BgLOG.net
By Pavlina , 10 September 2007
За електронната поща като бърз и оперативен начин за общуване в наши дни няма нужда да говорим според мен. Много бих се изненадала, ако някой от четящите тези редове не се възползва от нейните благини. За обозначаването ù в текстове на български език обаче е необходимо да се пише. Срещала съм какви ли не варианти: традиционния e-mail, е-майл, и-мейл, емайл, майл (така редовно ми го пише в кюто един колега, но аз му прощавам), мейл...

Всъщност целта на тази публикация, или по-скоро езикова бележка, е да популяризира правилния вариант: имейл – както се чува, така се и пише. Мисля, че не е грешно да се изписва и английският e-mail, понеже вече е получил гражданственост, но аз лично предпочитам имейл – най-малкото, спестявам си двойно превключване на клавиатурата, когато пиша текст с кирилица.
Legacy hit count
17508
Legacy blog alias
14519
Legacy friendly alias
електронна-поща--e-mail--емайл----имейл
Интернет
Български език
Правопис и правоговор

Comments11

Eowyn
Eowyn преди 18 години и 8 месеца
и-мейл. С тире. Заедно нещо....не ме кефи :)
Pavlina
Pavlina преди 18 години и 8 месеца
Вероятно много се влияеш от английския първообраз на думата. Що се отнася до българския правопис, няма основание тя да се пише полуслято. В интерес на истината, и на мен имейл ми изглеждаше странно отначало. Но свикнах.
tina_xris
tina_xris преди 18 години и 8 месеца
Аз със сигурност много се влияя от френския - деформация
 - но се питам защо пък ОТНОВО да приемаме чуждицата, удобно наместила се в езика?! Французите, даже когато говорят (охотно) английски, използват официално въведените в езика  родни термини, свързани с компютъра (който, за ужас на учениците, на този език даже и не се казва така ). Там електронната поща си е електронна поща - courrier électronique - и ако на някого му е дълго...негов си проблем!
Друг "несъществен" детайл е, че френските компютри (откъде ли си ги внасят такива!) си "говорят" на френски...Случайността ме отведе последователно в Португалия, Финландия, Швеция...Така ми се пада, като не съм се научила да говоря на всички тези езици...защото, О, УЖАС, там всичко по компютрите им беше на съответния език! Това отклонение от темата беше заради ЛОГИЧНОТО обяснение, което днес за пореден път получи масовото изучаване на английски - ами как да работят на компютър - нали там всичко е на английски!!!
А нашите деца изпадат в ужас, ако се окажат срещу екран, на който пише на български...Дотолкова са свикнали с английските термини, че отказват да употребят няколко мозъчни клетки, за да "проумеят" нашенската думичка за същото нещо... 
worrmy
worrmy преди 18 години и 8 месеца
С това съм напълно съграсна - или трябва да използваме българското - електронна поща - или направо английското e-mail - без каквито и да било странни транскрипции - а на който чак толкова не му се пише може да го съкрати поне на е-поща - нека си бъдем българи... Пък и като образователен блог месля, че е по - лотично да се учим на български, а не да се учим как да си измисляме чуждите думи в български вариант.
Shogun
Shogun преди 18 години и 8 месеца
На  мен  имейл  също  не  ми харесва....  жалко,  че  е  правилно! Добре е  да  го  знаем...

Признавам си, че  преди  време  се  присмях на една  колежка,  която  го  беше написала  така,  и  тя  вече го пише  на  латиница:  сега  ще  й се  извиня.

Няма  как  да  се преборим  с  чуждиците,  за съжаление, освен  ако  няма  обща  воля,или  много хора  не  декларират  мнение като  tina_xris  и  worrmy...  Вариантът е-поща  е  много  свеж,  но  би изглеждал странно  в  официална кореспонденция,  докато  не  навлезе  масово: хората  биха  виждали  първите  лястовички  като  грозни гарги.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 7 месеца
А на мен в конкретния случай най-удобен за писане ми е правилният вариант: имейл. Така го чувствам.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 7 месеца
За мен лично и двата варианта са правилни, но аз по-често използвам оригиналния на английски. Незнам защо, но и на мен вариантът на български не ми харесва. Но все пак благодаря за това, че вече със сигурност знам поне как е правилно да се изписва думата на български. Надя
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 7 месеца
Тина_Хрис, компютърният френски е отвратителен. То тяхното е луда работа. A на courrier electronique казват courriel за по-кратко. От всички френскоговорящи, с които комуникирам, единствено тези с арабски произход го ползват. За французите съществува, но си използват mel, което им е по-произносимият вариант на mail. Иначе си ползват компютърните термини - да. Имам колежка французойка, която ужасно се бърка с техните компютърни термини и си ползва английските. И пише на английска клавиатура на френски по-бързо, от колкото на френска :)
tina_xris
tina_xris преди 18 години и 7 месеца
   Разсмя ме, наистина! Явно много си им се ядосвала на "братята французи"! А иначе и там както и тук има хора разни - и такива дето са по на ТИ с клавиатура и мишка, и други, дето тези последните ги "хапят"...За мен съществено в случая е отношението им към езика им и запазването му "чист" в разумни граници /след като са си въвели толкова "собствени" думички в тази област, че колега успя да ги събере и издаде в речник!/...Не знам колко от четящите тук ще се съгласят с мен, че нашият отдавна е пренаводнен с излишни чуждици! И ако ние от класната стая не поведем тази борба с тях, то кой!?
Ама...да рече човек сега това ли ни е най-важният нерешен проблем...  
Paideia
Paideia преди 18 години и 7 месеца
Eowyn mel  не е произносим вариант на  mail, а неуспял да се наложи вариант за чисто френско име на ел. поща. Допреди 8 години почти равностойно се използваха
courrel (courrier electronique)
i
mel (messagerie electronique)

Но в крайна сметка надделя courriel. Без да съм специалист - мисля, че е от мерак за по-силно разграничение от английския. Т.е. именно защото mel прилича на деформиран meil франсетата са етказаха от него.

atanasgeorgiev
atanasgeorgiev преди 18 години и 4 месеца
  Позволявам си и аз да се намеся нескромно. Отново според мен Павлина е права. Така е дадена думата в Нов правописен речник, изд."Хейзъл", 2002 г. А той засега е нормативната уредба на правописа в българския език. Трябва да свикваме с изписването на български език и на чуждите буквени съкращения дивиди, джиесем, джипи, диджей, есемес, сиви и т.н., макар да ни се струва странно.
   Толкова странни неща ни очакват, нали? Не знам дали ще съхраним кирилицата например.Емоциите тук  са излишни /освен ако не се противопоставят на някои слугински "научни" тези/ - просто времето  ще покаже. На фона на прогнозата на Умберто Еко, че  бъдещата цивилизация е цивилизация на знаците и езиците ще изчезнат, това не звучи така застрашително. С език или със знаци - важното е да се разбираме!
  •     Справка стр. 47, Нов правописен речник.
By rob_roi , 16 August 2007
Здравейте!
Много хубав сайт с доста интересни материали по различни теми. Браво :)

Имам следния въпрос - как е правилно да се напише в молба следното:

"Уважаеми господин заместник директор," и
"Уважаеми господин заместник генерален директор,"

Коя от думите трябва да е с главна буква?
Legacy hit count
9513
Legacy blog alias
14188
Legacy friendly alias
Правилно-изписване-на-титла-в-молба
Български език

Comments3

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца
Здравей! Добре дошъл при нас! :)

Преди време коментирахме как се оформят официални документи. Ето линк към статията.

На въпроса ти - смятам, че първата дума от длъжността трябва да написана с главна буква, но, разбира се, нека специалистите си кажат мнението.
Shogun
Shogun преди 18 години и 8 месеца
Аз категорично бих написала:

Уважаеми г-н Заместник Директор,...
Уважаеми г-н Заместник Генерален директор, ...

Гледах Павлина дали е на линия - но не е... за да я помоля за коментар.
Pavlina
Pavlina преди 18 години и 8 месеца
Правилно е да се напише:

Уважаеми господин Заместник-директор,...
Уважаеми господин Заместник генерален директор,...

Ако има възражения, мога да обясня защо е така, но след като вече изказах мнението си за слятото, полуслятото и разделното писане на думите в българския език, не ми се иска, честно казано.
By ArathBenedek , 27 July 2007
д
Legacy hit count
3209
Legacy blog alias
13900
Legacy friendly alias
д-5019872417DA40C4A65DB8AA5EAED5C6
Български език
Правопис и правоговор
Уроци, съвети, препоръки
Училище

Comments12

Shogun
Shogun преди 18 години и 9 месеца
Много  хубав  постинг,  винаги  е  добре  човек  да  осъвършенства  езика  си.

