BgLOG.net
За всичко свързано със семейството
By galina_fr , 18 August 2008
Това е т.н. мотивираща техника, която борави с вродения състезателен дух на детето, за да го насърчи да изпълнява задачи, поставени от възрастен. Ето как работи тя - нагласете таймер на определено време, за което детето ще трябва да изпълни поставена задача. Попитайте го: "Можеш ли да свършиш преди да е звъннал часовникът?" Тъй като децата обичат да побеждават, това ще ги накара да спечелят състезанието срещу времето. Нещо повече, детето ще се втурне да изпълни задачата, без да прибягвате до борба за надмощие. Играта "Победи часовника" намалява конфликтите, тъй като прехвърля властта върху неутрална фигура - таймера. /от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/
Legacy hit count
1185
Legacy blog alias
21349
Legacy friendly alias
Идея---1--Победи-часовника
Семейство
Педагогика на ранното детство /0-3 години/
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Да играем заедно
Първа възрастова група /3-4 години/
Втора възрастова група /4-5 години/
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments4

DaniParvanova
DaniParvanova преди 17 години и 8 месеца
Благодаряяяяяяяяя!!! Тази игра ще ми бъде полезна дори в ІV клас :)
Zarkova
Zarkova преди 17 години и 8 месеца
Чудесна идея!Ще приложа техниката първо на твърде неорганизирания си 5 годишен внук,а след това и на  колеги от подготвителната група.Мисля,че ще е от полза на бъдещите първокласници.Сърдечно благодаря,а книгата непременно ще потърся.
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 8 месеца

ГАЛЯ,  играта ти има приложение навсякъде. Дори при възрастните..:))))))).

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ Я СПОДЕЛИ!!!

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
:) какви мили думи, а пък аз тъкмо прочетох Шели - откъса от "Мечо Пух" и реших, че съм един конфузианец ;)
By marinka , 14 August 2008

Здравейте, колеги!

Така или иначе  ще продължава да е спорен въпроса как и доколко ще се използва РС в детската градина!? Аз не съм се отказала, напротив продължавам да търся варианти за неговата полза в нашата работа. Дълбоко убедена съм, че много от вас разработват свои неща на РС било за диагностиката, било то за ситуациите.

Мисълта ми е, че преди време в един по-стар пост  си говорихме за ВЗАИМОПОМОЩ! Правя плахи опити за публикации тук в Общността, но... Иска ми се да има повече инициативност,повече идеи...И най-вече да има повече коментари и публикации - кой, какво и кога е направил или замисля за напред. Дори и да не съм полезна никому - ПИШЕТЕ! Как си сверяваме иначе часовниците?

И друго си мисля - ако пък срещате трудности с качването на материали - пак ПИШЕТЕ! Админите са винаги на пост и ще помогнат! Те никога не отказват ПОМОЩ ! ( пък и ние ако трябва с нещо ще помогнем!)

Доста се отклоних   ?!

Най-новата ми ,,творба" е тази, която вчера подготвих. Днес пък се чудех дали да Ви я покажа, но отново надделя желанието у мен да потърся Вашите отзиви. Видях, че съм объркала нещо с ефектите, но момчетата ми и така я харесаха. Разделих презентацията на две, Вие си я сглобявайте както знаете! Ето я : trite me4ki.ppt

           trite me4ki 2.ppt

 

Програмна система ,,Ръка за ръка"

Образователно направление ,,Художествена информация и литература за деца"

Тема: Трите мечки - месец Х

Творба: ,,Трите мечки", приказка от Лев Толстой

Цели: 1. Запознаване с приказката като художествено произведение.

           2. Определяне на различните моменти от сюжета на приказката.

Очаквани резултати: Детето  може да:

* придобие представа за приказката като литературно произведение;

* възприема отделните моменти от творбата и тяхната последователност;

* назовава и характеризира герои от произведението;

* съпреживява литературното произведение и да определя настроението на героите в различните моменти. 

С поздрав и усмивки: marq_4 

P.S   Колеги, благодаря Ви за това, че заедно можем да променим малко методите на работното място! Очаквам коментарите !

Legacy hit count
8512
Legacy blog alias
21255
Legacy friendly alias
Приказката---Трите-мечки-
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments8

shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца
Браво, Маря! Сега, като четох твоя пост, си давам сметка колко много всъщност е израснала Предучилищната през тези месеци - хубаво ми припомни как си коментирах сама постовете и все приканвах някой да се включи.. А виж сега - не само презентация, ами и директно свързване с контретна педагогическа ситуация. Знаеш ли, аз съвсем съзнателно не свалям анкетата - забелязваш ли как се повишава процента от хора, които мислят, че промяната в образованието може да дойде и от учителите. Мечтая си да се случи. Дерзай! Всички много и се радваме на твоята ВЗАИМОПОМОЩ         
DaniParvanova
DaniParvanova преди 17 години и 8 месеца
При толкова хубави и полезни материали поместени в тази общност, извинете, но си задавам въпроса: "Как може болшинството колеги предучилищници да остават равнодушни и да не вземат отношение?". Маря е права - всяка една публикация, всяко едно мнение (положително или отрицателно) е сверяване на часовника. Коментирайте, колеги! Общувайте!  Блога дава толкова много възможности...
galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 8 месеца
Признавам си, че често" влизам" при вас и съм очарована от ентусиазма на Маря и Шели. И аз съм се питала защо малко хора се включват в обсъжданията на повдигнатите въпроси? Защо колегите не смеят да коментират, да питат, да критикуват? За себе си съм разбрала следното-тази общност ми дава много- и като знания, и като идеи, и като сверка на часовника, но най- вече ми даде увереност и самочувствие, което понякога липсва при много от нас, особено ако работим  в среда, в която всеки втори те репликира:  " Е-е-е, защо ти е пък това?..." Така, че, колеги-предучилищници- бъдете по-смели!!!   Поздрави! И успех!
marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

Здравей,  galja todorova! Така се зарадвах на коментара, нямам думи...

