Най-голяма вероятност от затлъстяване има при деца, чиито бащи не участват във възпитанието им. До този извод са стигнали австралийски учени. Според изследването, проведено от сътрудници на научно-изследователския институт Murdoch Children's Research Institute и работещи в болницата The Royal Children's Hospital Melbourne, най-много от общо 5000 момчета в лошо състояние са тези, чиито бащи са най-малко строги. Изследването е направено по повод на факта, че в последно време проблемът за детското затлъстяване в Австралия е особено остър. Около 20% от децата в предучилищна възраст страдат от затлъстяване.
А как стоят нещата у нас?
Ето и някои резултати от проучванията на храненето на децата у нас.
По енергийна стойност (по калории) храненето е в нормата; съдържанието на белтък в приеманата храна също покрива потребностите на децата, вероятно във връзка с това, че когато имаме потребност от белтък нашият апетит се обостря към храни съдържащи белтък – един много интересен биологичен феномен. Разбира се, апетитът определя потребностите на човека от всичко, от което се нуждае организмът – ако човек има ниска кръвна захар ще му се яде нещо сладко и т.н. А когато детето расте има нужда от повече белтък във връзка със синтезните функции на организма (синтез на нови тъкани и клетки). При децата от детските градини изследването показва, че в София те приемат достатъчно по качество и по количество белтък, чрез предлаганата в детското заведение храна. В такъв случай майките вечер, вкъщи могат да поднесат на детето зеленчуково ястие, кисело мляко и плод. Така пълноценно ще бъдат удовлетворени потребностите му.
Като цяло храненето на децата в предучилищна възраст е балансирано, но се констатира предимство за растителния белтък и прием на по-малко белтък от животински произход, което ограничава качеството и биологичната използваемост на приеманата храна.
Мазнините – при съществуваща препоръка 30-32% от енергийната стойност на приеманата през деня храна да бъде за сметка на мазнините– във всички проучвания се констатира, че този процент е 38, т.е. храненето на децата у нас е свръх-мастно. Откъде се получава тази висока стойност на мазнините в хранителния прием?
Първо - от мазните животински храни с недобро качество – кайма с висок процент на съдържание на сланина, колбаси (20% от съдържимото на колбасите е свинска сланина; 20% е т.нар. <<едносортното>> месо –<<шарено>>, месо с кожи, сухожилия и т.н.; 20% е нишесте; 20% е вода; 20% са овкусителите, емгулаторите, оцветителите и т.н.) А е факт, че с колбаси се хранят основно децата – особено тези от горния училищен курс. На второ място са шарените меса, влагани в ястията и супите и на трето място са добавъчните мазнини. Трето – националният ни модел на хранене се характеризира с допълнително прибавяне на слънчогледово или друго масло към ястията, с цел овкусяване. За съжаление тези добавъчни мазнини често пъти са в свръхколичество. На четвърто място са предпочитаните от нашето население млечни продукти с висока масленост, защото те са по-вкусни. Абсолютно вярно е: Мазнините са носител на вкуса в човешкото хранене. Пето –Консумирането на различни видове пържени храни – картофи, кюфтета, мекици и т.н., което допълнително и значително утежнява приема на мазнини и надвишава нашите потребности от тази висококалорийна хранителна съставка.
Приемът на наситени мастни киселини, т.е. на <<твърди>> животински мазнини, води до проблеми в липидната обмяна – повишаване нивата на триглицеридите в кръвта, на холестерола, до ранно натрупване на мастни плаки по вътрешната повърхност на съдовата стена, дори в детскоюношеската възраст. Възниква риск от свръхтегло и затлъстяване. При дебелите дечица още от тригодишна възраст започват да се натрупват мазнини по вътрешната стена на съдовете и ако не се вземат мерки към 12 годишна възраст тези липидни отлагания прорастват в съединително тъканните нишки. Оформя се атероматоза, която в края на юношеските години генерира до атеросклероза с всички произтичащи рискове от инфаркт и инсулт в зряла възраст.
А нашата нация е на едно от първите места в света по тези заболявания. Препоръката за прием на наситени мастни киселини е до 10% от дневната енергийна стойност на храната (Е%), а се констатира прием от 15Е%.
Въглехидрати – те предоставят по-малко от препоръчаното като количество енергия. Препоръката е над 55 Е%, а българските деца и ученици приемат от 48 до 52Е% енергия от въглехидрати. Проблемът възниква от това, че структурата на въглехидратите в нашата храна е дисбалансирана. Приемат се повече въглехидрати от захарни изделия и по-малко от нишестесъдържащи комплексни въглехидратни продукти като картофи, зърнени и бобови храни. За съжаление, през последните години потреблението на хляб намалява, въпреки че българите сме известни с консумирането на по-големи количества от този продукт.
Все още е много ниско потреблението на пълнозърнестите хлябове, където присъстват фибри, витамини от група В и белтъци, за сметка на предпочитаните тестени изделия, приготвяни с бяло брашно.
Дотук в проучването се говори за присъствието на макронутриенти в храната на подрастващите –белтъци, мазнини и въглехидрати. Но съществена роля за поддържане здравето на организма имат и микронутриентите – минерали и витамини. Това са вещества, които присъстват в храненето в малки количества, но са жизнено важни, защото са катализатори на обменните процеси. Микронутриентите се приемат основно с растителните храни, в частност – със зеленчуците (витамини и минерали) и плодовете (минерали, органични киселини, витамини), които за съжаление са доста дефицитни в храненето на нашите деца.
Един от основните микронутриенти е калцият, който е доста дефицитен – при препоръчван прием 700мг за малките деца, те приемат едва 550мг. 33% от изследваните деца имат рисково нисък калциев прием, чието присъствие е много важно особено в тинейджърска възраст, когато девойките и юношите растат изключително бързо. Традиционни за нашата страна храни, като млякото и млечните продукти, са основен източник на калций, който е много важен особено за израстващите момичета, защото между 11 и 13 години момичето изгражда основната си костна маса и натрупва толкова костно вещество, което след 50 годишна възраст губи в разстояние на 30 години, докато достигне 80 годишна възраст.
Приемът на желязо също е незадоволителен – 7мг среднодневно, при препоръчвано количество 10мг. 48% от децата са с рисково нисък прием, т.е. по-малко и от 7мг. Желязото е в чистото месо, така нар. “хемово желязо”, което директно се вгражда в хемоглобиновата структура.
В проучванията е установен и дефицит на витамини от група В – В6, В12 и фолиева киселина. Витамин В12, който се съдържа в чистото месо и рибата, е дефицитен най-вече при девойките от по-горните класове, а трябва да се има предвид, че те са във възраст, в която организмът се подготвя за бъдещото майчинство. Организмът съвсем естествено страда при липсата на което и да е от тези вещества и затова в тази възраст е изключително важно балансираното хранене, в което присъстват най-важните хранителни компоненти. Фолиевата киселина се съдържа в листните зеленчуци – зеле, броколи, карфиол, спанак, марули, китайско зеле, магданоз, копър, лапад, коприва и т.н. За съжаление, по различни причини, приемът на тези храни също е намален.
Така обрисуваната характеристика на прием на енергия и хранителни вещества съответства на спецификата на констатираната консумация на храни/групи храни от българските деца и ученици.
Млякото – при препоръчително среднодневно количество 350-400 грама, се приема едва 250г. Месото и месните продукти съответстват на препоръките. Само 30% от децата, участващи в проучването, посочват че са консумирали риба. Недостатъчна е и среднодневната консумация на плодове и зеленчуци – до два пъти по-малко от препоръчителната.
Всички тези дисбаланси рефлектират върху антропометричните показатели (тегло и ръст) на децата, които с възрастта стават все по-неблагоприятни. В предучилищна възраст 1,5% от децата са с поднормено тегло – 7% със свръхтегло; в училищна възраст 5-6% са с поднормено тегло, 22% са със свръхтегло и 12 % са със затлъстяване.
Разбира се, че родителският контрол е много важен фактор за здравето на децата. Дали предлаганите на пазара диетични и здравословни храни могат да помогнат на залисаните в ежедневието родители, да предложат наистина качествена храна на своите деца?
Но нека за пореден път да внесем едно уточнение и да обясним какво е здравословна и какво е диетична храна.
Здравословни храни са храните от пирамидата на здравословното хранене, която беше разработена от специалисти по хранене и диететика през 2006г. От нея става ясно, че съществуват четири основни групи храни: белтъчни храни – мляко и млечни продукти, яйца, месо, риба и техните растителни аналози – варивата и ядките. Друга основна група продукти е храната, съдържаща комплексни въглехидрати – пълнозърнест хляб, зърнени храни, картофи и т.н. Захарните изделия (в незначително количество) и мазнините – слънчогледово, царевично олио, маслинов зехтин, рапично, соево олио и др., също оформят една основна група. Те са богати на ненаситени мастни киселини, които са незаменими за организма и ние трябва да ги приемаме с храната, защото влизат в изграждането на клетъчните стени и мозъка. И накрая плодовете и зеленчуците, най-добре в суров вид, за да се запазят витамините и минералите.
За децата диетични храни са нискомаслените млека 1,5-2%, които се консумират за превенция на затлъстяването, наднорменото тегло, проблеми в обмяната на веществата и т.н.
Съществуват и храни със специално медицинско предназначение за деца с различни заболявания. Има деца, които са чувствителни към белтъчната фракция на житото и трябва да приемат тестени изделия приготвени на база царевично брашно. Други имат непоносимост към лактозата (млечната захар) и такива деца трябва да приемат соево мляко и кисели млека, където млечната захар се превръща в млечна киселина, зряло сирене също е препоръчително. Има деца например, с непоносимост към фенилаланина, който се съдържа в изкуствените подсладители.
За различни проблеми на здравето се прилагат различни хранителни продукти. Така че производителите и родителите трябва да се стремят да предлагат на децата разнообразна храна, съобразена с нуждите им.
И нека всички да сме строги - и майки, и бащи, лекари и педагози

