В момента треската е в ход. Къде, в кое училище? При коя госпожа? Някои някъде още в началото на календарната година тръгнаха да се записват. Е, как така? Нали е необходимо удостоверение, че детето е посещавало подготвителна група? Нищо...И това е от общата треска...

   Избор на училище. Избор на учител - защо не? Избор и то родителски. При грешен избор, неприятното усещане е за родителя - че е сгрешил с избора си.

   Според мен /така и направих миналата есен/ - училището трябва да е спокойно, тихо. Смесването на  малки - големи си е...хм...неподходящо.

   Какво мисля за така наречените, хайде от мен да мине - най-търсени училища. Нека не намесваме приказката за Кума Лиса и гроздето, че било кисело...Е, добре де. Нека са си търсени, но АБВ-то си е един много специален процес и в което и да е училище - говоря за нормално училище, в което се работи, и при една прилична база...Един близък казва: Важното е детето да се ограмоти и да се усети ограмотено...Останалото - с времето...

   А кои са най често срещаните въпроси, които родителите си задават? Изобщо среща ли се въпросът: Детето ми каква готовност има за училище? Кой трябва да му я "даде" тази готовност?

   Често пъти гонейки чуто-недочуто и си го изкарваме на децата, нашите. А трябва ли да може да чете? А да пише? Да смята?

   А да добавя ли: И преразкази да прави и то най-добре в писмена форма...Шегувам се и не съвсем. Веднъж присъствах на разговор. Една майка разказваше на друга майка, че докато чакала детето си от школа и чула съответно трета майка да казва, че като отишла да вземе детето си от подготвителен клас /ако се намери някой, който да ми обясни разликата между подготвителна група и подготвителен клас - почерпката ще е от мен?!?!/ и госпожата предавайки детето се отчела на майката: И диктовка правихме, и сложно подчинено изречение писахме...

На мен ми прозвуча като виц. Наистина, не съм била пряк свидетел. Само предавам думи...Обаче, чували ли сте вие да речем...че понякога и деца, на които предстои отиване в първи клас ходят на допълнителни уроци...допълнителна подготовка...? Явно в детската градина не им е достатъчно или на някого не му е достатъчно, или "някой" не го смята за достатъчно, или и ние - детските учители сме "вдигнали" високо летвата - да си знаят децата, за по-сигурно, когато му дойде времето, знанията ще "изплуват" и ще дадат плод...Или да сте чували за деца, които ходят на логически тестове??? Аз - да...

 Или родителите не са наясно какво се очаква от децата им, или няма кой да им го обясни, или оставянето на течението си казва думата и този случай. Казано - недоказано, чуто-недочуто...

   В този пост не си поставям за цел да пиша за обем знания и какво би трябвало да знае детето на есен, на 15-ти септември. Може би някой друг път.

  Поставих си за цел да ви опиша от личен опит първите "препъникамъни"...

   Предстои ви едно дълго лято. Запълнете го със спомени и приятни преживявания за вашето дете. Не пропускайте възможност да пътувате, да гостувате. Това е наистина едно от онези волни лета, които....май от тук на сетне няма да са точно такива. И ако някой ви каже, че цяло лято трябва да преговаряте "наученото" в детската градина...Ами кажете му да го направи със своите деца или внуци. Нека си учат...щом искат.

   Говорете с детето за промяната, която му предстои. Защото промяна ще има. Промяна по посока самостоятелност и отговорности...

   На 24-ти май заведете детето си в училището, в което сте решили, че ще учи. Това е първи допир до училищния живот, а и вероятността да видите "вашата" учителка /учител/ е голяма. Ще ги откриете при четвъртокласниците. При нас така беше. Видяхме ги, харесахме си "нашата" госпожа и тя наистина стана наша госпожа...

   Това е лятото на голямата почивка, укрепване и събиране на сили. Не пропилявайте възможността за едно незабравимо лято с Мечопуховски дни, с разходки и игри по парковете, зоопарка, игри у дома...и подреждане на ученическия кът у дома.

   Не бързайте да купувате каквото и да било. На първата родителска среща ще ви бъде даден списък, който е изпълним за няколко часа. В противен случай рискувате да купите излишни или в повече ученически пособия.

   Помислете за тоалета за първия учебен ден. Денят е празничен, следователно и облеклото би трябвало да е подходящо. Все си мисля, че дънките не са официално облекло, а вие на какво мнение сте?

   И букет за учителката...Разбира се...Специален, запомнящ се..Големината на букета не влияе в този случай, а оригиналността.

   И така, раницата я пропуснах преди малко...Тези, днешните раници или не са удобни, или ние не открихме такава...Избирахме я по цвят. Млечно розова.  Ако купите светла раница - чака ви пране на две седмици. Има едни с колелца. Да, обаче дръжката на раницата така направена, че само може да се тегли. Хубаво, но май се случва родителите да я носят. Някак си неудобна е за носене.  Претърпя корекции. Сложихме допълнително презрамки...Един свредел и болт - пластмасов - помогнаха на дръжката да бъде наистина дръжка за носене, а не само за фасон. Е, да, обаче вътрешни прегради как да сложим??? Така че внимавайте с раниците. Може би това и трябва да ви е първата покупка и то след внимателно проучване на предлаганото...

   Тетрадките...Има едни с много гланцирани и тънки листа. Жива мъка е писането в тях. И прекалено прозрачни. На първолака трябва да му е спокойно, да няма външни дразнители. Представете си ситуация - пишеш, пишеш и...химикалът откаже да пише по тези листа, плъзга се по повърхността. Необходимо е разписване на химикала, писане в тетрадката...Изнервящо...Тетрадките са важни...Не ви карам да купувате от онези, с пожълтелите листа. Има  с добро качество и бели.

