Готово ли е вашето дете за детска градина? (конкурс общност "Предучилищна педагогика")
Уважаеми колеги,
Първо искам отново да ви поздравя за чудесната идея да започнете обществен дебат по въпросите на предучилищното образование!
Известно е, че ние имаме една малка слабост като част от нашата народопсихология - ако ни стяга някъде чепикът, ние много обичаме да се оплакваме, а малко да правим, за да сменим обувките си; или поне да открием причината за неудобството.
Затова с възторг откликвам на идеята за дебат.
Нека първо тук, а после и в цялото общество да се чуе гласът ни - гласът на обикновените учители, родители, и най-вече - на експертите - от всички нас зависи образованието, възпитанието, щастието и реализацията на идните поколения българчета!
И дано след всичките изговорени думи цялото общество да откликне и всички заедно да променим нещата към по-добро!
Нека първо да обясня какво ме прави "експерт" по въпросите на предучилищното образование :).
Майка съм на 2 деца - на 5 и 7 години. Това автоматично не ми дава черен колан, но като добавка съм работила 10 години като гимназиален преподавател по български език и история.
Не може да не ме боли за състоянието на нашето образование, за положението, в което са поставени колегите ми и близките ми, повечето от тях - родители.
В момента живея временно в Чикаго и имам шанса да сравнявам нашата с американската образователна система.
Искам да покажа как стоят нещата тук, надявам се чрез коментарите ви да отсеем зърното от плявата и да вземем доброто, онова, което може да ни върши работа.
Преди месец бях на семинара "Готово ли е вашето дете за детска градина?". Както личи от заглавието, повечето присъстващи бяха родители, които искаха да се ориентират в безкрайната джунгла на американската конкуренция: между частни и общински детски градини и училища, между различните програми, които обещават да направят от всяко дете Леонардо ДаВинчи, и то в съкратени срокове :).
Искам само да посоча, че тук под "детска градина" (kindergarten) се разбира обучението на 5-годишните, което е равно като степен на предучилищната група на 6-годишните при нас. Т.е. тук в първи клас се тръгва на 6 години.
--знаят как да се държат сред група от други деца с лидер, който не е техен родител
--разбират как да правят преход от едно занимание към друго
--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца
--знаят как да следват прости указания
--са имали възможност да бъдат отделени от родителите си и знаят как да се справят с това чувство
--имат основни умения за общуване
--могат да пишат името си с главни букви
--могат да разпознават доста от буквите от азбуката, както и някои числа
(Забелязвате, че тук не се говори толкова за интелектуални, колкото за социални умения.)
Освен децата обаче, образователният триъгълник има още две страни - родителите и самото училище.
Какво могат да направят родителите, за да помогнат на детето си (тези и още много съвети всеки родител получава във вид на брошура няколко месеца преди детето да тръгне в предучилищната група):
--да възпитават любов към четенето у детето си, като му четат редовно
--да осигуряват на детето различни преживявания, от които да трупа опит ( посещения на музеи, разходки сред природата...)
--при всяко пазаруване да говорят с детето и да му обясняват как и защо се купува даден продукт
--да учат детето да подрежда играчките си на определени за целта места
--да окуражават детското любопитсво, позволявайки на детето да работи с различни материали
--да възпитават непрекъснато добро отношение към другите ....
От какво се нуждаят детските градини и учителите, за да са готови да посрещнат децата:
--от разбирането, че децата идват в училище с различно ниво на умения
--от учебна програма, която да е достатъчно гъвкава, за да отрази тези различни нива и различни способности на всяко дете (бел. моя - създаването на такава програма е истинското изкуство)
--от използването на различни подходи за обучение, включващи музика, фзически упражнения и т.н.
--от съвместна работа с родителите и вслушване в тяхното мнение, когато става въпрос за избиране на метод на преподаване, който би бил най-подходящ за децата на тази възраст.