Дано  целта  наистина  да  е образователната,  а  не  все  същата  - да  се  докаже,  че  шопските  диалекти не  принадлежат  към  българския  език. Защото наистина е безумие, както българският народ и без това се топикато сняг пред  очите  ни,  да  оценяваш като  сърби  2-3  милиона  българи.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 9 месеца
Аз много обичам употребата на преизказното наклонение и умишлено го използвам в моята работа като учител. Забелязала съм, че когато разказвам нещо на моите ученици и изложението ми е в преизказно наклонение, понеже то създава асоциация, свързана с приказките (нали в тях то се използва задължително?), те слушат с още по-голямо внимание и интерес.
ArathBenedek
ArathBenedek преди 18 години и 8 месеца
Още един откъс от тазвечершните новини.

Откъсът: http://arath.100webspace.net/sound/btv-novinite2.mp3
Текстът:
Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са постоянно заедно. Били са в една група в детската градана и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него.За момента най-дългата им раздяла е била пет часа: времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искаше първо да разбере какви са възможностите на всеки един..."

Къде е грешката?
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца
Добре-е-е :) Чудесна идея :) Нека да проверим знанията си върху преизказното наклонение.

По първото упражнение - не виждам никъде форми на преизказно наклонение освен при лъгала.

По второто упражнение грешката ще я дам с удебелен шрифт.

Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са(трябва да е били) постоянно заедно. Били са в една група в детската градина и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него. За момента най-дългата им раздяла е била пет часа: времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искаше първо да разбере какви са възможностите на всеки един..." (Според мен в цитатите е неуместна употребата на преизказно наклонение)

ArathBenedek
ArathBenedek преди 18 години и 8 месеца
Да има грешка при лъгала, но каква е?
Във втория случай грешката не е там. Пробвай да промениш всички преизказни форми в изявително наклонение и после по правилата за образуване на преизказно наклонение ги образувай, виж дали ще съвпадат.

Да, по принцип е неуместно да се използва преизказно наклонение по новините и не го използват винаги, но съгласи се, че ако говореха винаги в изявително (както правеше учителят ми по история), щяха да звучат доста странно.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца
Арат, нещо не разбирам. Според мен в първия текст няма преизказно наклонение освен при думата лъгала.

В първото изречение на втория текст е използвано изявително наклонение, а не преизказно:

Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са постоянно заедно.

В следващите изречения вероятно имаш предвид излишното сегашно време в трето лице: формите е и са.

Били са в една група в детската градина и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него. За момента най-дългата им раздяла е била пет часа: времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците

Също така мисля, че не случило, а случело е по-правилно да се каже.
ArathBenedek
ArathBenedek преди 18 години и 8 месеца
Браво, втората грешка я откри. Трябва да е случело, а не случило. Ако втория текст го обърнем в изявително наклонение, става:

Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са (това си е сегашно време и няма нужда от преизказно наклонение) постоянно заедно.Бяха в една група в детската градана и в един клас в училище. Катосе случеше някой да се успи за час, всички закъсняваха, защото неможеха да тръгнат без него.За момента най-дългата им раздяла е била(пак изявително наклонение, минало неопределено, защото фразата "замомента" има предвид "за през целия им живот" като "ходил съм Гърция","бил съм учител") петчаса: времето, в което бяха на изпит по математика и химия в София.И шестимата го изкараха и не се възползваха от привилегията наблизнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искашепърво да разбере какви са възможностите на всеки един..."

"случеше"е особена употреба на минало несвършено време, има значение на "винагикогато", а "случи" в минало свършено предполага само веднъж. Миналонесвършено преизказно време се образува с минало несвършено деятелнопричастие "случело".

Формите на глагола "съм", според мен тук епо-добре да ги има. Без тях се създава една по-голяма преизказност катов народна приказка.

В първия откъс фразите "дълго време" и "чевнася осигуровки" (а не "че е внесла осигуровка") предполагат еднаповтаряемост на действито, то ест тя не веднъж е излъгала, че внася, амногократно го е правела в продължение на много време. При повтарящи седействия се използва минало несвършено време (лъжеше). Възможно еизречението "арестуваха я, после тя дълго време лъга, че е внасялаосигуровки, но после си призна", то ест тук изреждаме еднократнидействия, макар и продължителни (нещо като "дълго време живях вЛондон"), но когато говорим за повтарящи се дейсвия в миналото,употребата на минало свършено време е някак неуместна. Така че битрябвало да е "лъжела".
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца

В двата примера би трябвало да е преизказно наклонение, а не минало неопределено време. Съгласна съм, че по-правилно е живеели, а не живели. Аз обаче се колебая дали трябва да се каже са живеели или спомагателният глагол са трябва да отпадне.

Виж какво пише Л. Андрейчин в един свой учебник по български език:

При всички преизказни времена в 3 л. ед. и мн. число спомагателният глагол е, са се изпуска.

В 3 л. ед. и мн. число спомагателният глагол е, са в минало неопределено време по правило не се изпуска.

Наскоро пратих една моя разработка на урок в ДИУУ за оценяване. Асистентката ми върна курсовата работа, като беше направила някои корекции. Една от поправките беше следната:

Дедал е (тук трябва да отпадне спомагателния глагол) нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос.

Замислих се върху грешката и си я обясних с правилото, формулирано от Л. Андейчин. Ти как ще коментираш това?

ArathBenedek
ArathBenedek преди 18 години и 8 месеца
Ами, пак ще кажа това, което съм го написал и горе (то е повлияно оттова, което пише в грматиката на Боримир Кръстев). Когато преразказваш(например в история/приказка/чужди думи, когато има повече от единглагол) е/са не трябва да ги има. Но когато правиш заключение илиразсъждаваш (това се нарича умозаключителна модалност) какво някойспоред теб е направил, е/са ги има. В твоя приемер забележи, че не си сложила е/са при втория глагол:

Дедал е нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос.

Товаозначава, че просто преразказваш, че Тал превъзхождал Дедал, а неумозаключаваш. Щом си сложила "е" на първото, значи правиш личноразсъждение. Не знам наистана дали това си имала предвид, защото непознавам целия текс, въпреки че на мен също не ми звучи много правилнотова изречение. Ако става въпрос за заключение аз бих предпочел условнонаклонение:

Дедал не би убил Тал, който го превъзхождал, и полсе не би заживял със сина си като пленници на Минос.

Немога да кажа със сигурност защо бих направил така, но сигурно съм сеповлиял от училище. Там незнайно защо все ни учеха да избягваме глаголина "л/ла/ло/ли" (преизказно наклоние), може би от БАН все още на са сеуточнили за някои области от езика (друга такава област е клитичнотоудвояване: "Иван го видях") и не може да се прецени дали дадена конструкция е правилна или не.

Азсъщо знам, че е/са би трябвало да се изпускат, обаче съм забелязал, чена практика не е така. Лично аз срещам повече преизказни конструкции сучастието на е/са и някои от тях определено не ми звучат правилни. Майне бях много от помощ, ако искаш виж в сайта на БАН, там има секция за езикови справки.

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца
Бих казала, че е по-скоро разсъждение, част от анализа на текста, а не преразказ, защото е обосновка към отговора на зададен въпрос. Ето виж - в скобите са дадени евентуалните отговори на учениците:

Да прочетем въпросите от учебника.

1. Как Дедал и Икар избягали от острова? (Подборно четене на части от текста, в които се разказва как бащата и синът избягали от острова.)

2. Защо Дедал проклинал своето изкуство? (Защото обвинявал изкуството за смъртта на детето си по две причини: ако не поставял изкуството над всичко, Дедал е (тук трябва да отпадне спомагателния глагол) нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос; ако не бил изобретил крилата, синът му щял да остане жив.)

ArathBenedek
ArathBenedek преди 18 години и 8 месеца
Ами като е разсъждение защо на всички останали места няма е/са?