   Химикалите...И с тях умната. Химикалът трябва свободно да ляга в ръката на детето. Всеки голям химикал /има и такива/ е за "украса", но не и да "върши" работа.

   Чантичка за закуски. Първите дни децата ги гони голям глад в училище. Останах с впечатление, че там "само" се яде, което не е така, но всичко сложено в чантата биваше изяждано...в училище.

   По някое време бях срещнала някъде коментар: Училището не е закусвалня...Ставаше дума за така наречените безплатни закуски...Не, не съм съгласна с подобно изказване..Какво означава подобно изказване: Училището не е закусвалня? Децата нямат право да напускат училищния двор без възрастен. Така че и предложението да си купуват от магазина отсреща не върши работа. Едно дете за да му е удобно, комфортно, да може да се отдаде на учене трябва всичко да му е наред. Да е закусило, да не му се спи, да не е жадно, да не му се посещава тоалетната...Та и при нас, възрастните е така...

   Тоалетната...Ето следващ стресов момент. Не е както в градината. Някои деца за първи път виждат такива тоалетни и ответната реакция е да отказват да я ползват...Още едно нещо, за което трябва да поговорите с децата си, независимо дали става дума за момиче или момче...Непременно...

   В един момент ще се окаже, че първокласника трябва да отговаря за толкова много неща: За раницата, купоните за обяд, за телефон /ако носи със себе си/, за джобните, учебниците, тетрадките и всичко останало, включително за шапка, яке...Има оправни и прибрани деца, но се случва и някои от тях да са малко разсеяни...Не бива да им се сърдим много...а да се опитаме да ги научим да пазят вещите си, да се организират, да внимават и още толкова други неща.

   Случва се купоните на обяд да се предават на госпожата от занималня, но ако успеете да мотивирате детето то само да си носи купона в малка чантичка на шията, няма да е лошо...Трябва да се научават малко по малко да се грижат за себе си.

   Телефонът - не всички деца носят със себе си, но има и такива. И той трябва да се пази...Не сам де...Естествено с прима карта...Повече от желателно е...Всичко се случва.

   И така...Първа родителска, пазаруване, суетня...Ако включите и детето в пазаруването, ще го направите част от общата емоция, а не страничен наблюдател...

   Първи учебен ден и...животът и на детето, и на родителите преминава в друг коловоз...

   Първолаците са на училище от 8.15 /или по-често е така/. Ставане, тоалет, закуска у дома - непременно...Не бива да се разчита на закуската голямото междучасие...Тя си е за...голямото междучасие. Раницата е приготвена от вечерта - заедно с детето. Денят започва...

   Прибиране от занималня...Не от вратата за главата, но след малък отдих идва времето на проверяването на учебниците и тетрадките, а те не са малко. Буквар, тетрадка №1 /2,3/, тетрадка с тесни и широки редове, математика, тетрадка №1 /2,3/, тетрадка с квадратчета...роден край...

   Малко упражняване, идва момент за четене, диктовка, задачи...разговор с детето как е минал денят му...Време за игра и денят си отишъл.

   И така до края на учебната година. Не е никак страшно...Това го разбираме чак в края на първи клас....

Остават ми само два дни от отпуската. В понеделник съм вече на работа. И макар, че от една седмица всеки ден ходя в групата, за да организираме с колежката средата, чак днес разбрах какво не дава мира на съзнанието ми. Бях си обещала поне месец преди това да напиша един пост за млади родители, чиито деца за първи път ще прекрачат прага на градината. Ето на: неизпълнена задача! Няма да се оправдавам, а ще се опитам да бъда полезна, макар и на по-късен етап от суматохата, наречена „тръгване на детска градина”.

Ако детето не е посещавало ясла, детската градина е първата социална институция, в която то влиза. Това е толкова специален момент, колкото е раждането, женитбата и да не продължавам нататък. Защото е първи. Вашето мъниче е вече толкова пораснало, че може да понесе откъсването от обичайната, единствено позната му до момента среда – семейната е да остане само! в една напълно различна социална среда. Моментът е стряскащ. Не за детето, което не знае какво го чака, а за родителите. Те се разкъсват между съзнанието, че това е добро за него, тайничкото облекчение, че най-сетне завърши етапа на симбиозата (особено за майките), в който детето определя изцяло социалния живот на родителите си и ревността, че други хора, при това напълно непознати, ще станат значими за обожаваното същество и ще трябва да се борят за властта, контрола и привързаността на собственото си дете! Понякога си мисля, че извън обективните слабости, които сте забелязали, това е основна причина за недоброжелателни коментари, които чувам в обществото за детските градини. Мили родители, това напряга и вгорчава вашияj живот и усещане за успех и щастие, не нашия. Ето и вчера директорката ми разказа как една майка на постъпващо дете половин час я наставлявала как точно да се гледа нейното дете. Това не е разговор за директор, а с учителките на групата! Освен това учителките не и харесвали – били възрастни. Ами в нашата градина няма млади учителки, а и както разбирам от обществения дебат за образованието, повечето учители във всички образователни степени са възрастни и наближава времето на демографския колапс на образователната система, ако не сте чули. Пък и този ваш проблем е решим: още когато сте разбрали, че от пръв поглед учителките не ви харесват, дори визуално да е това, просто не записвате детето си и отивате в друга градина, която ще задоволи вашите критерии. Казвам го без лошо чувство: имате право на избор. Но така казана забележката ви е изстрел с неочаквани рикошети: нали не очаквате директорката да уволни тези учителки и да назначи нови, за да ви угоди?! Нито, че винаги има възможност да премести детето ви в друга група?! (В нашата градина работим като в най-модерните и уважавани болници: ако семейството има претенции към екипа, ако желае точно определени учителки, тези претенции се казват още при подаването на документите и при съставянето на списъците се прави възможното те да бъдат удовлетворени. Само не сме приложили такса „избор на екип”, както е в тях.:-)) Отделно всяко семейство, чието дете е прието в детската градина имаше възможност да влезе в групата и да види екипа, децата и средата още през месец юни.Така че още юни имаше втора възможност за промяна на избора.) А давате ли си сметка, че така може да си усложните отношенията, вашите, не на детето!, ако тази забележка стигне до учителките?! Човешките отношения са огледални: ако вие излъчвате добронамереност, дружелюбие, позитивизъм, желание за сътрудничество и разбиране – няма учителка, независимо на каква възраст е, която да ви отговори с лоши чувства. А доверието и сътрудничеството са основа на партньорските отношения. Да ви открия една тайна: от този месец вие не сте сами, а имате професионални партньори в отглеждането и възпитанието на децата си! И ако искате да имате равностойни и позитивни взаимоотношения, спазвайте основните правила на човешкото общуване: бъдете открити и доброжелателни, предлагайте варианти на сътрудничество, които са във възможностите ви, питайте доброжелателно и искайте обяснения за всички случаи, които са събудили по един или друг начин интереса ви. Но никога не забравяйте, че детската градина все пак не е семейство, вашето дете не е единствено и няма отделен асистент за всяко дете от групата, който да го гледа изцяло по вашия начин. Ако искате детето ви да се гледа изцяло и единствено по вашия начин – оставете го в къщи.

