Със сигурност утре няма да мога да седна пред компютъра и затова днес ще ви почерпя с моята баница. Искаше ми се да е с повече парченца, но....не се получи. Догодина ще пробвам пак:))) Тази е с 12 късмета + паричка естествено и е само за приятели от двете общностти.

    Рецептата е лесна: щипка мерак и многоооооо любов!!!    

                              ДА ВИ Е СЛАДКО!!!!!    

                            bani4kata na marq_2003.ppt          

                           тук е bani4kata na marq_ 2007.ppt

   Дано през Новата година се сбъднат всички мечти и късмети!!!!  

Хей, дружино предучилищна!

Къде сте? Всички ли се качихте в шейната на Дядо Коледа и отлетяхте? То и аз бях поотлетяла, но се върнах и реших да ви го съобщя. (Между другото, все още се питам защо е дядо, като Коледа е в женски род? Питах и Далето като спец по въпросите с Коледа, но и тя не ми каза :-)))

Дълго не съм публикувала в блога. Имах време само за кратки коментарчета... и взе, че ме досрамя.  Не че съм спирала да правя по нещичко за моите дечица, но все не ми оставаше време да го кача тук.

Ето сега "Важно(то) съобщение", което децата от моята група получиха преди Коледа по е-mail-ите на родителите си. Последният слайд от презентацията приемете като пожелание към всеки, който прояви интерес към нея.

 Важно съобщение.ppt

Jingle_Bells.mp3

Изтеглете и музикалния файл (повод отново да БЛАГОДАРЯ на vorfax за споделения труд) и ги сложете заедно в папка. 

За малко да пропусна да отбележа, че картинките, които съм използвала в презентацията, са от руския сайт

http://www.detiseti.ru/modules/myarticles/

...Човек обича детството си, както обича Родината си. Подобна мисъл като че ли е изказана от Сент Екзюпери. Защо ви я припомням ли? Просто защото детството ни е един прекрасен свят от чудеса и странности, а Дядо Коледа е един от основните обитатели на този свят.

   И ако ние решим и спрем да му вярваме, все едно да се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите си, поезията и полета на въображението.

   "Учените глави" биха ни упрекнали - кажете истината и не смесвайте логиката с фантазиите...И вси пак...

   Коледа е! Нека запазим атмосферата на тайнствено съучастничество и да се постараем да превърнем този дълбоко семеен празник в неповторимо преживяване, защото Дядо Коледа е вечен и ни трогва със своята доброта. Той ни дава надежда, кураж, утешение и издръжливост - неща, без които животът ни е немислим, особено днес...

   "Красотата ще спаси света" - казал го е великият Достоевски.

   Вярваме го и ние...

   ....За стигналите до последното изречение - бонус: Различни варианти на "Джингълбелс"...

   "Джингълбелс"

   В празничната нощ,

   идва със шейна Дядо Коледа.

   Колко ли деца зарадва той сега

   и колко ли мечти след миг

   ще се сбъднат по света?

   Припев: Джингълбелс, джингълбелс,

                 в пълната шейна всичко има

                 и отнася та малките деца. Хей!

                 Джингълбелс, джингълбелс

                 техните очи вижте как блестят

                 сияят сякаш са звезди.

   Чорапче приготви под малката елха

   след миг ще спре шейна пред твоята врата.

   Звънчето звъни, това е той нали?

   И колко ли мечти след миг

   ще се сбъднат по света.

   Припев: Същия

   "Звънят звънчета"

   Сняг вали, вали. Всичко побеля-

   Губер бял покри цялата земя. /2

   Припев: Зън, зън, зън, зън, зън, зън, тичайте навън,

                  празник е и то един, да се веселим./2

   В нашата шейна, скачайте сега

   и да се катурнем всички по снега.

   Важното сега е да не се делим,

   дружно смели, весели напред да летим.

   Припев: Същия

   Вятърът игрив ръси снежен прах,

   ех, че песента е весела сега.