Според мен, под "разсъждение" Боримир Кръстев има предвид, разсъждение дали самото действие се е случило или не. Например когато един детектив казва: "Убиецът е влязъл през прозореца, докато жертвата се е къпела.Предварително е бил отрязал телефонния кабел. Щял е да нападне, когатое чул някой да чука на вратата.", той не преразказва чужи думи, ами виждайки счупения прозорец и отрязания кабел, заключава какво въобще се е случило, а не защо. Докато ти не разсъждаваш дали въобще Дедал е обвинявал изкуството, дали е поставял изкуството над всичко, дали е убил Тал, дали Тал го е превъзхождал и т. н., ти знаеш, че тези неща са се случили, научила си ги от някъде другаде (а детективът не), просто изразяваш причнно следствената връзка между някакви факти, на които не си била свидетелка.

Започвам да си мисля, че това дали е/са трябва да ги има се влияе от това дали ги има и в околните изречения. Това "е", дето си го сложила, наистина малко дразни, но не мога да си обясня защо. Мисля си, че ако въпросът беше "Защо Дедал е проклинал своето изкуство?" и ти навсякъде беше сложила е/са, асистентката нямаше да забележи никакви грешки, така поне мен "е"-то не би ме дразнило. Съветът ми е, когото пишеш в преизказно наклонение, намери някоя конструкция, за която си сигурна че трябва или не трябва да има е/са, и напиши целия текст според нея.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца
Според мен отговорът трябва да съответства на въпроса от учебника. А той е в преизказно наклонение: Защо Дедал проклинал своето изкуство?

Но за грешката, която съм допуснала, съм на същото мнение. Много по-добре звучи изречението без спомагателния глагол.
By Weber_Logson , 26 July 2007

<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

– Хан, естествено, – изсмя ми се в слушалката Яна (30), филолог – аз живея на Хан Аспарух № 6!

[Весело подрънкване на запотени от студ чаши.] Той се бърка от английски.

– Кажи на Изи, че много добре знам как е на английски и че въпросът беше как е на български. Хайде, да се топнете в морето и за мен!

 

На 04.07.2007 г. беше открит паметник на кан Крум в Пловдив. Името на владетеля е изписано „кан”. Направи ми впечатление и се порових, да разбера дали досега съм използвал погрешно „хан”. Консултирах се и с историк:

 

– И двете са верни, – ми отговори.

– Е, това пък е най-неприемливият отговор. Защо да има дублетна форма? Все едно от двете трябва да е „по-вярно”! Или се казва агенция „Ройтер” или „Ройтерс”. Не може и двете.

 

Търсене в Гугъл извежда 89000 резултата за „хан Аспарух” и 1150 за „кан Аспарух”. Доколкото това въобще е показателно, то означава, че употребата на „хан” в Интернет е по-широка, отколкото „кан” (има-няма 77 пъти по-широка). Не винаги обаче по-разпространеното е и по-вярно.

 

Божидар Димитров, доктор на историческите науки и директор на Националния исторически музей употребява „кан” в трудовете си. Според ст.н.с., д-р Петър Добрев „титлата ХАН липсва в реалните български археологически и исторически материали и е била въведена някога поради несръчно и некомпетентно преправяне на истинската титла на българските владетели (http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Petar%20Dobrev%20-%20otgovor.htm). В „Комедия от грешки: защо древната българска история поражда у някого истерия” той цитира акад. Вл. Георгиев в интервю по повод на 1300-годишнината на България (Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113) „Правилно е да казваме “КАН Аспарух”, “КАН Тервел”…защото ХАН е турско и татарско название.”

 

За да стане още по-интересно, ето едно мнение на Емил Живков, цитирано в http://www.sarakt.org/titli.htm:

"Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо Крум, Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например.” Авторът на „Древнобългарски санове” в същия сайт продължава: „Но защо да тълкуваме титлата на Крум, Омуртаг и Маламир КАНАСУБИГИ, че била "кан". [...] това буквосъчетание се превежда буквално от латински и означава МЪДЪР ВЛАДЕТЕЛ [canasubigi]! Не твърдя, че титлата е латинска, напротив, имайки предвид извековните връзки на българите с Апенините /пеласгите "етруски", в последствие Алцек/, може да се приеме, че термините са навлезли в латинския език от българския древен език. Сиреч титлата да е древнобългарска."

Пак в същия източник: „[с]поред Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кънїз). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз.

 

Хипотезите дотук:

1. Правилно е да казваме „хан Аспарух”, защото така се е преподавало доскоро, защото е навлязло широко (в имена на улици, дружества, организации, литературни творби, филми);

2. Правилно е да казваме „кан Аспарух”, защото, при използването на интердисциплинарен подход, съвременната историческа наука и историческата лингвистика с помощта на археологията заедно доказват (така ли е?), че към момента „кан” е по-правилното изписване на титлата на съответните владетели или насърчават тази употреба.

3. Хан Кубрат и хан Аспарух, но кан Омуртаг, кан Крум, кан Маламир.

4. Правилно е единствено „Канасубиги”, защото това е открито като източник от първи ред (ако такова понятие съществува).

 

Какво мислите?

Legacy hit count
8414
Legacy blog alias
13887
Legacy friendly alias
Аспарух---хан-или-кан-
Култура и изкуство
Български език
Правопис и правоговор
Уроци, съвети, препоръки
Наука

Comments8

Shogun
Shogun преди 18 години и 9 месеца
Това, че нещо е общоприето и широко разпространено, съвсем не доказва,че е вярно. Имам една стара книга, от началото на 20-ти век, авторът секазва Виктор Хюго! В предисловието е обяснено, че според някои епо-правилно да се казва Виктор Юго, но тъй като Хюго е общоприето,познато на хората и станало вече традиционно, то вече не може да бъдепроменено с чуждото за читателите Юго!!!

За мен е безспорно, че титлата е КАН, понеже следя, когато имам време,предаването "Памет българска", и там проф. Божидар Димитров и неговитегости - все историци от голяма величина, не подлагат на съмнение тазититла.

На какво се базира обаче тази увереност, не съм се замисляла, ако попадна на източник, непременно ще ви напиша.

:)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 9 месеца
Но ти, търсейки информация, си направил едно сериозно и задълбочено изследване по въпроса.

С какво можем да помогнем? Лично аз имам няколко научни книги, посветени на старите българи, в които тази владетелска титла се среща. Само в една от тях - "ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ. Бит и култура" на Веселин Бешевлиев, авторът категорично и навсякъде употребява формата "кан", а не "хан". Той казва, че "кан сюбиги" е известна тюркска владетелска титла. Днес по-късно ще снимам откъс от книгата, в който се дава това интересно обяснение. Не мога да го препиша заради това, че нямам  необходимите знаци.

Също така Бешевлиев съобщава, че след Маламир титлата повече не се среща в първобългарските надписи. Причината за това е неизвестна. Може би тя е загубила значението си.

В книгата "Българската държавност в актове и документи" (1981 г.), чийто съставител е Васил Гюзелев, е написано следното:

Начело на държавата стоял владетел, който в периода 681-913 г. бил титулуван "канас ювиги" (велик хан), а от 913 до 1018 г. - "цар и самодържец на всички българи".
Weber_Logson
Weber_Logson преди 18 години и 9 месеца
queen_blunder, много благодаря, че взе присърце този интересен въпрос! Приносът ти е страхотен! Добавам нова хипотеза от твое име:

1.1. "Хан" е новосъздадена словоформа, която обобщава смисъла на "кана субиги", без да има двусмислеността, която иначе би се получила, при самостоятелната употреба на "кан" (queen_blunder).

Търсенето на правилната употреба продължава. Казусът е почти решен. Още мнения?
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 9 месеца
Благодаря ти! :) Ще продължавам да търся още информация по този наистина много интересен въпрос, който поставяш.

Учудващо е, че никой не може да каже откъде и как се е появила думата "хан" и защо точно тя се е наложила и придобила популярност. Все пак някой би трябвало да има заслугата за това, "преправяйки" титлата. След като ХАН е турско и татарско название, дали пък това не е под давление на хора, които умишлено са вкарали в езика ни още един турцизъм?
Teri
Teri преди 18 години и 9 месеца
Темата и мен ме интересува живо :) Искам да знам хан Тервел ли съм или кан Тервел :)
Вчера минавахме с Eowyn в Пловдив покрай едни плакати и аз се зачудих, хан или кан е титлата.
Weber_Logson
Weber_Logson преди 18 години и 9 месеца
Еха, не съм се и надявал на подобен задълбочен интерес. Благодаря ви за помощта.