Основното, на което детската градина учи децата е самостоятелност. Човешкият житейски път е самостоятелно занимание и колкото по-рано човек се научи да се оправя сам, толкова по-успешен човек става. За това основно ви молим за две неща.

 Първото е да приучвате децата и в къщи на самостоятелност при обличане, събличане, хранене и ползване на тоалетна. Това е трудно начинание за…..родителите: самостоятелното обслужване на децата отнема много време.Колко по-лесно и бързо е да му се намушка храната, отколкото да седи поне час на масата и да изпоцапа и себе си и всичко наоколо с храна! Колко по-лесни и удобни за родителите са памперсите, например, отколкото главоболието да го следиш, да му предлагаш гърнето, да почистваш детето, а и около него, когато не си успял да издебнеш естествената нужда! Я по-добре учителките да се занимават с това – нали за това им плащат! :-))) Твърдя, че нищо не нанася повече вреда на здравето на детето в този етап от памперсите: те нарушават естествения процес на овладяване на естествените нужди, който големия френски психолог Ж. Пиаже дори отделя като етап в детското развитие, създават условия за инфекции и променят и без това нестабилната походка на детето. И като съм започнала на тази тема, да кажа: в детската градина няма гърнета и децата ходят в малки тоалетни чинии. Така че е добре още от къщи децата да се приучват към тях. Особено момченцата, които трябва се научат да пишкат прави. И не предлагайте на учителките чисто нови гърнета или любимото гърне, без което детето не може. Няма как да бъдат приети. Хигиенните изисквания при санитарната обработка на гърнетата са строги и няма как да бъдат прилагани в детската градина.

Другото, за което ви молим е да се опитате да уеднаквите режима на детето в къщи с този на детската градина. Колкото е по-малко детето, толкова по-наложително е това. Режимът в детската градина е нещо изключително важно и той е разработен на базата на научни изследвания и дългогодишна практика. А психиката на вашето дете е толкова незряла и фина, че всяко нарушаване на режима в къщи, рефлектира на поведението му в градината. Така ако детето е заспало в малките часове на нощта и е събудено рано за градина, то просто ще заспи на стола още след закуска, ще спи до обяд и ще е будно, когато децата спят след обяда. Нали разбирате, че детската градина няма как и, в името на здравето на собственото ви дете и другите деца, няма да поощри подобно поведение на родителите, не на детето! Детето, като изключение 1-2 пъти, ще бъде защитено и ще му бъдат създадени условия за преживее трудните не по негова вина дни, но ръководството на градината ще се намеси със своите механизми в негова защита.

Всяко дете е уникално. И ние се опитваме да го приемаме като такова, в рамките на още 20-30 също толкова уникални деца. За нас е важно да знаем колкото си може повече за него: от хранителния му режим, до подробности от неговото здравно развитие. И в това отношение ви молим да не криете нищо от нас. Няма срамни тайни, особено що се отнася до здравното състояние на детето. Защото не знаете кога срамната, според вас, тайна ще се превърне в животозастрашаваща. В повечето детски градини, за ваше може би неудоволствие, работят възрастни учителки и помощен персонал с много професионален и житейски опит и е трудно да опазите здравни, а и всякакви „срамни” тайни на детето, а и на семейния си живот. Може да поискате, ако самата градина не предлага гаранции за конфиденциалност. Но можете да използвате, както доста родители го правят, градината и хората, които работят в нея, като подкрепа и помощ в житейските трудности. Защото всичко, което е в полза на детето е важно за нас и е наш дълг и привилегия да ви помагаме.

Вашата малка птичка укрепна и изхвръква от семейното гнездо. Дали ще е успешен първият полет, зависи и от нас, и от вас!

Благодарим ви, че избрахте детската градина за сътрудник в отглеждането и възпитанието на вашето дете! Надяваме се на полезно партньорство!

 На добър час!                    

 Всяко цвете и растение носи определени чувства, смисъл, значение – да ги открием заедно!