Да кажа за себе си, а? Дълго време бях анонимна, после имах проблем с регистрацията, докато реша да пиша и аз. Толкова ми е позната тръпката- да пиша или не, но...И на мен ми викат :,, Защо го правиш? ". Отговорът ми е такъв - Защото искам нещо да се промени, искам като си  тръгна след работното  време да се чувствам така, че все едно съм направила чудеса за моите деца. Не искам ТИКВЕНИТЕ МЕДАЛИ, не го правя и за чест и слава. Правя го, защото съм си мечтала да бъда детска учителка, защото искам да науча още, и още за ИКТ и защото ми омръзна да ходя по книжарниците и разни ксерокси да търся някакви си материали. Компютъра и в частност Нета ми помагат, аз пак се подготвям за работа, но пък го правя с още по-голямо желание. ЗАЩО ли? ЗАЩОТО ВИ открих ВАС, и зная, че можем и трябва да си помагаме. И най-вече ,( в никакъв случай на последно място) - ЗАЩОТО ОБИЧАМЕ ДЕЦАТА!!!

Много ЗАЩОТОта?! Нека се опитаме да променим заедно похватите и методите си на работа, а?

Май има надежда в тунела?! Скоро няма да се откажа да публикувам...., но чакам и ВАШИТЕ публикации!

С мн.усмивки: marq_4

shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца

Маря, да намериш приятел по душа в тая пустош...е велико нещо! А тук сме много. И само от нас зависи да променим цялата педагогика. И бъдещето на децата.

  Искам само едно нещо да споделя - нищо не може да замени времето до тръгване на училище. Тогава децата са плътно около нас, плътно около родителите си. Каквото възприемат, научат и усвоят в тази възраст - остава за цял живот. Тази истина толкова е повтаряна, че често забравяме да възприемаме смисъла и. До седем години се слагат основите на умението да комуникираш не антисоциално с другите, усвояват се навиците, изгражда се режима, полагат се най-дълбоките основи на нравствеността.После идва постепенното еманципиране от семейството, детето вече все по-малко е дете и попада под купища външни влияния. Но, ако до седем години са сложени здрави основи, то, каквото и да види, където и да попадне, няма да загуби правилния ориентир. И е много по-защитено от правенето на фатални грешки. Така че - нямаме право да не сме професионалисти.

galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 8 месеца
Напълно ви разбирам, момичета! Всички, които сме тук, в общност Образование, явно сме приели, че децата са най-важни и нещо, пък защо не и всичко в образованието трябва да се промени. Виждам, че доста начални учители като мен също често ви навестяват, и съм убедена, че го правят, защото трябва да има връзка между нас. Вашите малки човечета идват в училище и ние трябва да довършим започнатото от вас по най-добрия за децата начин. Често си спомням думите на мама, че детето е като парче глина и от нас, учителите, зависи какво ще сътворим. Ако творим с обич, няма начин да не се получи нещо прекрасно! А обич имаме.
galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 8 месеца
Ха-ха, точно това клипче ми "виси " на скайпа и като ме стегне шапката си го пускам! Ама скоро не бях го слушала. Благодаря!
marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

Искам да напомня на колегите, които работят по ,,Ръка за ръка" - ІІІгр., че имаме готови материали за ХИЛ предоставени от началните.

,, Карнавал в гората"-м.Х

http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/20573

,,Червената шапчица"- м.І

http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/20800

И ще споделя, че се мъча със ,,Защо морската вода е солена". Нещо зациклих, дали да не откажа?! Хм...Ще помисля. Има време до 15.09.

By antoinetamilanova , 8 August 2008

    Игрите са най-любимата дейност на децата. Чрез тях те опознават света. Вземете участие и им помогнете да го сторят!!!

Когато си почивате в горещините у дома - забавлявайте се и същевременно учете!!!Тази и още подобни флаш игри може да намерите тукhttp://papa-vlad.narod.ru/Games/Maminsite/index.html

НЕЗАБРАВЯЙТЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИЯТ ПРЕСТОЙ ПРЕД МОНИТОРА НА КОМПЮТЪРА Е ВРЕДЕН!!!

Когато се разхлади...  е време за разходка навън!!! Не я пропускайте!!!

 

 

 

 

 

Legacy hit count
1565
Legacy blog alias
21130
Legacy friendly alias
Обучение-чрез-забавление---конкурс-общност-Предучилищна-педагогика-
Приятели
Интересни линкове
Интернет
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Да играем заедно
Предлагам...
Конкурс

Comments8

marinka
marinka преди 17 години и 9 месеца
МНОГО, МНОГО ЗАБАВНО!
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца
Във връзка с новия ми пост, за мястото на компютъра в ДГ, искам да Ви попитам:  Биха ли били полезни подобни игри в обучителните ситуации имат ли място те там?
marinka
marinka преди 17 години и 9 месеца

Аз търся точно такива игри за мойте ,,усмивки"! Необходими са - ДА!

По принцип ползвам игрите ,,Буквенка", ,,Цифренка" и програмите  Комлого и Тих плайнт.

Един въпрос - тази игра, която предлагаш как да си я сейфам в моя компютър?

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца

Добро утро!

Маря трябва да отидеш на линка. Когато влезеш в страницата там се отваря каталог с много подобни игри. Тази игра се нарича "Морски жители" - десен бутон, "запиши целта като..." - избираш папка и сейфаш. Аз така я свалих. Ако не се получи ще мислим за други начини..

