Започваме нова игра, целта на която е:

Да си припомним забравени думи от времето на бабите на нашите баби.
Всякакви остарели и позабравени думи,особено такива от произведенията на българските класици,  са добредошли. Така ще обогатим езика си и няма да позволим на тези думи заизчезнат.

Правилата са измислени от Поли.

Правила

Всеки казва дума и ако другите не успеят да отговорят в рамките на 24 часа, той си пише 1 точка. А иначе този, който отговори правилно в определения срок, също получава точка.

Поредност

Всекиможе да дава думи за отгатване - не е необходимо да е отгатнал предишнадума. В един и същи момент може да има повече от една дума заразгадаване.

Времетраене на играта

Първоначално я обявяваме за един месец, след което ще обявим победителите.

Първата дума - "пряпорец"- беше с лекота "разшифрована" от Калабрия, която вече има една точка.Значението на тази дума е знаме, байрак, флаг, стяг (знаехте ли тазипоследната дума?).

Ето моето предложение за следваща дума:

От песента за Цар Иван Шишман: "Маждраци им, мила моя майнольо, като честа гора"....

Какво е

МАЖДРАК?

Здравейте!
Тъй като знам колко интелигентни хора има тук искам да ви помоля за помощ.Смятам да участвам в конкурса "Ние Българите" в поста на sestri4ka има линк за него.Можете ли да ми дадете някои идеи.Ще участвам с есе или разказ не знам какво ще е точно.Лошото е,че не мога да започна.Можете ли да ми помогнете с някакви насоки?Много ще съм ви благодарна!

1. Средношколски конкурс за поезия "Възкресения 2007"

2. "Книгата е мой приятел – пътна карта за мечтател"

3. Национален конкурс за написване на стихотворение и есе “Живеем в земята на Ботев”

4. Литературен конкурс за разказ, стихотворение и есе

5. Хайку конкурс за средношколци

6. Магията любов

7. Българска поезия и проза “Моята България”

8. Конкурс “Галактика - франкофонска поезия"

9. "НИЕ, БЪЛГАРИТЕ"

10. Детски епистоларен конкурс

11. Международен конкурс за есе

12. Конкурс БЕЗ ТЮТЮНЕВ ДИМ - 2007 - Огънят

Знаете предаването "Великите българи".

Във филмчето за дядо Вазов, водещият бате Влади Люцканов (с най-добри чувства към класика) каза, че езикът му бил остарял и ето например днешните младежи не разбирали думата "пряпорец".

Видя ми се шокиращо.

Добре, днес хората забравят думата "пряпорец", утре - "челяд", "чардак", "изгора"...

Азбуката ще я четем така:

Ей, Би, Ви, Джи, Ди, И.....

Доста весело. А пък всички разбираме "Мюзик айдъл" и "Файф старс"...

Наскоро имаше публикации, насочени срещу диалектите. Никога няма да се съглася с това. Диалектите са извор за обогатяване на езика, те СА български език.


Та да си дойдем на думата.


Моят въпрос е: Какво означава "ПРЯПОРЕЦ"?

В първите 24 часа след публикацията въпросът важи САМО ЗА ХОРА ПОД 18 години.

Подозирам, че по-голямата част от вас изобщо не могат да се сетят :). Сега сме две и седма, а миналата беше две и шеста. Така е според г-жа Емилия Войнова, директор на дирекция “Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности” в Министерството на труда и социалната политика. Вчера слушах интервю с тази дама по програма “Хоризонт”, което в един момент престана да ме вълнува в съдържателно отношение и се съсредоточих върху формалната му страна. Дори от средата нататък започнах да броя колко пъти интервюираната ще каже “две и шеста година” и “две и седма година”. Седемнадесет пъти!

Откъдето и да го погледнеш, не е редно! Първо, изпускането на думата “хиляди”, което явно е резултат от стремеж към езикова икономия, е некнижовно. Второ, позволява си го отговорен човек в министерство, т.е. представител на държавна институция. Трето, това става в ефира на програма “Хоризонт” на Националното радио, а не в някакъв неангажиращ приятелски разговор.

Страшно се раздразних! Чиновническият език на моменти е просто безобразен! Ако г-жа Войнова толкова много искаше да пести думите си, можеше спокойно да използва словосъчетанията “тази година” и “миналата година” – щеше да е конкретно и безпределно ясно на слушателите.

За написването на публикацията изцяло е отговорен моят mp4 плеър, благодарение на който слушах радио, докато пътувах :).

Практични хора са немците – винаги съм го знаела и за сетен път се убеждавам. Вместо да се чудят като нас как да пишат думите – слято, полуслято или разделно, сливат ги на общо основание, и въпросът е решен. А ние се двоумим и триумим, ровим се в правописния речник и се питаме с кой пример в предговора се родее нашият конкретен случай.

