Както е известно, не съм от специалистит, и мога само да кажа какво намирам в моите тълковни речници:

Ожегов, изд. 1981, "Словарь русского языка":
Диалог - разговор между две или повече лица.

Милев, Братков, Николов, изд. 1970 "Речник на чуждите думи в българския език"
Диалог (гр. dialogos) - 1. Разговор между две и повече лица. 2. Литературно произведение или част от литературно произведение, което се състои от разговори.

А сега тежката артилерия - любимият ми речник, единствената книга вкъщи, която държа загъната в найлоново пликче, за да не се повреди; препоръчвам го на всички, които имат нужда от добър тълковен речник на немски:

DUDEN Deutsches Universalwoerterbuch, изд. 1989

Диалог - [фр. dialogue, лат. dialogus, гр. dialogos, всъщност - разговор]

1.(в основната реч)
а) водени от двама или повече души реч и отговор; разговор между двама; изказване един след друг: между тях протече следния диалог....;
б) разговори, които се водят между две групи с различни интереси с цел изясняване на гледните точки на всяка, и подобни: диалог между педставителите на двете държави; продължение на диалога с Москва.

2. (кино, телевизия) общността на диалозите (1а) в един сценарий.

И така, в тези примери се вижда, че диалог се използва като синоним на разговор, т.е. не само между две лица - диа логос, а може между повече.

Чудя се на пояснението "без авторова реч", което присъства само в дефиницията в учебника. С оглед на това пояснение, диалог ли е следният разговор ("Братята", Джон Гришам):

-Звучи като различен човек, нали? - попита той.
-Да, наистина, - потвърди Бийч, след като прегледа и двете писма. - Май старецът най-сетне се е запалил по Рики.
-Мислех, че е на държавна служба.
-Така казва.

Та чуденето ми е: това "попита той" и "потвърди Бийч..." е определено авторова реч, авторови думи, и какво излиза, първите две реплики не са диалог, а диалогът включва само третата и четвърта реплика? Малко комично.

И така чуденето по въпроса с диалога продължава... Дотук разбрахме, че никъде в тълкуването на думата, дадено в различни речници, не се посочва изрично, че разговарящите хора трябва да бъдат само двама.

Но Нели ти си вникнала още по-задълбочено и ти благодаря, че ми обърна внимание и за втората част от дефиницията - че не бива да се включва в диалога и авторовата реч. Тоест диалог е само пряката реч и нищо друго. Опитвам се да си представя какво би се получило, ако махнем напълно авторовите думи, които в повечето случаи поясняват и допълват казаното от участниците в разговора. Дали ще се разбира много ясно смисъла на диалога?

Днес в учителската стая възникна спор на тема "Що е диалог" с две колежки. Те ми заявиха, че диалог е само пряката реч. Аз ги попитах: "Ако няма обръщение в пряката реч дали би се разбрало кой какво казва?. Ако игнорираме напълно авторовата реч, диалогът рискува да се превърне в нещо неясно и объркано." Те замълчаха.

Попитах ги също така дали е диалог, ако думите на героите са преразказани, т. е. превърнати са в непряка реч. Примерно като това: Иво предложи да отидем на кино, но Мишо отказа". Ето в случая двете момчета разговарят, следователно водят диалог. Колежките обаче категорично не се съгласиха с мен.

А мене продължават да ме глождят едни съмнения...  

Според мен, ако се преразкаже един диалог, това вече не е диалог, а просто разказ, например: "Пешо ми каза, че отива за гъби, пък аз му викам да внимава, да не се отрови. А той каза, че бил голям спец"

А според мен е диалог, само ако има пряка реч:

-Отивам за гъби, - каза ми Пешо вчера.
-Пешо, внимавай с тия гъби, да не се отровиш, - не се сдържах аз.
-Голям спец съм, не ме мисли.

Би трябвало и така да е диалог, заради моите коментари може би не е:

Вчера Пешо ме срещна в коридора и ми каза:
-Отивам за гъби.
Аз се замислих за кратко и му отговорох:
-Пешо, внимавай с тия гъби, да не се отровиш.
Пешо не се съгласи с мен:
-Голям спец съм, не ме мисли.

Понеже моите коментари биха могли да се дообогатят и да стане следното - което вече е далеч от диалог, макар че разговорът си тече, на фона на моите приказки:

Вчера Пешо ме срещна в коридора и ми каза:
-Отивам за гъби.
Аз се замислих. Спомних си за онази приятелка, дето брат й ослепя от гъби. Тогава много се бах уплашила, и спрях да ям гъби завинаги. Може би ставах малко досадна с моя страх от гъби, но не се сдържах и му отговорих:
-Пешо, внимавай с тия гъби, да не се отровиш!
Познавам Пешо отдавна. Той винаги е бил твърдоглав. Още в малките класове не се съгласяваше с правилата, спореше и според мен си беше малко анархист, и за всяко нещо имаше свое собствено виждане. Затова не се учудих, когато не се съгласи с мен:
-Голям спец съм, не ме мисли.

Нели, много хубаво умееш да преразказваш :)

Продължавам да мисля (до пълно зацикляне  ) кое е диалог: дали само пряката реч или пряката реч + авторовата, която го пояснява, като се опитвам да изхождам от същността на понятието. Ако определим, че диалог е само пряката реч (при положение, че става въпрос за разговор между две и повече лица), тогава той по какво ще се отличи, различи от нея? Отговор: вероятно разликата е, че пряка реч може да има и при монолога.

Когато преразказваме диалог и превръщаме пряката реч в непряка, ние създаваме преразказан текст. Преразказите могат да бъдат най-различни според вида на текста: преразказ на текст описание, на текст повествование, на разсъждение и др. В тази връзка ние можем да направим преразказ на диалог или казано по друг начин това е преразказан диалог. Е, в такъв случай преразказаният диалог диалог ли е, или не е, та макар и преразказан?

И понеже, когато нещо не ми е ясно, трудно го оставям неразгадано, днес снимах от Речника на литературните термини статията за диалог.

ДИАЛОГ (гр. dialogos - разговор между две лица)

1. Разговор между две или повече лица. Диалогът е важно художествено средство, което предава ярко, целенасочено, образно, философски вглъбено противоречията и борбите в живота човешките мисли, преживявания и стремежи. Намира широко приложение в литературните произведения.

Диалогът е един от елементите, които дават представа за художест­веното майсторство. Нужно е той да бъде свободен и непринуден, а същевременно пестелив и целенасочен. Чрез него се мотивират някои от постъпките и намеренията на литературния герой, разкриват се типични и индивидуални черти на човешкия характер. Ценно в диалога е, когато зад обикновените ре­плики се крие богат подтекст, когато се загатва за скрити мисли, чувства и стремежи на героите.