Това са само част от нещата, които научих на този семинар.
Има ли нещо, което би могло да послужи на учителите в България, за да направят прехода към предучилищната група и първи клас по-лесен за всички - и за децата, и за родителите, и за учителите? Преди да продължа по-нататък, бих искала да чуя вашето мнение.
Първо искам отново да ви поздравя за чудесната идея да започнете обществен дебат по въпросите на предучилищното образование!
Известно е, че ние имаме една малка слабост като част от нашата народопсихология - ако ни стяга някъде чепикът, ние много обичаме да се оплакваме, а малко да правим, за да сменим обувките си; или поне да открием причината за неудобството.
Затова с възторг откликвам на идеята за дебат.
Нека първо тук, а после и в цялото общество да се чуе гласът ни - гласът на обикновените учители, родители, и най-вече - на експертите - от всички нас зависи образованието, възпитанието, щастието и реализацията на идните поколения българчета!
И дано след всичките изговорени думи цялото общество да откликне и всички заедно да променим нещата към по-добро!
Нека първо да обясня какво ме прави "експерт" по въпросите на предучилищното образование :).
Майка съм на 2 деца - на 5 и 7 години. Това автоматично не ми дава черен колан, но като добавка съм работила 10 години като гимназиален преподавател по български език и история.
Не може да не ме боли за състоянието на нашето образование, за положението, в което са поставени колегите ми и близките ми, повечето от тях - родители.
В момента живея временно в Чикаго и имам шанса да сравнявам нашата с американската образователна система.
Искам да покажа как стоят нещата тук, надявам се чрез коментарите ви да отсеем зърното от плявата и да вземем доброто, онова, което може да ни върши работа.
Преди месец бях на семинара "Готово ли е вашето дете за детска градина?". Както личи от заглавието, повечето присъстващи бяха родители, които искаха да се ориентират в безкрайната джунгла на американската конкуренция: между частни и общински детски градини и училища, между различните програми, които обещават да направят от всяко дете Леонардо ДаВинчи, и то в съкратени срокове :).
Искам само да посоча, че тук под "детска градина" (kindergarten) се разбира обучението на 5-годишните, което е равно като степен на предучилищната група на 6-годишните при нас. Т.е. тук в първи клас се тръгва на 6 години.
От опита ми като учител и родител знам, че има разлика между 6 и 7-годишните първокласници, особено при сега действащата система в България.
Затова ето признаците, по които един добър по мое мнение американски експерт определя готовността на децата за предучилищна група (припомням, че става въпрос за 5-годишни).
--знаят как да се държат сред група от други деца с лидер, който не е техен родител
--разбират как да правят преход от едно занимание към друго
--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца
--знаят как да следват прости указания
--са имали възможност да бъдат отделени от родителите си и знаят как да се справят с това чувство
--имат основни умения за общуване
--могат да пишат името си с главни букви
--могат да разпознават доста от буквите от азбуката, както и някои числа
(Забелязвате, че тук не се говори толкова за интелектуални, колкото за социални умения.)
Освен децата обаче, образователният триъгълник има още две страни - родителите и самото училище.
Какво могат да направят родителите, за да помогнат на детето си (тези и още много съвети всеки родител получава във вид на брошура няколко месеца преди детето да тръгне в предучилищната група):
--да възпитават любов към четенето у детето си, като му четат редовно
--да осигуряват на детето различни преживявания, от които да трупа опит ( посещения на музеи, разходки сред природата...)
--при всяко пазаруване да говорят с детето и да му обясняват как и защо се купува даден продукт
--да учат детето да подрежда играчките си на определени за целта места
--да окуражават детското любопитсво, позволявайки на детето да работи с различни материали
--да възпитават непрекъснато добро отношение към другите ....