   Конче вихрогонче тича по снега

   все така навън снегът вали, вали, вали.

   Припев: Същия

   "Зън, зън, зън"

   Вятърът навън, стар кавал надул,

   песента му в сън Коледа я чул.

   Май съм закъснял - рече си тогаз

   и с голямата шейна литна той към нас.

   Припев: Зън, зън, зън, зън, зън, зън,

                 чуй се сладък звън.

                  Коледа, Коледа, идва пак при нас. Хей!/2

   Ежко кривокрак, Мечо със калпак

   чакаха отвън, там, при старий пън.

   Коледа разбра тяхната молба

   и в голямата шейна бързо ги прибра.

   Припев: Същия

   Зайчетата в миг, скочиха със вик:

   Мили Коледа, ха вземи и нас.

   Ето Кум Вълчан, със кожух съдран

   обещава в тази нощ да не бъде лош.

   Припев: Същия

   И още една песен, която само съм чувала и съответно пяла с децата...

   "Сняг вали, вали"

   Лиса с хурката преде,

   зайко морковче яде./2

   Че в гората пада сняг,

   люта зима иде пак./2

   Меца си доплита шал,

   ежко сладко е заспал./2

   Че в гората пада сняг,

   люта зима иде пак./2

   Вълчо мери нов калпак,

   тихо пада пухкав сняг./2

   А над китните ели

   сняг вали, вали, вали./2

  В живота на човек му влияе всичко покрай него - от самото му раждане. Корените на възпитанието се крият там, някъде, дълбоко в семейството.

   Родила съм се много на север и малко на запад, та точно на северозапад - в сърцето на Дунавската равнина. Баща ми беше тракторист. Още помня трактора му - едно огромно верижно чудовище, верижен трактор стотак. А как бръмчеше само. Случвало се е да се прибере вечер с него до дома. Сутрин цялата махала се събуждаше от страховития рев на стотака.

   Една от любимите му приказки беше: Човек, който не обича работата си, за мен не е човек...От малък започнал да работи. Първо като прикачник, след това се качил на трактора и така до последно. До такава степен беше се "сраснал" с трактора, че по бръмченето му познаваше какво му е, къде го "боли", къде нещо не му е наред или се е счупило. Усещаше трактора.../Другите две често използвани от него приказки бяха: Пази, Боже, сляпо да прогледа...С роднина не работи и в роднина на квартира не ходи.../

   /Не че ми се прави аналогия, но в момента се сещам, че много често използвам израза: Да усетя настроението на групата, на децата. Винаги преди да започнем да правим нещо, първо сядаме да си поговорим, да се "усетим" и чак след това продължаваме напред.../

   Татко ми четеше книги до последно. Винаги намирах книги под възглавницата му. Ако се случеше да няма интересна книга под ръка, препрочиташе учебниците по история и география. Ако любовта към книгите може да се предава генетично, от него ми е останала тази любов. Няма случай препоръчана ми от него книга, да не съм я прочела на един дъх. В началото четях книги безразборно, докато той ми препоръчваше книгите в хронологичен ред. Не от тук-от там. И след това разговаряхме върху прочетеното. Никой не го е учил как да ме учи и възпитава, нито е чел специализирана литература...Имаше усет и знаеше как.

   Ако си задам въпроса: Възможно ли е възпитание в родолюбие и кой ме научи да обичам род и Родина? -  ще отговоря - татко ми. С приказките, разговорите, които провеждахме, с книгите, които ми даваше в ръцете да прочета.

   В моя край много се държи на родата и изразът: Ние сме род /рода/ -  много често се чува. Принадлежността към рода е изразена и във фамилиите, които имаме там. Не се взима името на дядото по бащина линия за фамилия или се случва много рядко, а се носи родовата фамилия. Всяка фамилия съдържа в името си нещо характерно за самия род и моята бащина фамилия няма нищо общо с Петрова, Димитрова, а е...наследена след като представители на родата са се проявили като хора шегаджии и зевзеци, та накрая -  бащината ми фамилия означава хитрост, дяволия...Дори легенди има за нея. Прабаба ми ми ги разказваше, а аз съм ги запомнила, за да ги разказвам на детето си.