Лек и усмихнат ден на ВСИЧКИ!!!

РР: Там има още много интересни игри. Аз си свалих  "Фигури", "Събиране", "Изваждане", "Транспорт" и др. за моите първоклосници.

marinka
marinka преди 17 години и 9 месеца
ок. Ще пробвам след малко!
marinka
marinka преди 17 години и 9 месеца
Пробвах, но не стана нищо. Май ми трябва програма?! Утре пак ще опитам.
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца
seaworldpainting[1].swf пробай от тук, ако не стане значи ти трябва програма. Но ще измислим нещо....
DaniParvanova
DaniParvanova преди 17 години и 8 месеца
Интересни предложения, които няма как да бъдат подминати!!! +, Тони!
By marinka , 8 August 2008

Покрай последните две публикации на Атлантик си спомних, че някъде из архивите имам много ценни бележки-правила, които всяка майка си обещава да спазва. Реших да ги ,,предам " и на Вас, а на есен ще украсят родит.табло и нека сутрин нашите  майки си ги припомнят.

на моето дете.doc

А Вие имате ли някакви хрумки за актуализация на родителското табло?!

Legacy hit count
518
Legacy blog alias
21115
Legacy friendly alias
На-моето-дете
Семейство
Предлагам...

Comments5

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца

Невероятно!!! Просълзих се...

marinka
marinka преди 17 години и 9 месеца

За оформлението не мисли,  страхотна е ! Досещах се горе-долу за приказката, но въпреки това докато я четох - настръхнах цялата. Толкова истинска....Благодаря ти, Антоинета!И да поздравиш баба си!

shellysun
shellysun преди 17 години и 9 месеца
Браво, момичета!    Давайте все така!
DaniParvanova
DaniParvanova преди 17 години и 8 месеца
Чудесни обещания! Може би защото не става въпрос за утре, а за ... днес! Благодаря за напомнянето, Маря!!! Благодаря и на Тони за "Златната ябълка"!
By galina_fr , 20 July 2008
Автори са Джери Уайкоф и Барбара Юнел, книгата е "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина". В резюмето към нея пише, че в тази книга ще намерим ефикасни, практични и ненасилствени начини да накараме детето в предучилищна възраст да се държи подобаващо в ежедневни ситуации, ще узнаем как да се справяме с отклонения в поведението, с изблиците на ярост, с постоянния отказ на детето да се подчинява на възрастните, със съперничеството между братя и сестри и много други проблемни ситуации, без да прибягваме до крясъци и шамари. Авторите засягат и ред други важни и актуални теми като насилието у дома и в училище, последствията от боя и шамарите, влиянието на медиите върху поведението, връзката между липсата на внимание и хиперактивността. Ще прочетем също как да възпитаме у него съпричастност, търпеливост, безстрашие и уважение към другите. Звучи добре, като се има предвид, че Джери Уайкоф е психолог с четиридесетгодишна практика, а Барбара Юнел е журналистка, основателка на списание „Туинс“. От резюмето се разбира, че тя е създала много успешна програма за работа с деца в предучилищна възраст.
Legacy hit count
202
Legacy blog alias
20700
Legacy friendly alias
Смятам-да-прочета-тази-книга
Семейство
Предлагам...

Comments3

shellysun
shellysun преди 17 години и 9 месеца
Галя, ти си извор на полезна информация! Защо не я пуснеш и в категория "Семейство" - мисля, че ще е полезна за родителите. А пък, надявам се, ти ще обобщиш интересното от педагогическа гледна точка.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 9 месеца
:) разбира се, веднага щом я прочета ще споделя интересните моменти, въпреки че е възможно да пропусна нещо, което пък на някой друг би било от полза. Но ще се опитам, още повече, че ти си своего рода стимул за всеки да иска да даде максимума от себе си след толкова мили думи. Благодаря за което! :)
marinka
marinka преди 17 години и 9 месеца
Привет,Гале! Следващия път когато посетя книжарницата ще попитам за тази книга. Вече си я записах в списъка с препоръчителна литература. Благодаря! 
By shellysun , 30 May 2008

Беше време, когато Вредителят Памперс не съществуваше. Тогава въпрос на престиж и възпитание беше детето да се приучи да ходи по нужда извън гащите преди втората си година. И не беше кой знай каква философия - просто се искаше постоянство и грижа от майката. Днес обаче грижата за "акото" е възложена на Вредителя Памперс. И ето го резултата - голяма част от децата, постъпващи в първа група в детската градина /те са на три!!!! години/ не са отвикнали да използват памперса като тоалетна. Започва големият стрес - детето не иска да ходи по нужда извън памперса с всички придружаващи този отказ екстри - плач, запек, неврози. И то само заради маминия мързел да махне памперса преди детето да е навършило една година. И заради рекламите и удобството - Вредителят Памперс е велико нещо. Циливилизация, значи.

                                   

Legacy hit count
1034
Legacy blog alias
19612
Legacy friendly alias
Вредителят-Памперс
Семейство
Педагогика на ранното детство /0-3 години/

Comments1

nevena
nevena преди 17 години
Здравейте! Аз съм против тези памперси, защото децата също като майките си стават мързеливи и не приемат гърнето в детската ясла. А да не говорим ,че някои майки после имат претенции,че децата се държат дълго време на кукото докато се изходят, без да се замислят, че самите те имат вина за това.          Може би тази тема трябва да се премести в раздел Бебе ,за да могат голяма част от майките да бъдат предупредени за този проблем.Защото има и майки,които наистина са загрижени за децата си, а не за собственото си удобство.