 Виолетката - нежна и искрена обич

 Гардения – ти си чаровна
гергината - горда любов, непризнаваща компромиси

 Гладиола – аз съм искрен
Далия – достойнство и елегантност
Димитровче – символ на нежност и любов
Жасмин – любезност
Жълтурче – надежда, вярност
Жълъд – растението на живота, безсмъртие
Здравец – здраве, лековатост
Зюмбюл – скромност, смирение
Ирис – приятелството ти значи много за мен
Камбанки – миловидност

Кактус – издръжливост
Кала – красота
Камелия – възхищение, перфектност
Карамфил – чиста и дълбока любов
Крем бял - съчетани са любовта и възхищението към личността, на която са подарени

 Лале - перфектна любов
Люлякът - смята се за лиричен пратеник. Особено се цени белият люляк, който е популярно цвете при майските сватби. Нерядко го наричат “кралско цвете”. Много от пролетните церемонии са свързани с пищна люлякова украса. Казват, че последната румънска кралица поискала за погребението си всичко да бъде в лилаво, а ако сезонът не позволява да бъде с лилави люляци, те да бъдат заменени с лилави орхидеи
Лютиче – богатство
Лилиум - избират мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията

 Магнолия – благородство
Мак – символ на плодородието. Той е посветен на бога на съня. Според преданието бог Морфей приспивал хората, като ги докосвал с маков цвят. Макът също е цветето на бляновете.

 Маргаритка – вечна любов, чистота, скромността
Минзухар – радост
Нарцис – някъде се разглежда като израз на деликатност и срамежливост, почит, а другаде - като въплъщение на студенина и егоизъм.
Невен – жестокост, ревност, отчаяние
Незабравка – истинска любов, спомени, вярна любов между мъж и жена
Орхидея – любов и рядка красота
Папрат – магия, вяра
Перуники - подаряват само мъже, сигурни в себе си,а алстромериите издават флиртаджия, който държи не на дълбочината на чувството, а на впечатленията, които оставя у дамите

 Полските камбанки - избират ги мъже, които са поети по душа

 Резедата – сърдечна доброта

 Роза – щастлива любов
водната роза - древните славяни са приписвали свойства, прогонващи злите духове

 Циклама - изразява чувство на завист

Циния – липсваш ми
Чимшир – забрави ли ме?

 Цветята могат да отразяват душевното състояние на човека, неговата същност:

Розата символизира красотата, любовта и възхищението, обичат я хора, които са пламенни, жизнерадостни, страстни. Според древногръцките митове тя се е появила от морската пяна заедно с Афродита, богинята на любовта. Добре е на младите девойки да се подаряват рози в светли тонове.
Божур – знак за признание в любов. Човекът, който обича божури, е скромен, стеснителен, ревнив. Според преданието божурите прогонват от хората нечистата сила и злите духове.
Далия – знак за уважение и приятелство.
Карамфил – талисман на любовта, постоянството и верността. Предпочитат ги хора свободолюбиви, решителни, стремящи се винаги да бъдат на върха на вълната.
Бял карамфил – доверие.
Червен карамфил – страстни чувства.
Розовият карамфил - хармонична любов или възхищение пред чистотата на избраницата
Ирис – знак на нежност. Цвете на гръцката богиня на дъгата Ирис. Предпочитат го практичните хора.
Лилиите при древните египтяни били олицетворение на надеждата и щастието. Те изразяват висша степен на благоволение и уважение. Лилията често се среща на печатите на френските крале.
Лалетата спасяват от страданието на несподелени чувства.
Гладиолите са приятни на практичните хора, които не са особено сантиментални.
Астра – символ на радостта.
Флокс – „пламък” – страст.

БАГРИТЕ НА ЦВЕТЯТА В БУКЕТА:

Розов цвят – знак за любов
Червен – огън и страст

Жълтият - се асоциира със слънцето, подобрява настроението, носи радост и топлина, той е цветът на общуването, активността и откритостта.

Светлосин – вяра
Зелен – надежда
Син – вярност
Лилав – покорност
Виолетов – приятелство
Оранжев – гордост
Прасковен – непретенциозност

Като пример за послание с букет ако искаме да поднесем увереност, солидарност и активност, трябва да изберем цветя в червено и жълто. Това е и подходяща комбинация, ако поднасяме букет на мъж, макар че според европейския етикет букет на мъж по принцип не се подарява с малки изключения.

ЦВЕТЯТА СПОРЕД ЗОДИАКАЛНИЯ ЗНАК

Овен: червени рози и гладиоли, теменужки, метличина.
Телец: предпочитат едрите красиви цветя, розови рози, хризантеми.
Близнаци: обичат много различни цветя. Харесват им белите хризантеми, розите. Основното за Близнаците е красивото, хармонично съчетание на цветята в букета.
Рак: бели цветя, лилии.
Лъв: гладиоли, божури, едри рози и хризантеми.
Дева: астри, сини теменужки.
Везни: розови рози, светлолилави цветя.
Скорпион: карамфили, божури, хризантеми.
Стрелец: червени карамфили, нарциси.
Козирог: бели карамфили, лалета.
Водолей: орхидеи, теменужки, бял люляк, нарциси, лотоси.
Риби: лилии, лотоси.

Овен радост за очите и душата, някои от най-популярните стайни цветя могат да ни помогнат да открием неочаквани личностни черти в характера си:
Мушкато, азалия, бегония помагат да постигнем личен успех и да закалим характера си.Мушкатото омекотява агресивната енергия, гнева и помага да развием чувство за хумор, а това е винаги полезно при всяко общуване.Азалията е необходима на онези, които се страхуват да се заемат с отговорна работа. Влияейки подсъзнателно на човека, растението ще укрепи неговото чувство за увереност.Бегонията хармонизира общуването, не позволява разговорът да се превърне в бъбрене, дарява на бавните, трудно мислещи хора бързина и съобразителност.