Какво се оказва? В първоначалния вариант, думата се изговаряла със звук, който нямаме в съвременния български -- някакво гърлено звучно "х" или звучно "к" (за справка -- сега от веларната двойка "к-г" "к" е беззвучно, а "г" -- звучно). Ако има аналогично привнасяне на други думи със същия произход, може да се проследи как са се развили до съвременния български.
Weber_Logson
Weber_Logson преди 18 години и 9 месеца

Становище на Института за български език при БАН

В съвременната езикова практика за назоваването на прабългарските владетели е установена думата "хан".

Думата "кан" съществува в българския език, но тя се употребява като исторически термин преди всичко в среда на специалисти и в специализирани исторически текстове. Ето защо и в речниците на българския език, в които е отразена думата "кан", тя е снабдена с бележка "истор.", което я определя като дума, характерна за съответната научна област.

В българския език съществуват думи, които са термини в някоя област, но са повсеместно употребявани, напр. дъб, мечка, туберкулоза, олово и др. Не е такъв обаче случаят с думата "кан". Състоянието на езиковата практика в момента не дава основания да се твърди, че думата "кан" може да се употребява като неутрална, както думата "хан".

Служба за езикови справки и консултации
Институт за български език при БАН
тел.: 090 012 230

Shogun
Shogun преди 18 години и 9 месеца
Много интересно! Следователно, може с голяма доза сигурност да се разглежда "хан" като общоприето.
Все пак ми се струва, че "кан" ще навлезе и ще измести "хан"-а, т.к. това е мнението на водещи историци.

By queen_blunder , 11 July 2007
Речникът се създава по идея на  Павел. Доколкото разбрах, целта е термините да се обясняват вярно, но и духовито, както е показано тук. На мен лично идеята много ми допада, но има едно НО - при това положение, щом ще участват повече хора, ще се получат тълкувания в различен стил, заради факта, че всеки има различни представи за значенията на думите и различно чувство за хумор. Но пък тъкмо в това се състои оригиналността, нали?

Предлагам всеки, който има някакво предложение за разясняване на някой от дадените по-долу термини, да го даде в коментар.

И понеже аз бях започнала в уикито с няколко думи, се чувствам длъжна да им дам значението, но вече в малко по-друга форма. Вие ще кажете дали е по-добра, или не.

A

А - 1) първата буква от българската азбука, която първоначално (в глаголицата) се е наричала АЗ. Но с времето нещата се променили и понеже тя звучи в думите не като АЗ, а като А, явно З-то се е почувствало излишно и си е тръгнало. Но споменът за първото й име ще остане завинаги в думата АЗБУКА. 2) С тази буква трябва да се внимава, защото се среща и в мерните единици като съкращение за ар и ампер.

АБЗАЦ - 1) част от текст, от един нов ред до друг, която обикновено авторът сам си решава как да обособи. 2) различаваме го по празното място пред новия ред в писмен текст от книга, или по бялото поле (по-голямото междуредово пространство) преди новия ред в уебстраница. Полезен е за здравето ни, защото ако при четене в интернет липсват белите полета в по-дълъг текст, ни се напрягат очите. Среща се и под името ПАРАГРАФ.

АБИТУРИЕНТ - зрелостник, ученик, който се прощава с училището. От него се очаква, че щом е допуснат до зрелостен изпит, ще успее да завърши средното си образование. Разбира се, тук и МОН се старае всячески да му усложни живота с разни матури.


В

възпитавам

възпитание

възпитаник

възпитател

възпитателен

възпитан

възпитаващ



Д
дресирам

дресировка

дресьор

дресиран

З

заучавам

заучаване

заучен

зная

знание

знаещ

И

изпитвам

изпит

изпитване

изпитан

изпитен

М

мога

можене

можещ

Н

назубряне

зазубряне

зубрене

назубрен

О

образовам

образование

образован

образователен

обучавам

обучение

обучаващ

обучен

оценявам

оценка

оценяване

оценител

оценен

оценъчен

П

препитвам

препитване

преподавам

преподавател

преподаване

преподаден

С

съчинявам

съчинение

съчинител

съчинен

Т

тенирам

тренировка

треньор

трениран

тренинг

У

умея

умение

умеещ

упражнявам се

упражнение

упражнен

уча

научавам

учител

ученик

учене

училище

учебник

учебна тетрадка

учебен материал

учебна програма

научаване

учен

научен
Legacy hit count
2044
Legacy blog alias
13651
Legacy friendly alias
Речник-на-образователните-термини
Забавление
Български език

Comments7

Pavel_L
Pavel_L преди 18 години и 10 месеца
Фантастично! 

Това е, Куини! 
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Хахх... :))) Значи съм разбрала правилно! :)

А сега кой ще бъде следващият тълкувател на термини? Разбира се, аз също ще продължавам да мисля върху тях и не се отказвам от участие :)
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 9 месеца
Ехо-о! Защо така никой не пожелава да даде своето фриволно тълкувание на термините? Не бих искала речникът да си остане празен, затова аз продължавам, пък каквото се получи, такова.

Ето моите вариации на тема възпитание...

Възпитавам действие, при което представката въз- веднага ни подсказва, че става въпрос за някакво определено ВЪЗдействие, разбира се, на един човек върху друг човек. Веднага идва въпросът каква е целта на въздействията и тутакси отговаряме, че тя е повече от прекрасна, защото възпитанието има за цел да научи възпитаника да цени и да се стреми към стойностните неща. Само дето всеки човек, в това число и възпитател, си има своите собствени схващания за стойностните неща, за онова, което се нарича правилно, вярно, добро, истинно, красиво, полезно и т. н. Тези различия дават своя отпечатък върху крайния продукт от възпитателния процес.

Друг интересен момент е как трябва да се осъществява това възпитателно въздействие. Ето например Макаренко например твърди, че човекът не трябва да се вае, а да се кове, а Гьоте съветва да се отнасяме към възпитаниците си като към идеални хора, за да ги издигнем на същата тази висота. В крайна сметка възпитаването е процес, силно зависещ от възпитаността на възпитателите. Той принципно се движи по пътя, постлан с добри намерения, но за него никога не се знае в крайна сметка накъде ще ни отведе.

Възпитание – процес, състоящ се от поредица опити за насилственапромяна наонази част от човешкия характер на възпитаника, за която се очаква тя да се повлияе от различни целенасочени педагогически въздействия. Това, което човек доброволно променя у себе си, се нарича самовъзпитание.Както се досещате, възпитанието е една илюзия, защото, ако човек не пожелае сам да се промени, той просто не го прави. Така че, според мен, на практика функционира единствено самовъзпитанието.

Възпитаник – обектът на възпитание, който понася различни  педагогически въздействия върху себе си, не винаги особено приятни, от страна на по-голям на възраст човек, наречен възпитател.

възпитател – човек, комуто е позволено да се опитва да моделира личността на своя възпитаник – който в повечето случаи е едно безпомощно и по-малко на възраст човешко същество - по свой вкус и по свой начин.

Shogun
Shogun преди 18 години и 9 месеца
Бих  допълнила  за  "абитуриент'-а,  че произлиза  от  немската  дума "Abitur", която означава  "матура",  т.е.  абитуриентът  е човек,  държащ  матура.  Т.к.  матурата се  нарича  и "зрелостен  изпит",  то любителите  на  българските  думи  биха могли  да  заменят  "абитуриент"  със "зрелостник".