   Родината започва от рода, от бащиния праг. Пред очите ми е следната картина...

   Зима люта, снеговита, страховита. Такава, каквато може да има само в моя край /или зимите преди така нареченото глобално затопляне/. Като духне студеният режещ вятър от Влашко, та право на прага ни се спираше. Направи завой и поеме пътя към Балкана. Ако Балканът не го спре - може и да го прескочи или да се върне отново в нашия двор. Най обичах зимните вечери у дома. Навън виелица, "сприя", вятърът свири в комина, печката "бумти", сенки се гонят с отразените пламъци от печката по стените на стаята и разказват неродени приказки, а татко ми ни разказва граничарски случки и истории - за диверсанти преминали границата, за заставата в Ръждака, за граничарското му куче, за това, че границата на нашата държава, както и на всяка друга са нещо свещено. Обичаше да си спомня за граничарския си период от своя живот. Младо момче от севера, пратено далече на юг...

   Като отидох да уча в Благоевград, татко ми беше много доволен от факта, че ще обиколя неговите места, там долу, при Беласица и Осогово...

   Последната книга, която намерих под дюшека му, беше "Мъжът и жената интимно". Бях учудена, удивена, а защо не и малко "възмутена", как може почти петдесет годишният ми баща да чете "такива" книги. Смятах го за достатъчно стар за подобни четива... Е, аз наскоро прехвърлих 45-те и изобщо не се смятам стара за такива и всякакви книги. Защо ли???

   Много пътувах от малка. Лагери, лагер школи, екскурзии, студентство, бригади...Баща ми неизменно ме чакаше на прага на родната ми къща...Неговите уроци бих искала да успея да предам на детето ми...

   Майка ми рядко ми се месеше в каквото и да било. В момента в който "разбра", че може да "разчита" на мен и спря да ме контролира. Бих искала да ви разкажа за някои от нейните житейски уроци....

   Тя ме научи на изразителност в четенето, помагаше ми в началото на ученичеството - в първи клас, но по-често ме оставяше да се блъскам сама и ако се случеше да не успея, чак тогава се намесваше.

   Бях в трети-четвърти клас. Имахме домашно по математика. Задачата не беше трудна и понеже не ми се случваше да отида без домашно, а и не си го и представях такова нещо - реших задачите и на другия ден се оказа, че домашното било трудно за съучениците ми. Поискаха да го препишат и...аз им го дадох. На една съученичка и хрумна да откъса листа, така по-лесно щели да преписват...Накрая познайте кой беше без домашно, а с хвърчащ лист???

   Да, обаче въпрос-питанка напира и няма начин, ще го пусна да излезе - въпросът: Класната обвини мен, че съм без домашно. Какво съм и обяснявала - не си спомням, но от днешна гледна точка бих казала: А учителят не трябва ли да познава учениците си или разчита само на факти? Тогава с детския си акъл си мислех: Защо не ми повярва, че тук, в училище откъсаха листа от тетрадката? Та тя знаеше, че математиката ми беше любим предмет...

   Естествено че ми поръча да кажа на майка ми да я намери и да говори с нея...Да, обаче аз не казах на майка ми...Да, да, да ми се кара...Хубаво, но наближи общата родителска среща и аз започнах сериозно да се притеснявам, че голяма караница ме чака...Прибира се майка ми от срещата, а аз се правя на заспала. Естествено, "събуди" ме и започна да разнищва случката...След като разбра какво се е случило, вместо да ми се навика едно хубаво, че съм позволила да ми скъсат домашното, проведе един "много сериозен" разговор с мен. А бях само в трети клас. Не се повтори подобна случка. Спрях да си мисля, че приятелство се купува с "подарено" домашно, а за благодарност - скъсано...