От какво се нуждаят детските градини и учителите, за да са готови да посрещнат децата:
--от разбирането, че децата идват в училище с различно ниво на умения
--от учебна програма, която да е достатъчно гъвкава, за да отрази тези различни нива и различни способности на всяко дете (бел. моя - създаването на такава програма е истинското изкуство)
--от използването на различни подходи за обучение, включващи музика, фзически упражнения и т.н.
--от съвместна работа с родителите и вслушване в тяхното мнение, когато става въпрос за избиране на метод на преподаване, който би бил най-подходящ за децата на тази възраст.
Това са само част от нещата, които научих на този семинар.
Има ли нещо, което би могло да послужи на учителите в България, за да направят прехода към предучилищната група и първи клас по-лесен за всички - и за децата, и за родителите, и за учителите? Преди да продължа по-нататък, бих искала да чуя вашето мнение.
Това, което сте написала, за мен е изключително полезно. В критериите, заложени като ориентир за готовността на детето за ущилище от общо 8 критерия, само 2 визират конкретни знания на детето . Останалите 6 са изцяло от областта на комуникативните умения, социалната и емоционална интелигентност - нещо, което в нашите ДОИ е обърнато точно наопаки. Прави ми впечатление и, че отговорността за подготовката на детето за училище се разпределя между учителите и родителите, както косвено и върху институциите, осигуряващи наличност на база и качествена програма. В България тепърва ще трябва да говорим за това какви умения е необходимо да изгражда родителят у детето си, за да му помогне да се подготви за училище. Ако мога да ги обобщя според Вашата схема те са:
-развиване на любознателност и любов към книгите;
-включване в разнообразни преживявания, свързани с научаването;
-активен контакт с детето при всяка възможност с обясняване на причини и следствия;
-приучаване на дисциплина;
-подкрепяне на креативното развитие на детето чрез изпробване на едни и същи действия в разнообразна среда;
-утвърждаване на добро отношение при общуването с другите.
Та това си е цял родителски кодекс!!! Колко много има да мислим и да правим в това отношение.
От учителите, според Вашия пост, се изискват основно 2 неща:
1. Професионализъм;
2. Партниране с родителите
А от институциите:
- " учебна програма, която да е достатъчно гъвкава, за да отрази тези различни нива и различни способности на всяко дете".
Дотук аз намирам всичко за изключително полезно и възможно за изграждане в България, при добронамерени усилия и професионализъм от страна на всички активни субекти в образованието.
Слагам един плюс и очаквам продължението с нетърпение.
За мен всичко, което обсъждаме сега, е много важно - обучавана съм в българско училище, а децата ми се налага да учат по абсолютно различен начин, да не говорим за чуждия език. Затова аз живо се интересувам не само от училището им, от това как изглежда класната им стая (снимки ще постна при първа възможност), но и от това как работи цялата система.
Затова ходя по семинари, училищни екскурзии, доброволец съм за различни мероприятия, участвам в родителско-училищния комитет...
И както забелязвате и вие, много характерно тук е споделянето на отговорността! Детето не се "хвърля" на учителката в детската градина; родителите са напътствани (та дори и с тия брошури, които ни раздават непрекъснато - все пак не всеки родител е завършил педагогика, да не говорим, че огромна част са емигранти и иначе трудно биха се ориентирали) какво да правят, за да помогнат на детето си ДА ОБИЧА и цени училището.
Умирам от срам като си спомня откриването на учебната година в детската градина в България, където съм учила аз и където почнаха обучението си двете ми деца. Аз ги заведох с букети в ръка, за да чуят как една майка от малцинствен произход (тя има и "жълта книжка", което я "извинява") псуваше учителките пред своите и нашите деца.
Та, макар и това да е само изолиран случай, аз мисля, че много родители имат нужда от ясни и конкретни напътствия - как, какво и защо се прави в детската градина.
Безумие е да товарим учителите и с цялото възпитание на едно дете.