Диалогът се среща в някои стихотворения (напр. «Край огнището» от П. К. Яворов). В тях той спомага да се изразят живо и драматично чув­ствата на различни лица. За лириката обаче по-характерна е монологичната форма на изложение. В епическите произведения диалогът е застъпен по-широко, подчинен е на художествения замисъл на писателя и допринася за изобразяване на сложните отношения между хората. Най-голямо значение има диалогът в драматическите произведения. В тях той е основна форма на изло­жение, главно средство за изобразяване на лицата при техните постъпки, взаимоотношения и борби. Диалогът е основа на театралното изкуство. Той е форма за разгръщане и развитие на драматическото действие. Главно чрез него се изграждат сценичните образи, чрез него действащите лица се про­тивопоставят едни на други, борят се, разграничават се и се свързват.

Диалогът в литературното произведение е важно средство за характеристика на лицата чрез тяхната реч, чрез техните мисли и преживявания, изразени в разговор, чрез изказвания на други лица за техни дела. Напр. в разказа «Една българка» от Ив. Вазов в разговорите на баба Илийца с турците, с калугера и бунтовника изпъкват безстрашието, упоритостта и патриотизмът на обикновената жена от народа,
суровостта на разярените турци, страрахливостта на калугера-егоист, самоотричането на измъчения борец. Чрез диалога лицата в художественото произведение се рисуват по-живо, по-плътно, по непосредствено, както в действителния живот. Важна съставка в композицията на епическото произведение, диалогът обикновено внася разнообразие и движение в повествованието.

Погледнат в исторически аспект, диалогът търпи развитие. Например в драмата той се променя както по съдържание, така и по структура. В античната драматургия диалогът е построен от отделни монолози: едно действащо лице говори продължително, след което друго действащо лице му отговаря по подобен начин. С течение на времето диалогът в драматическите произведения става по-кратък, по-сбит и се приближава до обикновената естествена форма на разговор.

В съвременната драматургия някои писатели-модернисти се стремят да избягват диалога и в цели свои пиеси да го заменят с монолог (Жан Кокто в „Човешки глас”), Самуел Бекет в „Последната магнитофонна лента” и „Играта”). Така те по-успешно показват самотността и отчуждението на човека в буржоазното общество, по-сполучливо изразяват драматизма на бездействието.

2. Литературно-публицистичен вид. Чрез разговор или спор се показват определени схващания на автора. Такива са диалозите на Платон, на Дидро (напр. «Внукът на Рамо»), «Мати Болгария» на Н. Бозвели и др.

3. Малко драматическо произведение, в което обикновено участват две действащи лица. През време на Възраждането, около средата на XIX в., у нас се създават първите опити в областта на драмата — диалозите, писани на просветни и патриотични теми главно от учители и изпълнявани от ученици. Например «Училище и учение си ест обичай в Долна Мизия» (1852) от Й. X. К. Джинот. Диалози пише и П. Р. Славейков («Иван и Стоян», «Син и майка»). Тези диалози преследват дидактични и патриотични цели. Начална стъпка в развитието на нашата драма, те имат малка художествена стойност.

Katherine, много ми допадат умереният тон и разсъжденията ти. Наистина, по различни поводи и в различни публикации въпросът за спазването на правописните и пунктуационните правила беше обсъждан и на моменти страстите дори се разгорещяваха. Аз четях коментарите, но не се намесвах, защото проблемът някак ми се изплъзваше и не можех да го формулирам за себе си. И така – докато Твореца не написа, че правописът е отворена система. Тогава ми просветна: аз гледам на него (на правописа де) като на норма, даденост, а други го схващат като нещо, което могат да променят и в чието създаване участват. Ох, теоретично ли прозвуча? ;)

Колкото и човек да не е тесногръд, докато нормите действат, не е зле да се спазват. Възможни са две изключения от този подход:
-ако не знаеш нормите (което е много жалко);
-ако ги нарушаваш съзнателно, за да постигнеш определен ефект.

Вторият подход според мен е на "Медиа..." и ред други отклонения: целта може да е - да се привлече вниманието, или да се демонстрира определена идентичност: например, както казва и Павлина - че си млад и разкрепостен.

Определено приемам този втори подход, защото правописът не е самоцел, а средство да изразиш себе си, своите мисли.

И да, езикът се развива, и следователно правописът също се развива.

Павлинка рядко пише, но за сметка на това превъзходно  Всяка нейна статия ме изпълва с възхищение. Даже ще си призная, че докато четях, си мислех за потребителите и анонимните читатели на „Образование", че имат щастието да се възползват напълно безплатно от нейните безупречно написани и много полезни публикации.

Павлина, поздравления за статията! С удоволствие чета написаното от теб, изключително професионално и компетентно звучат твоите постинги, което е от голяма полза за мен. Мисля, че тази статия трябва да се прочете от колкото се може повече хора, публикувай я някъде и "на хартия"!
Колкото до това, дали езикът е отворена система, категорично отговарям с да. И слава богу, че е така. Друг е въпросът, че промените доста бавно се "узаконяват" чрез въвеждане на нови или промяна на някои стари правописни правила. Аз лично смятам, че специалистите в тази област би трябвало да се ръководят от идеята за "опростяване" и олекотяване на изказа, налагана в процеса на много интензивните промени в разговорния език.

Благодаря ви за високата оценка. За мен е чест! Chu, не се сещам кой може да прояви интерес към моето творение и да го публикува на хартия. Аз го написах за блога и ми се струва, че мястото му е тук – доста е емоционално, лично и свързано с други публикации. :)

И на мен ми хареса статията, но за съм си по-краен. Според мен "навлезлите нови думи" често пъти са натрапени чужди думи. Дори се получава парадокс - филолозите и в частност Института като че ли се оправдават с "новите думи", а всъщност самите те пълнят езика с чуждици до безобразие. Да не ми се сърдят филолозите, не всички са такива, но почти всички, които познавам...
Някъде в някакъв форум четох запитване как се пишело правилно "тийнейджър" - учителката питала... И току виж в новия правописен речник излязла и такава дума. На мен ми звучи като пейджър :) Не мога да приема, че това е нова дума.
На мнение съм, че правописът е норма, когато информацията е стойностна. Представете си стойностен труд, изпълнен с глупави грешки. Размахването на буквите вече е по силите на повече хора, не е като едно време с перото например, вследствие на което можем да се любуваме на писмената култура на хората. За лична употреба няма значение, но познавам много хора, които тенденциозно пишат на латиница например, въобразявайки си, че така приличат на западняци... Смешно и жалко, но какво да ги правиш? Писането в интернет си е публикация, но без контрол, общо-взето.
От друга страна, образованието не дава достатъчно познания, съдя по себе си.
Думите, които много ме дразнят, са мелодий, идей, философий и матерял... Това са често срещани грешки дори и при хора над 40 г.
Малко се отклоних. Тук, сиреч в службата, обсъждаме например дали чуждите имена да се пишат на латиница или кирилица. В старите книги (обожавам да ги чета - тия отпреди 1940 г.) няма такива работи, поради простата причина, че читателят иска да чете, а не да гледа. Ако аз цитирам Scheithauer, кой ще ми го прочете? Ако читателят знае само английски, едва ли... Ами ако името е грузинско или китайско? Така се оформя тенденция за вмъкване на чуждици, а едновременно с това се изтърва българския правопис.
И все пак всеки греши, така че грешките ги приемам, ако са неволни, но не и нарочните. Професионално заболяване е явно, защото четейки книги, притежание на различни стари стенографи, пълни са с поправки, а и аз се улавям, че правя същото...
Правописът и увреждането на езика, според някои - обновяване (не говоря за неизбежните новости, които често пъти са избежни), води и до деформиране на стила на представяне. Ако старите книги са написани по-просто, така че да се изложи материята и да се разбере от читателя, по-новите са написани така, че читателят нищо да не разбере и да остане с впечатлението, че авторът "много учил, много знай".
Знай дръжки!