В  кръга  на  шегата  -   друго тълкувание  на  произхода  на  думата "абитуриент":  че  абитуриентът  казва  напреподавателя:  "Аби  тури  ми  една тройка"...  ;)
maca_23
maca_23 преди 18 години и 9 месеца
Куини, разглеждайки речника, ми хрумна една идея за тълкуване на думата възпитател - човек, който не е класен и излиза , че е учил дълги години за това как да се въздържа да пита за телефона на родителите на сгафил ученик.
Засега това.Може и да не е кой знае какво, но така ми хрумна.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 9 месеца
В такъв случай възпитателен (образувана от въз+питателен) - следващата поред дума за обясняване, ще означава нещо, в което хранителните вещества са повече от необходимото :))) 
Shogun
Shogun преди 18 години и 9 месеца
За думата "научен" се сещам един стар виц:

Шофьор е спрян от катаджия, и за да събуди съжаление, сгафилият шофьор започва да мънка:
-Моля, не ме глобявайте, доходите ми са ниски, аз съм научен сътрудник...
Катаджията отговаря твърдо:
-Ти може да си научен, ама аз ще те отуча...
By sibila , 17 June 2007
В навечерието на изпита по български език и литература  за кандидатстване след VІІ клас ме спохождат  притеснения и родителски угризения. Никога не съм одобрявала частните уроци, но сега се замислям дали не трябваше и аз да спастря някой лев от "мижавата" си учителска заплата, та да съм по-спокойна за подготовката на детето си. " Неволята учи"- така обстоятелствата ме принудиха от едно известно време да  се самоспециализирам и като учителка по български език и литература. Накупих помагала, тестове и какви ли не други книги с помощна цел, гарантиращи успешно представяне на седмокласника. Трескаво прелистих материала от V до VІІ клас и много внимателно  прегледах учебната програма по БЕЛ. Къде в нея е заложен за изучаване трансформиращият преразказ и какво учебно време е предвидено за  това? Ето на този въпрос не можах да си отговоря. Вярно, отдавна се знае, че този вид преразказ ще бъде поставен за писмена задача. Кога  обаче учителят по БЕЛ  е работил по усвояване на знания и умения по този въпрос - в извънредно време или крадейки от времето, предвидено за метонимия, сингуларизация и фразеология? Далеч съм от мисълта, че нашият учител по български език и литература не е положил усилия да се справи с тази трудна за изпълнение задача, но сега разбирам какъв стрес е изживял  човекът през учебната година. Отново стигам до извода, че идеята за отмирането на частните уроци е невъзможна  щом се изискват знания,  които в масовото българско училище не са обезпечени. Децата ще се явят на изпити без да са достатъчно добре подготвени, тъй като знанията са усвоени между другото. Да не говорим, че и времето за изпълнение на подобен род писмена задача е абсолютно недостатъчно. Мнението ми на неспециалист е, че трансформиращият преразказ и тестът по български език литература  би трябвало да бъдат два отделни изпита. По-лесно е обаче "с един куршум да убием два заека"...
Legacy hit count
1317
Legacy blog alias
13286
Legacy friendly alias
-Майчини---вълнения-или-пред-прага-на-изпита-по-БЕЛ
Български език

Comments8

Paideia
Paideia преди 18 години и 10 месеца
ето един добър пример, как при огромната "комуникативност" на този екип на МОН, всъщност комуникацията на това което се прави в образованието е също толкова катастрофална, като при "най-некомуникативните" екипи на МОН (напр. зкриването на звено на МОН, помещаващо се в сградата на МОН на 1 етаж разстояние от министър И.Дамянов, за което служителите на звеното научиха от приятели - 2 месеца след вземането на решението за закриване - при публикуването му в ДВ).

Историята с трансформационния прераказ беше обект на безброй радио репортажи с представители на МОН през април и май - т.е. малко късно. В репортажите участваха и учители и дори с ученици. Чух такива  по БНР, Дарик и Инфо-радио (за телевизиите не знам, в офиса ни работи постоятно радио). Маса важни неща - вкл. и как учителите на 7 класниците ще компенсират липсата на този материал в програмата бяха изговорени. НО всичко това се случи във време и на място - където най-заинтересуваните страни, няма как да го чуят - защото са на работа и на училище.
Shogun
Shogun преди 18 години и 10 месеца
Аз  пък  одобрявам  частните  уроци. Нищо  лошо  не виждам  в  тях.  Такакакто  можеш  да отидеш  на  лекар, независимо  от  "безплатното"  здравеопазване към  здравната  каса,  така  ми  се струва  редно  да  имаш  възможност  и да  си  пращаш  детето  на  частни уроци.  Колкото  и  да  се  стараят преподавателите,  не  биха  могли  така да  обърнат  внимание  на  всяко  дете, и  ако  родителят  прецени,  трябва  да има  тази  възможност.  И  аз  като родител  съм  я   ползвала  за кандидатстването  на  децата,  и   то с много  добри  резултати,  макар  да беше  изключително  натоварващо  за  семейния бюджет.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Сибила, твоята статия също беше изчезнала от главната страница заради досадния системен бъг, който не може да бъде открит вече толкова дълго време.

Приеми извиненията ми и ако отново се случи подобно нещо, пиши ми на имейла на общността.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
ПОМОЩ!!! Изчезна ми регистрацията и не мога да си вляза в блога. Имам проблем и с имейла, на който съм се регистрирала. Опитах и чрез ВХОД, но не знам какво се изписва на Blogtronix ID. КАКВО ДА НАПРАВЯ?
Shogun
Shogun преди 18 години и 10 месеца
Сибила, оправи ли се проблемът? Ако още го има, казвай да мислим. Чак сега ти виждам бележката.

Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Все още съм без достъп в блога. Помогнете ми със съвет какво да правя, как да си възстановя регистрацията? Предварително благодаря.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Има бъг с паролата. Проблемът се оправя, като си я смениш през "Забравена парола". Опитай да влезеш по този начин, а ако не стане - пак ще мислим какво може да се направи.
sibila
sibila преди 18 години и 10 месеца
Thanks! Здравейте всички, отново съм при вас!Проблемът е решен!
By darkdarik , 12 June 2007

Здравейте, прекрасни хорица! Откакто открих това място, май започнах да развивам някаква зависимост към него.

Аз съм млада учителка и тук откривам много интересни неща.

Причината, поради която реших да пиша, е един от последните уроци по български език в седми клас. Преговаряхме съставните сказуеми и когато дойде ред на “именните” едно от прекрасните ми момчета попита: “Госпожо, защо с две “н”, нали казваме “имен ден”?” Замислих се за секунда и макар че бях сигурна, че се пише така, пак погледнах в учебника. Да, така си беше – с -нн- и колкото и да мислих не намерих отговор на ученическия въпрос.

Всъщност не съм се консултирала с други източници, а реших първо да се допитам до вас.

Благодаря ви предварително!

Legacy hit count
19991
Legacy blog alias
13183
Legacy friendly alias
-Имен-ден---а-защо--именно--
Български език

Comments18

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Хей, здравей, мила колежке :) Щом вече си развила пристрастяване към блогването, мога да те "успокоя", че няма отърване от тази зависимост и признанието ти означава, че ти вече си част от нас.

И сега отварям Нов правописен речник на българския език, за да проверим точно правописа на думите:

имен - именият, имения, имени дни;

именен - именният, именния, именна, именно, именни;

именник - именникът, именника, именници;

именница;

Това е в правописно отношение.

Сега отваряме тълковния речник, за да видим смисловата разлика между имен и именен, но какво откриваме е интересно, защото думите са дадени заедно - едната е с едно -н-, а другата с две -нн-.

имен и имененприл. Свързан с име. Именен списък.Имен ден - календарски разник на светец или църковно събитие, който кръстените по името на този светец смятат и за свой празник.

Определено ще се наложи да потърсим още информация по въпроса.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Струва ми се, че когато говорим за църковния празник, трябва да употребяваме имен и всичките му форми, които се пишат с едно -н-, а във всички останали случаи - именен и двойното -нн-.
tina_xris
tina_xris преди 18 години и 10 месеца
Така е, имен ден е изключение от правилото за прилагателни, които завършват на  -нен в м.р. Справка: Елена Георгиева и Борислав Георгиев "Правописни упътвания за малки и големи".
ananan
ananan преди 18 години и 10 месеца

Според мен изключението е именно за да се направи разлика между двата смисъла на думата -

именен списък (скучно!)

и

имен ден (купон!)
;-)

ArathBenedek
ArathBenedek преди 18 години и 10 месеца
И за мен това е объркващо, но аз си имам свое обяснение, не твърдя, че е правилно.

Първо, на старобългарски "име", "племе", "знаме", "време" са завършвали на малка носовка (носово е), което си личи в съвременния език по начина на образуване на множествено число: голям брой съществителни от среден род образуват множествено число с "а": "огледало-огледала", "дете-деца", "бюро-бюра". Но вижте какво става, като се добави "а", към тези съществителни: "имеНа", "племеНа", "знамеНа", "времеНа". Назалността си проличава. Както със сигурност ви е известно в старобългарския е имало и падежи. Да видим склонението на "име":

N (Н)

Единствено

Двойствено

Множествено

Именителен

имѧ

именѣ

имена

Родителен

имене

*именѹ

именъ

Дателен

имени

именьма

именьмъ

Винителен

имѧ

именѣ

имена

Звателен

имѧ

именѣ

имена

Творителен

именьмь

именьма

именъı

Местен

имене

именѹ

именьхъ


Обрънете специално внимание на формата за родителен падеж множествено число "именъ". Според мен е много вероятно "именъ денъ" да означава "ден на имената" и под тази си форма да се е запазило в църковния календар.