Персийската циклама и узумбарските теменужки спомагат за материалното изобилие и поддържат силите на собственика си.На малодушните и поддаващите се на чуждо влияние хора цикламата може да даде самостоятелност.Белите теменужки успокояват прекалените емоции, светлосините - подпомагат изявата на творческите способности,виолетовите теменужки - за постигане на взаимно разбиране и дават един по-философски поглед върху проблемите.

Традесканции, папрати, перести палми и бръшляни помагат за поддържане на приятелски отношения между хората.Традесканцията, независимо от всички суеверия, няма да ви даде да се превърнете в завистници или да превръщате дреболиите в трагедия.Папратите помагат на максималистите да придобият чувство за мярка и да не си загубят ума, да развият чувство на такт и да отделят капризите от желанията.Палмите организират хората.Бръшлянът освобождава от емоциите, свързани със завист и обида.
Да се съхранят топлите отношения в семейството и да се подобри атмосферата между роднини ще помогнат алое и агава. Достатъчна е една саксия не задължително с бабиното “лечебно” алое, но и с всяка друга декоративна форма.
В любовта и творчеството могат да помогнат циганче, китайска роза, кала.Китайската роза превръща енергиата на мързела в енергия на творчеството, неутрализира агресията на онзи член от семейството, който се опитва да установи своята абсолютна власт. Тя е особено необходима на хората, които са постоянно неудовлетворени. На мъжете придава мъжественост, на жените - независимост.Кала (или още Зантедесхия) пази семейния съюз, придава увереност и помага да покажете чувствата си пред този, който по-рано се е страхувал от това.Любимото циганче създава топла, добронамерена атмосфера, изглажда напрежението.

Роицисус и монстера укрепват здравето, даряват здравомислие, помагат за развитието на интелекта. Роицисус, при това във всякакви условия, неутрализира действията на онези, които са маниаци на тема чистота.Монстерата подрежда мислите на човека, помага за по-точното им формулиране, помръдва от мъртвата точка консерваторите.

Хризантеми и кодиеум могат да помогнат на партньорите да се помирят.Хризантемата е особено добра за хора, които трудно намират баланс между разум и чувства. Тя разсейва атмосферата на съмнения, дава спокойствие, развива характера: на жената дава женственост, на мъжа - мъжественост, а на двамата - нежност. Помага да се преодолее егоизмът и човек да се вслуша в мнението на другия.Кротонът успокоява претоварената с творчески идеи глава. На тийнейджъра кротонът може да даде повече увереност, а това застрахова срещу попадане в лоша компания.

Кактусите неутрализират ярост и гняв, и се оказват нужни там, където характерът на човека остава непредсказуем. Те могат също така и да успокоят обидчивите, да не им позволят да носят в себе си различни планове за мъст. Кактусите помагат на човека да се концентрира върху преживяванията си и към емоциите да включи логиката. Кактусите успокояват суетенето, помагат да се постигне стабилен доход в бизнеса.

Драцената няма да ви даде да изпаднете в песимизъм и ще ви предпази от самообвинения. Особено добре се отразява присъствието на лимон и сансевиера близо до деца, тъй като те развиват тяхната любознателност и засилват стремежа им към познание.Лимонът повишава активността и самостоятелността им.Сансевиерите предотвратяват грубости.

За успешно справяне с работата и затова незаменими в кабинета на всеки шеф са юки и фикуси. Една саксия с юка в кабинета или офиса ще ви помогне да концентрирате силите си в трудна минута, да създадете необходимата атмосфера за доверителни разговори, да сте по-уверени в себе си.Фикусът събужда ентусиазма и ще ви помогне да се съсредоточите върху главното.

Маранта и коледната звезда стимулират търсенето на нещо ново и са много подходящи за места, където се събират много ярки личности, стремящи се към лидерство. С тяхна помощ хората спират да си пречат и да се потискат взаимно. Загубилите смисъл в живота си го откриват отново, а бизнесът започва да носи бързи доходи. Коледната звезда дава радост от общуването, помага на човека да открие в себе си нови ярки качества и да определи правилно професията си.
Ако около вас растат орхидеи и циперуси, те ще ви помогнат да се отпуснете, да се откъснете от битовите проблеми и да откриете духовни цели в живота си.Орхидеите вдъхновяват и стимулират творчеството, помагат за излизане от потиснато състояние и депресия. Тъмночервените орхидеи прогонват мързела и апатията.Циперусът избавя от празни приказки, хитрости и измами.
Важното е да знаете, че цветята ще донесат положителна промяна във вашия дом само ако им се радвате и се грижите за тях. Това е една взаимна връзка.
Как да донесат цветята успех в дома
Цветята и растенията във вашия дом не са просто един декор. Според Фън Шуй, те поглъщат негативите донесени с вас от вън, създават атмосфера на уют и ред. Жизнените растения се явят мощни източници на Ци – жизнена сила, която напълва всичко живо с енергия. Здравият и силен човек има хубаво Ци, а слабия или болния – лошо. За да я стимулирате, можете с успех да използвате растенията и законите на Фън Шуй. При създаването на цветните композиции използвайте растения, които изискват еднакви условия на отглеждане. Не е хубаво да комбинирате бързорастящи растения с бавно, защото първите ще нарушат растежа на вторите. Цветовата гама на цветовете също силно влияе за стимулирането на енергията Ци. Червените цветове в южната част на стаята ше подобрят емоционалния фон и ще способстват за вашия обществен живот. Посадете цветя със сини цветове в северния ъгъл и допълнете с бели. За да реализирате плановете си може да си помогнете с оттенъците на зеленото, поставени на изток, така този цвят се асоциира с ръста и развитието. Романтичните отношения се заздравяват с белите цветове на цветята, поставени в западната част на стаята.
• Поставете три здрави, нови растения във вашата кухня, те ще внесат свежо Ци, което ще доведе както до подобряване на здравето ви, както и до увеличаване на богатството ви.

• Поставете прясно отрязани цветя в спалнята, те ще внесат свежа енергия във връзката ви с партньора. Цветята добавят и късмет в живота ви. Сменяйте цветята веднага щом започнат да вехнат.

• За да помогнете на децата да бъдата по-здрави или за да ги възстановите от някаква болест, силно ви препоръчваме използването на зелени растения.

• Сложете нечетен брой (3,5 и 9 са добро число) жизнени, новозакупени зелени растения в детската спалня с намерението децата да бъдат излекувани и здрави.

• Когато имате впечатление, че не можете да се съсредоточите и умствено сте изморени, подобрете циркулацията на Ци, като поставите голямо растение в саксия близо до вратата в кабинета където работите.

• Избягвайте да поставяте кактуси и други „бодили” на югозападната страна, защото това е зоната на човешките взимоотношения.

• Композициите от сухи растения практически не влияят на равновесието на енергиите във вашия дом. Главното не забравяйте да сваляте праха от тях, за да не се събира около тях енергията на застоя. Тя прави хората отпуснати и апатични, на тях не им стига енергия, липсва им живец.

• А изкуствени цветя не внасяйте в дома си. От гледна точка на китайската традиция, в тях няма никакъв положителен ефект. Затова от тях правят венци на гробовете.
Така, че с голямо внимание се отнасяйте към цветята, за да има здраве, щастие и успех във вашия дом.

Неделя.....Някои използват хладното време за да покопаят на полето и в градината, други - да отидат на гости, да видят най-нашумелия български филм "Мисия Лондон", да попазаруват във вездесъщите молове или просто да помързелуват на дивана срещу телевизора. А аз два дни се ровя из снимките, които направих по време на поход в парк "Кайлъка"....

Този поход беше интересна работа. Направихме го като практическа част от тематична проверка на тема" Природосъобразен начин на живот". Пък вижте то какво стана......

След трудовия неделник, или по-точно благодарение на него, като доброволци с групата дойдоха 9 родители през работната седмица - родителите на почти половината деца. И то не защото се страхуваха, че няма да се справим с воденето на децата, не защото искаха да им помагат в носенето на раниците, а защото искаха да бъдем заедно!

Беше прекрасно!

Нямам една програма и не мога да видя дали добре е качен клипа...Дано да съм се справила....

Не зная дали си спомняте, че миналата година, в края на лятото, писах 2 материала за дворовете на детските градини: http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=31800 , http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=31978 . Няма да повтарям написаното в тях. Искам само да кажа на тези, които са съгласни с мен, сега е момента да започнете да работите за промяната. Както направихме ние с колежката ми М. Минкова и директорката на ОДЗ 7 „Снежанка” – Плевен, г-жа Гатева.

Какво направихме ние?

Първо: родителска среща на двора. Седнахме учители и родители на пейка с лице към площадката и попитахме родителите какво не им харесва на двора. С радост установихме, че родителите мислят абсолютно еднакво с нас, дори в същия ред на нехаресване. Казахме им, че 30 години общината (чиято работа е двора на детската градина) нищо не е направила за промяна, и че в този момент на криза, едва ли ще промени позицията си. А децата им растат и не чакат. И ако искат нещо да се промени на двора за техните деца, трябва да го започнем сега. Предложихме им в понеделник да дойдат от 17 часа и да поработим върху площадката. Един баща каза, че това, с което се захващаме не може да стане за 2 часа и по-добре е да организираме трудов ден в неделя. При тази промяна в организацията, повикахме директорката и срещата продължи в много делови порядък: какви машини и инструменти ни трябват, кого да повикаме, колко време планираме да се работи.

Цяла седмица организирахме този трудов ден, но все не ни се вярваше, че нещо голямо ще се получи.

В неделя…..

Не зная как да ви разкажа за неделя.

В 8,45 часа дошли първите родители. Дори ние двете с колежката не бяхме дошли. Добре, че директорката се оказа ранобудна…. А в 9,30 вече имаше 24 човека на площадката с електрожени, резачки, прави лопати, мотики и какво ли още не. При това не бяха само бащи, но и дядовци, чичовци…. Някои родители, които не могли да отложат ангажиментите си, бяха изпратили близките си да ги заместят…. Не можете да си представите какво страхотно изживяване беше този трудов ден! От времето на студентските бригади не съм носена на така вълна от труд, удоволствие и дружелюбие Една майка ми казва:” И вие искате да ни сближите. Ами вижте кога се сближаваме!” И аз се замислих: Ние все правим някакви „мероприятия”, все планираме неща в стил „детска градина” на които просто заместваме децата с родителите, но като цяло отношението ни към тях е подобно: свръхобгрижване, дозиране, предварително предвиждане кое как ще се случи, контрол и презумпция: то днешните родители са едниииииииии……И в резултат насреща си получаваме режисирано и контролирано поведение, дистанция и неискреност. При това няма как да се почувстваме истински партньори, няма как да споделим усилията си и да си гласуваме взаимно доверие….А ние с нашите родители се видяхме едно към едно: кой как работи, как участва в общото дело, какъв е приносът му в общата атмосфера. Не зная защо, но имах усещането, че се надпреварвахме да бъдем добри, работливи и резултатни. Някак естествено сменяхме местата си и си предавахме инструментите….. А мъжете, (които бяха половината от участниците в трудовия ден) сякаш следяха с периферно зрение къде сме двете с колежката и директорката и все ни вземаха работата от ръцете:”Това не е за Вас, госпожо!” или „Дайте на мен: колко трябва да се направи…..” .Някои бяха дошли и с децата си и според мен това беше най-прекрасното: децата видяха как работят техните родители, къде и какво точно правят за градината, а и какви са отношенията им с останалите родители и нас. Казвам ви: атмосферата в понеделник беше съвсем различна от всичките останали понеделници. Сякаш нещо, родило се в неделя продължи и в понеделник….