Има наистина хора, които вероятно избиват комплекси (или просто нямат ясна мисъл), като се изразяват "витиевато", ползват чужди думи и в крайна сметка никой не може да разбере какво точно искат да кажат. Особено комично е използването на чуждици, когато има хубави български думи. Тая длъжност "мениджър на офис" например направо ме омайва, толкова е внушителна.

Нямам наблюдения дали сложното изразяване е навлязло напоследък, или си го е имало от край време (по-скоро бих допуснала последното, без да съм сигурна, логично би било да е така), т.к. винаги е имало хора, които са компенсирали недостатъчните култура или знания с тежки и неразбираеми фрази.

Има напоследък и друга мания, и според мен идва от книгите, предназначени за американския читател: толкова опростено ти го казват, и толкова пъти ти го повтарят едно след друго, все едно че общуват с някакви овце, които, за да усвоят някаква мисъл, трябва да я преживят поне половин час.

Думата „тийнейджър” вече я има в "Нов правописен речник на българския език". Наред с формите на "тийнейджър" в речника са дадени думите: тийнейджърка, тийнейджърски, тийнпоколение.

Що се отнася до тази чуждица, си мисля, че тя няма точен аналог на български език. Идва от английския език - по-точно е използвана морфемата "тийн" (teen), която се съдържа във някои числа като започнем от thirteen, минем през fourteen, fifteen, sixteen, seventeen, eighteen и стигнем до nineteen. Тоест в тийнейджърска възраст попадат всички, които са между 13 и 19 години и те си имат своите общи черти и особености.

На български не съществува такова лексикално съответствие, което да обхваща точно тази възрастова група, и затова е съвсем естествено чуждицата да навлезе в езика ни.

Думата „тийнейджър” вече я има в "Нов правописен речник на българския език". Наред с формите на "тийнейджър" в речника са дадени думите: тийнейджърка, тийнейджърски, тийнпоколение.

Що се отнася до тази чуждица, си мисля, че тя няма точен аналог на български език. Идва от английския език - по-точно е използвана морфемата "тийн" (teen), която се съдържа във някои числа като започнем от thirteen, минем през fourteen, fifteen, sixteen, seventeen, eighteen и стигнем до nineteen. Тоест в тийнейджърска възраст попадат всички, които са между 13 и 19 години и те си имат своите общи черти и особености.

На български не съществува такова лексикално съответствие, което да обхваща точно тази възрастова група, и затова е съвсем естествено чуждицата да навлезе в езика ни.

Ами, как да не съответства на нищо? Ние си имаме юноши, младежи и девойки. Да не би тая възраст да са я открили хамстериканците? Още повече, че сега се използва именно вместо тези думи - кога скоро сте чували младеж, девойка или юноша? Вместо туй тийнейджър. Ако вземем тълковен речник за английски и проверим, може да видим дали има съответствие.
Според мен просто се търси оправдание. Тая дума е пълна глупост.
Какво да кажем за творческо и креативно мислене, CV - любимата ми глупост, лоукостинг полети - например евтини полети е едно такова, а лоукостинг е когато пътуваш със самолет до Лондон. Когато пътуваш до Москва, е дорожни полети :) Финализираме дейността, офертирани са предложения, договорирани са нови условия, инициализирани са промени, визуализиране вм. изобразяване, оператор на биологични единици и т.н. ала колкото по не ме разбирате, толкоз съм по-умен.
А за правописния речник не се изненадвам особено. Такива кухи мисли и толкова чуждици като в средите на спецовете по българска филология не съм виждал. Ако има такива, да не ми се сърдят.
Именно те ползват разни интересни думички, като графема вм. знак, фонема вм. звук, префикси, суфикси, лексеми, морфеми... На фонемата "а" отговаря графемата "/". А на буквата а кой знак отговаря? И що е буква? Излезе един такъв и почна на едно научно (или "научно") обсъждане да ми рецитира за комбинациите cv и vc, бидейки уверен, че никой не го разбира. Е аз случайно разбрах, че става дума за консонант-вокал, ама от това идеята му по-умна не стана. А други, понеже не разбраха, не посмяха да се обадят и чичкото остана с впечатление, че ги е затапил, освен за онези, които похъркваха.
Един друг пък сядал да пише статии, книги и учебници с речник на чуждите думи. Защо пък на учениците трябва да им е лесно, отговорил като го питали що така... Ей го на: Практизициран учебник... Съдържа: Визуално-мнемонически прийоми ; Сериал-асоциативно таблиране ;
Опримерена автоматизация ; Дозиран сервиет ; Минимум теория ; Интелтренинг

Както казваше един професор: Науката е преди всичко терминология. Или колкото повече термини, толкоз по-научно. И колкото са по-неразбираеми, толкоз по-големи висоти са достигнати.
Да не говорим за думички като речопоток вм. реч, автономна бързописна трансмисия сигли :), стенографеми и графеми (ехей, не е все тая).
Не мога да не се изкуша да цитирам ей това:
"Възприето е яхтовият преглас да се разглежда като вокално редуване..., без да се посочва, че той всъщност е съпътстваща алтернация на редуващи се палатални и непалатални консонанти... /където к' може да бъде всеки палатален консонант с изключение на .../ и само в глаголната парадигматика функционира вокална алтернация от типа... с определена синтагматична дистрибуция...Изложенитe факти водят до заключението, че в синхронен аспект фотологичното равнище не е релевантно за провеждането на алтернациите.......регистрация на съвременни фонетични алтернации, които са синтагматично обусловени от правилата за дистрибуция на фонемите..."
Такива статии отиват в сборници и периодика, която мухлясва в разни стаички.
* * *
Дори и да открием думи, които нямат аналог на български, това не значи, че трябва да ги възприемаме. Дори и тийнейджър да е нещо без аналог, откъде изведнъж идва в езика? Да не би в английския да се е появила преди няколко години?
Още нещо: една колежка има поща x.nikoloff@ Няма да ми стигнат думите за тоя случай. Или по стените пише CSKA, Samo Levski, I love Genata - все проява на липса на културен имунитет. Или на култура... Почнаха и псувни на английски, да не ги цитирам, ама сигурно и за тях ще се обяснява, че нямат аналог...

