Лиса и отровната боя.ppt  Колеги, предлагам ви презентацията, която ще използвам утре. Смятам, че темата е доста актуална на фона на заобикалящата ни действителност.

Честит Великден на всички!

  Помните я тази книжка, нали?!

  Реших първо на децата да покажа само картинките с животните, да разгледаме, да запомним кой как изглежда - Copy of azbuka ot A do Q.ppt  , а на следвашият ден да им предложа - Copy of ZABAVNA_AZBUKA-album.ppt.

Извинявам се, че качеството на снимките не е много добро, но...засега толкова мога. Исках да я направя презентацията с хипервръзки, но и там срещнах малки затруднения, затова използвах анимациите. За да се разгледат трябва да ги пуснете на Слайдшоу и ръчно върху тялото на животното, за да се открие кое тяло на кое животно принадлежи.

Весел  и забавен ден на всички!

...От къде се е появил? Мнозина се питат какво прави там, около шарените яйца. Защо около великденските яйца се рисува заек, а не кокошка и пилета???

Традицията на великденския заек е от езически времена. Принасяли са зайци в жертва на саксонската богиня Еостре, Истър, Великден...

Много, много отдавна саксонците правили ритуален лов на зайци, с които да направят жертвоприношение на своята богиня. Сега той, заекът, все още е част от великденския празник, но никой вече не го приема като свещенодействие.

В много европейски страни, най-вече в Германия, се вярва, че езическата богиня Естра /различен превод/ превърнала една птица в заек, но той продължава да снася яйца.

Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма, красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, и т.к. той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Великденският заек, като символ е отпреди разпространението на християнската религия. Заекът се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали с луната и нейните цикли.

За първи път великденския заек се споменава в немска приказка от 15-ти век. В нея се разказва за заек, който криел шарените яйца в градината от децата.

Родителите на децата в едно планинско селце скрили великденските яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава те решили, че яйцата са донесени от заека и останала традицията...

В католическия свят великденските яйца се криели от децата, които трябвало да намерят по Великден, което дало началото на лова за яйца.

На запад на втория ден след Великден се търкалят яйца. В Англия и Германия децата играят игра, като търкалят яйцата едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво-побеждава, а собственикът му ще бъде здрав през цялата година.

От 1878 г. децата от Вашингтон е канят да търкалят яйца на моравата пред Белия дом.

В Америка, още през 17-ти век, немски преселници в Пенсилвания пренесли европейските традиции отвъд океана. Децата там вярват, че ако бъдат послушни, великденският заек ще им остави гнездо от шарени яйца.

От 18-ти век в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденския заек от шоколад, или захар. Кошницата с лакомствата е католически традиция.

Нищо не ми е направил великденския Зайо, но нещо не ми се вмества в представата за нашия си, български Великден.Затова днес с децата от групата ще боядисваме великденски яйца, първото непременно ще е червено, ще го допра до челата им,ще им разкажа за нашите традиции, а утре? Утре вече ще им разкажа как е по света, включително и за великденския Зайо!!!

..Мина Лазаров ден, наречен още Лазарица, Лазаре, Лазарова събота...

Лазарските групи, в които участват момичета от 10 до 16 години, облечени в празнични национални носии,главите забрадени с копринени кърпи, връзвани на една страна-лявата, на фльонга, на дясното ухо-здравец, мушкато, горски цветя, или с венци от цветя, с кошнички в ръце, окичени със зеленина обиколиха къщите. Разбрали са се кои ще бъдат пеячки, шеталици, коя ще носи кошницата за пресните яйца, с които ще ги даруват.

...Всяка лазарска група, на която предварително са си избрали водачка тръгва из селото. къща не трябва да пропуснат.

Влизат във всяка къща и пеят песни-пожелание към всеки член на семейството. Песни за здраве, плодородие, щастлив живот. Песните са с любовен характер, а вечерта на мегдана се играе несключено лазарско хоро.

След лазаруването лазарките си поделят даровете и си устройват обща трапеза в дома на водачката.

Вече са събрани суровите яйца, които ще се боядисват за Великден.

Народът казва, че мома, която не е лазарувала, не може да се ожени.

Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет.

Мина и Цветница!!!

Цветница е продължение на Лазаровден. Лазарувалите моми се събират на реката. Всяка носи върбово венче с някакъв белег на него. Венчетата се нареждат на дъска и се пускат по реката.  Чието венче излезе най-напред, тази мома ще се омъжи първа през годината и нея избират за кумица на девойките. Момите говеят,мълчат пред кумицата до Великден.