   Ще ви разкажа още една случка...Бях някъде...шести клас. Преди години имаше "Седмица на детската книга и изкуствата за деца". Поне при нас такива седмици имаше...Срещали сме се с писатели, художници...Беше организирана читателска конференция и всеки желаещ можеше да сподели за прочетена и впечатлила го книга. Аз написах за живота на едно момиче прокудено от Родината...Да, но не ми се излиза пред публика да говоря. Ами сега? Споменах го в клас и една съученичка изяви готовност да ме "замести" с моето "писание"...???!!! Може би още тогава да съм усетила нещо нередно в такава една услуга и разказах на майка ми...Малеее...Защо ми трябваше???...Хайде отново разговор. Прочетох и написаното и тя взе, че го хареса, а си пада малко критикар. Този път разговорът беше по-сериозен, защото бях по-голяма...Запомнила съм от разговора следното: В този живот има лични неща, като мислите на човека, написаното, казаното. Това, което си написала е лично твое и или ти ще си го прочетеш, или никой друг няма да го чете...Как може да си толкова глупава, ми кажи? От какво се притесняваш? Дай ми написаното!

   Направо ми "арестува" листата. Както и да е. Участвах в читателската конференция и дори...спечелих награда /срам ме е да кажа, че беше първа.../ От тогава до сега, когато направя нещо, съответно заставам зад него...Урокът на майка ми.

   Прабаба ми, казваха и маджарката, много хубаво пееше...Като започнеше от онези дългите песни, дето се редува пеене с говорене с часове можех да я слушам. Дори я карах да ми ги диктува и ги записвах, но...много години минаха от тогава...Загубиха се през годините, за което много съжалявам. Последно споменът ми я е "фотографирал" - прегърбена, съсухрена, с много бръчки по лицето...Дори я нарисувах веднъж. Сложих я да седне на един стол и да ми позира. Като я нарисувах и и показах рисунката, тя погледа, погледа и каза: Мале, па я толко много бръчки ли имам? Еееех, а каква бях хубавица на млади години и как се обръщаха ергените по мене. Я си избрах деда ти и той мене...

   От прабаба ми остана любовта към песните, приказките, легендите, народното творчество, към битовото, старинното. Такава сладкодумница беше, че можех да и слушам историите с часове. Тя - седнала до печката, а аз в краката и и право в устата и я гледах...да не пропусна някоя дума...Най-обичах да отвори скрина, а там имаше толкова много "съкровища" и миришеше на нещо особено - на старост, на години...

   Може би тук е мястото да спомена, че родът ми от бащина страна бяха хореводци и музикални хора. Ето, прабаба ми пееше, единия брат на дядо ми свиреше с уста, баща ми е танцувал в танцов състав...От тях ми е останало и това...

   Сега, ако сте имали търпение да прочетете до тук написаното, почти съм на финала...

   Задавали ли сте си въпроса: Възможно ли е Природата да бъде учител? Природата като такава, природата в родния край, климата, всичко заобикалящо ни...

   Чувала съм от балканджии да казват: Балканът ражда хора, а полето - тикви...Е, аз съм родена в полето и нямам нищо против тиквите, но по-сериозно да се върна на Природата.

   Който е роден в равнината, няма как да не е усетил същото, което и аз. Там, в равното, накъдето и да погледнеш, погледът ти стига до хоризонта. Няма как родените в равнината да не са си задавали въпроса: А какво има отвъд хоризонта? Някак си кръгозорът се разширява и любознателността, защо не и любопитството да надделяват....Какво има отвъд? Само на юг е проточил снага Балканът. Една дълга синя ивица. Отново се ражда въпрос: Какво има отвъд синята ивица? Няма как, същият този Балкан намираше място в рисунките ни от детските години. И сега аз често уча децата да рисуват планината. Независимо коя. Планината.