Затова имаме нужда от: добри програми, съобразени с ВЪЗРАСТТА на децата; обучение на самите родители (винаги може да се намери форма, която да не ни обижда :)); и разбиране у учителите как да си партнират с родителите (особено като споменатата по-горе майка), без да се чувстват персонално засегнати, когато родителят е критичен за нещо.
PS Сега погледнах анкетата отстрани - за мен най-важно е да се "промени нагласата на обществото за целите и същността на образованието". От политиците ни не очаквам много, техните деца учат в частни училища и имат осигурена работа дори при доказана семейна некадърност.
съм учител от три години , но имам впечатления от системата /имам две деца/."Училище за родители" ни е наистина необходимо, защото никой родител не е готов за това и се опира често на опита на своите родители.Давам своя плюс за полезната информация.
Радвам се, че си сред нас, Ели!
Наистина сега повече отвсякога родители, учители и ученици имат нужда от система от ясни правила. Преди всичко беше ясно - първо си чавдарче, после пионерче, после комсомолец. И всяка организция си имаше правила и задължения.
Днес родителите не могат да ползват възпитателните похвати на своите родители - оказва се, че те вече са остарели, не са "готини".
И така в настъпилия вакуум се настаниха ненаказуемото поведение, наркотиците, цинизмът.
А нереформираното ни образование се задъхва пред гледката на този Апокалипсис...
И се оказва, че "спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се"...
Благодаря!
Много пъти съм размишлявала за ефективността ми като преподавател.
Аз съм родена в учителско семейство - баща ми, майка ми и двете и`сестри плюс 3 от децата им са учители - като се почне от детската градина, та до университета. Така че познавам системата отначало докрай. На теория. Но практиката иска много повече от нас, отколкото диплома и богата обща култура.
Практиката изисква да можеш да реагираш правилно и възпитателно :), когато ученик се държи лошо (пие, псува, удря учител...).
Да можеш да обясниш на родител, че двойката, която си написал на детето му, не е заради това, че са бедни и не могат да му купят друга оценка, "а на Иво си писала 3, госпоо, ама той баща му е богат...".
Често се проваляме именно в практическото приложение на теорията, защото и ние сме хора.
И защото е лесно да се оправдаем с нашенското "всички правят така".
Ако обаче на всеки родител и ученик на 15 септември се връчи лист с 10 ясни и написани на достъпен език правила, за всички ще е по-лесно.
Има само едно условие - тези правила да важат за всички, и неспазването им да носи наказание независимо дали бащата е "богат", дали се казва Станишев, Петков или Иванов.
Отвлякох се, а всъщност исках да кажа няколко думи и за ролята на майката във възпитанието:
по принцип майките могат да се разделят на 2 подгрупи:
работещи и домакини. И за двата вида е характерно, че с радост биха си разменили местата :).
Работещите се кахърят, че не отдават достатъчно време и внимание на децата си. Стоящите вкъщи копнеят да могат да посветят малко време и внимание на самите себе си...
Каквато и да е подгрупата, към която принадлежим, ние сме преди всичко майки.
Т.е. чувството за вина е наша втора природа :).
Като бях малка,майка ми беше от работещите /то тогава нямаше безработни/ и на нея не й оставаше много време, но споделях , когато имах проблем.
Аз станах майка много млада- на 21г и смятам, че тогава не съм била узряла за това.Имам две дъщери:голямата е на 16 ,а малката на 9.И 2-те са учили в едно и също детско заведение.Много бях доволна от учителките им и досега като се срещнем е голяма радост за децата.Едно нещо само не ми харесваше в градината и се ядосвах: защо събирахме допълнитено пари,като си пащахме регламентираната такса за посещение.Навсякъде по медиите се тръбеше, че учебните помагала са безплатни и същевременно като ходехме на род. среща искаха пари.Подразних се от факта,че в другите градини събираха например 30 лв., а в нашата 60.Аз бях дала 40 и реших да не давам последната вноска / на род. среща бяха казали, че парите са за материалната база :сенници , щори и т. н. /.Според мен материалната база е работа на Общината и като не дадох парите ме извикаха при директорката на ОДЗ-то ...На другия ден ги внесох, защото имах чувството, че съм им "трън в очите". Най-много ме беше яд, защото децата бяха последна година в градината и все пак това е работа на Общината да си купува сенници и щори.Така поне мисля аз.За тези пари/въпросните 60лв./ никой не ни даде касов бон.