Великденски символи

Великденски яйца

Не е известно откога хората за пръв път са започнали да боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях символизират раждането на живота.

Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицетворява гробницата на Исус Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено /кръвта на Исус Христос/.

Обредни хлябове

Те са неотменна част от традициите на Великден. Правят се в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.

В България се замесват в четвъртък преди Великден, в Гърция-в петък. Една от тези пити се прави сладка и това е великденския козунак. За първи път козунак се приготвя през 17-ти век във Франция. Във Италия козунакът може да изтрае цели шест месеца.

Великденска трапеза

На Великден се сервират зелени салати с репички и сварени яйца, супи от дреболии на птици, печено агнешко, сладка баница, великденски курабии и други. Защо се яде агнешко? Защото наричаме Исус божи агнец.

Възкресение

В християнската религия на Възкресение-Великден се чества връщането на Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

Какво повеляват стародавните български традиции?

Празникът се подготвя цялата предходна седмица. В България, традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък. Броят им зависи от броя на членовете на семейството и от броя на кокошките.

Първото боядисано е винаги в червено и боядисано от най-възрастната жена в къщата. С него бабата докато е още топло прави кръстен знак на челата на децата. Това яйце се слага пред домашната икона, в съндъка с моминския чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.

След този ритуал боядисването поемат младите жени в къщата.До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и други.

Отварата от риган багри, боядисва яйцата в червено, смрадликата-в оранжево, копривата-в зелено, орехите-в жълто.

Използвали са още кори от ябълка, люспите на стар кромид лук. За допълнителна украса: Листенца от магданоз, восък, олио. Наричаме ги: великденски яйца, писани яйца, писанки, перашки, шарени перашки....В моят край, в северозападна България ги наричаме шарени перашки.

Винаги, когато се боядисвали яйцата, се приготвяла и отделна кошничка за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачвал прага на къщата.

Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането с яйца, борак яйцето, ще е най-здрав през годината.

На Велики четвъртък се подновявал квасът и се замесвало тестото за великденските хлябове, които носят различни названия в различните краища на България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница, кукла. Украсявали ги с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.

Приготвяли се и по-малки великденски хлебчета с по едно яйце в средата /червено/, които дарявали на първия гостенини, на кумовете, на девера и на роднини.

Празнували са и сега се празнува три дни.

В събота вечерта всички отивали на тържествена литургия и се връщали със запалени свещи в къщи, като се поздравлявали с : Христос воскресе! Отговаряли им с :Во истина воскресе!-три пъти.

Какво символизират шарените яйца?

Много народи асоциират яйцето с вселената. Персите вярвали, че земята се е излюпила от гигантско яйце.

Яйцето е символ на прераждането през пролетта. Яйца са боядисвали римляни, гали, перси, китайци.

След възникването на християнството, яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.

В Германия се боядисвали зелени яйца и ги консумирали в четвъртъка преди Великден.

В Гърция първото е винаги червено. Останало от древни времена-в България също .

В православния свят яйцата се използват като специално великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравляват с : Христос воскресе!

Великден може да ни направи по-добри, по-сплотени и по-смирени!!!

Целият свят е направен от едно единствено яйце. /латинска поговорка/

..................Любопитни факти................

Още през 18-ти век започва производство на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 20 век вече се продавали и пластмасови.

Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни материали /метали/. Яйцето на Фаберже е най-известно сред декорираните. През 1883 година руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена му и тогава той създал първото яйце, инкрустирано със скъпоценни камъни.

Шарен-за българите означава красив!

Шарени били чергите, с които постилали дома си българките, шарени били дрехите, които обличали българите, шарена наричали китката, която момата давала в знак на обич на своя любим, шарено било хорото, на което танцували момите и ергените, шарен бил кравая, приготвен за коледарите-пратеници на Бога, които благославяли дома и стопаните му.

За шарен българите имат много синоними. "Пъстричко"е и красивото съчетание на цветовете, и шевицата, украсила женската риза.

"Писана" е и хурката, дарена на любимата, и обредната погача за голям празник.

 "Перашка"е и шареното великденско яйце.

Цветна е водата, в която топели момински китки и гадаели бъдещето.

Цветен наричали и най-големия пролетен празник-тържество но възраждащия се живот-Гергьовден!!!

