<?xml:namespace prefix="o"?>
Не се учудвайте! Знаете, че празникът Бабинден отбелязваме на 21 януари. Тогава, в деня на родилната помощ, отдаваме своето уважение и почит на онези, които са помогнали на бял свят да се появят децата ни, внуците ни.
Не за този Бабинден, а за едни други бабини дни ми се иска да напиша днес. Откакто свят светува, бабите винаги са били първите помощници на младите семейства в отглеждането на децата. Не омаловажавам и ролята на дядовците, разбира се. Може би и затова връзката на децата с възрастните хора, обичта им към тях, понякога е толкова силна, че се конкурира с обичта към мама и татко.
Днес много баби се възползват от възможността да се грижат за отглеждането на своите внучета срещу заплащане, по програмата “В подкрепа на майчинството”, за да могат младите родители да работят. А много други, дори и да не са се включили в разни социални програми, пак с любов и внимание вършат същото.
За тези баби – всеотдайни, грижливи, нежни, любящи, неуморни, търпеливи, тактични, за тях ми е думата днес. Тези, които дават на внучетата си толкова много любов:
-утешават ги с целувки, когато са тъжни и намират начин да ги разсмеят,
-преобличат ги,когато са изцапани,мокри, за да не се кара мама,
-разказват най - вълшебните приказки, които другите не знаят,
-промиват нараненото коляно и го лекуват с целувка,
-пеят песничките от своето детство, които приличат на днешните,
-играят детски игри, нищо че пропускат да свършат някоя работа,
-разболяват се от притеснение ако внучето е болно, дават сиропчета, хапчета, масажират, загряват, будуват нощем,
-бързо прощават сторена беля, само срещу горещо обещание за слушане,
-отделят от скромните си средства, за да купят нещичко за детето,
-умеят да отговарят точно на най-неочаквани чудни любознателни детски въпроси,
-имат топла и нежна прегръдка, в която задълго можеш да се сгушиш,
-мечтаят заедно с внуците за бъдещето им, че понякога и повече от тях,
-дават най-добрия пример за подражание, утре децата да се гордеят какво са научили.
-имат най-добрите ръце, които могат всичко – да милват нежно, да готвят вкусно, да перат чисто, да шият и кърпят, да плетат дрешки, да мият чинии, да чистят къщата.
За този всеотдаен труд, грижи и внимание, бабите получават най-ценната награда – една чиста, неподправена, искрена, истинска детска обич. Обич, която не може да се измери с никакви мерни единици. Детето я разкрива с отношението си, с усмивката на грейналото личице, със сияещите от радост очи, с протегнатите за прегръдка ръце.
За тези баби и внучета всеки ден е Бабин ден. За тях, за дълбоките и трайни отношения между бабата и внучето, са написани много стихотворения и разказчета от детски автори. Защото тази тема не е актуална само днес, не е и от вчера. Това е залегнало в българския бит и традиции още от далечни времена.
Искам да поздравя всички всеотдайни, любящи своите внучета баби, с няколко чудесни детски стихотворения и един миниатюрен разказ, разкриващи безкрайната обич към баба:
Баба иде – Васил Ив. Стоянов Баба – Дора Габе
Баба иде, аз я чух и набързо се обух, Мама каза, че и баба
Вънка ще се затека,отдалеч ще й река: била някога мъничка,
Мила бабо,тук ела, о, добре си ми дошла! че и тя не е можала
Нещо тя ще ми даде,но дали ще се яде? да се облече самичка.
Скъпа моя бабо – Й. Петров Че отзад й плели плитка
Скъпа моя бабо, мила и добричка роклята й била малка
Дай да ти погаля бялата косичка, и отивала да учи
че ти ме отгледа от мъничко бебе, със тетрадка и писалка.
искам да съм бабо, винаги при тебе! Оле, колко ми е смешно!
Майка сутрин рано хуква като хала, Тази баба,толкоз стара,
Татко вечер късно сварва ме заспала. Дето с очилата гледа
Ти си ми за майка,ти си ми за татко. и мърмори, и се кара -
Дай да те прегърна и целуна сладко! с къса рокля и тетрадка!
С тебе, мила бабо, сладък ми е хляба, Бабо мила, бабо сладка!