  Празниците събират в себе си много положителни емоции; нерядко обаче те са много изнервящи за родителите. Оказва се, че не е никак лесно да издържаш 12-14 часа на шумната и палава ен-годишна експанзия. Модерните родители предвидливо са се обградили с "охранителна техника" - компютри и игри от последно поколение. Вторачването на децата в мониторите и екраните им осигурява така мечтаното празнично спокойствие. И лъжливото усещане за изпълнен родителски дълг - децата не са безпризорни, на топло са и на всичкото отгоре - доволни.
  Медалът обаче има и друга страна - голяма част от родителите пропускат да внимават какво точно гледат децата им или с какви точно игри се забавляват /нещо, което безпогрешно разпознават учителките в детските градини по нарастващата и неконтролируема агресия у децата/. И за да не ставам досадна навръх празниците, ще ви кажа, че тайвански психиатър е открил, че компютърните игри, съдържащи насилие увреждат мозъка .
ДокторЧоу Юан Хуа от централната болница в столицата Тайпе
  е изследвал 30 души на възраст 25 години. Преди и след игрите, психиатрите са измервали кръвообращението на доброволците в експеримента. Оказало се е, че игрите снижават притока на кръв в мозъка, като в по-голяма степен това се случва при игрите с насилие, което довежда до трайни мозъчни увреждания.
   Така че, бъдете бдителни - играчката да не стане плачка.