За да съм сигурна, че няма да изчезнат от РСми картинки и рамки за Великден ги качих в моя пикаса албум. Разгледайте ги и можете да си ги свалите от там. Ако решите, разбира се:)))

Рамки: http://picasaweb.google.com/marq.4aneva/BQKYmH#

За оцветяване:  http://picasaweb.google.com/marq.4aneva/VTbIBF#

          Антоинета, тази кошничка е за теб.Ти си знаеш защо:)))                 

"Четиримата художници и вятърът" е книга-игра за ПВ на изд. Отечество от 1990 г. Спомних си, че с нея израстнаха моите деца и им беше интересна и полезна. Направих я в електронен вариат:

Chetirimata hudozhnici-1.ppt

Chetirimata hudozhnici-2.ppt

Chetirimata hudozhnici-3.ppt

Разделила съм я на 3 части, защото стана много голяма, но ако ви хареса, можете да  я съберете. В този случай слайд 8 от I част трябва да стане последен за цялата електронна книжка.

Приятно четене!

Много се чудих къде да я пусна тая песничка :) И накрая реших тук и в Бебе, може да е полезна и на учители по френски в ДГ, и на родители, които искат децата им да свикват с езика от по-малки. Много е сладка :)

 

Tu es mon petit trésor
a tes cotés est mon coeur
car j'aime te câliner 
mon amour adoré

Refrain 
Bisous Bisous Bisous Bisous
tu es mon petit doudou
tu es mon étoile filante,que je garde avec moi

nana nana nana nana
nana nana nana nana
nana nana nana nana naaaa

La nuit je ne pense qu'a toi 
tout plein de bisous pour toi
je ferai le tour du monde
pour t'avoir dans mes bras

Refrain 
Bisous Bisous Bisous Bisous
tu es mon petit doudou
tu es mon etoile filante,que je garde avec moi

nana nana nana nana
nana nana nana nana
nana nana nana nana naaaa

je suis heureux de t'avoir
je suis si bien avec toi 
car j'aime te faire des bisous
mon cher petit doudou

Refrain 
Bisous Bisous Bisous Bisous
tu es mon petit doudou
tu es mon etoile filante,que je garde avec moi

nana nana nana nana
nana nana nana nana
nana nana nana nana naaaa

Tu es mon petit trésor
a tes cotés est mon coeur
car j'aime te câliner 
mon amour adoré 

Refrain 
Bisous Bisous Bisous Bisous
tu es mon petit doudou
tu es mon etoile filante,que je garde avec moi

 Сега разбрах, че зайчето всъщност било немско, на немски има много повече песнички с него :) търсете го като Schnuffel.

 

 

 

 

 

    SNEGANKA_I_DGUDGETATA.ppt

На който му се понрави тази ppt. , нека я използва в работата си.

 ©

С огромни благодарности към колегата Илко Тасев, който се отзова на молбата ми да възкресим една забравена песен за майката. Неговият инструментал не е просто озвучаване, а начин песента да стане още по-красива, по-нежна, по-романтична и по-въздействаща.

Специално за днешния празник на майката публикувам новия запис на песента, нейният инструментал и текста.

Аз зная защо е тъй бяла

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото в тях денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!

Аз_зная_защо_е_тъй_бяла.mp3

ИНСТРУМЕНТАЛЪТ

 Легенди и предания. Във всяка легенда има и истина, а каква е тя, истината за България?

Който има очи, да гледа, който има уши, да слуша...Така от край време започвали да говорят вестителите пред насъбрания народ.

....И той, българският конник продължава да върви по своя безкраен път, защото огънят угасва, но не изстива. Вятърът отлита,но пак се появява. Водата винаги тече по нанадолнището. Колкото и високо да хвърлиш камък, той пак на земята ще падне...

Дъх от дъха на вятъра. Пламък, от пламъка на българщината.


Легенда за мартеницата" - Васил Станилов,1982 г.

Към читателите: "Приятелю, Скъперницата-история е пренесла през вековете оскъдни сведения за нас - българите. Ние знаем твърде малко за прадедите ни, избрали земята, която е наша опора, наша твърдина или на езика на прабългарите:наш агъл. Опитах се от пясъка на времето да пресея една легенда. Легендата за мартеницата! В нея използвах думи, които днес звучат като непознати. Всъщност за едни се знае, а за други се предполага, че са останали от прадядовците ни, които наричам българи, тъй като те самите са се назовавали така. Не ме съди строго!"

Случило се през лятото на 642 година. Канартикинът Баян /първородният син на хана/ повел четиримата си братя Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек на лов към устието на Дуна-река. Сестра им Хуба, която като всяка българка стояла на седлото не по-зле от братята си, пожелала да ги придружи.

