Загадката на bezmonitor
Виктор от bezmonitor ми изпрати линкче към една загадка, публикувана там. Ето загадката:
12 октомври 2006
П.П. Разбира се, ги публикувайте и тук. :) Каква е там наградата - не казват, но тук е три точки.
12 октомври 2006
Поради неочаквано големия интерес и интрига около "Всички букви зная...", въпросът с награда остава още няколко дни, пишете.
От кого е:
"Всички букви зная,
мога да чета,
имам си прозорче
светло към света."
A: Ники Кънчев
B: Стефан Данаилов
C: Бай Брадър
D: Иван Вазов
E: Някой друг.
П.П. Разбира се, ги публикувайте и тук. :) Каква е там наградата - не казват, но тук е три точки.
Всички букви зная,
мога да чета.
Те ще ми разказват
всичко за света.
С тях на моя татко
пиша писъмце -
гледа и се радва
мама от сърце...
Всички букви зная,
мога да чета -
имам си прозорче
светло към света.
Няма да коментирам колко ми е неприятен този факт... Сега влизам набързичко от компютъра на едни съседи, за да погледна какво става със сайта и да кажа какъв е отговорът на тази много интересна загадка.
Авторът на известното стихотворение "Прозорче към света" никак не е популярен. Нарича се Георги Веселинов. Подробности и джепеци на книжката, в която е поместено стихотворението, вече имам и ще ги сложа, като ми пуснат нета.
Предай моите поздрави на bezmonitor :)
Всъщност за какъв спор около това стихотворение става въпрос? Би ли ни разказала по-подробно за него?
Снимка на автора Георги Веселинов.
Книжката, в която е поместено стихотворението: "Майчица-сенчица".
Ето го и самото стихотворение :)
В продължение на половин месец в bezmonitor е стояла тази загадка, докато накрая е била решена от г-жа Гинка Бакърджиева - доктор на филологическите науки, преподавател по чешки език в Пловдивския университет.
Явно става дума за добре забравен автор, което е жалко наистина.
След като един автор е забравен, следователно е нужно да си го припомним. Ще поместя част от биографията му, която намерих в една стара книжка, в училищната библиотека.
Георги Веселинов е роден на 03. 03. 1909 г. в София, в семейството на строителен работник. Детството си прекарва в с. Рани Луг, Пернишко, където завършва първоначално училище. Гимназия учи в с. Койнаре, Врачанско, Кнежа и Бяла Слатина. Завършва славянска филология в Софийския университет (1934 г.). Учителствува в Кула, Пловдив и София. В сп. "Жътварка" отпечатва първите си стихове със социална тематика. През втората половина на 30-те години на миналия век пише много произведения за деца, предимно стихотворения, поместени в сп. "Светулка", "Детски свят", "Венец" и др. През 1947 г. за няколко месеца е лектор по български език в Белград. В края на същата година става асистент в Софийския университет, от 1959 е професор.
Главният интерес на Веселинов е насочен към българската литература след Освобождението и към детската литература. По-важни изследвания в тези области са: "Алеко Константинов. Критико-биографичен очерк", "Един отдавнашен познайник на малките читатели. Васил Ив. Стоянов на 75 год.", "Ран Босилек - майстор на художественото слово за деца", "Вапцаровите стихове за деца и юноши".
Негови творби са: "Чудният скитник", "Батко казва", Златното пламъче", "Ручеите пеят", "Литературни очерци и портрети", "Да четем и да броим", "Стихове за деца", "Майчица-сенчица".
Какво е станало с този забравен поет, не зная. Ако все още е жив, в момента ще е на 97 години. Ако някой знае повече подробности за това как е протекъл животът му, нека ги напише :)
П. П. Нели, ще си поправя грешката в стихотворението, защото някой може да не прочете, че има такава, и то да почне да се разпространява в неверен вариант.
Чудя се как такъв човек като мен, който знае десетки стихотворения за деца, не е попаднал на този поет. Съвсем незаслужена забрава.
Майчица-сенчица
Майчице-сенчице,
майко добра,
будиш се, трудиш се,
в ранна зора.
Радостна, жалостна,
нежна си с нас -
галиш ни, пееш ни
с чуден мил глас.
В нощите още те
будна следим...
Майчице-сенчице,
благодарим!
Преди малко спестих информацията за майката на поета, дадена в неговата биография, а май не биваше. Тя се е казвала Иглика и успяла да захрани в сина си любов към народната поезия и народните предания.
Семейството на Георги Веселинов живеело в много лишения и несгоди, но майка му е вярвала в доброто, не е губела надежда, че животът им ще стане по-хубав, и често е обичала да казва на децата си: "Ако е сила силовита, тя не е вековита". За съжаление, когато бъдещият поет бил във втори клас, тя починала и към другите трудности се прибавили и трудностите на сиромашкия живот...