Отарк, личи си, че много си мислил по тези въпроси и наистина умееш да убеждаваш. И все пак темата е "Правописът - норма или отворена система?". Ако приемем, че е норма, която не позволява никакви промени, той наистина ще се превърне в нещо неудобно за ползване и няма да отговаря на бързо изменящата се действителност.

Вероятно не съм се изразила много ясно в предишния си коментар, когато защитих употребата на "тийнейджър", която във форумите вече се среща и в съкратен вариант: "тийн", "тийнове". Като казах, че няма точен аналог тази дума, по-скоро имах предвид, че тя носи със себе си един специфичен оттенък, защото смисълът й обхваща конкретен възрастов интервал. В "юноша" тази конкретност липсва, а в "младеж" и девойка" даже бих казала, че се отдалечава по смисъл - те се вписват в по-голямата възрастова група. Е, ако попиташ от колко години нагоре юношата се превръща в младеж, едва ли някой ще може да отговори.

Положителното е, че новите думи, които навлизат в речта ни, все пак я обогатяват, насищат я със синоними. Опасното е да не се залита в крайности, според мен, и да не започнем да прекаляваме с използването им.

Тийнейджър: мисля, че българският аналог е "пубер". :))) Понеже описва същата възрастова категория, обаче има негативен или подигравателен смисъл.

Много се дразня от думата "мониторинг" - защо не наблюдение? "Мениджър", "финализирам", "супервайзър", "кетъринг"... не ги разбирам тези хора. Не бих възразила, ако тези думи съдържаха някакъв допълнътелен смисъл, освен този, който си го има в българската дума, и който да оправдава тяхната употреба.

Много ти е хубава статията, Павлина! Искрено се извинявам, че едва сега я прочетох отначало докрай, макар че ми изпрати линк, много ми хареса.

Никога не ми е било ясно как ще се справим с всичките чуждици, които (понякога в хода на развитието; понякога, обаче, съвсем ненужно) ни заливат до удавяне... Мисля, че това е явление във всички езици. Много пъти, да речем в бизнес среди, употребата им прави нещата далеч по-прецизни, отколкото ако се опитваме да превеждаме термините с родни думи - може да се получат и абсурдни понятия.

Лично аз винаги страхотно съм се дразнила от лекарската терминология, защото е ясно, че докторът е научил нещата на латински и така му е много лесно. Окей. Ясно е също, обаче, че и човекът, който стои срещу него (не дай боже да е възрастен, например) едва ли ще разбере какво му "обяснява" специалистът, който май трябва да му помогне - обтурация, дислокация, фрактура, палпация, макуларна кожа, .....ад! 

А  какво ще кажете за назален деконгестант, а? Ами спрей или капки против хрема, Уотсън, елементарно било... Чувала съм всякакви и ми е правило впечатление, че нарочно се опитват да те объркат, за начесване на нечие его.

Затова бях искрено изумена тук от факта, че макар английският и латинският медицински термин да са еднакви в 85-90% от случаите, винаги лекарят/зъболекарят се стреми да обясни всеки термин, който използва. Ама аз разбирам, бе хора! Няма значение, нека ви стане още по-ясно... Това ме изпълни с уважение - специалистът се опитва да опрости и изясни терминологията за удобството на пациента - трогателно... А у нас ми се е случвало толкова рядко.

Може би това с медицинските термини беше малко "оф-топик" (мммм, каква звучност;), но не се сдържах.

Според мен изобщо не е извън темата, Таничка, а чудесен пример за хора, които имат достатъчно самочувствие и не си мислят, че неразбираемата терминология ги прави специалисти. (Логика: ето, аз съм учил тоооолкова много, че вече другите не могат да ме разберат какво казвам, оти они са проЗти).

Виждам, че тук дискусията се е завихрила около чуждиците в българския език. Всеки ден изчитам тонове английски думи в коригираните от мен текстове и няма как да бъде другояче, понеже работя за т.нар. ИТ издания. Някои от колегите – автори на статии, проявяват предпочитания към чуждиците, а други се опитват да им намерят родни съответствия.

Днес например срещам “ресет” и казвам на отговорните редактори: “Тази дума не съм я виждала в статиите на колегите. Как сте го представяли досега това чудо - ресета?” Оказа се, че няма точно съответствие на български, и трябва да се предаде като “връщане към фабричните настройки (на дадено устройство)” или нещо подобно. Та понякога се изисква известно умствено усилие, за да кажеш нещо точно и ясно (в случаи като този и по-дълго), без да използваш чуждици. И понеже нашето сиво вещество е склонно към леност, и понеже бързаме и времето все не достига, филтърът за чуждите думи в речта ни е станал по-рехав в сравнение с преди. Поне аз така гледам на нещата.

Shogun, не си права за “мениджър на офис”, точната длъжност е “офис мениджър” – много по-така звучи! ;)

Таничка, няма защо да се извиняваш, то и аз още не съм прочела шведските ти пътеписи (но съм си сложила линковете на видно място). Пусто време, защо го нямам в излишък!

Ето сега - тези линкове! Най-близкото родно съответствие е “връзка”. Обаче целият офис и деветдесет и девет процента от българите казват “линк”. Аз какво, да се правя на интересна ли? Не ми е в натюрела ;).