Дълго яздили петимата прабългарски князе и младата княгиня. На рамото на всеки от тях нетърпеливо размахвал криле верен каргуй/сокол/ в очакване да се спусне към плячката.

Препускали хранените коне и копитата им сякаш отмервали ритъма на български танц. Верни чиготи отговаряли с живота си за първородния син на хана, братята му и за сестра им.

Когато слънцето за пети път се показало зад планината, която другите наричали Българска, а българите - Юндола, което ще рече Конска, дружината навлязла в гъстите гори на делтата на Дуна-река.

Три дни бродили братята и Хуба покрай делтата, три дни газили мочурища и се провирали през шубраци и бръшлян. На четвъртия излезли на открито. Пред тях се ширнала Дуна. Шестимата,затаили дъх, отпуснати на седлата, съзерцавали неспирния бяг на Великата река. Стояли и си спомняли песните на баби и прабаби за нея. Песни в които се разказвало за подвизите на Ирник, Бузан и Заверган....

Изведнъж пред ездачите на малко възвишение, застанал цял в бяла светлина грамаден сребърен рогач. Върху главата му сякаш било порасло заскрежено дърво. Запънал предни крака, рогачът не мърдал.

Аспарух без да сваля поглед от елена, поставил стрела на тетивата и я опънал. Бялото същество продължило да стои неподвижно. Хуба посегнала и отместила лъка на брат си и стрелата със съскане изчезнала в блатната растителност.

Еленът не се уплашил от хората, а на скокове навлязъл в реката и се понесъл към другия бряг. Там имало брод!

Хуба, без да откъсва очи от красивото животно, продължила да шепне на брат си Аспарух да не убива елена. Братята и също били вторачили очи в рогача, който като на сън се отдалечавал в реката, скок след скок, бавно, бавно, бавно. Едва когато излязъл отсреща и застанал сред гъстите борове като искрящ бисер с атлазена наметка, те се спогледали удивени.

Рогачът им заприличал на дух, който им сочел път, но накъде? Навярно това бил пътят, по който са минали татко Ирник, Бузан и Заверган. През този брод са минавали хранени коне, ако не са минавали, сега щели да минат и Баян вдигнал коня си на задни крака. Братята му се прилепили до шиите на своите коне, готови да го последват.

В този момент Хуба видяла някакъв каргуй да кръжи над тях. Сигурно носел вест от Абаба - столицата на Велика Кубратова България, която гърците наричали Фанагория.

И наистина, птицата като камък се спуснала надолу и кацнала на Баяновото рамо. Бил един от неговите хранени каргуи, от тези, които можели да намерят господаря си и вдън земя да е пропаднал. На крака му имало вързан черен конец.

Сякаш черна мълния поразила сърцата на младите ловци. Зла вест ги канела да тръгнат на път. Хранените коне се понесли към престолния град. Чиготите /конниците/ едва успявали да ги следват. Най-отзад летели каргуите. Техните крила били слаби да надмогнат обичта, която тласкала рожбите към агъла на техния стар баща.

Край одъра на Кубрат горял буен огън. По ъглите тъжно висели бойните хоругви, видели славни победи. Кубрат топлел изстиващите си си нозе, но огънят в кръвта му бавно гаснел, въпреки че голите му пети докосвали живи въглени. Край него били насядали бойците, сражавали се в не една битка за Велика България. Редели словата си бавно и с достолепие и всеки казвал, че както ханът-обединител реши, така ще е най-добре. Както били следвали волята му и били побеждавали враговете, така и сетната му воля щели да изпълнят.

Последен взел думата кавхан /върховен командир/ Чако. Много стар бил той и отдавна бил забравил колко тежи българската сабя, но умът му бил по-остър от нея....

От времето, когато била посадена в утробата на майката-земя семката на българите, техният ластар се влачел, разклонявал, но не умирал. Оттогава всяка пъпка, всяка издънка знаела кое да се слага най-отпред. Когато враг нападал българите, багатурите, бойците се хвърляли върху него със сабя в ръка и гинели без страх, защото зад тях били жените и децата, но не техните жени и деца, а продължителите на името българско.

До сега от устата на канаювиги /велик хан, хан на хановете/ Кубрат не била излизала нито една погрешна заповед към бойците. Последната воля на хана обаче била да остави ханството и на петимата си сина. Преданията разказват, че някогашните ханове убивали всичките си синове, с изключение на един, наследникът на златната сабя.