Нямаме ЯСНИ правила тук в БГ.Трябва мно-о-о-ого да се работи по въпроса.
Радвам се, че има "бяла лястовица" като теб!!!
Децата ви са имали добър старт в живота, защото са обичали първите си учителки.
Поздрави и за смелостта да обсъждате нещо толкова деликатно като финансите на една детска градина!
Аз нямам представа как стои този въпрос нормативно - т.е. колко и какво общината е длъжна да осигури.
Но морално и правилно е да има абсолютна отчетност и прозрачност (да си спомним тефтерчето на Левски, където той отбелязва и най-дребния разход с пари на Организацията!).
Иначе неминуемо у родителите остава утайката на съмнението - че са използвани, или по-лошо - рекетирани чрез децата си, за да дават пари.
Така става, когато държава и община абдикират от задълженията си.
Но не и от правото си да събират данъци!!!
Споделям от опита си тук - 3 месеца преди началото на нова учебна година ми пращат списък с необходимите за работата на учителя неща. Всичко е регламентирано - например децата трябва да си купят 8 броя от даден вид най-евтини флумастри. Попитах защо всички трябва да са с еднакви. Отговорът беше, че, първо, тези са достъпни за всеки родител заради цената. И най-важното, децата биха се разсейвали, ако всеки ден гледат другарчето си по маса с какви нови моливи или боички рисува.
Аз имам избор - или сама да ходя по магазините и да си търся най-добрите цени, или да си купя от готовите комплекти, които продава през август училището. Цената е около 65 лева.
Извън тия пари на два или три пъти в годината са събирали по 2 лв, за да идат децата на посещение в някой музей (другата част от билета се доплаща от Родителско-Учителския комитет, за чиято дейност би трябвало да пиша отделно).
Не знам как стоят нещата в частните учебни заведения, но предполагам, че там родителите се бъркат дълбоко в джоба "в полза на училището".
Това са все въпроси, по които взаимно трябва да търсим съгласие, но всъщност идеята на моя коментар беше да споделя, че при нас също в началото на годината на първата родителска среща се представя на родителите списък с необходимите за групата материали /от сорта на моливи, боички, хартия и т.н./ заедно с ориентировъчна оценка колко струва това за едно дете /което е в рамките на 20-25 лв/, след което родителите гласуват сума, която да се събира и решават как точно да се закупят материалите. Обикновено това става на едро за цялата група - така се пести от отстъпки, а и много от родителите, като знаят за неоходимостите, сами носят хартия, лепила .... - т.е. чрез своето дарение освобождават още от събраните пари и те могат да се пренасочат за други нужди - например празнуване на рожденни дни, мартенички, награди по специални поводи и т.н. В края на годината, на последната родителска среща на база касови бележки и фактури, се прави отчет на изразходваните средства пред всички родители от групата и така няма съмнения и недоволни. Още по-добър вариант е, когато родителите се самоорганизират за всичко това чрез родителския актив - нещо, което се избира във всяка група. Та, според мен проблемът е в това до колко родителите са въвлечени като партньори във възпитанието и обучението на децата, доколко са убедени, че те също са активна страна в този процес и доколко са наясно, че сътрудничеството между детската градина и семейството е задължително за качественото образование и възпитание на децата.
Искам да отбележа /за протокола на конкурса/, че един минус трябва да се счита за действителен плюс, тъй като е натиснат погрешно. Елена е дала и обосновка за гласа си - вижте тук .