Затлъстяването при децата носи особен риск, тъй като се формират голям брой мастни клетки, които остават при възрастния човек и не намаляват дори и той да отслабне. То е резултат от нарушено равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида. За поддържане на здравословни хранителни навици е необходимо:
 1. Редовно да се закусва сутрин, защото закуската дава достатъчно енергия и повдига настроението, стимулира обмяната на веществата и допринася за изгарянето на мазнините в следващите часове.
 2. Да се храним разумно без да преяждаме, на 5-6 приема.
 3. Да се храним, без да извършваме други дейности, защото така не усещаме кога сме сити.
 4. Да дъвчем бавно и добре. Поне 20 мин са необходими мозъкът да сигнализира, че сте сити. При хранене за 5-6 мин той няма време да реагира, че вече сте поели достатъчно и като резултат се трупат повече калории за подкожни мазнини.
 5. Да избягваме продължително гладуване, защото организмът ни се пренастройва и в момента когато хапнем, той превръща енергията в мазнини, за да бъде подготвен за следващата атака глад.
 6. Да пием повече вода.
 7. Да консумираме повече плодове и зеленчуци.
 8. Да намалим консумацията на мазнини. Ако те са над 30% от общото енергийно съдържание на храната се явяват рисков фактор и за затлъстяване.
 9. Да приемаме животински белтъчини чрез висококачествени нетлъсти меса - пилешко, заешко, риба, нискомаслени млечни асортименти.
 10. В менюто ни да има варива и асортименти, приготвени от тъмни видове брашна - хляб, бисквити, макаронени изделия, които са богати на комплексни въглехидрати и хранителни влакнини, витамини от група В, Mg, Ca, Fe.
 11. Да ограничим силно приема на кристална захар.
 12. Поне 2 часа преди лягане да не консумираме храна.