А обядът!!!!! Имаме семейство, собственик на една от големите плевенски фирми за храна (което не им попречи в неделя да работят наравно с останалите родители). Събрахме малко пари и жената купи от тяхната продукция, а един от другите родители запали барбекю в единият края на площадката…… Барбекю, бира и хляб……Ммммммммм……Кратка почивка, около 40 минути и пак: работа, работа, работа! До 17,30 часа.

Резултат: 30 родители участваха в Буратиновския трудов неделник; превърнахме малкия пясъчник в алпинеум, а един опасен и никога не използван басейн в голям пясъчник, премахнахме около 50 кв. м. плочки и обърнахме и засяхме около 300 кв. м. площ, която не беше подновявана 35 години, преработихме една опасна пързалка в къщичка за игра, обезопасихме люлката с пясъчник под нея…. http://grupaburatino.blogspot.com/ 

И това е само началото…..Имаме още идеи – и ние, учителките, и те, родителите. И оживено си ги споделяме не само на живо, но и в блога на групата, и в имейли. А родителите гледат вече с очи на стопани площадката за игра и с очи на съмишленици към нас.:-)

И най-голямата ни печалба е тази нова близост и доверие между нас, която няма как да се получи по друг начин!

Забравих да ви кажа, че следващо решение на тази знаменита родителска среща е общ автопоход до близка живописна местност с еко пътека на всички семейства и деца на 1 май.

Сега с нетърпение чакаме този ден. И вярваме, че ще е още по- приятен и вълнуващ…..

   Шарени перашки...

   Наричаме ги: великденски яйца, писани яйца, писанки, перашки, шарени перашки....В моят край, в северозападна България ги наричаме шарени перашки.

   Така ги наричам и аз...Така ги нарича и моето момиче - с малко подсказване от моя страна...все още...

    У дома не шарим яйцата, а ги боядисваме. Така както се боядисва прежда, вълнена...Сещам се веднъж, преди години, като отидох до баба ми за Великден и като видях перашките и... всичките еднакво червени...винено червени...

   Попитах я: Бабо, защо всичките са червени и как си ги "догодила" толкова еднакво червени???

   Баба ми: А, чича ти забравил да купи боя за яйца, та с боя за прежда за вълна ги боядисах...

   Аз: Бабо, но не е ли отровна тази боя???

   Баба: Да бе, отровна..грънци...Нищо няма да ви стане...Яжте там, па мълчете.../ Чували ли сте израза: Яж, па мълчи? Аз съм го чувала и то често..../

   Е, баба ми е вече много стара, та майка ми вчера е ходила до тях /баба и чичо/ да им занесе перашки, но споменът за онези шарени /в които нямаше нищо шарено, защото бяха поне петдесет яйца като две капки вода еднакви/ не е избледнял...

   Като се зададеше Великден и дворовете светваха...Там, в равнината всичко се усеща...И полъха на пролетния вятър, и мириса на пролетта...

   А цветята???

   Снощи говорих с майка ми...Зюмбюлите са цъфнали, лалетата. Шарено. Двор голям...От единия до другия край цветя...Шарено...Ухаещо, чисто...А зюмбюлите . розови, сини, лилави, бели, жълти. Майка ми все не ми даваше да късам белите и жълтите. Правели семе и така се размножавали. Ако откъсам стрък, няма да има още много, много бели и жълти зюмбюли.

   Ето, далече съм от бащиния двор, а мирисът на зюмбюли достигна до мен. То май цялото село ухае на зюмбюли в момента...

   Момент...Тръгнах от шарените перашки, но смених посоката. Какво да се правя!?! За мен Лазаре, Цветница и Великден са свързани в мислите ми...

   Винаги съм помагала при боядисването на перашките, затова и не спирам моето момиче да си изцапа ръцете с боите...Боя е...Ще се измие, но емоцията и преживяването остава...

   Тази година такива ги направихме /ще видите на снимките/.

   Но сякаш това не е достатъчно и си правим кътове у дома...Аранжираме, снимаме...Вчера гледам...дъщеря ми започва да ме "имитира". Кътове подрежда, аранжира...Съревнование ми обяви.../ хахаха, а това ме радва, наистина, не мога да си кривя душата.../.

   А като замисля нещо да правя с децата в групата, трябва да го направим и у дома /за да няма ревност/...Нормално май ще дойде да е ?!?!

   На фона на сивото наоколо...една черга, една погача да грейне като слънце...

   Преди години, като тръгвах от село към...големия град да търся нещото, което все търсех и не намирах, знаете ли какво взех със себе си /освен онзи голям куфар, дето от време на време го споменавам/???

   Взех няколко кратуни, дървени лъжици, битови неща...те ме топлят, сгряват...понякога...Така, както само те умеят...

   С шареното, скрито в тях...

   Великденска работилница в група "Камбанка"... и Шарен Великден у дома...

.......................

                    Великден IDE ..... WMV

                   VELIKDEN.wmv

Тъй като вградих муз.файл в последните два слайда и презентацийката стана леко тежка я качих ето тук.

         ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ !!!!!