Не съм забравила обещанието за снимките от градината - просто ще ми трябва малко повече време.
Права сте. Таксите за детска градина в България наистина са нищожни в сравнение с това, което се плаща по света; друг е въпросът, че по една или друга причина и тези ниски такси са непосилни за част от родителите.
Но при добро желание и съвместна работа между училището и родителите няма пречка, която да не може да се преодолее.
Винаги е имало и ще има хора с по-малки и по-големи финансови възможности, но истинското богатство са инициативните родители. Тези, които дават не само пари, но и време и внимание - и за своите, и за чуждите деца.
- кътове за ограмотяване - учителите с принос в идеята и оформлението; родителите - с вещи и материали
Picture 153.jpg Picture 157.jpg Picture 162.jpg
- природни кътове и места за игра:
Picture 148.jpg Picture 149.jpg Picture 138.jpg
- информация за родителите:
Picture 135.jpg Picture 140.jpg Picture 147.jpg
Picture 151.jpg Picture 139.jpg Picture 144.jpg
- места от общия интериор и ежедневието на децата:
Picture 136.jpg Picture 133.jpg Picture 134.jpg
Picture 137.jpg Picture 141.jpg Picture 142.jpg
Picture 145.jpg Picture 146.jpg Picture 150.jpg
Picture 158.jpg Picture 154.jpg Picture 164.jpg
Маря, ще ми е интересно да прочета кое в снимките Ви впечатли, кое намирате за недобро и да споделите идеи. И още - ако плюсчето за статията на Ела е Ваше, според регламента, за да се зачете, трябва да е придружено с коментар.
Мен лично много ме впечатли къта с птиците - добре е децата да се възпитават в любов към животните.
Много уютни са спалните; дворът е прекрасно поддържан!
Не съм забравила обещанието си - днес имам уговорена среща с учителката на предучилищна група, за да направя снимки.
И аз смятам, че организацията на пространството в една "класна стая" в детската градина е нещо много важно.
От една страна, е хубаво да се запази атмосферата на игра и непринуденост; от друга - максимално да се използва пространството за целите на обучението.
Преди малко написах коментар, за да обоснова положителния си вот, но той се изпари някъде. Ще опитам отново.
Изчетох внимателно както статията, така и коментарите. Засягате много и ралични теми. Аз бих искала да коментирам само една от моя гледна точка. Ще се спра на два от критериите за готовност на детето за детска градина, които с пълна сила важат и за първи клас:
* "--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца". Повече от половината деца в първи клас не са способни на такова геройство. Няма значение колко е работено в детската градина в тази насока. Няма значение, че от първия учебен ден се опитваме да покажем колко е важно да се изслушваме един друг. Всяко дете бърза да изяви собственото си АЗ без оглед на правилата за общуване. И тук стигам до втория критерий:
* "--имат основни умения за общуване". Проблемът е ,че точно когато детето се нуждае от някой, който да отговори на безкрайните му въпроси и да му покаже как се общува, мама казва: "Стига си ме занимавал! Знаеш ли какаво ми е на главата?" И изпраща любопитното дете да се ограмоти от телевизора или за да си почине от него, го командирова на село при баба. Другият вариант е по-страшен. Точно когато юнакът ще тръгва в първи клас, на мама и татко се открива доходна работа в чужбина. Те тръгват на гурбет и оставят баба и класната да се опитват да вкарат в пътя едно самотно, обидено и наранено дете, което воюва с целия свят. Разбирам ги, но не мога да им простя, че в ситуация, когато на едната страна на везните е поставено финансовото благополучие на семейството, а на другата емоционалното здраве и психическата устойчивост на детето им, те избират първото. Засипват детето с пари, купуват си чиста съвест и дори не подозират какво ще се случи с това дете по-късно. Ние, за съжаление, знаем...
