Да, Павлина, така е написано. За съжаление нямам скенер,за да го снимам, но всеки може да провери – цитирал съм изданието и страницата. Тестовете са озаглавени “Варианти за кандидатстудентския изпит по български език в ПУ”Паисий Хилендарски” за 2000 г. и предполагам, че цитираният пример не е недоглеждане на съставителката на теста, а позиция на цялата катедра. Струва ми се, че имаше такъв момент – да искат да наложат разграничението за съществителните, завършващи на –ар за лица и не-лица.Може би имаха някакви основания, но после се оказа, че не са достатъчни. В 1989 г. излезе Практическа българска граматика от Петър Пашов, ДИ “Народна просвета”.В нея той, след като изброява кои съществителни имена се членуват с –ят, в това число и царят,малко по-надолу на стр.66 прави уговорката: “Но съществителни, завършващи на –ар, които не означават лица, се членуват с членна морфема –ът/-а/, а не –ят/я/, напр. календарът, а не календарят ,пазара, а не пазаря и пр.”. Тук обаче не е цитиран пътят.Мисля, че г-жа Маровска е имала някакви основания да цитира този пример в контекста на тогавашните езикови норми.Или пък са имали амбицията да създадат нова, основавайки се на езиковата практика. Дори и аз за дълго време бях убеден ,че практиката разграничава  царят като владетел и царът като шахматна фигура. Най-убедителния аргумент срещу това чух от една моя колежка, която ценя много и която преди два дни ме попита: “А ако имаш играчка овчар,овчарът ли ще й казваш?”. Съкрушителен удар, нанесен непретенциозно и с усмивка!/Такава граматика ми се учи!/

  Аз също проверих в тогава действащия академичен правописен  речник ,издаден в 1983 г./Елена Георгиева …/. И там липсва форма царът.Не съм проверил само в речника на Петър Пашов, изд.2000 г. Там имаше много хубави обяснения.

  Както и да е. За мен този въпрос вече е приключил. Благодаря за уточнението на теб и на всички, които взеха отношение.Простих се със заблудата си и повече няма да подвеждам хората, които търсят консултация от мен, което е най-важното в случая.

  Разбирам негодуванието ти, но не знам защо аз се дразня не толкова от този пример, колкото от други. Напр. в Нов правописен речник бройната форма на синове е дадена /двама и т.н/ сина и в тестове по езикова култура за кандидат-студенти/ тестът не е за ПУ/  тази форма се дава като вярна, когато е повече от ясно,че в речника е допусната грешка - сравни в речника с /двама и т.н. зетьове/,което е правилно. Как да се ориентират кандидат-студентите, когато тук правилото е категорично.Също и с частица по с падежни форми: поновому , подомашному , постарому, и т.н., но само  по твоему/с.881/ и по моему /с.508/ разделно, а посвоему – слято.Прилагателните на –ен платнен,мукавен и т.н.,но чешмян-чешмен – дублет.Защо? Да не навлизаме на територията на ятовия преглас…

  Има много спорни места, но за тях друг път.