От много съществителни се образуват прилагателни с наставка -"ен": "народ-народен", "чай-чаен", "дърво-дървен". Според мен е много вероятно при поставянето на тази наставка след "име", отново да се проявява назалността (както при наставката за множествено число "а") и така да става "имеНен."

Примерите от старобългарския ги взех от тук.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Хм... много интересно. /sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/hands220.gif

Според мен това, което ти казваш, че словосъчетанието имен ден вероятно е означавало ден на имената, е едно напълно логично обяснение. И затова ще бъде имения ден, имените дни с едно -н-.

Не разбрах обаче как от име, което е съществително, с прибавяне на -ен, ще се получи прилагателното именен, а не си е останал онзи, първоначалният вариант - имен...
ArathBenedek
ArathBenedek преди 18 години и 10 месеца
Значи на старобългарски "именъ денъ" със сигурност е означавало "ден на имената", не съм сигурен дали от там идва в сегашния език.
Първоначалният вариант е изчезнал, защото е бил падежен и със съществително, то ест не се изменя като прилагателно: "седмица именъ" ("седмицата на имената"), "дни именъ" ("дни на имената"). Той може би се е запазил само в църковния календар, иначе в говоримия език се е образувало прилагателно "именен": "именна седмица", "именни дни" и т. н.
ArathBenedek
ArathBenedek преди 18 години и 10 месеца
Между другото "ден" на старобългарски се е пишело "дьнъ" ама карай. Пък и не съм сигурен дали е имало дума "седмица", просто давам пример защо не се е запазило. След като падежите са изчезнали "седмица именъ" не се е разпознавало като падеж и затова е станало "именна седмица".
Shogun
Shogun преди 18 години и 10 месеца
Предположение:

Нали  има  прилагателно "човешки"  от "човек", и  "хорски"  от "хора".  Ако   така е  и  с име  -  имен  от единствено  число и  именен  -  от множественото "имена"?

От там - имен ден - денят на името. Обаче именник - списък на имена.

Anieze
Anieze преди 18 години и 8 месеца

Направих справка с "Кратък правописен речник на българския книжовен език" 1993г и там пише:
име
имен/ден/, именният/ден/; именни/дни/
именен, -нна
Болшинството хора нямат Нов правописен речник и ще приемат за вярно само именния, а излиза , че са верни и двете/имени и именни/. Така ли е или греша?

 

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 8 месеца
Ние доста време умувахме кое е правилно и кое - не, но не стигнахме до категоричен извод, а само до предположения. И двете форми (с едно и две н-та) съществуват като правилни, но все пак си мисля, че употребата им зависи от конкретния случай.

Например:

Тъй като казваме имен ден, а не именен ден, в членуван вид би трябвало да е имения ден. Другите форми за множествено число и за женски и среден род също ще се пишат с едно -н-.

А ако искаме да променим формата на именен (или поименен) списък, тогава ще се наложи да използваме двойното -нн-.

Това са си мои разсъждения обаче и не твърдя, че съм права.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 7 месеца
Етимологически правилната форма за прилагателно със суфикс "ен" от съществителното "име" е "именен". Формата "имен" е резултат от явлението хаплология (изпадане на едната от две еднакво- или близкозвучащи срички с цел улесняване на изговора. Просто и логично. :)
ElenaG
ElenaG преди 17 години и 2 месеца
Здравейте! Аз си спомням от студентските си години, че имен ден-именния ден е изключение от правилото! Но само в съчетанието имен ден!!! Но се чудех за рожден ден-рожденния ден!?
ElenaG
ElenaG преди 17 години и 2 месеца
Имам предвид, че казваме "имен ден", но задължително членуваме "именния" ден!
Pavlina
Pavlina преди 17 години и 2 месеца
Когато става въпрос за имен ден, всички форми на прилагателното са с едно н – така е според “Нов правописен речник на българския език” (2002 г.): имения ден, именият ден, имени дни.
tihomir
tihomir преди 14 години и 4 месеца
Не искам да влизам в спор с речника (“Нов правописен речник на българския език”), но формите "имения ден, именият ден, имени дни" (с едно Н) ми се струват малко странни. По-горе някой беше написал, че тълковният речник дава "имен" и "именен" като два варианта на една и съща лема. 
Моето предложение е, че лексемата е една единствена и основната й форма (м.р. ед.ч.) има два варианта (имен, именен), като единият е застинал в словосъчетанието "имен ден", а другият се използва във всички други случаи. Всички останали словоформи са с двойно Н, защото формата "именен" е намаркирана, а формата "имен" е маркирана (използва се в точно определен контекст). 

zuleyhaqkub
zuleyhaqkub преди 14 години и 3 месеца
ТА СПОРЕД ПРАВОПИСНИЯ РЕЧНИК:

имен, именият, имения; имени (дни)

именен, именният, именния; именна, именно; именни

именник, именникът, именника; именници, (двама и т.н.) именници (лице)

рожденик, рожденикът, рожденика; рожденици, (двама и т.н.) рожденици
By Arbitration , 10 June 2007

Предлагам да преведете това стихотворение
от руски език (между впрочем, обаче, тут има
един жокер към един от моя въпрос не термини:

                               Где свой алтарь воздвигли боги,
                               Не место призракам земли!
                                       Мирра Лохвицкая



В Академии Поэзии — в озерзамке беломраморном —
Ежегодно мая первого фиолетовый концерт,
Посвященный вешним сумеркам, посвященный девам
                                                                     траурным…
Тут — газеллы и рапсодии, тут — и глина, и
                                                                     мольберт.

Офиалчен и олилиен озерзамок Мирры Лохвицкой.
Лиловеют разнотонами станы тонких поэтесс,
Не доносятся по озеру шумы города и вздох
                                                                      людской,
Оттого, что груди женские — тут не груди, а
                                                                      дюшесс...

Наполняется поэтами безбородыми, безусыми,
Музыкально говорящими и поющими Любовь.
Золот гордый замок строфами, золот девушками
                                                                       русыми,
Золот юным вдохновением и отсутствием рабов!

Гости ходят кулуарами, возлежат на софном 
                                                                       бархате,
Пьют вино, вдыхают лилии, цепят звенья пахитос...
Проклинайте, люди трезвые! Громче, злей, вороны,
                                                                       каркайте! —
Я, как ректор Академии, пью за озерзамок тост!

1911

Legacy hit count
1320
Legacy blog alias
13147
Legacy friendly alias
Поэзоконцерт---Поезоконцерт-4B626DE16CBE47BFBC9AD639E5209758
Култура и изкуство
Български език
Уроци, съвети, препоръки
Загадки, логически задачи, илюзии, феномени

Comments6

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Страхотно упражнение! :) Аз лично се заемам да преведа онова, което е по силите ми. За останалото - знам, че има кой да помогне, защото много хора тук разбират руски език.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Ето непрофесионалния ми превод. Очаквам сега безпощадната критика на Марк Болдырев.

В Академии Поэзии — в озерзамке беломраморном —

В Академията на поезията – в езерозамъка беломраморен -

Ежегодно мая первого фиолетовый концерт,

ежегодно през май първия виолетов концерт

Посвященный вешним сумеркам, посвященный девам

траурным…

посветен на пролетния здрач, посветен на траурните деви...

Тут — газеллы и рапсодии, тут — и глина, и
мольберт.

Тук – газели и рапсодии, тук – и глина, и дъска за рисуване

Офиалчен и олилиен озерзамок Мирры Лохвицкой.

Офиалчен (отеменужен) и олилиен (струва ми се, че означава – целият в лилии) езерозамъкът на Мира Лохвицкая.

Лиловеют разнотонами станы тонких поэтесс,

Лилавеят в разни тонове тънките снаги на поетесите.

Не доносятся по озеру шумы города и вздох
людской,

Не се носи по езерото градския шум и хорската въздишка.

Оттого, что груди женские — тут не груди, а
дюшесс...

Затова, че женските гърди – това не са гърди, а круши

Наполняется поэтами безбородыми, безусыми,

изпълва поетите безбради и безмустакати,

Музыкально говорящими и поющими Любовь.

музикално говорещи и пеещи Любов.

Золот гордый замок строфами, золот девушками
русыми,

Златен от строфите гордият замък, златен от русите девойки,

Золот юным вдохновением и отсутствием рабов!

