ПУСНЕТЕ СЛАЙДШОУ, ОТПУСНЕТЕ СЕ И СЕ НАСЛАДЕТЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА queen_blunder - СЛАДКОДУМНАТА КРАЛИЦА!!!

Толкова ми хареса, как е разказала приказката, че не се стърпях да я публикувам и при вас!

Надявам се, че ще Ви е от ползах в този й вид!!!Косе Босе-3.ppt

Гонени от постоянна нужда да опознават света, децата в предучилищна възраст трябва непрестанно "да бъдат връщани в правия път" на безопасността, тъй като не са толкова самостоятелни и самоуверени, колкото си мислят. Да позволяваме на детето да експериментира, само ако пространството около него е достатъчно безопасно.

Установяване на ясни граници - вместо да повтаряме непрекъснато "не там" и "не така" да показваме и да говорим на младия пътешественик и изследовател как и какво би могъл да направи, без да се забърка в неприятности. Кажете например: "Можеш да пресичаш улицата, но трябва да ме държиш за ръката".

Давайте на детето повече свобода, отколкото то показва, че може да понесе - т.е. ако то показва, че е способно да поема отговорност в рамките на очертаните граници, разширете ги още малко. Позволете му да знае защо се променят те, за да се почувства добре от собствената си способност да следва инструкции, и че е достатъчно отговорно, за да воюва за свободата си. Кажете му: "Тъй като винаги ми се обаждаш, когато отиваш при приятелчето си в съседния двор, вече можеш да отидеш до края на улицата. Разбира се, винаги първо ме питай".

Предлагайте възнаграждения за това, че детето не напуска установените граници - окуражавайте го да стои в очертаните граници, като го възнаграждавате за това. Кажете: "Радвам се, че не стана от люлеещия се стол и не отиде в съседния двор да играеш с приятелчето си. Сега можеш да се полюлееш още пет минути".

Дайте му да разбере, че всяко неспазване на уговорката води до последствия - научете го, че всяко излизане от границите е за сметка на дадено забавление или удоволствие. Кажете му: "Съжалявам, но ти напусна двора. Сега ще трябва да останеш вкъщи". Или: "Тъй като пресече улицата, сега няма да напускаш задния двор".

Бъдете последователни - ясно дайте да се разбере, че ще има последствия при всяко нарушение на правилото. Това ще го научи, че държите на думата си и ще му помогне да се чувства по-сигурно в действията си, когато не сте край него, защото ще е пределно наясно какво очаквате от него.

Не си позволявайте да посягате на детето си за това, че е излязло на улицата - шамарите отключват детската способност да се крие от родителите нещо, което е било последвано от наказание. Действително децата, които се промъкват сами на улицата, са в голяма опасност, така че не задълбочавайте проблема, като ги карате да правят това тайно.

/от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/

РС - :) Извинявам се на Лимпа, която вече си е купила книгата.

Представата на детето, че е нормално да е вкопчено в полата на майка си и да не се отделя от нея, сякаш животът му зависи от това, докато тя се опитва да готви или да излезе за миг от стаята е проблем за много родители. Как да се постъпи? За да свикне детето ви с идеята, че няма да прекарва цялото си време с вас, започнете периодично да го оставяте за кратки периоди от време (няколко часа) с други хора, и то още от ранната му възраст. Тези "междучасия" са изключително здравословни както за него, така и за вас.

Разкажете му какво ще правите и двете/двамата, докато сте разделени. Така ще му дадете добър пример за това, как да разказва за своите ежедневни дейности и в него няма да остава никаква тревожност.

Играйте на криеница. Тази простичка игра кара детето ви да свикне с идеята, че хората (и вие самите) си тръгват и, което е по-важното, се връщат. Прохождащите и децата в предучилищна възраст играят на криеница по различни начини - като крият лице зад дланите си, като се скриват целите зад определени предмети, като гледат как другите се крият зад дланите си или други предмети и (особено децата между 2 и 5 години) на същинска игра на криеница с отброяване със затворени очи и търсене.

Дайте на детето да разбере, че със сигурност ще се върнете. Не забравяйте да му кажете, че ще се върнете скоро и задължително се върнете преди то да заспи, за да му покажете, че държите на думата си.

Подгответе детето за тази раздяла. Обяснете му, че излизате и поставете открито въпроса за това дали би се справило без вас. Кажете например:"Предстои ти да станеш голям мъж. Знам, че ще се справиш добре в мое отсъствие". Ако го изненадате, като излезете без да го предупредите, той ще започне да се чуди кога внезапно ще изчезнете отново.