Ти си на земята най-добрата баба!
Баба – Дора Габе
Баба каза, че не я обичам, защото не я слушам! Тя не знае колко много я обичам. Тя не знае колко е мъчно слушането! Тази заран ме изпрати да купя магданоз. Аз стисках парите в ръчичката си, а те паднали! Като се върнах, баба извика :”Косата ми побеля от тебе!” Аз казах на баба: “Не ти побеля косата от мене, бабенце, а цъфна като вишнята на двора. Нали ми каза, че вишнята цъфнала, защото слънцето я обича? И ти цъфна, защото аз те обичам! Ох, бабенце, много те обичам! Да знаеш колко ти прилича бялата коса!” Баба се разсмя. Ох, колко сладко ме целуна баба! Каква е хубава с бялата коса! И засмяна! Аз вече ще казвам само хубави неща на баба. И на всички хора ще казвам хубави неща!
Comments20
Забравих:)
За дъждовните летни дни можете заедно да погледате и прочетете няколко приключения на Мечо ПУХ, ето тук
Е, отпуска, отпуска, но у дома отпуска нямаааа!!!! Прегръщаме идеята, отиваме да правим план за...организация и...ще докладваме за свършена работа. А и ангажимент поех за лимонадено дърво...
Пу съм Мечоши Пуханага :))
"Влиза Прасчо в един магазин и пита продавачката:
- Тези възглавници с какво са пълни?
- С пух - отговаря тя.
Прасчо въздъхва тъжно и казва:
- Ех, Мечо, Мечо! "
Уау, Дале! Ей, голяма сладурка си!
Имам изненада за теб, която се надявам много скоро да кача тук!)
Хубав ден ви желая!
Шели, това ,,Ех, Мечо, Мечо..." ми прозвуча като познай какво, имайки предвид проблема отново да кача нещо чрез D. Menager.
Усмивка, приятелко:)) Ще ти пиша на лични!
Как звучи само едно такова дъъъъългичко и авторитетно. Докато стигнеш до края на името и си му забравил началото....
Днес ще си правим организацията за ...утрешния ден за велики дела...Не може да е днес. Все още не сме си купили мед, пчелен. Имаме си боров, но Мечо Пух обича ли боров мед???
А за вчерашния ти ден....Всички имаме такива дни. Вчера е бил твоят ден...за твоите "велики" дела....или гафове...
Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско ди Мачо да Мечо - Пухиньо.
Промяна в плана за действие....
Денят е днес за велики дела. Купихме си мед и точка първа е изпълнена. Похапнахме от гърнето с мед. Написахме си план за действие. Изработихме си карти за откриване на съкровища, направихме си джунгла /с шалове и воали, и чаршафи и.../ в спалнята. След малко излизаме за билки и клони, и листа - за джунглата...
Мечо Пух е налице! Познайте кой изпълнява ролята на магарето Йори????
Предположение 1: Далето (мама)
Предположение 2 = Предположение 1.
Пу за мене индийското Мечира Пуханди:))
Чакаме новини от магаренцето Йори.
Дале, разкажи как мина ,,великият ден":)
Първо днес нямаше да е днес, а утре, обаче планът се "провали" от утре за днес. В смисъл - решихме да не е утре, а да е днес. Събуждане и право в магазина за пчелен мед. Наличните количества бяха свършили /изядени/. У дома има боров мед, но така и не намерихме компетентен отговор на въпроса: Мечо Пух и приятели ядат ли боров мед, или имат предпочитания само към пчелния?
Преди да отидем до магазина си направихме организация за деня - какво ще правим този ден? Дори карти си начертахме как да стигнем до джунглата. Такова беше желанието на Пух. Мечо Пух в джунглата!?!? Защо точно в джунглата??? Не зная. МечоПуховска му работа.
Прибрахме се от магазина и...си хапнахме от "гърнето" с мед. Цели две филии намазани с масло и отгоре така жадувания мед. Преди това го опитахме с пръсти. Да ни е по-сладко. На такъв ден всякакви лудории са позволени...