Хан Кубрат оставял ханството и на петимата си синове,защото петима пет пъти по-добре ще съдят и пет пъти по-силно ще бранят България. Сега, когато студът щял да стигне до сърцето на хана, най му била мила кръвта на синовете му. Отгледал ги като малки вълчета. Кумис са лочили от шепите му. Не можел един да направи хан, а другите да прати на дръвника или да ги прогони да се скитат по чужди земи.

Петимата синове влезли в стаята на хан Кубрат и без да погледнат никого се хвърлили ничком пред постелята на своя татко.

Ханът наредил на стражите да влязат. Боилите изтръпнали. Нима старият хан все пак е решил да се вслуша в съвета на кавхан Чако? Нима хан Кубрат ще изпълни завета на дедите си?

Със сетни сили ханът заповядал да му дадат пет копия и да ги вържат на сноп.След това тържествено попитал синовете си - Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек кой от тях се наема да счупи този сноп. Никой от петимата не помръднал. Това се харесало на канаювиги Кубрат. После кимнал на канартикина, първородния Баян да опита първи. Покорно се навел синът и сграбчил наръча. Сухото дърво на дръжките само изпукало. След него опитали и останалите. Снопът не се поддал на яките десници на нито един от тях.

Кубрат с охкане посегнал към кордата. Взел едно копие и го допрял до коляното си. Дръжката изпращяла и се счупила. След това втора, трета, четвърта, пета. Усмихнали се ханските синове. Това ли било? Не, не било само това. Баща им искал да им каже нещо друго.

Владетелят вдигнал ръка. Оставял той на своите синове своята бащина заръка. Оставял им своя народ, чиготи и багатури, копията им, хранените им коне. Заръчал ханът да владеят всичко общо и да не се делят,з а да не ги пречупят враговете им. Заклел ги хан Кубрат в името на Тангра да не се делят и да не враждуват помежду си, защото името на България не бивало да бъде заличено от лицето на земята. Ако престъпели клетвата му, ханът ги проклел да станат роби и роби да раждат...

Петимата синове на хан Кубрат се изправили и навели глави във високо скръстените си ръце. Не искали никой да ги види,че плачат пред мъртвото тяло на старият им баща.

Навън писнала гайда. Тъпан забил тъжно и напрегнато. Думтенето му се понесло навред, където имало български племена, за да съобщи за смъртта на канаювиги Кубрат, създателят на Велика България. Полетяло слънцето и като тъпан задумкало,за да узнае целият свят, че е умрял голям воин и човек..

Много хора се раждат на земята,но малцина умират човеци.

Скърцали колелата на талигите. Чаткали копитата на впрегатните, ездитните и хранените коне.Неусетно гаснело дневното светило. И в прехода между деня и нощта се раждала нова мелодия и нова песен. От време на време в песента се втурвал един спомен - споменът за неотдавнашни битки с кръвожадния поробител..

Изведнъж един друг глас потопил в себе си всичко останало. Дуна-река! Хан Аспарух със своя народ стигнал до голямата река. Реката, за която бил чувал от прадядовците, с които хан Заверган обсаждал Константинопол. Реката, която още пеела песни за победите на Бузан. Реката, която скрила навремето Ирник.

Ханът отишъл до брега да се срещне очи в очи с великата Дуна-река.

Насаме! Да и припомни предишната среща. Аспарух търсел познатия брод. Ослушвал се да чуе гласа на водите. Затихвал ромонът на реката. Тя искала да чуе сърцето на човека. Застанал на брега, Аспарух си спомнял...

Горяла Абаба - Кубратовата столица. Горяла Велика България. Гинел българският народ. Плачели сърцата на Кубратовите синове, защото с цялото бедствие, което ги било сполетяло, на тях им се било случило най-лошото. Хазарският хаган Ашина бил пленил сестра им Хуба. Да се сражават с нашественика означавало да осъдят на смърт родната си сестра. Да бягат - значело да я изоставят. Петимата братя наистина не знаели какво да сторят.

В деня на последната битка пред тях се появил самият хаган Ашина. Всемогъщият хаган Ашина приветствал петимата братя от рода Дуло, което ще рече Хранени или силни коне. Родът, който се славел с това, че вдигнал на бой уногурите, кутригурите, котрагите, купибългарите, дучибългарите и чдарбългарите срещу тюрките и разпрострели по цял свят славата на Голяма България, на Велика България.