Подгответе се за голяма врява, когато детето разбере, че ще го оставите само. Помнете, че врявата е почти неизбежна, особено когато ви се налага да се отделите за първи път от него. Кажете си: "То плаче, защото ме обича, но рано или късно трябва да се научи, че въпреки че не мога да играя постоянно с него и от време на време ми се налага да изляза, аз винаги ще се връщам".

Оценявайте го, когато се справя добре във ваше отсъствие. Карайте детето да се чувства гордо от способността си да играе само. Например му кажете: "Толкова се гордея с теб, задето си поигра само, докато почиствах фурната". Това ще подсили неговото самочувствие и чувството му за независимост, от което всички ще имат полза.

Използвайте т.нар. стол на плача. Дайте възможност на детето да разбере, че е безсмислено да не одобрява вашата заетост или моментите, в които ви се налага да излезете, макар и за кратко. Нека му стане пределно ясно, че неговият вой и хленченето му разстройват околните. Кажете му например: "Съжалявам, че не ти е приятно да ме изчакаш да приготвя вечерята. Иди на стола на плача да си поплачеш, докато си в състояние да си играеш без да хленчиш".

Започнете бавен процес на отделяне. Ако детето ви изисква голям процент от личното ви време, поиграйте на "Победи часовника". Дайте му пет минути от времето си с уговорката, че после ще си поиграе пет минути само. Увеличавайте периодите на неговата самостоятелна игра постепенно, докато се научи да се заиграва само в рамките на час.

Не изпращайте на детето смесени послания. Не му казвайте да се махне, докато го държите в скута си или го галите. Това ще го обърка и то ще се разколебае дали да излезе, или да остане.

/откъс от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/

Тема: Играете ли с вашето дете?

Участници: учители и родители от една детска група

І . Организация на групата: участниците са седнали в кръг,около масичките

ІІ. Представяне

Техника “Имена”

Водещ:    Аз се казвам………….Кръстена съм на……..

Представят се всички присъстващи

ІІІ. Техника “Открита дискусия”

Водещ:    Моля тези,които играят с децата си , да си вдигнат дясната ръка

                 Родители се провокират да споделят кога и на какви игри играят с децата си

Водещ:  Моля тези, които не играят с децата си да си вдигнат лявата ръка?

 Родители споделят причините, поради които не играят с децата си

Водещ:   Много често, когато чуем думите “Само играе”, отнасящи се за дете, ни става ясно, че някой не разбира живота на детето.

Игрите на децата съвсем не са игри и на тях трябва да се гледа като на най-значителното и дълбокомислено занимание за тази възраст.

Водещ:Трябва ли да контролираме игрите на децата?

Родителите и учителите споделят мненията си.

ІV.Техника “Да играем заедно”

Водещ:  Пред вас има разнообразни материали - има ги във всяко домакинство. Ще играем по групи, за да се обогатим взаимно с още по- интересни игри.

Родителите се разделят на групи и всяка група , изработва разнообразни играчки от предоставените материали.

Работят около 15  минути.

Всяка група си избира говорител ,който да сподели идеята и начина за изработване на играчката.

Водещ:   Ще се радвам,ако вие направите заедно с детето си у дома.

всичко, което направихме днес,

Водещ:  За спомен от нашата среща ви подаряваме играта “Вълшебни фигури”. Предлагам да я изиграем заедно сега, а в къщи вие често да я играете с децата.

На участниците се раздават картончета с нарисувани с точки предмети,които след като се свържат,нарисувания образ “оживява”

Играе се играта

Споделяне по желание на участниците

Децата се раждат с различен темперамент: някои са дружелюбни и добронамерени, други - притеснителни и срамежливи, а трети се лутат между тези полярни състояния. Можете да приемете срамежливостта на детето си като част от уникалния му темперамент.

Как трябва да се постъпи? Създайте обстановка, свободна от обвинения и срам. Когато детето почувства, че може да сбърка, без да бъде обвинено за това, или пък да изпита срам, то по-лесно би преодоляло стеснителността си. Ако разлее млякото си, просто кажете: "Няма страшно, сега ще го почистим заедно." и действително му дайте възможност да участва в процеса на почистване.