 Педагозите често се сблъскват с упоритото желание на децата да участват само в еднотипни дейности. В режмните моменти, отделени за игра, някои деца упорито играят на едно и също. Също така и в задължителните регламентирани ситуации има деца, които с нежелание участват в предложената дейност, реакцията в повечето случаи е : "Не искам.", "Не ми се рисува" и т.н. Важно за развитието на децата е мотивирането за участие във всички дейности, развиването на всички техни умения и преодоляването на негативната настройка към определени занимания.  Проучването показва, че в повечето случаи, нежеланието на детето да участва в дадена дейност  е обусловено от придобит негативен опит емоционален опит в хода на дейността. В търсенето на система от стимули, които да го ремотивират за включването в нея, в практиката си използвам успешно т.нар. от мен "специално време" на детето, в което то представя подготвена заедно със семейството и планирана от педагога "изненада", пряко свързана с неговите затруднения за избор на определена дейност. Съгласуваната дейност между педагогическия екип и семейството играе ролята на външен, добавъчен стимул, който, образно казано,  "пренася" детето през страшния за него момент на вземане на решение за изява в непредпочитаната от него област. Ако детето се страхува или не обича да рисува, това може да бъде рисунка, изготвена с помощта на мама и татко; ако има проблеми с разказването - може да бъде кратък разказ по тема, заложена в седмичната програма, а може да бъде и начин за запознаване с буквите и откриване мястото на звуковете, като децата носят предмет -"домашно", който започва с определена буква и разказват за него. Възможността то да представи своя продукт, изготвен заедно със семейството в специален момент, отделен само за него пред цялата група, довежда до намаляване на отрицателните емоции /страх, липса на интерес, неувереност в собствените възможности/ и укрепва положително неговата относителна самооценка по повод дейността. Планиран и внимателно подготвен заедно със семейството, този момент може да бъде не само трамплин за детското самочувствие и емоционален комфорт, но и добра основа за изграждане мотивационното ядро на саморегулацията на детското поведение.

Много от здравословните проблеми са свързани с грешки в храненето, допускани още в ранната детска възраст. С малко усилия те могат да се избегнат, ако научим и децата си да се хранят здравословно. Малките деца обичат много захарта и сладкишите, а свръхвъглехидратното хранене е в основата на редица заболявания - затлъстяване, хипертонична болест, атеросклероза, диабет, зъбен кариес и др. Когато към наднорменото тегло се прибави и липсващата или недостатъчна физическа активност, то става предпоставка за необратими промени в обема и размера на мастните клетки.
Как активно можем да подобрим храненето на децата?
- не се доверявайте само на техния вкус. Когато консумират само това, което обичат има опасност да се хранят еднообразно и непълноценно;
- научете децата да се хранят в определено време - режимът на хранене е от голямо значение за поддържане на оптимално телесно тегло;
- ограничете храните с високо съдържание на мазнини;
- намалете употребата на сол;
- избягвайте много сладките храни:
    - намалявайте захарта в рецептите, когато приготвяте сладкиши;
    - научете децата да предпочитат плодове /включително и сушени/, вместо сладкиши;
    - избягвайте подсладените газирани напитки и научете и децата си на това;
- купувайте предимно пълнозърнест хляб, който е богат на витамини от групата В и баластни вещества;
- обяснете на децата, че миенето на зъбите след всяко хранене може да им спести неприятното посещение при стоматолога;
- мотивирайте децата да спортуват или поне да играят на открито всеки ден.

