<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
– Хан, естествено, – изсмя ми се в слушалката Яна (30), филолог – аз живея на Хан Аспарух № 6!
[Весело подрънкване на запотени от студ чаши.] Той се бърка от английски.
– Кажи на Изи, че много добре знам как е на английски и че въпросът беше как е на български. Хайде, да се топнете в морето и за мен!
На 04.07.2007 г. беше открит паметник на кан Крум в Пловдив. Името на владетеля е изписано „кан”. Направи ми впечатление и се порових, да разбера дали досега съм използвал погрешно „хан”. Консултирах се и с историк:
– И двете са верни, – ми отговори.
– Е, това пък е най-неприемливият отговор. Защо да има дублетна форма? Все едно от двете трябва да е „по-вярно”! Или се казва агенция „Ройтер” или „Ройтерс”. Не може и двете.
Търсене в Гугъл извежда 89000 резултата за „хан Аспарух” и 1150 за „кан Аспарух”. Доколкото това въобще е показателно, то означава, че употребата на „хан” в Интернет е по-широка, отколкото „кан” (има-няма 77 пъти по-широка). Не винаги обаче по-разпространеното е и по-вярно.
Божидар Димитров, доктор на историческите науки и директор на Националния исторически музей употребява „кан” в трудовете си. Според ст.н.с., д-р Петър Добрев „титлата ХАН липсва в реалните български археологически и исторически материали и е била въведена някога поради несръчно и некомпетентно преправяне на истинската титла на българските владетели (http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Petar%20Dobrev%20-%20otgovor.htm). В „Комедия от грешки: защо древната българска история поражда у някого истерия” той цитира акад. Вл. Георгиев в интервю по повод на 1300-годишнината на България (Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113) „Правилно е да казваме “КАН Аспарух”, “КАН Тервел”…защото ХАН е турско и татарско название.”
За да стане още по-интересно, ето едно мнение на Емил Живков, цитирано в http://www.sarakt.org/titli.htm:
"Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо Крум, Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например.” Авторът на „Древнобългарски санове” в същия сайт продължава: „Но защо да тълкуваме титлата на Крум, Омуртаг и Маламир КАНАСУБИГИ, че била "кан". [...] това буквосъчетание се превежда буквално от латински и означава МЪДЪР ВЛАДЕТЕЛ [canasubigi]! Не твърдя, че титлата е латинска, напротив, имайки предвид извековните връзки на българите с Апенините /пеласгите "етруски", в последствие Алцек/, може да се приеме, че термините са навлезли в латинския език от българския древен език. Сиреч титлата да е древнобългарска."
Пак в същия източник: „[с]поред Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кънїз). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз.
Хипотезите дотук:
1. Правилно е да казваме „хан Аспарух”, защото така се е преподавало доскоро, защото е навлязло широко (в имена на улици, дружества, организации, литературни творби, филми);
2. Правилно е да казваме „кан Аспарух”, защото, при използването на интердисциплинарен подход, съвременната историческа наука и историческата лингвистика с помощта на археологията заедно доказват (така ли е?), че към момента „кан” е по-правилното изписване на титлата на съответните владетели или насърчават тази употреба.
3. Хан Кубрат и хан Аспарух, но кан Омуртаг, кан Крум, кан Маламир.
4. Правилно е единствено „Канасубиги”, защото това е открито като източник от първи ред (ако такова понятие съществува).
Какво мислите?
Thanks! Здравейте всички, отново съм при вас!Проблемът е решен!
Comments11
- но се питам защо пък ОТНОВО да приемаме чуждицата, удобно наместила се в езика?! Французите, даже когато говорят (охотно) английски, използват официално въведените в езика родни термини, свързани с компютъра (който, за ужас на учениците, на този език даже и не се казва така
Друг "несъществен" детайл е, че френските компютри (откъде ли си ги внасят такива!) си "говорят" на френски...Случайността ме отведе последователно в Португалия, Финландия, Швеция...Така ми се пада, като не съм се научила да говоря на всички тези езици...защото, О, УЖАС, там всичко по компютрите им беше на съответния език! Това отклонение от темата беше заради ЛОГИЧНОТО обяснение, което днес за пореден път получи масовото изучаване на английски - ами как да работят на компютър - нали там всичко е на английски!!!
А нашите деца изпадат в ужас, ако се окажат срещу екран, на който пише на български...Дотолкова са свикнали с английските термини, че отказват да употребят няколко мозъчни клетки, за да "проумеят" нашенската думичка за същото нещо...
Признавам си, че преди време се присмях на една колежка, която го беше написала така, и тя вече го пише на латиница: сега ще й се извиня.
Няма как да се преборим с чуждиците, за съжаление, освен ако няма обща воля,или много хора не декларират мнение като tina_xris и worrmy... Вариантът е-поща е много свеж, но би изглеждал странно в официална кореспонденция, докато не навлезе масово: хората биха виждали първите лястовички като грозни гарги.
Ама...да рече човек сега това ли ни е най-важният нерешен проблем...
courrel (courrier electronique)
i
mel (messagerie electronique)
Но в крайна сметка надделя courriel. Без да съм специалист - мисля, че е от мерак за по-силно разграничение от английския. Т.е. именно защото mel прилича на деформиран meil франсетата са етказаха от него.
Толкова странни неща ни очакват, нали? Не знам дали ще съхраним кирилицата например.Емоциите тук са излишни /освен ако не се противопоставят на някои слугински "научни" тези/ - просто времето ще покаже. На фона на прогнозата на Умберто Еко, че бъдещата цивилизация е цивилизация на знаците и езиците ще изчезнат, това не звучи така застрашително. С език или със знаци - важното е да се разбираме!