Ще си позволя един цитат от книгата на Ст. Лем "Конгрес по футурулогя" - най-жестоката сатира на съвременното общество, на която съм попадал:
"Човек е в състояние да овладее само тав, което може да разбере, а може да разбере само изразеното с думи. Неизразеното с думи му е недостъпно. Изучавайки следващите етапи от еволюцията, узнаваме какви открития, промени и преврати в обичаите той, езикът, ще може да отрази един ден.
- ...
-зследванията се извършват с помощта на най-съвременните компютри... Става дума най-вече за вариативността на езика - синтагматично-парадигматична, но квантувана...
Най-лесно ще го  разберет с няколко примера. Кажете, ако обичате, някаква дума.
-Аз.
-Аз, така ли? Хм. Аз. Добре... И така, аз - личност. Ти - тиличност, Ние - ниличност. Виждате ли.
-Нищо не виждам.
-Как така? Става дума за сливане на личността с тиличноста, тоест за съюзяване на две съзнания, това първо. Второ - ниличност. Много интересно. Това е множествено съзнание. Например при силно разпадане на личността...
-Крак.
-Какво ще извлечем от думата крак? Кракант. Кракел, евентуално кракел - ногел. Кракер, кракиня, кракирам и кракувам се. Разкракуване. Кракуван. Кракирай там! Кракчо. Кракивам? Кракист. Видяхте ли? Стигнахме до нещо. Кракист. Кракистика.
-Но какво означава всичко това? Та в тези думи няма смисъл!
-Засега няма, но ще има. Тоест те евентуално може да придобият смисъл, ако кракистиката и кракизмът се възприемат. Думата робот нищо не е означавала през 15-и век, но ако бе съществувала езиковата футурология, може би още тогава би се стигнало до мисълта за автоматите.
-Ве пак, какво означава кракист?
-Вижте, конкретно в този случай мога да ви го кажа с точност, защото става дума не за прогноза, а за нещо, което съществува. Кракизмът е най-новата концепция, съвременно течение на автоеволюцията на човека, на така наречения хомо сапиенс моноподес (еднокрак).
-Едноног?
-Точно така. Защото ходенето става излишно, а липсата на място е все по-голяма.
- Но това е идиотизъм.
-Съгласен съм. Обаче такивазнаменитости като ... са кракисти.
-А какво означават другите ваши варианти?
-Засега не се знае. Ако кракизмът победи, ще се появят и такива обекти... Това не е пророчество, а само проучване на възможностите в чистия им вид...
-Интерферент.
-Интер и феро. Флор, флорис. Интерфлорентка. Ето - девойка, която има дете от интерферент, отнел цветето, тоест девствеността й.
-Цветето пък откъде се взе?
-Флос, флорис означава цвете. Дефлорация е лишаване от девственост. Сигурно ще се казва "породенка", или "ревизионна породенка",  съкратено "ревиподенка". Уверявам Ви, че вече сме събрали много богат материал. Например проституанта от конституанта - разтваря се цяла вселена на бъдещата нравственост!..."
И т.н., нямам сили да го пиша нататъка. Едно от големите нещастия на съвременния човек е, че е потънал в някаква безсмисленост, която пък е породена от множество абстракции без никакъв смисъл или поне без общоприет такъв. Обикновено такива думи се вкарват в езика, за да може после да се развиват философии, политики, оправдания и изобщо да съществуват купища институции, служби и т.н., занимаващи се с преливане от пусто в празно. В крайна сметка се изработват някакви образи в главите на хората, които позволяват да бъдат напълно разигравани, понеже не разбират безсмислието на цялата случка, но не си и признават.
Такива безсмислици са например "път към Европа", "Европейска култура", пътна карта (домързя ме за кавичките), да влезем в Европа, потребителска кошница и кво ли още не. После почва да се спори дали сме стигнали Европа, дали щели да ни пуснат и т.н. доста изродени асоциации, зад които не стои нещо. През социализма даже беше изграден цял такъв изкуствен език, с който нищо не се казваше - пълен с измислени думи и изрази, не означаващи абсолютно нищо. Затова има тенденция да се въвеждат нови думи - както вече споменах творчество и креативност. Аз съм творческа и креативна личност - не само творческа, ами и креативна! Особено креативна. Две врабчета кацнали, особено едното.
Павлина ми е взела част от изказването. Само ще допълня, че освен леността, има и друг фактор - просто повечето хора ги е страх да си признаят, че не знаят какво значи думата.
Например логистична подкрепа - това е материално-техническо снабдяване. Тоест доставка на тоалетна хартия, картофи, чаршафи, джапанки, сапун... Друго си е да кажеш "логистична", звучи като логик някакъв, с очила, дето изучава логиката може би, носи куфарче, че и подкрепа оказва! Ама я питайте хората, дето я използват, какво означава? А това си е чисто побългарена английска дума. Като тийнейджър.

Заплени ме една обява: "Курс за снабдители (байъри)"

Чудя се защо е това "снабдители" - толкова си е по-ясно, като кажеш "байър"...

По въпроса за логистиката съм на особено мнение.

Всеки знае какво е снабдяване. Логистиката включва в себе си снабдяване точно навреме (дай да си го кажем на български "just in time"), нещо, което не е задължително за термина "снабдяване". При снабдяването може например да зареждаш с материали всеки 6 месеца, и през времето до следващото зареждане държиш материалите на склад, и взимаш когато ти потрябват. При логистиката докарваш материалите тогава, когато те са ти необходими за производството: т.е. на малки партиди, така че рязко ти се намаляват оборотните средства, които иначе се "замразяват" в складовите площи и складовите запаси. Терминът води началото си от военното дело: на война например не можеш да поддържаш големи складове - това, което се докара, веднага се използва, т.к. полето на военни действия непрекъснато се измества.

От това следва ли, че снабдяването точно навреме е измислено от хората, измислили логистиката...? Освен това такова тълкуване никъде не е описано. Може да има в някой тълковен речник на английски де, но много се съмнявам. Как е тогава снабдяване ненавреме :) Мисля, че вкарваш някакъв смисъл,  който не е упоменат.
Дали ще е навреме и колко ще са, зависи от доставчиците. Точно военните му викат материално-техническо снабдяване. Естествено, че като закъсат за снаряди, няма да чакат магазина да зареди следващия месец. За тая цел едва ли са чакали да дойде ден днешен, та да измислят логистиката.
Това е все едно да въведем амбулансия - бърза помощ точно навреме, или сервидор - сервитьор, ама дето сервира до 12 мин. след поръчката.
Всъщност така се създават изкуствени дисциплини и понятия. Ако преди е имало "Снабдяване", сега може да се появи и "Логистика", съответно с нови шефове. И почват да спорят: от снабдяването протестират, от логистиката се аргументират, че по цял свят логистиката разнася доматите. Министърът прави реформа - ако преди 60% снабдяване, а логистика 40, то сега 50 на 50, догодина повече. Съответно назначават комисия. Върви дебат: абе вие "за" ли сте логистиката да стане 60%? Или ние в нашата програма сме включили повишаване на дела на логистиката на 60 процента, а намаляване на снабдяването на 40. Ако пак френският стане популярен у нас, ще станат 30:30:40...

Приятелю, аз това работя. Говорим за професионална терминология. Нали знаеш, във всяка област има термини. Можеш да ги оспорваш, от твоята гледна точка на човек извън тази професия. Обаче понятието изобщо не е абсурдно, както ти се вижда на теб - смислено е, макар ти да не виждаш смисъла. Съжалявам, че не съм ти обяснила дотатъчно ясно: в интерес  на истината, това до сега не ми се беше случвало - да не ми разберат обяснението за логистика.

Отарк, знаеш шеговитото определение: тесният специалист е човек, който знае всичко за нищо. За това става дума: за професионална терминология, с която работя вече 26 години.

Докато четях коментарите, ми хрумна, че по отношение на чуждиците всички сме на едно мнение: а именно, че е налице тенденция, свързана с масовото им навлизане в нашия език.

Замислих се, че този процес е твърде динамичен и се запитах дали един ден нашите наследници няма да станат свидетели на пълното преливане на езиците от един в друг и всички хора да заговорим на общ език, както някога във Вавилон, преди построяването на кулата.
Би било прекрасно, защото ще се разбираме отлично.

Много благодаря за ценната препратка – полезна е и съдържа доста примери.

Преди известно време един познат ми обърна внимание, че формата медиа всъщност е за множествено число (лат. medium – ед.ч., media – мн.ч.) и заглавието “Медиа свят” би трябвало да се схваща като ’светът на медиите’.

Аз само ще кажа стихотворението и ще дам възможност някой друг да отговори на въпроса :)

Всички букви зная,
мога да чета.
Те ще ми разказват
всичко за света.

С тях на моя татко
пиша писъмце -
гледа и се радва
мама от сърце...

Всички букви зная,
мога да чета -
имам си прозорче
светло към света.