златно младежко вдъхновение и отсъствие на роби.

Гости ходят кулуарами, возлежат на софном
бархате,

Гости се разхождат и кулоарите, излежават се на софном (не знам какво означава софном) бархет,

Пьют вино, вдыхают лилии, цепят звенья пахитос...

пият вино, вдишват лилии, млатят брънки пахитос...

Проклинайте, люди трезвые! Громче, злей, вороны,
каркайте! —

Проклинайте, хора трезвени! Силно, злобейте, врани,
грачете! -

Я, как ректор Академии, пью за озерзамок тост!

Аз, като ректор на Академията, вдигам тост за езерозамъка!
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Вили, съгласна съм с предложенията ти и ти благодаря, че така нагледно ми обясняваш какво е софа - наистина не знаех.

Но авторът на постинга го няма никакъв, за да си каже тежката дума. Ще му се обадя...
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца
В Академии Поэзии — в озерзамке беломраморном —

В Академията на поезията – в езерозамъка беломраморен -

Ежегодно мая первого фиолетовый концерт,

ежегодно през май първия виолетов концерт

Посвященный вешним сумеркам, посвященный девам

траурным…  (тук има инверсия!)

посветен на здрач пролетния здрач, посветен на деви траурните деви...

Тут — газеллы и рапсодии, тут — и глина, и
мольберт.

Тук – газели и рапсодии, тук – и глина, и дъска за рисуване - не е добре, "мольберт" - чужда дума и специално название

Офиалчен и олилиен озерзамок Мирры Лохвицкой.

Офиалчен (отеменужен) и олилиен (струва ми се, че означава – целият в лилии) езерозамъкът на Мира Лохвицкая.

Лиловеют разнотонами станы тонких поэтесс,

Лилавеят с разнотонове в разни тонове тънките снаги на поетесите.

Не доносятся по озеру шумы города и вздох
людской,  (пак инверсия!)

Не се носи по езерото градския шум, въздишка и хорската въздишка.

Оттого, что груди женские — тут не груди, а
дюшесс...

Затова, че гърди женските – тукова не са гърди, а дюшес круши

Наполняется поэтами безбородыми, безусыми,

изпълва поетите безбради и безмустакати,

Музыкально говорящими и поющими Любовь.

музикално говорещи и пеещи Любов.

Золот гордый замок строфами, золот девушками
русыми,

Златен гордият замък със от строфите , златен с от  девойки русите,

Золот юным вдохновением и отсутствием рабов!

златено с младо вдъхновение и отсъствие на роби.

Гости ходят кулуарами, возлежат на софном
бархате,

Гости се разхождат и кулоарите, излежават се на софно (имате така дума - "софа"!) софном (не знам какво означава софном) бархет  кадифе,

Пьют вино, вдыхают лилии, цепят звенья пахитос...

пият вино, вдишват лилии, млатят брънки на пахитоси...

Проклинайте, люди трезвые! Громче, злей, вороны,
каркайте! —

Проклинайте, хора трезвени! По-силно, по-злобно бейте, врани, грачете! -

Я, как ректор Академии, пью за озерзамок тост!

Аз, като ректор на Академията, вдигам тост за езерозамъка!

Инверсиите са задължителни! И задължителни са контаминациите без съединителното "о"! Гостите лежат не върху софите, а върху тяхното кадифе!
Shogun
Shogun преди 18 години и 10 месеца
Марк, искам да напиша нещо, не съвсем във връзка с постинга ти, но пак за превод на стихове.

Наскоро ми попадна превод на български на една песен на Висоцки, тази "Если друг оказался вдруг..."

Та там има едно редче:

...На вершине стоял хмельной...

Беше преведено като "На върха стоеше, опиянен от щастие"...

Според мен, би трябвало просто да се каже "стоеше опиянен", или "пиян",в зависимост от художествения превод на останалите редове. Докато това"от щастие" ми се вижда малко прекалено.

Ти какво ще кажеш?
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 9 месеца
Тук не сме приключили с редактирането на стиховете. След последните корекции на Марк и известни изменения от моя страна при членуването на думите в инверсиите се получи ето това:

В Академии Поэзии — в озерзамке беломраморном —

В Академията на поезията – в езерзамъка беломраморен -

Ежегодно мая первого фиолетовый концерт,

ежегодно през май първия виолетов концерт

Посвященный вешним сумеркам, посвященный девам

траурным…

посветен на здрачът пролетен, посветен на девите траурни...

Тут — газеллы и рапсодии, тут — и глина, и
мольберт.

Тук – газели и рапсодии, тук – и глина, и молберт.

Офиалчен и олилиен озерзамок Мирры Лохвицкой.

Отеменужен и олилиен езерзамъкът на Мира Лохвицкая.

Лиловеют разнотонами станы тонких поэтесс,

Лилавеят с разнотонове тънките снаги на поетесите.

Не доносятся по озеру шумы города и вздох
людской,

Не се носи по езерото градския шум, въздишката хорска.

Оттого, что груди женские — тут не груди, а
дюшесс...

Затова, че гърдите женски – тук не са гърди, а дюшес

Наполняется поэтами безбородыми, безусыми,

изпълва поетите безбради и безмустакати,

Музыкально говорящими и поющими Любовь.

музикално говорещи и пеещи Любов.

Золот гордый замок строфами, золот девушками
русыми,

Златен гордият замък със строфите, златен с девойките руси,

Золот юным вдохновением и отсутствием рабов!

златен с младо вдъхновение и отсъствие на роби.

Гости ходят кулуарами, возлежат на софном
бархате,

Гости се разхождат из кулоарите, излежават се на софното кадифе,

Пьют вино, вдыхают лилии, цепят звенья пахитос...

пият вино, вдишват лилии, млатят брънки на пахитоси...

Проклинайте, люди трезвые! Громче, злей, вороны,
каркайте! —

Проклинайте, хора трезвени! По-силно, по-злобно, врани, грачете! -

Я, как ректор Академии, пью за озерзамок тост!

Аз, като ректор на Академията, вдигам тост за езерзамъка!

By Arbitration , 5 June 2007
Какво е написано тук?Какво е написано тук?
Legacy hit count
1393
Legacy blog alias
13091
Legacy friendly alias
Какво-е-написано-тук-
Български език
Правопис и правоговор
Училище
Загадки, логически задачи, илюзии, феномени

Comments12

Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Н В Ж П С Н Д М (или Л Л) К? З А Т? … Е Е (ЯТЬ, Е долгое) Я (или «йе») НА Е Ч (или Ц) А А А Х О Е И А Непонятно. 1 строка – почти одни согласные, может быть это слова со стяжением? Но непохоже, такие слова должны быть узнаваемы. Строка оборвана. 2 строка тоже трудна. Можно предположить я (на, не?) чаах (чаять =ждать). «Я не ждал» Или (если первую букву прочесть как С, написанную с ошибкой, перекладинка превратила букву С в Е), то можно увидеть «сеяна». В общем, непонятно. Предположительно, это снимок берестяной грамоты (новгородской, например), если это так, то это древнерусский язык (примерно 11-15 вв.). Вне сомнений - кириллица и один из славянских языков. До 14-15 века (нет графической границы – пробела между словами). Задача имеет ответ? Картинка имеет №46 – пример взят из какого-то учебника(?). Жду ответа. С нетерпением.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Жду ответа, как соловей лета :) Здравствуй, юс малый! :)

Марк, буквите подредени ли са в определена последователност или трябва да се разместват, за да се прочете написаното?
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Буквите са подредени във вярна последователност. Има още няколко паметници с такъв ред на буквите. Струва ми се и в България има
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Изглежда се четат по колонки, а не по редове... Така ли е?
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Если читать по колонкам, то получается смысл: невежя (невежа, малознающий человек) писане (пишет, писал?) "дч(ц)маказаахтоеиа" Последняя группа букв непонятна. Можно попытаться вычленить "казаах" (сказал?, показал?). Но это догадки, а не ответ. В любом случае - славяне не писали столбцами! Если читать рядами, то еще вариант: "я наечааах" - я начал (?). Сомнительно. Еще версия: писал ребенок, обучающийся грамоте, и тогда этот памятник - ученическая пропись. Ребенок учился писать буквы. Тогда М К может быть перечекнуты? (или это природная полоска на плоскости памятника). А автор знает ответ? :) он может быть такие памятники сам не прочитает, а другим загадывает загадки. .
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
Это, вероятно, написано на болгарском языке?
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца

Отговорът е:
невежя писа, недума каза, а хто се цита...
Това е една новгородска грамота.
Стратиграфически тая бележка, написана върху откъс на кора на бреза, се датира на 10-30 години на 14 век, разшифрована е от А.В. Арциховски
Това е първия кирилически паметник на една училищна бележка-подигравка. И написан е не в България а в Новгородската Рус. Така че е на руски език, Юс!