Не искам да я пиша тази публикация, обаче обещах и връщане назад няма. Защо не искам? Обективно – защото:
1) разделът за слятото, полуслятото и разделното писане е най-мъглявият и най-противоречивият в нашия правопис, а освен това претърпя промени и през 1983, и през 2002 г.;
2) правилата и подправилата са прекалено много според мен – преброих 69, а изключенията и особените случаи, които са формулирани като забележки – 48.

Субективно – понеже самата аз се чувствам несигурна на тази наклонена плоскост, сред тези подвижни пясъчни правила, върху вълните на това разлюляно море от думи. Ето така се пише за подобни неща – отклоняваш се от темата, правиш опити за поетични аналогии и уговорки, за да останат читателите с впечатлението, че това, за което пишеш, е много (ама много) сложно. ;)

Сега по същество. Първо да се позовем на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с. 43): “В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полуслято, а съставните думи и синтактичните съчетания – разделно... Основен правописен принцип при сложните думи е смисловият. При писането им се има предвид смисловото отношение между изграждащите ги основи – равноправно (съчинително) и неравноправно (подчинително)”.

За да се справи човек с цялата тази сложност, трябва да е дипломиран филолог или поне да има желание да разбере каква е разликата между сложна дума, съставна дума и синтактично съчетание, както и да раздвоява мисълта си, докато пише. О, пропуснах анализаторските способности, те са просто задължителни!

Невъзможно е в подобна публикация да разгледам всички 69 правила и 48 забележки към тях, затова ще се спра на онези, към които имам най-много критики.

По принцип сложните съществителни имена, чиято първа съставка е подчинена на втората, пояснява я, се изписват слято. Когато двата компонента са свързани със съединителна гласна -о- или -е-, всичко е лесноразбираемо и естествено: вратовръзка, саможертва.

Колебанията настъпват в случаите, когато съставките (обикновено от чужд произход) на думата са свързани без съединителна гласна. Възможностите тук са следните:
1. Съществителните се пишат слято:
а) под влияние на традицията, т.е. наложили са се в практиката с тази форма и продължават да се изписват така, например: вакуумапарат, голлиния, концертмайстор;
б) когато техните компоненти (първият, вторият или и двата) не се употребяват като самостоятелни думи в езика, например: джазбенд, феърплей, уебстраница.
2. Съществителните се пишат разделно, когато съставките им се употребяват и като самостоятелни думи, например: бизнес отношения, офис техника, шкембе чорба.

Нарочно съм посочила примери, включени в предговора на правописния речник – имам възражения срещу доста от тях. Да вземем джазбенд. Вторият компонент, заради който думата се пише слято, според мен вече е самостоятелна лексема. Освен това тя има членувани форми, т.е. подчинява се на родните граматични правила: търсачката на Google откри 1130 страници на български, съдържащи бендът, и 680 с бенда.

За уебстраница имам ако не възражения, то поне някои наблюдения и съображения ;). Първата съставка се употребява и самостоятелно, особено в специализирани ИТ издания, за каквито имам честта да работя. В една статия, която коригирах съвсем скоро, думата уеб е употребена отделно 5 пъти! Ето ви автентичен пример: Затова вграждането на видео в уеб е доказано хитър и удачен подход за увеличаване на посещаемостта...

А какво да кажем за вакуумапарат? Ако не следя историческото развитие на правописа заради служебните си занимания, длъжна ли съм да знам дали изписването на тази дума е наложено от традицията, или е навлязла в езика ни през последните 10–15 години? Тук ще поясня, че случаите, посочени в точка 2, са именно такива и вече ги коментирах в една своя публикация.

С голяма изненада установих, че хард диск трябва да се пише разделно (изрично посочено в Приложение 17 на правописния речник), а хардмузика – слято. Ако не е резултат от недоглеждане, не виждам разумно обяснение. Защото за мен разграничението традиционно (хардмузика) – новоустановено (хард диск) просто не звучи сериозно.

Сега да видим какво става по заснежените планински склонове. Имам предвид ски състезанията и ски пистите. Тези сложни думи не са от вчера в езика ни и допреди четири години традиционно се изписваха полуслято (ски-състезания, ски-писта), подобно на дроб-сарма и шкембе-чорба. С излизането на новия правописен речник обаче тънката графична връзка бе прекъсната, а традицията (какво ли беше това традиция?) – изоставена. Мисълта ми е следната. След като ски състезания и дроб сарма се пишат разделно, какво ни пречи да изпишем по същия начин вакуум апарат, гол линия или концерт майстор? Единствено постановената остаряла норма.