Предлагам (както е било на други загадки)  да има срок - три дена, след което моля queen_blunder  да посочи отговора. Ако е възможно - под формата на .jpg на хартиената страница.

Стихотворението го нямам под ръка и затова ще помоля за по-дълъг срок - седмица да речем :)

Обаче видя ли, че май никой друг не знае автора? От bezmonitor изглежда доста отдавна чакат някой да даде отговор...

Условието за .jpg отпада.

Нели, нямам от два дена интернет и утре се очертава да бъде трети...  

Няма да коментирам колко ми е неприятен този факт... Сега влизам набързичко от компютъра на едни съседи, за да погледна какво става със сайта и да кажа какъв е отговорът на тази много интересна загадка.

Авторът на известното стихотворение "Прозорче към света" никак не е популярен. Нарича се Георги Веселинов. Подробности и джепеци на книжката, в която е поместено стихотворението, вече имам и ще ги сложа, като ми пуснат нета.

Предай моите поздрави на bezmonitor :)

Всъщност за какъв спор около това стихотворение става въпрос? Би ли ни разказала по-подробно за него?

Ето ги и графичните доказателства :)

Снимка на автора Георги Веселинов.






















Книжката, в която е поместено стихотворението: "Майчица-сенчица".

Мила Поли, получаваш заслужено 3-те точки, които всъщност вероятно са малко за този толкова труден въпрос.

В продължение на половин месец в bezmonitor  е стояла тази загадка, докато накрая е била решена от г-жа Гинка Бакърджиева - доктор на филологическите науки, преподавател по чешки език в Пловдивския университет.

Явно става дума за добре забравен автор, което е жалко наистина.

Поли, можеш ли да публикуваш тук това стихотворение "Майчица-сенчица"? Много ми е интересно какво е.
Чудя се как такъв човек като мен, който знае десетки стихотворения за деца, не е попаднал на този поет. Съвсем незаслужена забрава.

Много благодаря, Поли! Сигурна съм, че все някак ще успеем да разберем как е продължил живота на Георги Веселинов.

Много интересно!

Заглавие: Не е зле сайтчето

Ама требе да са стегнат, оти и они допускат грешочи. Фанах ги :)

Мицев - президент! Борето - виНце!

Нямам време да разцъкам целия сайт, но ви съветвам да не му вярвате стопроцентово. Открих грешка в един тест, а във форума модераторът iskritsa обяснява на една госпожа, че трябва да се пише именни (дни), и се позовава на правописния речник. Има форма именни, но тя не се използва, когато става дума за дни. Лично аз съм резервирана.

П.П. Ха! Твореца (краткият член си е намясто ;) ме е изпреварил със секунди – и той е забелязал грешки.

В простите изречения поради наличието на едно единствено сказуемо не се поместват запетаи.

Излиза, че щом е просто изречението, запетаи не се пишат, което не е вярно. Запетаи се слагат при употребата на вметнати думи, еднакви части, обособени части. Вярно е, че по-долу следва изброяването им, но от определението за пунктуация на просто изречение не се разбира, че има случаи, в които се пише запетая.  

Освен това сайтът има претенции, че е за правопис, а в същото време се допускат правописни грешки при излагане на информацията. В случая "един единствен" се пише полуслято: един-единствен.
 

Все по-интересно става: как е възможно това? Явно е възможно...

 

 

Случайно попаднах на блога и се натъкнах на тези тема, душа не ми даде да я подмина и реших да се разпиша.

Сайтът, за който става въпрос, беше моята дипломна работа, с която се бях захванала с огромен ентусиазъм. Доста труд и време хвърлих, като само чаках да се дипломирам и да пусна страницата в действие с една единствена мисъл в главата, а именно „да е в помощ на българските деца”. Няма да описвам подробно върху какво съм се трудила, но ще маркирам основното: подбор на най-често срещаните правописни и пунктуационни грешки, формулиране на достъпни и лесни за разбиране правила, изготвяне на упражнения, а също така и програмирането на самия сайт, което също не беше лека задача. Като ми мина защитата, платих от джоба си, за да кача страницата в нета и да е напълно достъпна и безплатна за всички. В общи линии, доста идилично бях настроена. В ответ срещнах мнения, подобни на тези тук. Никой не каза „Браво за положения труд. Е, имам малко забележки. Искаш ли да ги обсъдим? Нека и аз дам едно рамо за каузата.” Доста преди да дойде моментът за плащането на таксата за хостването му за следващата година, вече се бях отказала да се занимавам с него. Твърде много труд и емоция бях вложила в тази страница, за да бъда безразлична към упреците.

Защо реших да се разпиша? Защото ми се иска да си подаваме повече ръка. Като видим, че някой се опитва да направи нещо хубаво, да му помогнем да го доизгради, а не да го нападаме за малките неща. Чисто и просто, да подхождаме с добро.

В крайна сметка, аз се дипломирах, т.е. от практическа гледна точка, сайтът е свършил предназначението си, що се отнася до мене.

А що се отнася до другите? Непрестанно излизат страници, форуми, блогове като този, от които да се учим. Призовавам единствено да бъдем по-толерантни към тези, които отделят от личното си време, за да помагат на другите!

Жалко, че сайтът вече го няма.

Моята оценка беше положителна. След прочетеното мога да ти кажа още едно БРАВО! Благодаря за отзива. Късмет!

Ирина, и аз разбирам огорчението ти, но продължавам да поддържам написаното в предишния си коментар. Моята позиция е на коректор и езиков редактор (професионално деформиран при това :). Когато един сайт се създава с намерението да помага на другите и да ги учи на каквото и да било, той трябва да е безупречен или поне да е близко до безупречността. Особено тестовата част – та нали там човек проверява знанията си.
Според мен е трябвало да дадеш тестовете на двама-трима специалисти да ги прегледат. Под специалисти разбирам не хора, завършили българска филология, или учители, а коректори, които дълго време са си блъскали главите с различни текстове и са срещали какви ли не заплетени случаи.

Чудесно е, че си имала доброто желание да направиш нещо полезно и безплатно. Но доброто желание невинаги е достатъчно, за да се изведе едно начинание до успешен край. Ако мога да ти помогна със знанията и опита си, пиши ми :).

Тая статия е полезна и за разширяването...Както обикновено трябва да пишем по еди колко си думи някое съчинение, като не ти стига бройката и може някоя такава конструкция да се вмъкне :)

Павлинка, много благодаря за тази публикация! Имам същия проблем в момента и мисля, че ми е доста полезно това.

Винка, защо трябва да разширяваме излишно текста си не разбрах?

Всеки с проблемите си. :) Ейс, радвам се, че тъкмо навреме съм публикувала този свой ценен ;) опит. Като един истински представител на зодия Везни се чудех дали изобщо на някого ще му е полезно, но и без това материалът беше пред мен, тъкмо бях приключила с “кастренето” на текста, та си казвам, ще взема да го напиша, ей така с примери, за да е по-ясно. Пък който иска, да чете. Ето, видяхте ли с колко думи ви залях!

Чувала съм за тези изисквания в последните години, когато се поставят задачи на студентите – текстът да се състои от еди-колко си знака или еди-колко си думи. Според мене има смисъл да се поставя горна граница за обема на един текст – за да не се разпростираш много и да не губиш времето на другите, когато четат написаното от тебе. А изкуствено да “помпиш” съчинението си с излишни думи – това е убийствено и за автора, и за читателите.

Излагам тази позиция пред Гошо, а той ми опонира, че в някои случаи трябва да можеш да пишеш текст със зададен обем. И аз се сещам, че ако си журналист например, имаш определено място на страницата на вестника, което трябва да запълниш. Казват ти, че за това събитие трябва да напишеш еди-колко си знака, и ти сядаш и пишеш точно толкова. Иначе страньорът се сърди – не може един текст до безкрайност да се свива или разпъва. Виждала съм страньор, ядосан по тази причина. И съм го чувала даже.

Павлинка, чудесна статия и много полезна! :) Дали защото ми се е натрапило на вниманието, но съм забелязала, че недостатъците при писане са два основни вида:

1. Излишна многословност, при която понякога около 70% от думите могат да се съкратят;

2. Прекалена сбитост на изложението, при която обаче не е ясна мисълта.

Определено тук, в "Образование", трябва да обърнем внимание на тези два типа езикови проблеми.

Уф и аз имам същия проблем в статиите ми и затова ги влача шест месеца вече :((( Въведение - дълго, дискусия - кратка. Ама като никой не ме е учил да пиша Надявам се да се оправя някой ден.

То убийствено, ама като ти намаляват оценката заради това,че бройката думи е по-малко?! А ти вече си си казал всичко съществено...И така, налага се да се слагат разни по-тежки конструкции, които пък после преподавателите зачертават, защото били ненужни, но поне не ти намалят оценката поради липса на думи :) Малко омагьосан кръг всъщност, надлъгване си пада.

Струва ми се глупаво изискването в дадена писмена работа да има определен брой думи. Така се налага да празнодумстваш, което на училищен език го наричаме "да теглиш локуми".

Да съкращавам - това ми е любимото нещо: мразя многословието си, срамувам се от него, и затова почти винаги съкращавам.

Когато става дума обаче за устен доклад, има смисъл в повтарящите предишна мисъл фрази, лиричните отколонения, "както вече всички знаете" и прочие. Доказано е, че мозъкът не е в състояние на слух (казва ли се така на български?) да възприеме прекалено концентрирана информация, и просто ще ви отхвърли съдържателното докладче.

А в написването на не по-малко от определен брой символи в едно есе също има смисъл. Спомнете си детето, което на зададената тема за съчинение "нашето куче" написало следното съчинение:

"Ние нямаме куче".

Не може един да е написал половин страница, другият - десет листа - и да се ориентираш за това, кой колко е грамотен, до колко богат речник има.... особено ако става дума за есе на чужд език. Даже ако имаш само една мисъл в главата и я изразиш в десет изречения, повече личи езиковата ти култура, отколкото ако просто кажеш:

"Ние нямаме куче".

Много ви благодаря за ценните мнения, допълнения и съображения. Май подхванах сложна тема.

Шогун, много си права за устната форма на изложение (и за другите неща де!). Повечето хора май не осъзнават разликата между статия в писмен вид и устно експозе, което има за цел да запознае аудиторията вкратце с важните изводи, до които си стигнал. Ами на слушащите в един момент просто им доскучава сухата информация. Нещата трябва да се поднесат малко по-така, за да бъде привлечено вниманието им. Да има пипер и солчица в изказването.

Павлинка, наистина много важна тема си подхванала! Мен сега ми предстои едно ежедневно писане и ще се сещам често за тази статия! Всъщност като че ли най-важното е да мислиш за читателя и да гледаш на нещата през неговите очи ... или поне да се опитваш. Ама на моменти не е лесно и това.
Що се отнася до краткостта и ясността, аз съм фен на заглавията, подзаглавията и подточките. Така има човек всичко: най-важното - сбито (и болднато в заглавието на съответния параграф) и после и обяснено, без да се притеснява човек кой знае колко, че се е олял в обяснения.

Ууу, Куини, недей ги мъчи децата, аз тия работи чак сега в 3 курс НАПЪЛНО ги вдянах, преди това само за евфемизъм бях напълно сигурнa какво е...А колко са ми ги обяснявали, обяснявали...А по УЛТ как щяха за малко да ме скъсат заради едни такива фигури...

Еовинка, ама аз ги пиша тези постинги с намерението не да ги мъча децата, а да са им в помощ :) Освен това сега тези понятия се изучават в прогимназиалния етап и за изпитите след 7-ми клас им трябват.

Що не взема да напиша един материал за ямб, хорей, амфибрахий и анапест...

Тези неща учат ли се в училище?

Учат се, но понеже много неясно се обясняват в учебниците, децата така и не ги разбират. А ако ти напишеш такъв материал, съм сигурна, че много ученици, пък и възрастни хора, ще те благославят :)

:) обаче първо трябва да си довърша предложния падеж. Аз там така се разпрострях, че вече имам почти готови два постинга. Кой ще се занимава толкова с предложен падеж, обаче пуста изчерпателност!

А, няма лошо, нека да има материал :) Много по-добре, отколкото да е кратък или недостатъчен :)

Я! На какво интересно нещо попадам тук!

Между другото, в уики статията за евфемизъм е много увлекателна и препоръчителна. Наложи ми се да се образовам маааалко по повода, понеже до известна степен ми е свързано с дипломната работа (език и емоции) и беше забавно да се прочете.

О, Гардженце мило, откога те чакам да наминеш насам, към "Образование", за да си побъбрим :) Даже се чудех как да ти пратя официална покана, като не ти знам еmail-а.

Съгласна съм, че статията в уики-то е написана интересно. Не се бях сетила да погледна и там. Сега с линка, който даваш към нея информацията за този термин става по-пълна:)

Куинка, заслужава си да се наминава честичко оттук, много харно си хоратувате :)

Радвам се за което :)

някой може ли да напише най-известните метонимии,литоти,антитези,алегории и пр. от творчеството на А.Констатнтинов и П.Славейков. Ще съм му безкрайно благодарен.

мерси,за примерчетата! :) много ми помогна и на мен :)

Уау, бисерите са страховити, тц, тц, тц... То не че е възможно да мине изпит за кандидатстване в средно или висше училище без никакви бисери, ама тази година резултатите наистина са много ниски.

Чудя се на тези деца, които пишат подобни глупости, на какво разчитат? Явно наивно си мислят, че могат да заблудят проверяващите, че не са учили и чели. Е, няма как да стане - на такива изпити всичко лъсва: доколко задълбочено се познава даденото произведение, доколко е развито умението да се обличат мислите в думи, какво е нивото на грамотност и т. н.