   Суровите северни зими няма как да не упражнят закалката си върху хората, които живеят в по-северните райони. Да надвиеш зимата и студа. А се е случвало преспите да са високи колкото къщата.

   Дългите зими няма как да не предразполагат към тихите вечери и семейни разговори, както и към усамотяване с книгите, които отвеждат в един друг свят - света на мечтателството.

   Плодородният чернозем, в който каквото и да посадиш, все се ражда и то при добра дъждовна година в изобилие, няма как да не те научи да обичаш родната земя.

   Красотата на четирите сезона в северния край няма как да не те научи да виждаш красивото във всеки един от тях. Пролетта - с многото цветя и зеленина, лятото - с жаркостта, есента - с прибирането на реколтата и цветовата гама, а зимата - със заскрежените дървета и скърцащия сняг под обувките...И бяло, много бяло. Въздухът - чист, усеща се дълбоко с белите дробове...

   А небето? Никъде другаде не съм видяла по-ясно, по-синьо и толкова много звезди. Съзвездията се виждат като на длан...

   Какво искам да завещая на детето си в наследство?

   Да обиколи всички онези места на които аз съм била. Да усети нежния полъх на вятъра в полето през лятото. Да усети режещия зимен вятър, тръгнал от Север, от дома на Снежната кралица, минал през Влашко, прекосил Дунава, спрял се за малко на прага на дядовата и къща и продължил пътя си към Балкана. Да усети мириса на току що окосена трева и билки и да и замирише на колендро след буря. Да вижда хоризонта в далечината и да си задава въпроса: Какво има там, отвъд него?

   Да вижда синята ивица на Балкана и да го помни, него, стария...Да гледа вечер звездите, да търси съзвездия, да гледа Луната, а не да я търси зад блока.

   Да има спомен за всички "фотографирани" през детството от очите ми картини - преспите, птичите песни напролет, цветята на баба и, за които се грижи като за деца. Да види как от семката се ражда динята и как от малкото агне израства шиле, след това овца. Да пие току що издоено мляко от козичката. Да запомни миризмата на току що изпечен топъл хляб и да има възможност да си чупне от коричката му....И на онзи мармалад от сини сливи, чието ухание ме преследва през годините...И мирис на печена в долапа дюля на есен...

   И гонещите се пламъци по стените на стаята разказващи неродени приказки. И онзи тих ромон на летния дъждец припяващ приспивна песен: кап, кап, кап...И капчукът му приглася.

   И от малка да разбере, че земята е родна, нейна. Да разбере още, че земята мирише различно след дъжд, различно при суша...Съвсем различно есен след оран. Да усети дъха на земята, и да знае, че има още и цвят.

   Да разбере, че няма по-красива гледка от ширнали се ниви пред жътва, както и от разлюлени от ветреца житни класове. Да запомни гледката със слънчогледи - навели уморени глави...Да остане в нея гледката на небе, засято със звезди...

   Това е моето наследство, завещано ми от родителите ми, от баби и дядовци...Опитвам се да го завещая и на нея, като я водя в моя край...

Логопедичен център РОМЕЛ - София и ПАМ Студио – Велико Търново

организират обучение на тема:

Преходът от устна към писмена реч и някои проблеми при ограмотяване на първокласници.

За какво е това обучение?

Курсът засяга темата за развитие на устна рече и преходът към писмена. Неговото съдържание е успешно допълнение към съществуващите програми за работа с деца в предучилищна и начална училищна възраст в детската градина и началното училище. Изключително важен е акцентът, който водещата поставя и върху процеса на преход от подготвителна група към първи клас и готовността на децата за успешно ограмотяване и придобиването на математически умения.

В курса се разглеждат подробно преходите между отделните комуникативни системи и рисковите фактори в процесите на преход. Обсъждат се негативните комуникативни подходи от страна на възрастните. Обучението дава  и някои идеи за методики за бърза диагностика, съобразени с възрастта на децата. Разглеждат се периодите на физиологичните грешки и се създават диагностични умения у курсистите за оценяване състоянието на писмената реч спрямо нормата за възрастта.