Да нуждаем се от училище за родители. Но тези които са тук, и без това постоянно контактуват с нас и заедно решаваме проблемите на децата им. А какво става с другите? Как да се преборим с тези вятърни мелници?
Такова обобщение би било чудесно! Интернет днес е единственото пространство на истински свободното слово. Вярвам, че публикациите тук в следващата половин година ще очертаят най-важните параметри на промяната, която ни е нужна. Време е вече да започнем да се учим от своите и чуждите грешки, време е да осъзнаем, че българските деца не са опитни зайчета и не би трябвало да плащат повече за недодяланите експерименти на възрастните.
Предлагам още нещо - нека да измислим слоган, рекламна фраза на тая кампания, нещо кратко и ясно (и да може да се скандира лесно! Напр. "Добро образование - добър живот!"). Нека да го отпечатим на шапки и тениски. Нека да го покажем пред погледа на всички - на цялото общество. Защото експертите в МОН няма да променят нищо без натиск от обществото. Време е родителите, поне тази част от тях, която все още има някакво гражданско съзнание, да излязат да скандират ЗАЕДНО с учителите. За промяна!
Ще живеем и утре, но промяна ни е нужна днес!
Ела, личи си свободния полъх отвъд океана! Честно казано, когато обявявахме конкурса, изобщо не съм мислила за подобно нещо. Да, надявах се, че най-после обществото ще се раздвижи, ще започне да се вълнува и да дискутира истински, хората да търсят сътрудничество помежду си, за да преодолеем кризата. Това, което предлагаш, е просто фантастично! Ще мислим заедно.
В този дух искам да споделя нещо, което ме накара да се почувствам изключително радостна и горда. Скоро, бродейки из нета, попаднах на невероятно смислена статия за психодрамата. Изчетох я с удоволствие и... отдолу стоеше името на автора и добавка Общност "Предучилищна педагогика" - нямате представа какво изживях, когато осъзнах, че има хора, които се гордеят с това, че са част от тази общност и се инициират в публичното пространство с нея!
Благодаря на всички Ви - различни, светли, истински, благодаря за това, че сте тук и че бъдещето на децата е Ваша болка!
Shelly,
Искрено се надявам, че усилията на всички в тази прекрасна общност няма да останат само "глас в пустиня".
Има моменти, когато песимизмът ми надделява. Но само знанието, че съществуват хора, които не са безразлични и безлични, ми е достатъчно, за да повярвам и да се надявам.
Успехът на тази инициатива за по-добро образование ще е многократен успех на цялото общество в България!!!
Върнах се към написаното в този пост и по лични причини - малката ми дъщеря след две седмици тръгва в предучилищна група.
Като родител се питам направих ли достатъчно, че тя да е по-самостоятелна, за да понесе по-леко тази огромна промяна. Научих ли я да изчаква реда си и да изслушва чуждото мнение? Правилно да изразява с думи чувствата си, а не да удря или да се тръшка на пода?
Намерих ли време да отговарям на ВСИЧКИТЕ и` въпроси с търпение; да изслушам всяка нейна история, да прочета точно тази книжка, която тя иска в момента, да не забравя да сложа на хладилника последната и` рисунка...
Като майка също така се надявам, че хората, които ще научат моето малко момиченце да чете и да брои, наистина знаят какво е нужно на едно дете. Надявам се, че в детската градина учителката му ще го обича и ще му даде време да научава нещата със своето собствено темпо, ще му позволи да говори (защото това е, което Ана обича да прави повече от всичко друго :), да задава въпроси и да играе с кубчетата...
...Надявам се също аз да се науча, че няма нищо лошо в това да скачаш в калните локви, когато ти се скача, или да задаваш неудобни въпроси на приятелките на мама...или да рисуваш по стената, защото листът хартия не може да побере въображението ти :).
На добър час, миличка! Знам, че всички прекрасни възможности са пред теб, и знам, че ти няма да пропуснеш нито една!