Ашина искал от тях да му се подчинят и да се поклонят пред него като господар, а всички други права да си запазят - земите и племената. Докато Ашина говорел с братята и, Хуба се опитала да се прониже с нож. Хаганът наредил да вържат ръцете и, за да и бъде попречено за следващи такива опити.

Хуба казала на братята си да бягат и да не мислят за нея. Българските племена да спасяват, тъй като тя била нищожна цена за свободата на българите.

Войските стояли една срещу друга притихнали. Само откъм стана на българите се чувал глух тътен. Тъпан ли било или туптенето на сърцата им, което се сливало в едно силно туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп-туп....

Баян останал със сестра си Хуба и признал господството на хазарския хаган. Котраг се отправил на север, а Аспарух, Кубер и Алцек - на юг, да търсят земя без поробители. Те тайно се разбрали с Хуба, че когато намерят свободна земя за своите племена ще и изпратят каргуй със вързан златен конец на крака.

Стоял Аспарух на брега на Дуна-река и си спомнял...Ашина приел при себе си Баян за кавхан, но на другите братя не простил непокорството и тръгнал да ги накаже. Чиготите се сражавали люто с хазарските преследвачи. Хранените Аспарухови мъже гинели един след друг, бранейки племето от робството, което препускало по петите им.

Българите трябвало да избират или водите на Дуна, или стрелите на хазарите. Алцек и Кубер пратили вест, че ще се оттеглят нагоре по реката да търсят брод. Къде е бродът на дедите им? Дуна пазела тайнате си. Влачела уморено мътните си води и не давала никакъв знак....

Когато третият Кубратов син вече си мислел, че Тангра го е изоставил и забравил...на отсрещния бряг се появил сребърният елен. С няколко скока преминал реката. Постоял малко на сушата, изтръскал се и с рев като боен рог се понесъл обратно.

Аспарух вече знаел - това е белег от Тангра! Знамение за него и племето му! Дал знак и тъпаните задумкали. С лявата ръка ханът сочел брода на жените и децата, а с дясната канел войската да го следва на бой.

Хуба чакала вест от братята си. Двамата с Баян разбрали, че Котраг е намерил паша за конете си на север от Болга-река, но вест, че е намерил свободата, кой знае защо не пращал. Един ден, един от последните дни на зимата на прозореца кацнал каргуй! Хуба го познала. Това бил храненият каргуй на Аспарух. На единият крак лъщял златен конец.

Аспарух бил намерил свобода за народа си! Хуба и Бат Баян тайно напуснали двореца на Ашина с голяма чиготска дружина. Разбрал за бягството им, хазарският хаган изпратил след тях най-бързите конници. Врагът бил по петите на бегълците. Пред тях - Дуна, зад тях хазарите.

Кубратовата щерка вързала дълъг бял конец за крака на каргуя и го пуснала да полети, брод да намери, при Аспарух да ги заведе. В този момент просъскала хазарска стрела и Баян политнал напред. Конецът започнал да се изплъзва от ръката му. Цялото кълбо полека се размотавало и се обагряло от ранения Баян.

На отвъдния бряг се появил Бял Конник! Хазарите обърнали коне и побегнали. Те знаели кой е той - Аспарух. След като и последния от Баяновата дружина минал през брода, Аспарух прегърнал сестра си и я повел към агъла, високо в планината. Когато стигнали горе на билото, братът изтрил сълзите на Хуба и дал знак, че ще говори. Глашатаи повтаряли думите му един след друг, за да ги чуят всички българи.

--Братя - извисил глас младият хан. Една заръка ни остави канаювиги Кубрат - моят баща: да не се делим и разделяме - и ние не я изпълнихме. Сега плащаме с кръв. С братска кръв.

Хан Аспарух вдигнал високо кървавия конец и тръгнал сред войниците. Воините падали по очи на земята. Аспарух ги вдигал и ги закичвал с бяло-алената нишка. И когато конецът свършил, той-колобърът на всички българи коленичил и издигнал глас:

--О, Тангра, създателю на всички сътворени неща. Небе, което подчинява всички на своя ред, направи така, че когато потрябва, тези късчета да се съединят отново в едно цяло без начало и без край.....

Така се е родил един от най-хубавите български празници-празникът да се кичим с мартеници. Затова ние, българите, на първия ден от пролетния месец, който днес наричаме Март, се закичваме с бяло-ален конец, та нишката, която ни свързва, да не се прекъсва.

За сме здрави! Да сме весели! Да сме щастливи! Да сме българи!

С хубост срещу злото - как хубаво го е казал народът!