За кого е това обучение?

Обучението е подходящо за учители от детски градини, учители от началното училище, логопеди, психолози, родители на деца от предучилищна и начална училищна възраст, социални работници, студенти специалност предучилищна и начална училищна педагогика, социални дейности, дефектология и за всеки, които се интересува от процесите на развитие на устната и писмена реч в детска възраст.

Обучителни модули и теми:

1.       Предпоставки за успешно ограмотяване:

ü   Зрителна и моторна готовност за писане;

ü  Ниво на фонологичните способности;

ü  Ниво на владеене на терминологията, необходима за ограмотяване;

2.       Ранно идентифициране на децата в обучителен риск.

3.       Характеристика на прехода между двете комуникационни системи (устна и писмена реч).

4.       Характеристика на физиологичните, специфичните (патологични) и правописните грешки в писането

Практически ползи за участниците:

·         Придобиване на съвременна професионална информация в областта на развитие на устна реч и подготовка за етапа на писмена реч;

·         Знания в областта  диагностиката на комуникативните умения в детска възраст и готовността за ограмотяване;

·         Запознаване с използвани и доказали се в практиката методологии за обследване на детето в различни етапи от неговото развитие;

·         Възможност за  диалог и разискване на казуси от практиката на обучаващата; привличането на родителите като партньори в процеса на работа с детето

Обучител:

Росица Йосифова

Маг. логопед, Д-р по социална психология

Логопедичен център „Ромел” – София

Преподавател в НБУ

логопед в SOS Детски селища в България

Продължителност:

20 часа

Дата на провеждане:

 10 и 11 октомври 2009г.

Място на провеждане:         

Хотел „Арена”  - малка конферентна зала

 град Велико Търново , ул. Славянска” №2

 (срещу Математическа гимназия, оградата на Стадиона)

Такса участие:

40 лева

Приблизителен работен график:

Първи ден – от 10,30 до 18,00 часа

Втори ден – от 9,30 до 15,00 часа

За информация , подробна програма на обучението и записване:

Даниела Малакова – психолог, организатор на обучението

сл.тел.: 062 600458 моб. тел.: 0887 268339 ел. поща: daniela_malakova@dir.bg

Хотелско настаняване:

Хотел „ Арена”

цена двойна стая + закуска – 50лв.

цена единична стая + закуска – 40лв.

*Цената е по оферта за участниците в семинара.  При желание за настаняване, моля посочете в Заявка за участие.

Хотел „Велико Търново”  www.hoteltarnovo.com

Цена двойна стая + закуска – 60лв

Единична стая + закуска – 40лв.

За повече информация за други хотели и  квартири,  техните ценови листи можете да посетите:

http://www.velikoturnovo.info/id-138/hotels_in_vt_bg.html - хотели

http://veliko-tarnovo.net/dir/turizam/hoteli  - хотели

http://noshtuvki.burkan.info/obqvi/gr__Veliko_Tyrnovo!833.html – Квартири

Вълната "Математика" понесе и мен. Предлагам ви поредната приказка по Катя Гетова.

Бременските музиканти-математика1.ppt

Така поднесена приказката е предназначена за деца на 4-5 години. 

....Пред очите ми е първият ден на детска градина...Как я заведох? Как със свито сърце я оставих, поверих на съвсем чужди, непознати хора....

   Водила съм я в моите групи. Имаше представа какво е да си на детска градина - доколкото може да има представа едно 2,5 годишно дете.

   Още първия път като я заведох в нейната детска /преди официалното отиване/ влезе в групата и право при кътовете с играчки. Имаше психологическата нагласа - какво я очаква там...Имаше ли наистина???

   Милото...Един път не заплака сутрин. Други деца плачат, тръшкат се...Тя - не. Татко и дори ме попита веднъж: Нашето дете защо не плаче като другите??? Не ни обича ли???