но..

Не е вярно мнението, че славяне не го писали на такъв начин. Има още няколко паметници на писменост (дори на стена на един манастир), където е написано по същия начин: отгоре надолу и отдясно наляво.
Върху стена на църква на Симеон Богоприимец на новгородския Зверин манастир има графити, датировано със 15 век. което е написано на същия начин:
 

б  а е  ь  у  ь

л ж н м ж

- блажень мужь
Впрочем е възможно, че има в бележката-подигравка предвид не "цита", а "цитаеть" или "цитае", понеже краят е откъсан (сигурно там беше някаква обидна дума) - тогава става дума, че не "чета", а "чете" - тоест сегашно време, не аорист

Shogun
Shogun преди 18 години и 11 месеца
Много  интересно!  Невежа  го  е  писал, недума  (който  не  мисли)  го  е казал...  Според  мен  краят  е  "а който  го  чете е... еди  какъв  си"  - пак  някакъв  смешен  обиден  епитет.  А хто  се  цита...  Логично е  според мен,  след  като  невежа  го  е писал,  а  глупак  го  е  казал, да  има  и  "комплимент"  към  четящия.

:)))
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Предлагам да довършим изречението, което на съвременен български език, според мен, звучи така: Този, който го е писал е невежа, този, който го е казал е глупак, а този, който го чете е...

Какъв може да е той?...
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
А тук има още един много интересен документ: мирово съглашение, където хора оправили техните работи без съда.
Там ставаше дума за т.н. "протори" - убитки.

Отговорът на ПОЛИ:
остави ги на мира, тези хомосексуалисти! ;-)))
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 11 месеца
Още един вариант на отговора:
а хто се цита ШЛИМАЗЪЛ!
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Хахах... :) След тези дълги и изтощителни разправии по тази тема и с наше участие тук и тук, бих казала, че съм напълно съгласна с първото ти предложение - то звучи в момента много актуално, за съжаление.

И понеже изречението трябва да е някаква логична обида, ШЛИМАЗЪЛ  също е съвсем на място, защото означава човек, който няма късмет, неудачник - на иврит:)

Моето предложение за продължението на мисълта е, че човекът, който чете написаното е голям наивник, щом се е хванал на тази въдица :)
By ninarichy , 5 June 2007
Анета ПЕТКОВА
Българските ученици от началното училище не умеят да пишат грамотно. Тъжният факт лъсна от анализа на националния тест по български език и литература, който всичките 60 хиляди четвъртокласници държаха през месец май. Средният успех от теста е 14,40 от общо 20 точки. В препитването имаше 15 въпроса с готови избираеми отговори и диктовка. Точно тя, според специалисти, измерва грамотността и при нея средният резултат е плачевен -едва 2,5 точки. Това означава, че малчуганите са се справили за тройка. За четири години учене малчуганите не са усвоили правилното писане на гласните, изпускат звукове, съединяват думи. „Не бих искал да правя генерален извод, че децата не могат да пишат, но резултатите не ми харесват", каза вчера просветният министър Даниел Вълчев. Предстоял „сериозен разговор с експерти и специалисти", за да се реши проблемът. Общият успех от теста по математика е сравнително по-добър - 15,85 точки също от 20 възможни. Като първа мярка вероятно ще се увеличат часовете по писане, каза вчера Евгения Костадинова, шефка на отдел „Общо образование" в министерството. Най-ниски са резултатите по български език в Сливен, Добрич, Кърджали и Разград. Но разликата им със София-град е около 1%. На теста децата трябваше да напишат 5-6 изречения за предстоящия рожден ден на Пипи Дългото чорапче. Те отговаряха на въпроси от рода: „Коя дума е антоним?" и „В кое време е глаголът скочих?" Определяха видове изречения и търсеха синоними. „Всеки един от тестовите въпроси проверява дали е усвоен определен държавен стандарт", поясни Костадинова. Тепърва ще се мисли за промени в учебната програма. По другите 2 предмета, по които имаше национални тестове - „човек и общество" и „човек и природа", получените точки средно за випуска са съответно 16,17 и 17,33. Не очаквахме, че тук ще има такива високи резултати, защото предметите са трудни, признаха от министерството. Още преди началото на изпитите „Труд" направи проверка из училищата и оповести, че четвъртокласниците масово наизустяват отговорите на въпроси като: „Кой е цар Борис?" и „Как се размножава калинката?" Другият извод бил, че нивото на образование в цялата страна е еднакво. Няма драстични разлики между отделните региони, каза Костадинова.

Legacy hit count
3497
Legacy blog alias
13082
Legacy friendly alias
В-четвърти-клас-не-знаят-да-пишат
Български език
Коментари
Правопис и правоговор

Comments8

stefanov
stefanov преди 18 години и 11 месеца
* български език се учи само два часа седмично, които най-често протичат в попълване на учебни тетрадки. Ако тази тетрадка се остави за домашно, някой родител-умник започва да мрънка, защото учителите не са си свършили работата в клас. Следователно родителят трябва да върши неговата работа, а изводът е, че родителят е толкова интелектуално надарен, че работи и своята работа, и работата на учителя.

*  3 часа четене седмично - в някои случаи на безинтересни текстове, които отчуждават децата от четенето. В пети клас буквално ще се буксува над стари текстове.

* въвеждане на учебна тетрадка и по развитие на речта - по този начин се работи по предварително избрани от авторите на учебниците писмени упражнения, а те често нямат връзка с действителността, скучни са или са излишно трудни. Колко пъти в учебната програма на Булвест има упражнение "писане на писмо", а съвременните комуникации правят писането на писма излишно. Не са малко и текстове, които трудни, излишно отчуждават децата от писането. Тази тетрадка е хитър ход на издателя - така печели по 3-4 лева от дете, като повтаря съдържанието от втората част на учебника и добавят редове, които са недостатъчни и се налага да се носи и обикновена тетрадка.


--------------
посочените резултати от тестовете не са реални - деца споделят, че са преписали, подсказано им е, а на някои места отговорите са писани по дъските.

Безсмислено!
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 11 месеца
След като имаме толкова малко часове по български език, как да има и добри резултати?! Кажете ми как децата в четвърти клас да се ориентират кога има нов абзац, без да им се казва?
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 11 месеца
Споделям същото мнение. Часовете по български език са недостатъчни наистина, а часовете по литература не казвам, че са излишни, но в такова съотношение са много. Освен че тестовете на много места  не са с реални резултати, понеже МОН не проведе национално оценяване в истинския смисъл на думата, а даде възможност на учителите да проведат тестовете, смятам че по този начин, с така формулираните въпроси, овладяване на стандарти не се проверяват.
Vili_vb
Vili_vb преди 18 години и 11 месеца
              Подкрепям напълно изказаните мнения. Недостатъчни са часовете по български език. Много са предвидените учебни единици за нови знания, а за затвърдяване - малко. Да не говорим за хаоса в първи клас, когато се усвояват звуковете и буквите. Трудно е първия час да преподаваш една буква, а втория - да пишеш друга. Абзацът и препинателните знаци в сложното изречение въобще не се усвояват. Моите впечатления са от работа с деца билингви.
      Часовете по литература трябва да се запазят същите, но да се променят текстовете, които се изучават. Сега нашите читанки тотално отвръщават децата от четенето. Произведенията са много дълги и не способстват овладяването на четивната техника. 
               
            
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
В нашето училище резултатите по български език са много добри (почти всички деца са с резултат 19-20 точки) и напълно реални, понеже се взеха всички мерки квесторите да си свършат добре работата. Нереално е оценяването по човекът и обществото и човекът и природата - изключително сложно учебно съдържание и тестове, които проверяваха някаква обща култура, а не реално усвоени знания.
Shogun
Shogun преди 18 години и 10 месеца
Понеже темата е за правописа, мисля, че няма да е голямо отклонение, ако попитам за правописа на една дума:

БУБИНА или БОБИНА ?
Pavlina
Pavlina преди 18 години и 10 месеца
Второто.
Shogun
Shogun преди 18 години и 10 месеца
Благодаря! :)