като личност, каквато  всеки родител мечтае да  види след  време в порасналото си дете.

Здравейте, колеги!

През учебната година децата  освен истинските пъзели, които имаме в групата и които те носеха от дома си, много се забавляваха и на тези, които миналата година бях превела от руски сайт.

И тъй като все още нямаме Интернет в занималнята аз и ,,потребителите" ми, за да играем он-лайн игри ,за тях направих ето тези пъзелчета: http://dox.abv.bg/files/dw?a=8e2e8cdc35

Както се казва: Отдалеко, та да ни е леко...наесен.

Очаквам вашите критики и коментари, а сега весели занимания с героите на Дисни.

Р.С  Днес май не ми е ден за качване на материали в блога.....:)))

Здравейте!

Как зодията определя нашите интереси в интернет , ето тук-

http://dox.abv.bg/files/dw?a=196d2eaebd

Хубав уикенд и успешно завършване на учебната година! marq

    1 юни е Денят на детето. А останалите дни чии са? Повечето от вас биха потвърдили, че дните им без остатък са посветени на децата. Това не е преувеличена професионална всеотдайност, а потребност да създаваме радост за тези, които обичаме. А ние обичаме децата, иначе нямаше да се срещаме чрез общност Предучилищна педагогика с неизменен ентусиазъм месец след месец. И понеже сме съмишленици и колеги, нямаме противоречия по отношение на целта – децата трябва да са щастливи не само на 1 юни, а и през всичките останали дни в годината, нали?! Това е нашата работа като педагози и родители. А за да я свършим както трябва, е добре да се замислим кои са детските права и отговорности.

       Презентацията, която направих се оказа с по-голям размер от допустимите тук , затова за да я видите трябва да я изтеглите от тук.- http://dox.abv.bg/files/dw?a=208317fd10

      По-голяма част от снимките, който съм използвала са от http://www.clipart.net.ua/

Татко_забравя.ppt   Представям ВИ една презентация направена по произведението на американската журналистка У. Ливингстън Ларнд "Татко забравя" публикувано в книгата на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем върху тях" издателство Кибеа 1996 г.

 и още :  http://deca.za-tebe.com/