 


By ElaGeorgieva1 , 11 May 2008
     Ето обещаното продължение нa темата, която подхванах.
Подобни списъци с "Това да, това - не" често се връчват на родители и ученици в САЩ предварително, за да може те да знаят правата и задълженията си. Вече уведомени по този начин, от тях зависи как ще се държат и съответно - какви ще са последствията  вбъдеще.


          "Да" и "Не" за родители. Как да създадем положително
               общуване между дома и детската градина?

                                        ДА

1.  Предполагайте, че учителите имат най-добри намерения - когато чуете от детето си за проблем, не реагирайте спонтанно, поговорете с учителя преди това. Добре е тонът ви да не бъде критичен, преди да сте чули и гледната точка на педагога (иначе казано, децата са склонни да преувеличават, променят или направо - да си измислят. За да не попаднете в ситуация да се извинявате за излишно остър тон, добре е да сте си изяснили всичко предварително).
2.  Нека отношението ви към училищния персонал да е положително; не забравяйте, че вие ще работите заедно, като "колеги", за да решите проблем или да съставите план за действие.
3.  Бъдете активни участници в училищния живот на детето си - четете бележките, които ви пращат от детската градина, присъствайте на родителски срещи, помагайте на учителите, когато е възможно.
4.  Ако се случва нещо в живота на детето, което би могло да му окаже влияние и в детската градина, споделете с учителката. Това ще и` бъде от полза да помогне на детето ви по-лесно да преодолее временното затруднение.
5.  При възникване на проблем, първо говорете с учителката. Ако се обърнете направо към директора, ще е по-трудно после да срещнете съдействие от страна на учителя за  решение на този проблем.
6.  Не подронвайте авторитета на учителите пред детето си. Ако то не уважава първите си учители в детската градина, как да очакваме от него да уважава училището като институция? 

                                         НЕ

1.  Не реагирайте твърде силно на нещо, което детето ви разказва за случка в училище. Изслушайте го и след това говорете с учителката, но за да разясните, не за да атакувате.
2.  Не се срещайте с възпитателя на детето си, предполагайки, че вие можете да диктувате какво да се направи в дадена ситуация.Вашето отношение може или да помогне, или да попречи за разрешаване на проблема. Ако сте толерантни, колегиални и позитивно настроени, обикновено ще постигнете много повече!
3.  Не мислете, че вашето мнение няма да бъде зачетено. Ентусиазмът е заразителен. Ако имате идея - споделете я!
4.  Не забравяйте да споделите положителните си впечатления за учителите и помощния персонал със самите тях. Всеки, който работи, има нужда да знае как се справя, особено ако мнението за работата му е положително! Често е достатъчна само една добра дума, за да покажете, че оценявате направените усилия!
5.  Не подценявайте силата, която имате като родител. Макар че е най-добре да не подхождате към училищния персонал с лошо отношение, вие имате последната дума!
6.  Не забравяйте, че вие, родителите, ЗАЕДНО с учителите, имате една и съща цел - да дадете най-доброто възпитание и образование на вашето дете.

Legacy hit count
2867
Legacy blog alias
19171
Legacy friendly alias
-Да--и--Не--за-родители---конкурс-общност--Предучилищна-педагогика--
Семейство
Коментари
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Конкурс

Comments21

galina_fr
galina_fr преди 18 години
Винаги има какво да се почерпи като идея. Харесаха ми както "да"-тата, така и "не"-тата. Определено зад океана са много напред в социалните взаимоотношения, най-вече на думи, но като програма за обучение и възпитание черпят опит от всякъде, не се притесняват да дискутират, за да вървят заедно - учители и родители. Позитивността на намеренията им прозира във всичко написано и сама по себе си е предпоставка за добри взаимоотношения. Което няма как да не се отрази и на самите деца.
Благодаря за постинга, Ели!
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Наистина е много впечатляваща позитивността тук, особено за нас, които сме родени песимисти.
Другото, което мен лично много ме впечатлява, е, че доста се държи на авторитета на училището и учителите - въпреки че до 5-годишна възраст се плаща много скъпо, ако искаш детето ти да ходи на детска градина, никой не е склонен да търпи неуважение и лошо държане на дете/родител. Може би защото има силно обществено мнение и училището би загубило повече, ако се позволи на някой - било то родител или дете -  "да си разиграва коня", отколкото би загубило, ако просто изключи детето, което създава проблеми.