Ако още имате желание и сили, да продължим нататък и да разгледаме обратните случаи при сложните съществителни имена – когато първият компонент е главен, а вторият го пояснява, да речем: заместник-председател, храм-паметник, кандидат-студент. Тук трябва да използваме съединителна чертица (дефис). Обаче не си мислете, че това е всичко. Под правилото в правописния речник има шест забележки. Най-важната от тях гласи, че съчетания от този тип трябва да се пишат разделно, ако при членуването им или при образуването на форма за множествено число се променя първата съставка, а не втората.

Ще онагледим нещата с два примера. Да вземем първо член кореспондент. Като го членуваме или образуваме форма за множествено число, получаваме съответно член-кореспондента/ът и член-кореспонденти. Значи тази дума трябва да се пише полуслято. При писател реалист обаче се променя първата съставка: писателя/ят реалист, писатели реалисти. Следователно правилно е разделното изписване.

Хайде да поговорим малко и за кандидат-студентите. Вече е ясно, надявам се, защо трябва да се пише с дефис. Какво се случва обаче, ако решим да образуваме прилагателно име от това съществително? Нормата гласи, че кандидатстудентски трябва да изглежда ето така – единно и неделимо цяло, понеже това е сложно прилагателно, образувано чрез наставка от сложно съществително, в което главната основа предхожда подчинената. Изобщо нужно ли е всичко това? Не е ли по-логично и по-нормално и прилагателното, и съществителното да се изписват по един и същи начин? Но защо да е просто (а то даже не е толкова просто), като може да бъде сложно?

Още едно правило според мен се нуждае от промяна. Или по-точно няма нужда от изключението му. Ето за какво става въпрос. Думата тригодишен трябва да се пише слято, обаче при тридесет и три годишен числителното казва “довиждане” на прилагателното и се дистанцира сърдито от него. От подобно усложняване на правилата просто няма смисъл. Да, разбирам, тук е в сила принципът, че съставните думи се пишат отделно, обаче в потока на мисълта имаме ли време да анализираме подобни неща?

Някои от правописните правила в нашия език за съжаление са излишно сложни и затрудняват овладяването на нормата. Не ми се иска да го призная дори пред себе си, но тя все повече се отдалечава от хората (които в огромното си мнозинство са нефилолози ;) и се елитаризира. Животът и езиковата действителност са прекалено динамични, а правилата – с малки изключения – си стоят неизменни. Приличат ми на многобройните знаци по нашите пътища, а пишещите, подобно на шофьорите, се съобразяват с все по-малко от тях.

Още по темата: Донемайкъде бях изненадана

Здравейте, блогери:)

Наскоро се изправих пред някои граматически проблеми. В момента се подготвям за изпита по езикова култура за следващата учебна година и ползвах две граматики - едната е на русенско издателство, а другата на софийско. В тях намерих различия в правописа на някои думи. Например:
 - думите, които започват със СКИ, според едната граматика се пишат с тире, а според другата отделно. Мисля, че някъде прочетох, че според новия правописен речник от 2002 г. се пишат отделно. Въпреки това в русенската граматика има забележка: "Няма основание препоръката в приложение 17 на Нов правописен речник на българския език, Издателство "Хейзъл", София, 2002 тези думи да се пишат разделно." Та кое е вярното: ски спорт или ски-спорт?
  А как стои въпросът с думите започващи с ретро, бизнес и тенис?
 
Благодаря предварително

Здравейте.Днес бях на състезани е по български в едно училище.Според мен се предстваиг що-годе добре.Реших да ви пусна малко картинки...

Отпред имаше една страница където според мен нямаше много съштествена информация.Указанието с работа за теста беше там както и датата на втория етап.Надявам се да можете да прочетете нещо.


аз започнах да го чета в началото ама после се отказах,защото не ми се четеше, а указанието е същото както и миналата година, когато отново бях.Бях в цяла стая със седмокласници, защото стоях най-отпред на чина при шестокласниците и една квесторка взе, че дойде да вземе още един и да се напълни бройката на другата стая и тя избра мен.Ама квестора при който после бях беше много готин.Даже ми помогна и на последната задача, а аз не знам какво е "привичка".Т аето ви едната страница със задачите:

Тя госпожата ни беше подготвила, ама изобщо не бяхме учили какво е "оценъчно отношение".Аз там реших да пиша "момичка", не че знам защо ама...Втората страница:

Това тук горе е трудната последна задача.Накрая стигнах до извода, че липсващата дува е "навик" след като ми помогнаха разбира се.Ако успеете да ми прочетете грозния подчерк това са отговорите ми:

Ще се раздвам ако ми кажете къде съм бъркала.