- ако до четвъртата седмица от раждането детето не реагира на звуков дразнител; - ако до 6 месеца липсват гукане и лепет; - ако до една година не хваща предмети, закъснява с прохождането (норма от 9 месеца до 1 година и 4 месеца); - ако след 3та година не е проговорило или речта е само лепетна (срички); - ако след 5та година липсват звукове, произнасят се неправилно или се заместват с други; - ако заеква; - при всички случаи, в които родителят има съмнения или притеснения относно езиковото развитие на своето дете. Знаете ли че...
- говорът и езикът са вродена способност, но се развиват след раждането и зависят от социалната среда; - тяхното правилно развитие зависи от здравословното състояние на детето, от неговата психика, интелект и нервна система; - децата проговарят, като подражават на възрастните, затова не е без значение комуникативната среда, в която те израстват; - овладяването на родния език преминава през определени закономерности, които са еднакви за всички деца и са приети за норма; Етапи на развитие на говора и езика
- около 3 месец се появява "гукането" - детето произнася произволни звукове, наподобяващи Г, Х, К. Появяват се гласните А, О, У и съгласните П, Б, М. Звукосъчетанията в този период са израз на радост и добро общо състояние; - към 5 месец детето активно се заслушва в шумовете и звуците на средата, заглежда се в устните на говорещия и се опитва да им подражава; - към 6 месец се появява тъй нареченият " лепет " - произволно повтаряне на срички: та-та-та, ба-ба-ба, ма-ма-ма; - От 7ми до 12ти месец детето разбира голяма част от човешкия език, независимо от ситуацията и интонацията на говорещия; - на 1 година се появяват първите смислени думи, като често те имат обобщаващ характер, т.е. една и съща дума може да означава различни неща. В този период думата може да е на ниво сричка; - към 2 година се появяват първите изречения; в началото е налице дума - изречение, което постепенно се разширява; развива се потребността от общуване чрез говорене; - към края на 3 година говорът и езикът на детето са формирани; - в този преиод могат да се появят тъй наречените "физиологични итерации" (повтаряне на срички в началото на фразата, които наподобяват спазмите при заекването). Това състояние е временно и се дължи на неравномерното развитие на детската нервна система; - до 5 години звуковете С-З-Ц и Ш-Ж-Ч трябва да са преодолени, а звук Р до 6-7 година. !!! Важно !!!
- някои говорни нарушения се предават по наследство, а други се придобиват по време на сензитивния период на развитие от 0 до 7 години; - говорните и езиковите нарушения могат да бъдат симптом на по - тежки нарушения - интелектуални, психически и др.; - нарушенията в говора и езика могат да доведат до проблеми в общото психично развитие на детето , дообучителни трудности и отклонения в поведението.

Ровейки се из руските сайтове, попаднах на тази статия. Надявам се да е полезна за колегите, които ще работят с първокласници и с подготвителни групи.Статията е подходяща и за сайтовете на класовете.

Весела ваканция на всички!

Готовност за училище.doc

В общността цари коледно настроение - ЧУДЕСНО Е!!!

Аз искам да ви предложа няколко материала за наближаващ празник - ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО - Ден на християнското семейство и младеж.

Този много топъл празник, като чели е пренебрегван напоследък, а има такива светли послания. Мисля си, че трябва да му отдадем нужната почит и да възродим неговия дух. Смятам в петък- 21 ноември да изпратя на родителите по една такава картичка Ден на християнското семейство.doc, а в часа по роден край да предложа на моите първокласници тази презентация ден на християнското семейство.ppt и тази наистина хубава песничка  391364.mp3/ изрових я от интернет/.

Вероятно ще ги заведа на черква след часовете. Ако успея да снимам ще публикувам клипче в сайта на класа и тук...:)))

Надявам се, тези материали да Ви харесат!!!