Тъпото е, че сигурно е имало и брилянтни работи, но защо му е на българина да им обръща внимание?!
Иначе, си много права - положението е много лошо. И то за нас, защото... искам Б-я да е известна не с киселото мляко или с качеството на живота, а с качеството на нещото, наречено Човек!

Да, наистина! Защо наред с бисерите да не се публикуват и най-добрите писмени работи? Така ще е по-справедливо. Забелязала съм обаче, че медиите търсят сензацията в лошата новина и вероятно в това се корени обяснението.

За съжаление, колкото е по-негативна и трагична новината, толкова по-висока новинарска стойност има тя... И моля не обвинявайте медиит, хората сами са си виновни, те търсят сензациите, медиите само им ги дават...

Фрости, а пък аз, ако щеш вярвай, но избягвам да чета и да слушам лошите новини. Даже напоследък спрях да гледам и филмите, които могат да ме потиснат по някакъв начин. Опитвам се всячески да си съхраня психиката в този свят, в който красивото и доброто се срещат изключително рядко...

Това е много хубаво, Куини! Но ти май си от изключенията!

Уф, не знам какво стана, ама ми го публикува два пъти! :(

Между другото по БТВ и Нова съобщиха противоположни неща: според едните повечето оценки били под 3, а според другите - над 4!
Почти няма разлика в двете твърдения!
Да живее Бай Ганьо Балкански!

Според мен, хората четат "бисерите", защото са смешни. Аз много им се смея, обаче, честно казано, някак не вярвам, че са истински: мисля, че някой с чувство за хумор ги измисля.

Моето мнение за зубренето е различно от това на Фрости. Когато едно дете няма изграден стил, нищо лошо няма да поназубри нещо - примерно някой литературен анализ, след като самичко то би написало нещо съвсем примитивно. А заучавайки чужди анализи, детето ще си обогати речника и постепенно ще схване подхода: и съм сигурна, че ще се научи в крайна сметка само да се справя чудесно.

Имам питане: това момче, което се чуди дали "Под игото" е стихотворение, как е стигнало до края на средното си образование?

Ахахах, отивам да си лежа на плажа, че там няма как да ме трясне подводен камък... ;)

:)) Еовинка, хитра лисичка си ти:)

Ми знам ли - "приемът" като начало...
Ами това е моят вариант: "Поради липса на жилищен контингент временно се преустановява приемът при кмета по жилищни въпроси". Може би ако е сс обърнат словоред ще бъде по-добре -т.е. с прав де. Правилна ли съм? - дето вика Мейкъра

Правилна си, Щепси :), но тук има и пунктуационни грешки :)

На мен ми харесва да има запетайка там, където има. А възклицателният знак... смисълът му е (предполагам) нещото да изглежда като заповед. Пропъждащо.

Само интервалите не са наред: след запетайката трябва да има и преди възклицателния знак трябва да няма.

Добре са го написали, мисля: само един мижав пълен член са сбъркали.

Запетаята е напълно излишна, "приемът" действително трябва да се членува с пълен член, липсващата шпация е много дразнеща (между другото в бглога доста хора пишат така), възклицателният знак е излишен, главната буква на "Кмета" е абсолютна дивотия (само в официални писма при обръщение се пише Г-н Директор, Г-н Кмет и т.н.). На мен ми звучи изключително смешно и нелепо и думата "контингент", доколкото разбирам, става въпрос за жилищен фонд, а значението на употребената дума е съвсем друго. Поредният пример за чиновническа неграмотност.

Към коментара на Chu мога да направя само едно допълнение. Аз бих добавила “свободен” пред “жилищен фонд”, понеже общински жилищен фонд явно има, но той е зает. Според мен обявата трябва да изглежда така:

Поради липса на свободен жилищен фонд временно се преустановява приемът при кмета по жилищни въпроси

Ха, така си и мислех!:) Pavlina, в края на редактираното от теб изречение ти не си поставила препинателен знак, предполагам, неслучайно. Аз също мисля, че не е нужен такъв, защото това е съобщение, състоящо се само от едно изречение. Права ли съм?

Въпросът за употребата на препинателните знаци в обявите не е специално регламентиран, поне доколкото на мен ми е известно. Това е просто едно кратко съобщение, което аз бих написала без точка в края. Ако обаче изреченията в него бяха две или повече, щеше да има нужда от този препинателен знак. Chu, кажи какво мислиш и ти. (Ами не ми се е налагало да коригирам обяви досега! :)

И аз не съм се занимавала с коригиране на такъв тип обяви. Бих го оставила без препинателен знак накрая.

Разбрахте ли сега защо обявите изобилстват с грешки? Защото няма кой да създаде образци! (Ха-ха-ха! :)

не се бях замислила...прилича ми на руническо писмо...:)

Браво, Куини! Ама много бързо отгатна! Аз мислех да ви пека на бавен огън и да ви давам жокери един по един. Как се досети, между другото?

Много благодаря:) Моралната награда във вид на похвала понякога топли много повече от материалната:)

Как се досетих ли? Просто чета и се интересувам от тези въпроси. Преди 24 май имах намерение да пусна два постинга, посветени на глаголицата и кирилицата, но така и не ми остана време. Независимо от това обаче тогава изчетох огромно количество статии по темата, за да бъде съвсем актуална информацията, която смятах да поднеса.

А идеята да си задаваме образователни загадки е просто прекрасна и смятам да я превърнем в традиция в нашата общност :)

Куини, като така и така си изчела информацията за глаголицата и кирилицата, защо не пуснеш постингите, нищо, че мина 24. май?

И аз искам да ги видя! Много ще ми е интересно!
Поздравления на Куйини за отгатването. Аз не бих се сетил. :)

Да, именно спорните въпроси, свързани с глаголицата и кирилицата, ме забавиха до степен да не успея в срока, който си бях поставила, да оформя изложението си. Хубавото е, че предстои да изляза в лятна ваканция - засега все още ходя на работа - и надявам се, че тогава ще имам време да напиша постингите.

Куини, ти нали учиш третокласници? Не си ли още във ваканция?
А петокласниците от кога почиват?

Да, третокласници, по-точно вече бъдещи четвъртокласници, са моите ученици, които вече излязоха във ваканция. Аз обаче нямам чак толкова дълга отпуска, колкото е лятната ваканция, и затова ходя на работа.

Петокласниците свършват на 15-ти юни :)

Всъщност това е и старият български знак за "п", обърнат огледално нагоре. Имам предвид старата българска азбука, преди глаголицата...

Otark1, зашо не напишеш отделен постинг по въпроса? Мисля, че на доста хора ще им бъде интересно.

Нели, отново нямам нет заради някаква повреда по трасето и затова не съм коментирала вчера. В момента пиша от училищен компютър. Не се знае до кога няма да имам връзка...

Otark1, набързо прочетох коментарите, които си направил към няколко публикации и съм впечатлена от информираността ти. Ще бъде от полза за всички, ако не само минаваш оттук, но и се задържаш за по-дълго при нас :)

Ето например може да ни предложиш някоя загадка, с която да се включиш в нашето Загадъчно състезание :)