Много благодаря за окуражителните думи, за мен е важно да знам, че от това, което пиша, има полза.
queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 11 месеца
Страхотна статия! Ще я ползвам и аз, нищо, че съм начален учител. Всичките тези препоръки важат с пълна сила и за училището.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
Да, това, което е важно за големите ученици, е още по-важно за малките - защото те още в началото трябва да се научат как да общуват правилно. Помежду си, с учители и персонал, с родители и непознати...
"Първите седем" са важни. Както и следващите десет!
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
Като стана дума за правилно общуване, в групата на дъщеря ми имаше едно хиперактивно дете.
Много му беше трудно да се съсредоточи, пречеше на другите...Към него "зачислиха" една леличка, която непрекъснато му помагаше - напомняше му да казва "моля" и "благодаря", показваше му докъде са стигнали другите в това, което правеха в момента...
Това дете мина успешно в първи клас, а при други обстоятелсва би било заклеймено като проблемно
chopakovaelena
chopakovaelena преди 17 години и 11 месеца
Играл си е някой психолог, и то добър. И даже имам предположения кой... Не лично, разбира се, защото комай не е сред живите, но това ми напомня на списъците с да и не на Дейл Карнеги.
Чудесно като идея, но все пак си мисля, неприложимо още в България. Твърде много искаме от тая химера, наречена гражданско общество, което в огромната си част се състои от родители и образованоето е системата,която пряко засяга всеки бг гражданин. От бедния окаян човечец искаме първо да е като европейците, после като американците. Трябват време и пари. Те това е истината. Времето, в което учители няма да са бивпи чавдарчета и пионерчета и пари, с които нещата да се случват и случайки се, да изглеждат добре.
Статиите са написани добре, ясно и просто, без излишни неща и емоции,което много ценя като читател и то от ония-капризниет читатели... за предишната написах мнооооого дълъг коментар, който по силата на някакъв закон на Мърфи изтрих, псувайки, че вместо плюс, натиснах минус. Така че,,,, ако някой от бай модераторите гледа или самият big brother, нека бъде така добър...
shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
 Добре дошла, Елена! Имам две добри новини за теб -
  ~ няма как да сложа плюс вместо минус на статията на Ела за конкурса /нали това имаш пред вид?/, но ще отбележа в коментар към нея, че единият минус се счита за плюс, ще прибавя и линк към твоя коментар заради обосновката, така че накрая при преброяването да е ясно и да не се забрави ;
~ Казваш по повод на указанията за родителите: "Чудесно като идея, но все пак си мисля, неприложимо още в България" - добрата новина е, че е приложимо и се прави. Може би не навсякъде, но поне в моята градина / а и в много други/ в началото на годината се подписва т.нар. "Споразумение между екипа и семействата на децата от група ....". Това споразумение има две части: 1. Задължения на екипа; 2. Задължения на родителите; и накрая обща клауза за спазване на добрия тон и уважение при взаимните отношения. Това споразумение се подписва както от двете учителки и помощник-възпитателя в групата, така и от семействата на всяко едно дете. Мисля, че е много добро и определно ползотворно начинание.
  И, моля те, Елена, напиши пак мнооого дългия коментар  !
shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
dafi, не разбрах смисъла на последния коментар. Ако е грешка, може ли да го поправим?
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
Dafi,
Много съжалявам, но се наложи да махна коментара ви, защото разтегляше страницата и така става невъзможно четенето на мненията.
Моля да го напишете отново.
chopakovaelena
chopakovaelena преди 17 години и 11 месеца
Айде, мина полунощ и главата ми се превърна в тиква, но ще опитам да възстановя вкратце мнооого дългия си коментар.
Според мен на този етап е малко невъзможно да се очаква да се възстанови предишния авторитет на образованието, институциите, които отговарят за него и хората, заети в тази сфера.
Системата се напълни с хора, които в огромнта аси част са завършили начална и предучилищна, че и каквато и да е друга, педагогика, защото не им е стигнал бала за желаната специалност. Това сваля нивото и мотивацията, както и отношението на родители и ученици/деца. Системата е в колапс. Безспорно. Вместо да си помагат, родители и педагози често са от двете страни на барикадата. И макар да сме една от страните с най- много висшисти на глава от населението, доверието в образователните институции е сериозно намаляло. Да не говорим и че родителите са изправени пред дилемата дали да обръшат достатъчно внимание на децата си или да работят на две и повече места. От това, разбира се, страдат всички, но най-вече децата. Комунизмът се постара да обезобрази системата. Ако се поразровя, ще намеря директивата на СССР, с която се заповядва да се уволнят авторитетните преподаватели и на тяхно място да се сложат посредствени и сервилни хора, а чрез образованието да се осъществи уравнивиловка.
Другото е, че никак нямам доверие на американската образователна система, ама никак. Американците са пословично глупави и ограничени. Мразя стереотипите и клишетата, затова говоря от собствен опит. Мисля, че истината е някъде по средата. Знам също,че всяко стадо има мърша и затова не обобщавам всички учители и всички родители. Давам си сметка и че всяко поколение е различно, с всяка година децата стават все по-информирани, различни, растат по-бързо от преди и системата трябва да се пригоди към тях. Въобще този проблем е неизчерпаем на гледни точки и много по едно наум.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
Благодаря за мнението.
Дори изложеното от вас да е истината и само истината, и дори проблемите да дават възможност за много гледни точки, едно е насърчителното: започваме да дефинираме проблемите.
Когато е ясно срещу какво точно се бориш, поне имаш отправна точка. И с подходящите лостове можеш да преобърнеш целия свят, както беше казал мъдрецът.
Нашата работа е да намерим тия лостове, с които можем да променим нещата.

Имаме ли някаква друга възможност? Да, да се откажем. Вдигаме бялото знаме, и после какво?
Човек умира тогава, когато загуби надежда.

От всичко казано в мнението на Елена Чопакова бих се "хванала" само за 2 твърдения.
Едното е, че системата наистина трябва да се пригоди към децата, а не децата - към системата на образование. С ТОВА съм абсолютно съгласна.

Не можем да слагаме коня зад каруцата, т.е. да изтощаваме учениците със зазубрянето на тонове излишен материал, в 99% от случаите поднесен  несъобразно възрастта им; да им преподаваме по методически указания от миналия век (и буквално, и преносно) и да очакваме от тях интерес и любов към ученето.
Ученето е процес. Той продължава цял живот. Няма дете на тоя свят, което да не обича да научава нови и интересни неща. Какво правим ние?!
Какво сме направили с племенницата ми, която, завършвайки 12 клас, изгори всичките си учебници и каза, че никога повече не иска да научи нещо през живота си?

Що се отнася до второто твърдение, което ми направи впечатление: "Другото е, че никак нямам доверие на американската образователна система, ама никак. Американците са пословично глупави и ограничени." -
наистина не мога да се съглася с него.
Част от тяхната образователна система са Харвард, Принстън, Браун, Кълъмбия, Йейл и куп други престижни колежи и университети.
Аз не бих махнала с лека ръка на възможността да науча нещо от хора, които имат такива висши учебни заведения. Та дори и да са по-тъпи и ограничени от мен :).
shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
Хайде да продължим "да-тата" и "не-тата" на Ела, като за нашите условия в детската градина:
§ Когато вземате детето си от детска градина, не се интересувайте първо и единствено от това какво е яло. Опитайте се да разберете как се е чувствало през деня и дали има нещо, което счита за свое постижение.
§ Всеки ден преглеждайте таблото с информация за родителите - така ще знаете и какъв е предвиденият за деня материал и ще можете да разберете какво от него е разбрало детето ви.
§ Не "предупреждавайте" учителката в присъствието на детето, че днес непременно не трябва да яде /или да прави нещо/, защото вие така сте му обещали, намигайки и да запази авторита ви, но да наложи тихомълком други правила.
§ Опитвайте се да разбирате все пак, че и учителката е човек и едва ли дългите разговори с нея, информиращи ви за детето са най-подходящи във време, когато тя е длъжна да обръща внимание на всички останали деца. Винаги можете да дойдете в края на работното време и да проведете нужния разговор или взаимно предварително да се уговорите за час, в който тя няма да е пряко ангажирана с работа с децата.
§ Изисквайте навременна и обективна информация за проблемите или успехите на детето и винаги се старайте да се абстрахирате от мисълта какво точно учителката е сбъркала, за да е такова положението. Диалогът трябва да се води и от двете страни обективно, добронамерено и при конфиденциални условия.
§ Предупреждавайте, когато детето има емоционален проблем - това помага на учителката да се ориентира в поведението му и да реагира адекватно.
§ Обичайте децата си, отделяйте им достатъчно активно внимание, очаквайте и изисквайте от учителите същото, уважавайки ги.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Мисля, че има смисъл да си казваме тия неща. И родителите не би трябвало да се сърдят, ако им се връчат тези съвети като брошура в началото на годината или при постъпването на детето за пръв път в детска градина.
Като се замисли човек, за повечето дейности се изисква съответната диплома, шофьорска книжка, свидетелство... - удостоверяващи компетентност.
Но никой реално не проверява готовността ни да станем (и бъдем) родители.

Доста от нас изпадат първата година в състояние на полуумиление - полушок, което ни държи десетина години. И тъкмо се понаучиш какво да правиш и се окопитиш - чедото влязло в пубертета.
Тогава умилението изчезва и остава само недоумението...

Така че аз приветствам всеки учебник, наръчник и форум, който може да ми помогне да се върна към предишната си самоувереност (нали знаете колко сигурни са младите, преди да имат деца:"О, аз така никога няма да правя с моето дете; аз никога няма да му повиша тон или да го храня с нездравословна храна...").

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца

Ела, хареса ми идеята за "аз никога няма да правя така". В рамките на хумора, предлагам  идея за Клетва на осъзнатия родител:

    • Никога няма да забравям, че детето е най-голямата ми ценност и ще му отдавам предимство пред работа, пари, коли , жени /мъже/ и т.н.
    • Никога няма да го разгневявам с безумните си действия до такава степен, че да се налага да го укротявам с шамари
    • Никога няма да го тъпча в името на здравето или да се съгласявам да не яде нищо, пак в името на здравето
    • Никога няма да забравям, че истинската дисциплина е позитивната дисциплина
    • Никога няма да забравям самият аз да съм дисциплиниран
    • Никога няма да забравям да изисквам за моето дете да се грижат качествено, но и никога няма да забравям да изразявам уважението си към грижещите се за него
    • Никога няма да забравям какво съм обещал да не забравям никога

                      /sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/sm_biggrin.gif  /sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/sm_biggrin.gif  /sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/sm_biggrin.gif      С поздрав: Ваш приятел вечен, Весел Патиланец

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Много ми хареса втората точка! В очите на децата нашите действия често изглеждат безумни; смешно е да очакваме от малко дете да притежава опита и логиката на възрастен...И затова последвалото "укротяване" съвсем обърква детето. Оказва се, че наказанието - правилното наказание "с поука" -  е едно от най-големите умения, които може да придобие родителят...

Хареса ми и идеята за позитивната дисциплина.
Тя започва оттам, откъдето започва истината във взаимоотношенията. Ако детето се страхува от родителя, то почва да лъже.
А от човек, който лъже, може да се очаква всичко.
Затова е неправилно да се удря или заплашва детето. Да, то ще се подчинява до един момент, но когато родителят не е там, край на "дисциплината".

Въобще с хумор и позитивност може да се преодолеят всички "неравности по пътя".

 

 

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
Позитивната дисциплина - "Тя започва оттам, откъдето започва истината във взаимоотношенията". А истината във взаимоотношенията започва от личния пример, който всеки родител дава на своето дете. Поне аз така си мисля.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Така е. Личният пример е най-важен.

Затова е толкова изтощаващо да си родител - за разлика от актьора, който е на сцена 2 часа и после може да прави каквото си иска, родителят е под наблюдение непрекъснато. Детето го слага на пиедестал, а оттам всичко се вижда - всяка грешка, всяко "Кажи на този, който звъни, че ме няма вкъщи"; "Кажи на кондуктора, че си на 6, не на 7 години, за да не плащаме билет"...

Затова е и толкова лесно да опознаеш едни родители - виж децата им как се държат, как говорят, и ще ти стане ясно какви са мама и тате.