След сладката в пълния смисъл на думата закуска дойде ред на джунглата. Ето тук вече Магарето Йори се развихри. В спалнята от всички възможни места бяха опънати воали и се получи нещо като шатра, да не кажа катун. Намерихме и подходящи играчки на животни живеещи в джунглата, а стария дюшек от бебешкото ни легло /увит в зелено перде/ се превърна в огромен и не страшен крокодил.
Дойде време за предварително уговорената разходка. Мечо Пух трябваше да събере листа и клони за джунглата, а Йори - някоя и друга билка за чай.
С клоните и листата бързо се справихме, дори Мечо успя да си направи на площадката палатка от клонак. Там дойде и едно негово приятелче и като чу как Мечо Пух разказва за днешния ден...пожела и то същото.
Тръгнахме обратно за дома. Йори билки така и не видя по пътя. В един момент обаче...насреща му магарешко тръне. Тъкмо нещо за него. Е, малко си понабоде ръцете, но идеята иска и жертви. Някоя и друга тревичка допълниха билковата колекция.
Прибрахме се. Първо трябваше да до оправим джунглата с клоните и листата. В стаята веднага замириса на листа и дърво. И все още мирише.
Дойде време за обяд. Вместо супа си нахлупихме "тараторник" на главите и два огромни сандвича чакаха Мечо да ги изяде. Днес всичко е позволено. Иначе ще види сандвичи за обяд утре!?!?
Използвахме предварително изработените карти от сутринта, които ни упътиха как да стигнем до джунглата. Малко игра и...почивка. Вместо муфлони гонихме силно разразилата се буря. Така гърмя и трещя. Небето се раздираше от светкавици и последвалите ги гръмотевици. Мечо Пух го е страх от тези природни явления и само се гушкаше в Магарето Йори да му пази страха.
Стига сме мъчили леглото, време е за ставане. Мечо Пух не иска да стои сам в джунглата!?!? Май очаква още гръмотевици...
Докато Йори "заджурка" набързо кекс за Мечо /и не само/, голямата истинска лодка-която татко Мечо купи за малък Мечо-беше напълнена с вода и малък Мечо се отдаде на приятната игра в банята с водата.
След банята - вечеря. Кекс с изцедено кисело мляко. Днес е велик ден Всичко е позволено. Е, след това нападна и едно кюфте, за десерт.
Междувременно семейната киновечер беше започнала със "Сам в къщи". Как не му омръзна на Мечо Пух да го гледа????
Не всичко изпълнихме. За оправдание - попречи ни бурята. Остана и за утре: откриване на съкровища и откриване на вълшебното дърво за лимонада...
Сега Мечо Пух спи доволен и чака с нетърпение утрешния ден, да довършим започнатото и вечерта да отидем на рожден ден с клоуни на негово приятелче. От тази вечер се пазари вдругиден да бъде денят на Пипи Дългото чорапче....Това означава ден на белите. Позволените. Ще видим...
Конкурс?!?! Нищо не е избягало все още....Мисля си, дали да не е по тема някаква обща за всички и по избор....Като да се пише и по "задължителната", и по свободната тема...Явно Пухинага мнооого е натоварен в момента, но и по-свободно време ще дойде. Споко.
А среща??? Нали виждаш, като дойде отпуската и всеки "избягва" на някъде...
Мисля, че Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо, дон Мечо-Мария Пухалес и Мечоши Пуханага, та и малкия Мечо Пух на Далето все ще намерите някой слънчев ,,велик" фторник за срещичка. Та, нали всички вие живеете в едни и същи град?! Чак ви завиждам затова:) А ние от провинцията сигурно ще се домъкнем в големият град отново наесен, за да открием заедно учебната година.
А за конкурса, давайте темата, докато сме още тук, че като забегнем към морето....дали ще има нет не се знае. А планове, мечти, идеи всеки има за лятната си отпуска.
С поздрав: Мечира Пуханди
Вмъкнах в публикацията снимка и клипчето.
За книжката ще пиша др.път. До тогава познайте кой е автора й?! За мен си е безценна. Надявам се да я опазя дълги години.
А сега хайде навън...
До скоро:)
Вчера прочетох някъде това .....
..........В стихотворението “Хубавото мече”, публикувано в “Пънч” през 1923 г., за първи път се появява образът на Мечо Пух - плюшеното мече на Кристофър Робин. хубавото мече ПУХ.doc
Pagination