ЧУДОТО НА ПРОШКАТА
Грег Андерсън

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.
Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.
Прошката ни освобождавана от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта.
Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило - изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не-прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.
Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.
Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.
Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.
Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.
Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.
Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.
Как изглежда Законът за прошката в действие. Мога да отговоря на този въпрос единствено с личния си опит.
Лежах у дома, измършавял от рака, с непрекъснати болки. Всички - и семейството, и лекарите, а и аз самият знаехме, че умирам. И въпреки това нещо ме държеше. Звънях по телефона на всеки, който бе оцелял. Исках да разбера как го е постигнал. Отговорите винаги бяха: "Необходимо е да простиш. Опрощаването променя нещата."
Първата ми реакция беше: "Няма какво да прощавам. Опрощаването не е мой проблем." Грешах.
На първо място бе моята критичност. Каквото и да погледнех, аз търсех да открия какво не му е наред. Правех това без изключение. Любимият ми обект бяха хората. Набързо изучавах даден човек, за да открия къде са слабите му места. Правех го с цел да унижа някого, за да се издигна над него в своите представи. Моето мислене беше изкривено, лишено от милосърдие и състрадание.
Критичността ми преминаваше в обвинения. Заемах ролята на съдник. Бях убеден, че правият винаги съм аз. Раздавах присъди и продължавах да доказвам правотата си на друго място. Моето отровно поведение бе основната причина за диагнозата, която сам си отсъдих. Бях въплътил чувството си за достойнство и пълноценност в представата, че винаги съм прав. Изпитвах потребност всеки да знае и признае, че съм прав.
Поведение на враждебност, породена от убеждението, че винаги сме прави и че трябва на всяка цена да отстоим правотата си, води до огромни загуби на енергия, генерирайки негативен дух и дух на противопоставяне, което е чиста емоционална отрова и за нас, и за другите.
След втората операция, която потвърди, че ракът се е разпространил в лимфната система, ми оставаха 30 дни живот. И едва тогава, с произнесена смъртна присъда, знаейки часа на изпълнението й, аз започнах своето пътуване към благосъстоянието на ума, духа и тялото си.
Свързвах се непрекъснато с хора, успели да оцелеят, и от всички чувах все едно и също: "Трябва да простиш." Отпадайки все повече физически, започвах своята работа по опрощаването. Процесът се състои в съзнателни решения и действия, които са неразделна част от явлението опрощаване. Всеки сам открива своя начин да престане да изразява отрицателни чувства, да сложи черта на миналите несправедливости, били те действителни или въображаеми. Луиз Хей казва, че е достатъчно да поискаме да простим; за начина ще се погрижи Вселената.
Проумее ли се веднъж идеята за прошката, тя трябва да се прилага непрекъснато и искрено. Тя не е еднократен акт, а начин на живот. Същността на процеса е в това, да изчистиш враждебното си отношение към човека, на когото искаш да простиш - все едно дали това е някой друг или ти самият, и да започнеш да си представяш, че му се случват хубави и добри неща.
В леглото, в което умирах, написах на лист:
Име:
Премахни:
Утвърди:
И започнах да съставям дълъг списък от имена на хора, на които трябваше да простя. Притварях очи, отпусках се и ясно си представях човека. Представях си как казвам от цялата си душа: "Прощавам ти. Прощавам ти изцяло за всяка неприятност, която си ми създал; за всичко, което не си направил за мен." Припомнях си отделни случаи. Не се вторачвах в подробности, просто си спомнях отделните случки и освобождавах неприязънта, признавайки, че вината всъщност е била моя.
После си представях как на този човек му се случва нещо хубаво; как има това, към което се стреми. Виждах го усмихнат, щастлив, доволен. Да поискаш на другия да му се случи нещо хубаво, е част от процеса на опрощаването.
Не винаги всичко минаваше гладко. С изненада установих, че се съпротивлявам; болката оставаше. Постоянствах и след 3-4 упражнения успях да постигна емоционалната и духовна промяна, която ми бе необходима, за да изчистя от себе си задръстващата ме отрова. Когато не успявах, казвах: "Боже, вземи това, не мога повече."
Трудният момент от процеса на опрощаването за мен бе да си представям, че на другия му се случва нещо хубаво. Искрено се отдадох на този процес, без да очаквам облекчение.
Докато работех върху опрощаването, открих, че започвам да опознавам хората, на които се опитвам да простя; да проумявам мотивите им.
Ден след ден напредвах по списъка. Назовавах хора. Прощавах им и ги освобождавах от вината. Утвърждавах ги. По много пъти се връщах на някои имена, особено когато споменът за тях ме изпълваше с голямо безпокойство. И предлагах моята прошка с голяма искреност.
В някои случаи се оказа, че работата трябва да продължи чрез личен контакт; че на някои хора трябва да се извиня лично, не чрез писането. А това определено не беше лесно. Всъщност, това бяха едни от най-трудните моменти в живота ми: да се изправя очи в очи с човека, когото смятах за враг, и да му поискам прошка. Но и никога през живота си не съм изживявал такова облекчение, както след като съм намерил сили да е изправя пред врага си и да му поискам прошка. Едва тогава познах свободата; проумях, че прошката освобождава мен.
Времето, когато работех по опрощаването, бе обратът във физическото ми оздравяване. Започнах да наваксвам изгубените килограми; по-лесно се справях с болките; мислите ми все по-дълго се задържаха в бъдещето, което предстоеше. И тези мисли бяха положителни, далеч от страха за предстоящата смърт.
Вярвам, че с опрощаването ние се променяме не само на духовно ниво; променя се нашата биохимия. Знам, че лекарите и приятелите ми се чувстват неловко, когато споделям с тях своята вяра в силата на прошката, но факт е, че качеството на живот рязко се подобрява, когато се практикува Законът за прошката.
Освободете се чрез прошката!