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
Ела, обикновено всеки учител е и родител. Много често ние правим със собствените си деца грешки, които никога не правим с чуждите. Горчиво е да осъзнаеш, че докато си прегръщал другите деца, твоето може и да се чувства непогалено. Проблемът с личния пример за мен е разковничето на семейното възпитание. Тежи ми да го кажа, защото го казвам и от позицията на родител, но РОДИТЕЛСТВОТО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗПИТ, ЗА КОЙТО В ЖИВОТА НЯМА ПОПРАВИТЕЛЕН! Каквото поставиш в децата си с думи, постъпки и отношение, то покълва, пуска корени, дава плод и докато се усетиш какво си сторил, вече може да е много късно да поправиш каквото и да било. Родителството е най-отговорната ни човешка мисия на този свят. Звучи помпозно и надуто, но за съжаление е истина. За съжаление...защото няма поправителен.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Родителите ми са учители, така че мога да потвърдя от първа ръка думите Ви. Много често не са имали време да ми помогнат с ученето, защото повечето ни съседи пращаха децата си вкъщи, ако имат проблем с домашното по математика...По всяко време...Майка ми често си прекъсваше обяда, за да помага и обяснява задачите; и естествено когато дойдеше моят ред, за мен вече нямаше сили и търпение...

Училище за родители трябва да има! Не за да се учат там как да решават задачите на детенцето си, докато то лапа мухите незаинтересовано, а за да не се стига до скъсване на връзката родител - дете. Което води до скъсване на Големия Изпит по Родителство!

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца

Петък вечер е. Скапана съм - да, скапана е точната дума. Не се извинявам. И най-вече от "да-тата" и "не-тата".  Какво доживях днеска. Имам си едно детенце, много будничко, но открояващо се със все по- натрапливо и безцеремонно поведение. Вчера цял ден преследва всеки от екипа с поръчението да му промием и намажем раната на крачето, дадено от мама. Мама в къщи не е промила и намазала раната, но не е забравила сутринта да поръча на детето какво трябва да свършат госпожите. Защото в къщи нямали медикаменти. /Въпросната рана са две охлузвания/. Както и да е, изпълнихме поръката на мама. Днес, следобед. Децата имат открит урок по танци. Аз се старая да направя от този урок празник за децата - да са измити, нагласени, облечени със специалните костюми, всяко с индивидуална прическа, даже и грим. Душата ми излезе десет пъти, докато се справя. Въпросното детенце е с късичка и подвижна коса - не става за кок, трудно се оформя. Опитах се да измисля нещо по-екстравагантно, та и то да е радостно. Представете си, идват след танците и от вратата детенце се провиква: "Мама не ми хареса прическата!". Мама прави цупки насреща ми и укорява детенце, че я е издало. Аз се извинявам, казвам че съм направила, каквото съм могла и се опитвам деликатно да намекна, че мама и детенце минават границата като казвам, че мама е могла да оправи прическата както и харесва преди урока. Тц, рефлекс нулев, по-скоро обратен: мама била закъсняла, но истината е, че прическата не и харесала...ма защо пък детенце трябвало да казва... е, да де, не и харесала....

На върха на езика ми беше да я шамаросам с думи. Добре, че се сдържах. Но моята истина е пък, че съм скапана. И такива детенца, и такива родители ми идват в повече.

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

За мен тая майка е преподала на детето си поредния урок по лицемерие и му е показала, че е добре да се коментира нечия работа, но само зад гърба на човек.
В тази крехка възраст тя е посяла в душата на детето си съмнение не само за собствената му стойност (щом не го харесва такова, каквото е, и обвързва цялата му визия с една прическа - което е все пак нещо временно); тя е посяла съмнение в авторитета на учителката му.

Не казвам, че всички учители са безгрешни, а всички родители - виновни. Просто забележките ни един към друг  трябва да се отправят НЕ в присъствие на детето.
Както и никога родителите му не би трябвало да се обиждат един друг пред него...

By shellysun , 24 April 2008
 През тази седмица се сблъсках с разочарованието да понеса упрек в лъжа от семейство, с което до сега като екип сме имали прекрасни отношения. И то без основателна причина - просто заради обяснението на детето в къщи по повод на случка в градината. Огорчението ми е искренно, задавам си въпроса доколко познаваме хората, които ни се усмихват всеки ден, доколко познаваме децата и причините, които ги карат да не казват или изопачават истината.
  Детската лъжа   е феномен, който за мен има два основни корена: единият е синкретичното детско мислене, което прави възможни несъществуващи и нереални неща, т.е. лъжата е по-скоро фантазия, в която децата вярват;
и вторият е социалното обкръжение на детето - децата лъжат, когато се страхуват /а се страхуват, когато имат натрупан негативен емоционален опит/, когато искат да постигнат нещо толкова силно, че цената е без значение и, може би, когато личният пример на възрастните около тях ги е убедил, че лъженето е допустим вариант на социално поведение.
  "Някога като малка, когато майка ми му хванеше в някоя смешна детска лъжа, ми казваше, че лъжата, кражбата и убийството вървели ръка за ръка. Направо се разплаквах, толкова страшно ми звучеше, сякаш от убийството ме делят само две крачки" - това са думи, споделени във форум.
  Сериозна ли е детската лъжа? Кога и колко трябва да се притесняваме при среща с нея? Каква трябва да е позицията на педагозите, каква на родителите? Помогнете ми със съвет.
Legacy hit count
732
Legacy blog alias
18942
Legacy friendly alias
Лъжат-ли-децата-и-защо
Семейство
Имам проблем
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments3