Упражнявайте се в отговаряне на въпроси - ако детето изпадне в състояние на срам, то ви подсказва, че иска да бъде научено как да отговаря на въпроси. Правете упражнения със семейството и приятелите си, като давате възможност на детето да участва в разговори. Не го унижавайте или наказвайте, дори ако самите вие се чувствате объркани от неговата срамежливост. Избягвайте да го квалифицирате, това ще го обезкуражи в опитите му да се държи по-различно в бъдеще.

/откъси от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/

Намерих тези страхотни илюстрации в един руски сайт и ми хрумна, че мога да ги адаптирам за вас. "Игри и приказки с Писана "е презентация правена на Маджик РРТ Макро. Елементите на герданчето са подвижни т. е. като кликнете върху тях може да ги местите до избраното място и отново ги поставяте с клик. Ако тези ефекти нетръгват он-лайн, тогава ще се наложи да си изтеглите презентацията, за да я видите в "пълния й блясък".:))))))))))) Е ако не Ви хареса, винаги може да я изтриете или преработите в нещо по-полезно. 

Игри и прикaзки с Писана.ppt

                                  ПРАВИЛА

         за родителите  и педагогическия екип

1.    Да влизаме усмихнати в детската градина!

2.   Да уважаваме детската личност и  нейната индивидуалност!

3.  Да споделяме своите идеи, радости  и грижи в интерес на детето!

4. Да бъдем дискретни !

5. Да изслушваме мнението на другите!

6. Да общуваме културно  на книжовен български език !

7. Да  се съобразяваме с общоприетите  норми на поведение!

8.Да спазваме правилника за вътрешен ред в детската градина!

9.Да зачитаме  правата на детето и поемаме личните си отговорности.

10. Да бъдем добър пример за децата!

11.Да не забравяме, че да възпитаваш и обучаваш ДЕТЕТО  е отговорна и трудна дейност!

/Не е нещо ново,но е  успешно приложено в групите. Всеки може да го обогати,според спецификата на детската градина и на групата си ./

 

Изнесете детето от ситуацията за определен времеви период, особено когато се държи зле. Типичното изнасяне ще рече да го отведете в съседно помещение или да го сложите да седне на стол, да нагласите таймер (приблизително на една минута за всяка от годините му - максимум 5) и да му кажете, че трябва да остане там, докато часовникът звънне. Ако то излезе от стаята или стане от стола преди уреченото време. пренавийте таймера и му кажете спокойно, че трябва да остане там, докато часовникът звънне. Повтаряйте процеса, докато детето се справи със задачата. Една от най-големите ползи от тази техника е, че тя ви отделя от детето в момент на бушуващи страсти, като дава възможност и на двама ви да възвърнете самоконтрола си.

/Без да съм знаела за тази техника, интуитивно съм прибягвала до поставянето на детето на стол в момент, когато то е било свръхемоционално. Определено има ефект. Разбира се, времето, знаем, че трябва да е минимално./

Похвалата - необходимо е да се хвали удачното поведение, което искаме да поощрим. Абсолютно задължително е хвалбите да са насочени към самото поведение, а не към детето. Целта не е детето да се научи, че стига да се държи подобаващо, вече е добър човек или ако направи грешка, вече е лошо момче/момиче. Вярваме, че децата са добри по природа.

Порицаване - то е кратко изявление, което включва следното: 1/ команда да се спре конкретно поведение, 2/ причината защо това поведение трябва да спре и 3/ предлагане на алтернатива за поведение. Например: "Спри да удряш. Ударите нараняват хората. помоли другарчето си учтиво да ти даде играчката".

Правило - е предварително определено поведенческо очакване, включващо конкретно изискване и съответни последици. Например, едно от правилата ви може да бъде: "Когато свалим дрехите си, ги слагаме в коша за пране, за да държим дома си чист и за да не ги събираме от пода през цялото време. Добре е да помагаш на мама домът ни да изглежда спретнат". Установяването на правила е чудесна техника за разрешаване на проблеми. Децата се държат по-добре, когато светът им има ясни очертания.

/откъси от книгата на Джери Уайкоф и Барбара Юнел "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/

Вече знаете, че съм майка на две момчета и, че често споря с тях кой е наред на седне пред компютъра и на какво да играем. Намерих временно решение , тоест намерих тези пъзели и започна голямо забавление. Днес обаче баткото отсече ,,СКУКА", били мн.елементарни. Ок, казах аз - ще ги пазя тогава за мойте ,,усмивки".

Реших да Ви ги покажа ,защото сред Вас има доста колеги с малки деца. 

Весели занимания, колеги!

Pazel.ppt                                                     

Pazel2.ppt