    Наскоро я попитах защо не плачеше тогава...Отговорът беше: Вас ви нямаше наблизо да ме видите че плача. Бяхте на работа. Защо да плача след като няма да ме чуете?

   Беше само на 2,9 месеца...Мъничко декемврийче....Все и говорех за детската градина, как е там, какво да очаква. Как там ще я похвалят за всяко нещо, което направи сама, докато един ден не ми каза: Ти защо ми казваш, че в детската ще ме похвалят, ако всичко правя сама...Ще ми кажат: Браво, .....! Не ми казват така....Какво ли се е въртяло в главичката и???

   Има деца обичливи, открити. Те отиват директно при учителката и търсят нейното внимание, но не всички са еднакви. Има ги обаче и такива деца, които минават на една крачка от нас, търсят погледа ни, чакат да ги повикаме, но нищо няма да кажат. Не поемат първи инициативата. Изчакват да ги извикаме, да ги предразположим за разговор...Как е било с моето момиче???...Не зная. Аз бях до входа на детската градина.

   Първата вечер, след като я прибрах от детската се качи на един стол и започна да нарежда с пръст...Имитираше какво и се беше случило първия ден в детската. На другата сутрин само и казах: Хайде да ходим при дечицата - и скочи...

   Случвало се е да имаме и своите тъжни моменти, и радости. За тях може да ви разкажа някой друг път. Все още отлежават в архива...

   Случи се така, че последната година /подготвителна група/ бяхме в една градина. Заедно. Нейната група беше над моята. Ами то било съвсем, съвсем различно....И тя спокойна, а аз - повече от нея. Ето тук е мястото да спомена как разбирам притесненията на майките, оставящи децата си сутрин в градината. Как и на тях им се иска, така, както и на мен ми се искаше, ако може да се превърна в птичка и...само да надникна в занималнята и да видя какво ми прави птичето...

   В петък на път за градината за пореден път разговаряхме за промените, които ще настъпят покрай нея от 15-ти септември...Там няма да има кой да я подсеща да пие вода, да си изяде закуската, да отиде до тоалетната, да си затвори капачката на шишето с вода, да не стои до оградата...Ако и е топло - да си съблече якето, ако е студено - да се облече...Там, в училище тя сама трябва да се грижи за себе си...Да внимава в час, да слуша внимателно какво ги учи учителката...Внимаването е половината научен урок и съответно разбирането му...

   Ето че отново си задавам въпроса: Кое е важно и кое маловажно в нашата работа...Научаваме ли децата да се грижат за себе си? Да се справят??? Да са спокойни и уверени в себе си? Не самонадеяни...

  Тези дни една съседка пита момиченцето ми радва ли се, че ще ходи на училище...Точно днес не ми се ходи - отговори и тя...Чакай - казвам и аз - вчера ти се ходеше...Да, един ден ми се ходи, на другия ден - не...И как така стават тези работи? - продължавам аз с въпросите. Точно днес се притеснявам да не ми пишат двойки - отговаря ми моето малко пораснало момиче...Нали сме си говорили, че човек учи, за да знае, не за шестици. Ако знаеш, те сами ще дойдат при теб...Е, тогава се притеснявам да не ми е лоша госпожата - продължава да философства детето ми...Е, това вече ще е проблем - казвам си аз...Как ще е лоша??? Твоята ще е най-добрата. /Дано да не я лъжа!?!?/

...В момента не зная дали детето ми е готово за училище /мисля, че да, дори по подготвена от мен.../, но че аз не съм готова да я пусна в голямата "джунгла", наречена живот, май че не съм...Точно тази вечер. Утре ще се събудя помъдряла и...

   Днес купихме първата ни ученическа раница...Тя си я избра...Красива, бледо розова, на колела...

     http://dox.bg/files/dw?a=d3af1f09d4

   и после споделете :))