galina_fr
galina_fr преди 18 години
Мила Шели, всеки от нас се е сблъсквал с този проблем поне веднъж месечно. Говоря за такова интерпретиране като това, което те е накарало да се чувстваш неприятно...Знам колко те е засегнало това, нали най-големите ни усилия са насочени именно към това да научим децата да казват истината. В моята група винаги, когато възникне проблем, с децата го обсъждаме заедно и на първо място е зачитането на истината, на признаването, на смелостта да кажеш, че ти си сгрешил, че си обидил, че си посегнал...За мен максимата, че "признат грях е наполовина грях" е велика най-вече за възрастта на нашите деца. Радвам се, когато виждам, че вече успявам да възпитам у тях точно тази смелост да бъдат искрени. Точно в противовес на страха, за който говориш. А що се отнася до семействата, знаем че нашата работа ни поднася такъв род крайно болезнени изненади, предизвикани дали от криворазбрана семейна методика или по-скоро липса на такава, дали от желанието на детето да привлече внимание на родител, дали дори от преекспониране на желанието на самия родител да бъде център на твоето внимание...причини много. Мога само да ти кажа, че те безкрайно те разбирам и да ти напиша девиза си - "И това ще мине...". Важно е детето да разбере, че тази лъжа е накърнила достойнството на човек, когото уважава...А родителите...нека времето да бъде съдник за тях.
shellysun
shellysun преди 18 години
Благодаря, Галя....  "И това ще мине...." Но, животът ни минава, и в нощите, когато не можеш да заспиш или в дните, когато не е останало време за собственото ти семейство заради важността да свършиш нещо за другите, това натежава. И се питаш - какво правя аз? Ден след ден, час след час образявам себе си в нечие малко продъжение отсреща и когато си мисля, че най-после го виждам хубавия резултат, че го виждам смисъла...че някъде нещо от това ефемерно, но невъобразимо усилие да придадеш видим образ на невидимата ценност се е появило,....прас!.... И нещата почват отначало...
galina_fr
galina_fr преди 18 години
Така е, но силата, истинската сила е точно в последните ти думи - "И нещата почват отначало..." - пак, отново, въпреки лошотията, забравяйки болката отново протягаш ръка и срещаш открития светъл детски поглед, заедно продължавате трудния път напред. Затова си струва труда. Неподправена е емоцията да усетиш, че си давал. Знам, че това е разковничето на професията ни. Както и способността да прощаваме на другите, както прощаваме на самите себе си...
By shellysun , 5 April 2008
"Макар, че за ден на татковците международно е признат 26 декември, в различните страни се празнува по различен начин и на различни дати. Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете. В търговищката ОДЗ „Пчелица” организираха Ден на таткото." - по материал от нетинфо.
  Няма какво да кажа - БРАВО! на колегите от Търговище. Това си е начин да се уважи ролята на отговорното бащинство в детското развитие. Ще се замисля и аз по този въпрос.
  Искам да Ви подсетя и за още една добра инициатива по повод времето за пролетно почистване:
"Пример за участие в подобни акции дава  пловдивската юристка Деси Белева, която пише в сайта gorichka.bg:

"Добър родител ли съм и правя ли най-доброто за децата си? За съжаление не винаги отговорът на този въпрос е положителен, но истината е, че много се старая.

Миналата събота най-после се почувствах 100% добър родител. Защо? Ами защото запретнах ръкави и заедно с още петнайсетина ентусиасти почистихме двора на детската градина и засадихме малко цветя и храсти..." - ВРЕМЕ Е ДА ЧИСТИМ! Хайде да отговорим на инициативата "Да посадим дърво" , идея на блогера Иван Ангел от бглог.нет,с инициатива в детските градини "ПОСАДИ ЦВЕТЕ" - ще ни стане хем по-красиво, хем ще изживеем приятни мигове - и учители, и деца, и родители.

Legacy hit count
722
Legacy blog alias
18583
Legacy friendly alias
Добри-инициативи
Семейство
Проекти
Предлагам...

Comments2

galina_fr
galina_fr преди 18 години и 1 месец
:) Подемам инициативата и още утре ще говоря с децата да засадим луковици! Доброто старо научено ни води винаги към добри неща! Браво на този, който се е сетил, че пролетта трябва да се посреща с раждането на новото! :)
shellysun
shellysun преди 18 години
Разработихме проект на екологична тема, в чиито дейности се включва и тази идея - всяко дете със своето семейство да посади цвете в двора на детската градина. Представяш ли си, дори само половината от децата в една градина да го направят, дворът ще разцъфне! Дано този проект и тази идея станат реалност.
  Между другото, ще ми е интересно някой да сподели опит от работа по проекти - в каква насока са работили при тях, в какво са успели, в какво - не. С наближаването на делегираните бюджети си мисля, че тази дейност ще става все по-актуална, особено ако екипът в градината иска да подобри материалната среда и да намери начин за външно финансиране.
By shellysun , 7 March 2008

PICT0279.JPG
                     







Legacy hit count
970
Legacy blog alias
17828
Legacy friendly alias
MAMA----Честит-Осми-Март---
Семейство
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments2

shellysun
shellysun преди 18 години и 2 месеца
Чакам, чакам някой да попита какво точно е това, но... Явно е просто картинка. Все пак, благодаря за прочитите.
shellysun
shellysun преди 18 години и 1 месец
От известно време забелязвам, че на всичките ми публикации има дадени отрицателни гласове. Моля, мисля, че е коректно, когато някой има несъгласие с публикацията, да сподели мотивите си. Иначе излиза, че всеки може ей така да вършее из блога и да сее отрицания, където му хрумне. А всички сме тук, за да споделяме мнения и те да ни помагат да бъдем по-добри професионалисти, а и по-добри хора...
 Предварително благодаря на двамата блогери, чиито отрицателни вотове се надявам да видя обосновани.