Случайно попаднах на блога и се натъкнах на тези тема, душа не ми даде да я подмина и реших да се разпиша.
Сайтът, за който става въпрос, беше моята дипломна работа, с която се бях захванала с огромен ентусиазъм. Доста труд и време хвърлих, като само чаках да се дипломирам и да пусна страницата в действие с една единствена мисъл в главата, а именно „да е в помощ на българските деца”. Няма да описвам подробно върху какво съм се трудила, но ще маркирам основното: подбор на най-често срещаните правописни и пунктуационни грешки, формулиране на достъпни и лесни за разбиране правила, изготвяне на упражнения, а също така и програмирането на самия сайт, което също не беше лека задача. Като ми мина защитата, платих от джоба си, за да кача страницата в нета и да е напълно достъпна и безплатна за всички. В общи линии, доста идилично бях настроена. В ответ срещнах мнения, подобни на тези тук. Никой не каза „Браво за положения труд. Е, имам малко забележки. Искаш ли да ги обсъдим? Нека и аз дам едно рамо за каузата.” Доста преди да дойде моментът за плащането на таксата за хостването му за следващата година, вече се бях отказала да се занимавам с него. Твърде много труд и емоция бях вложила в тази страница, за да бъда безразлична към упреците.
Защо реших да се разпиша? Защото ми се иска да си подаваме повече ръка. Като видим, че някой се опитва да направи нещо хубаво, да му помогнем да го доизгради, а не да го нападаме за малките неща. Чисто и просто, да подхождаме с добро.
В крайна сметка, аз се дипломирах, т.е. от практическа гледна точка, сайтът е свършил предназначението си, що се отнася до мене.
А що се отнася до другите? Непрестанно излизат страници, форуми, блогове като този, от които да се учим. Призовавам единствено да бъдем по-толерантни към тези, които отделят от личното си време, за да помагат на другите!
Жалко, че сайтът вече го няма.
Ирина,
Аз и ти сме нещо като конкуренти. Моят сайт, говорещ за тези работи, е http://www.probujdane.com/statii/zapetaya.htm . Зная точно за какво говориш с горчивина, но не вярвам, че не си получавала и поздравления.
При всички положения е жалко, че го няма сатът ти.
Решението ти да не го поддържаш окончателно ли е?
Чудесно е, че си имала доброто желание да направиш нещо полезно и безплатно. Но доброто желание невинаги е достатъчно, за да се изведе едно начинание до успешен край. Ако мога да ти помогна със знанията и опита си, пиши ми :).
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи