Няма я в България. Тя е за децата от слаборазвитите страни. А България е високо развита. Член на ЕС. От нас се очаква както от американците да правим дарения на организацията, която ще поръчва и доставя такива компютри в южна Азия и Африка

ПП. Компюрите са пригодени за мусонен и пустенен климат. Имат гумирани клавиатури и са устойчиви на удар и падане. Имат едни смешни антени - щото се предполага да ползва интернет там където няма кабели и са настроени да излачват сигнал. Нещо като клетъчната мрежа на мобилинте телефони се получава между компютрите на различинте деца. И трябваше да струват 100 щ.д. обаче струват 200.

За бисери тук винаги всеки е добре дошъл - кеф му да ги чете, кеф му да ги публикува :) Те са на особена почит :)

За Хисарлъка разбрахме, че общината е поела грижата за зоопарка. Виждаше се навсякъде, че е добре поддържан.

Радвам се, че съм възкресила у теб спомен от детството със снимката на къщата на Баба Яга. И там мястото също изглеждаше чудесно и добре поддържано. Имаше влакче, люлки, пързалки и т. н. Моите деца, като го видяха, първо попитаха дали тук наистина живее Баба Яга, или сме ги довели в някакъв увеселителен парк.

Имам няколко коментара по този пост.

1. Потвръждавам, че това с дългите панталони е най-ефикасният начин за топлене на крака. Изпробвано и доказано лично :))

2. Големият мечок случайно да се казва Мишо? Аз май го познавам и то отблизо по странно стечение на обстоятелства. :))

3. Обаче тоя заспал тигър повече ми прилича на леопард :))

4. И в нашия парк си имахме къщичка на Баба Яга и тя приличаще на тази. Спомням си я от детските ми години, но моите деца не успяха да я видят - вече я няма. А какви приказки ми разказваха майка и татко покрай нея...

5. Към коментара на Ели - направо съм потресена от Айтоските пауни. Ели, ще им се накарам  като ги видя, че следващия път да не се скъпят толкова да си показват ветрилото :)))

Заключение: Обичам да слушам и чета такива истории. Децата са уникални в раздъжденията си. Благодаря, че ги сподели!

За мечока - не зная името му, защото не видях къде е табелката на мечоците. Знам само, че вълкът е Гошо, но това няма връзка с въпроса ти :)

Мерси за историята. И за тази хитрина с крачолите също. Няма да си режа любимите панталони за пътуване, които са ми доста длъжки.

ПП. През експлоръра неподвижните картинки не се виждат. Само клипчетата.

А паунът залепна директно и на моя десктоп.

За снимките нямаше на вратата предупреждение, че е забранено снимането. Вътре в залата, докато децата слушаха лекцията, аз обикалях около тях с фотоапарата и снимах картините. Почти пред очите на водещия, който не ми каза абсолютно нищо.

За снимането навсякъде явно си въвеждат различни правила и всичко си е до хората, които стопанисват мястото. Някой се опасяват, че може да им спадне печалбата, ако някой си направи снимка на нещо тяхно.

 Чие е очето?

За лисицата историята мълчи :) Когато отидох до нейното помещение заедно с децата, движещи се край мен, вратата към него беше вързана на две места с тел. Явно от пазача. Но за да затвори той така яко вратата, мога да предположа в общи линии каква е била предисторията. Но не попитах, защото не ми се слушаха оплаквания на тема колко са невъзпитани децата.

Раде, откъде са дошли прабългарите? :)

До кга ще е така - ама мисля си напоследък - може би докато кадърните отстъпват и сами се махат. А непрофесионалистите са оставени да обират лаврите, че и да бъдат хвалени.

По-точно - бих казала, че в това отношение ситуацията в образованието е най- трагична.

На какво ще се научят децата след 12-годишен престой в такава система - без коментар.

Болни ми е , но изход  засега не виждам!!!

Лека седмица и много усмивки на всички вас, колеги!Дано някой вижда изход!Искрено се надявам в това:))).

Успех на онези млади хора, с които работи Мария.Това наистина е приятна работа или поне така мисля!!!

....направила си нужното...

...може би трябва още само линк към твоята...

Има начини, стига да не се цели заблуда, че е на самия разпространител.....Грозна картинка. Така нито ставаш по-умен, нито по-мъдър, нито по-забележителен, защото колкото и да те хвалебстват с чуждото, то си остава чуждо - в случая, така наречената интелектуална собственост...

Колко ли душици храним?!

Илко, в пощата ми стои съобщение от жената, която е преписвала приказката. Тя ми пише, че не е измислила тя приказката. Не била посочила автора, защото не е знаела кой е той :) Направила го е, защото е харесала приказката, понеже е много вярна.

Румяна, ако исках да продавам публикациите си, щях да го направя. Единственото, което се иска в случаите, когато взимаш отнякъде нещо, което не е твое, е да посочиш адреса. Много е глупаво човек да показва пред своя кръг познати нещо, което не е създал той. Пък и търсачните машини като гугъл всичко издават, така че - няма смисъл...

Гледай ти какво нещо... Ами да са живи и здрави! Дано се научат, че авторството може някой да се опита да присвои, но чрез търсачки като гугъл лесно може да се провери кой е написал публикацията...

Цъкаш минуса и си доволен от себе си. Колко е лесно нали? Вероятно го правиш, за да ти обърна внимание. Ето обръщам ти го :)))

Куини, много ми хареса притчата.Разбирам напълно възмущението ти, което, личи си, идва от дъното на душата ти.Особено частта за онемелите.От няколко години много често си мисля за суетата.Усещам я навсякъде около себе си.

 Възхищавам се и на начина по който реагираш- показваш интелигентно от какво си недоволна.

Мисля, че ако повечето хора са като теб нашата малка държавица ще се оправи.

Радвам се, Куини, че се запознах виртуално :) с теб тук.Чувствам те близка.

И така. Член 16 на Закона за народната просвета посочва за какво се отнасят Държавните образователни изисквания. В този член има точки, които са празни. Тоест, зад тях нищо не стои, защото те ще са предмет на бъдещи наредби и закони - виж член 17 от същия закон! Една такава празна точка е точка 4, която е отпаднала, защото ДОИ за Български език и литература вече се съдържат в точка 3 - специално за нея е създадена Наредбата за учебното съдържание.

Засега по повечето от 19-те точки на член 16 има написани ДОИ във вид на наредби или закони, но за една част все още няма написани ДОИ, като например за: извънкласната и извънучилищната дейност; материално-техническата база; здравното обслужване; научното, информационното и библиотечно обслужване. Също така няма написана наредба по точка 4 - за усвояването на книжовния български език.

С всичко това искам да кажа, че отпада нещо, което не бива да се тълкува и разбира по този начин - като "отмяна на задължителността в изучаването на български език".

Благодаря за аргументирания и синтезиран анализ! Понеже вече цяла седмица водя борба в блог.бг да убедя хората, че няма такова нещо, днес при поредната дискусия, в която се пених по въпроса, си позволих да Ви цитирам, защото тъкмо се канех да синтезирам всичко, което бях написала по различни места, но попаднах на Вашия анализ и го посочих! Мисля, че доста помогнахте да поуспокоим хората :)))Абсолютно ясно, аргументирано и съвършено вярно е всичко, което сте написала!

Поздрави!

В базата данни на Народното събрания НЯМА внесен законопроект за ИД на ЗНП! Цяла година Вълчев си развява неговия си нов  закон за училищното образование и предучилищно възпитание и вместо да коемнтирате, че в него ги няма  19-те ДОИ(включително и за изучаването на книжовен български език), вие си чешите клавишите със стари и неактуални проектозакони!

За тези, които имат съмнения, нека да четат това!

Тони, законопректът за "Закон за училищното образование....", вече беше одоберн от МС на 29-30 март. Той няма да може да бъде гласуван в това НС.

Реанимацията на тази миналогодиша кампания ми изглежда целенасочена. И много ама наистина много ме плаши нищожният брой хора, които си спомнят все още, че това е приключен въпрос и то в полза на застъпниците на гледната точка от петецията (ЗИД-ът беше приет без тази промяна). Истерията с Лещански е нищо, в сравнение с това отблъскващо категорично даказателство до каква степен ни е "къса паметта", колко сме повърхностни при т.нар. "граждански натиск" и колко сме податливи на манипулации. Нищо добро не очаквам от предстоящите избори, защото хората които ни се иска никога да не виждаме в управлението си вече са се научили да си служат с интернет и социалинте мрежи. Гадост.

Общо подписи: 132330

Това са адски много хора, които са повярвали на некоректно поднесена информация. Наистина, както казва Мария, явно управленците ни вече са се научили да си служат с интернет, за да подвеждат хората, общуващи във форуми и блогове. Страшничко си е, като си помисля, че и за други неща можем да бъдем заблуждавани по този лесен и бърз начин.

Дано обаче такива случаи ни научат да бъдем критични към написаното и да си изясняваме съдържанието му, преди да го подписваме.

Благодаря ти, Куйни, че внасяш яснота по тази тема!

Очевидно все още ни е много по-лесно да се обединим срещу нещо (било то остаряло и невалидно), отколкото за нещо, пък било то малко, но градивно.

Вярвам, че и това ще ни мине скоро, както отшумяха илюзиите, че някой приказен герой (мадридски примерно) или Европейската общност ще ни оправят бакиите.

Пробуждането е бавно. Това е положението.

Тъй като дискусията е много важна, потърсих г-н Местан за позиция. Оказа се, че той е защитил книжовния български език и ви пускам казаното от него, пък който иска да провери фактите!

Уважаеми колеги, госпожи и господа,

Във връзка с инициативата за организиране на петиция за съхраняването на стандарта за усвояване на книжовен български език в Закона за народната просвета в качеството си на председател на Комисията по образование и наука в 40 НС споделям гражданската ви ангажираност по тази изключително чувствителна тема.

Като политик, а преди това като човек ангажиран пряко с българската просвета и един от хилядите български учители, винаги съм се водел от разбирането, че именно езикът изгражда личността и стои в основата на нейната идентичност. Затова, когато в началото на 2008 г. в Народното събрание от Министерството на образованието и науката бе внесен Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, в който се предвиждаше отпадането на стандарта за усвояването на книжовен български език, аз бях сред първите, които реагираха остро. Тези позиции съм изразявал както в комисията, ръководена от мен, така и в редица публични изяви, в това число и авторски статии (вж.в.”Труд” от 11.05.2008 г.).

За щастие с гласовете на едно огромно мнозинство народни представители от всички парламентарни групи, след дискусия, предизвикана от мен, предложението на Просветното министерство бе отхвърлено на второ четене.

Това са фактите. Предполагам си обяснявате силното ми огорчение от некоректните обвинения по мой адрес. Надявам се да сте разбрали – не само, че не съм автор на инициатива за отпадане на стандарта за усвояване на книжовния български език, но имам скромен принос за съхраняването му в Закона за народната просвета.

В заключение искам да ви уверя, че и занапред, още по-остро ще се противопоставям на всеки опит да се дискредитира статутът на книжовния български език, независимо кой би бил автор на подобни идеи.

Очаквам всички, които да се надявам поради недостатъчна информираност, са включили името ми в некоректни обвинения и коментари, след като проверят фактите, които излагам в това си обръщение, ще внесат корекция в позициите си в името на истината и справедливостта.

Лютви Местан, председател на Комисията по образование и наука в 40 НС

Велислава, много е мило, че тъй бързо сте "се свързала с г-н Местан". А ще бъдете ли така добра да ни кажете с какво по принцип се занимавате? Не намирам нищо друго от Вас в тази общност и ще се радвам да знам коя е причината, точно тази тема да ви накара да участвате в дискусиите ни. Моля да не ме разбирате погрешно - всеки, който го вълнуват проблемите на образованието е добре дошъл тук с мнението си, каквото и да е то. Просто когато някой идва да ни каже чуждо мнение, ни интересува защо го прави.

Инфо. за всички: току що ме се обадиха колеги от НПО, че Образователната комисия в НС ще започва обсъждането на законопректа Вълчев и мисли да покани освен синдикатите и МОН  (които са представени по дефиниция на такива обсъждания) и НПО-та на обсъжданията. Ако попаднем след поканените ще ви пиша специално да съберем обща позиция. Продължавам да смятам, че законопроектът, ако стане закон сега ще предизвика ужасни сътресения още тази есен - не заради униформите и дисциплината, а заради преструктурирането на етапите на обучение - което по този закон става факт от 15 септември, а не е подготвено по никакъв начин и няма да бъде по-подготвено на 15 сепетември.

Обещах по-горе, пиша. Поканиха ни на първото гледане на законопроекта в комисия - в сряда следобед. Вероятността на първо заседание да се стигне до слушане на мнение от "гости" е нищожна, доколкото виждам от стенограмите. Но, все пак слагам тук основните неща по повод този закон на които държа и които ще се постарая всячески да станат известни и ясни на комисията. Каня ви да добавите всичко което мислите, че е важно според вас:

1. Законнопроектът не определя целта на училищното образвоание и предучулщна подготовка. "Достъп" и "качество" са средства или основни принципи (според философията на управление, която е възприета в конкретната държава), но не и цел на самото образование. Целта на образованието е онова което дава на децата. И то трябва да бъде много ясно дефинирано в закона.

2. Законопроектът не урежда ясно и еднозначно отношенията между националните, местните и училищните власти в областта на образованието. Запазва се сегашното неефективно разпределение на отговорности и права, което е от години известно, че създава или ненужно напрежение или безотговорност.  Собствеността, вземането на решения, контрола върху системата, процедурите за третиране на всеки образователен случай на дете и правилата за отчитане и публичност на учебната институция трябва да бъдат еднозначно и ясно регламентирани в този закон, а не в друг и не в поднормативни актове.

3. Предвижданото преструктуриране на образователните етапи е необосновано от гледна точка на интереса на децата. Интересът на децата на България изисква основното образование да се завършва на 16 г., а не на 14. Това налага да се преосмисли цялата система на основното и средно образование и да се изработят нови учебни програми. Такива не са подготвени. Адекватната им подготовка изисква срок от минимум 3 години от началото на процеса до влизането в сила. Който и да е закон за училищното образование, който иска да въведе такава промяна, трябва да съдържа гаранция, че а) подготовката на нови програми може да бъде осигурена ресурсно и технически и б) времето за подготовка ще бъде не по-малко от 3 години.

Това са ми принципинте три неща имам още 15-ина важни по-дребни. Ще ги добавя м първия възможен мемент или ще пиша отделен пост, че тук става малко дълго.

Мария,

Аз проектозакона не го познавам в дълбочина (и ти знаеш защо, т.е. знаеш за отношението ми към всичко произведено от родните образователни "експерти"), за да се произнасям. Обаче първите ти 2 съображения вече стигат за анулирането на този "основен закон" за училището.

Според мен ще е хубаво да отвориш нова нарочна тема за събирането на мнения по тези въпроси.

 Продължавам да не разбирам какво се крие зад израза "отпадането на стандарта за усвояването на книжовен български език", изказан във връзка с чл. 16, т. 4 от ЗНП. Че нали си имаме стандарти - ДОИ, по които провеждаме обучението по учебния предмет Български език и литература? Съдържат се в Наредбата за учебно съдържание и са "разтворени" в Учебната програма.

Ето и позицията МОН по тази истерия.

---

ЗА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
28 април 2009 г.

По повод публикации и коментари в интернет и някои медии относно възможна отмяна на книжовния български език като задължителен, Министерството на образованието и науката изразява следната позиция: ... >> цялото >>

----

ЗА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
28 април 2009 г.

По повод публикации и коментари в интернет и някои медии относно възможна отмяна на книжовния български език като задължителен, Министерството на образованието и науката изразява следната позиция:

Книжовният български език е задължителен в българското училище и въпросът за отпадането на неговия задължителен характер и за каквото и да било омаловажаване на неговото значение никога не е стоял и не може да бъде поставян на дискусия. Този принцип е закрепен в действащия Закон за народната просвета и е доразвит в актовете по неговото прилагане. Той е потвърден и дори засилен в проекта на нов Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, който предстои да бъде обсъден в Народното събрание. Този проект създава допълнителни гаранции за пълноценното използване и усвояване на книжовния български език.

Законопроектът потвърждава действащото положение, според което обучението и възпитанието на децата и учениците в системата на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка осигурява условия за усвояване на книжовния български език. Нещо повече, този принцип е доразвит чрез създаването на нови разпоредби, които уреждат отделни негови конкретни проявления:

• Въведено е категорично изискване в училищата и детските градини да се използва книжовният български език (чл. 5, ал. 1).
   
• За първи път е въведено изрично законово изискване учебниците и учебните помагала да се съставят на книжовния български език, както и да осигуряват условия за неговото усвояване (чл. 93).
   
• За първи път е уредено и нормативно задължение за учителите да преподават учебния предмет на книжовния български език. (чл. 183, ал. 2).
   
• Всеки учител е длъжен в общуването си с децата и учениците да използва книжовния български език, както и да ги подпомага да усвояват книжовноезиковите норми (чл. 183, ал. 2).

Какъв език е използван до момента в училищата и детските градини???

От как се помня, все на български говоря, а откакто работя с деца, все на български говоря с тях и то на книжовен български. Северозападния диалект ми е втори матерен, но държа да подчертая, че ако ми се случи да го използвам, то е само в специални случаи и то само, ако искам в обикновен разговор с възрастни хора...

Ето тези въпроси ме вълнуват......Светът не започва от утре за днес.

@iskrenarabadzhiev и кое точно Ви доведе до това изключително мъдро умозаключение? Бъдещият ЗУО или действащият сега  ЗНП по кой начин регулират поведението на депутатите? Аман от мятането на всеки обществен дискомфорт като вина на училищата и детските градини. Аман наистина.

Слушах авторите на петицията от преди година персонално пред НС и МОН вчера да обясняват, че нямат нищо общо с настоящата кампания използваща тяхата петиция и своя лъжа. И не пожелавам на никого, който е имал доблестта да направи честна гражданска камапания за каквото и да било, да се окаже в тяхното положение - употребен от неизвестни хора с неизвестни мотиви.

ПП. Слушах също българския гражданин Местан да говори по-добър български от българската гражданка Атанасова - бидейки и двамата депутати. Но това не е проблем нито на днешното нито на утрешното българско училище. Струва ми се, че едното училище остана като институция достъпна за гражданите и всеки гледа да си метне върху него претенциите. Не забелязвам в същото време да расте броя на хората, които предлагат помощ на училището.

Нинче, препратката не води до темата...

Вижте сега, аз също не съм запозната в детайли с прословутата петиция, но ми е странно, че изобщо се спори по този проблем (защото определено е такъв). Само прокарването на тази тема е недопустима. Моля ви, замислете се защо подобно нещо се обсъжда-та ние сме българи и логично изучаваме български език и точка по въпроса. Не стига, че депутатите се подиграват с народа, ами и това остава майчин език да се отменя като задължителен. И не ми говорете, че става въпрос за манипулация, тя си съществува от мноооого отдавна. Щом въпросният господин дори е защитил езика и едва ли не някой е решил да ни "пробва", защо не излезе кратко и ясно да се защити, защо пред медийте не отрича предложения проблем, защо след като казвате, че не е предлагал подобно нещто медийте дълбаят и всеки си трае. Нищо случайно няма, вярвайте ми, а това е поредната глупост на управляващите, които межу другото сами сме си избрали (това е малко по-друг въпрос). Почти съм сигурна, че законът няма да се приеме (пази Боже, само това остана!), но как може въобще да се повдига. Не е смешно, не е трагично, направо е скандално. Не мисля, че Местан няма нищо общо, напротив, доста хора са, ако беше само той, пак по-добре щеше да е. 

По отношение на петицията също да не говорим. Искаме да направим нещо в полза на самите нас, но нали всички знаем-"хубава работа, ама българска!". Прави се петиция в защита на книжовен български език, следователно най-малкото е да пишем на кирилица и без правописни грешки, нали така?! Какво се получава обаче-поне 45% (да не кажа половината) пишат на латиница, а за правописните грешки просто нямам думи. Не казвам, че съм перфектна, защото не е вярно-няма идеални хора, но се старая да пиша и говоря правилно и да се уча от грешките. А то какво се получава-след като сега все още има хора, които пишат например "във нас", представям си ако езикът стане незадължителен колко по-неграмотни ще станем. Възмущение е "меко" казано!

Бойка, пак не разбирам - кой застрашава книжовния български език? Нали за това е цялата дискусия. Че без никой нищо да е направил - се пръкна интернет кампания използваща социални мрежи и основана на лъжата, че НС е взело решение в този смисъл през март 2009 г., която използва чужда петиция от 2008 - чието искане вече беше изпълнено?!

Аз лично съм в потрес - вместо да ни шокира, че някой се опитва (и успява, като гледам как върви дискусията въпреки многото факти събрани тук благодарение на усилията на Куини) да ни излъже за нещо ние търсим "добрата страна" на подписването на вече успяла петиция или създаването на нова? За какво точно? За коя грешка на коя институция? С петиции не се управлява общество.  С петиции се посочват грешки на управляващите или нови области от обществените дела, за които още няма норма, а е нужна такава.

Да, не си харесваме управлението изобщо. Не може ли да пишем и подписваме петиции за реално несвършение или незаконно свършените от него неща? Защо го правим по отношение на измислени грехове, при положение, че имаме богат избор от извършени такива? Ей това, ако някой ми го обясни ще съм му признателна до живот. За сега се  сешщам само за една доста депресираща причина - много по-лесно е да цъкнеш подпис под вече направена петиция в интернет, пък ако си е 257 453-ия "подписал" някак имаш чувството, че сте много и сте прави. Да, ама не. В случая, са прави тези които са те излъгали, че правителсвто и парламент са правили нещо лошо с книжовния език. И са прави в едно - цъкането решително доминира над мисленето на българите. С малко "патриотичен" целофан можеш да им увиеш и копчето за стартиране на ІІІ Световна. Ще го цъкнат. Иначе по изборите - все повече обичат да ходят за гъби.

Ако днес някой ни пробва как кълвем въдичката на петиция, която не се опира на факти, а на измишльотини, и подписите, както виждам, вече са станали 166782, утре може да ни вкара в сериозен конфликт. Може и кръв да се пролее, и жертви да има, ако продължаваме да не ползваме главите си с основното им предназначение.

А Истината? Тя не е ли най-важна от всичко? Защо продължавате да се подписвате под нещо невярно? Защо?

Куйни,  :)

Не се плаши, моля те.

Всички тези стотитици хиляди подписa в подкрепа на измишльотини искат да ни кажат нещо важно. (Поне на нас - хората, които си задават някой друг въпрос в повече.) Може би искат да ни кажат някаква истина, за която не сме си давали сметка. Или пък искат да развенчаят някой мит, в който сме вярвали сляпо и поддържали гордо...? ...

Е добре, аз чувам ясно какво ни говорят. Ясно и категорично, и без завъртулки! Обаче няма да ви го кажа, защото всеки, имащ уши за тези работи, може да го чуе сам (стига само да се заслуша), а на другите - няма смисъл да им говоря. Това е: слушайте какво ни говорят тези подписи!

Затова реагирам.

 Аз съм много доволен от учителките на дъщеря ми в детската градина. Най ми бе гот ,когато отивах вечер да я взимам  и на поляната децата като свободни молекули бягаха и си играеха.Тогава ми минаваше всичката умора от деня.Да ги наблюдавам ми  бе такова удоволствие ,че последни си тръгвах ме винаги.

Понеже споменаваш бюро, та се сетих за първата ми колежка с която работех преди години. Тя обичаше да казва: Ние не работим с бюра. Стане 17 часа и заключваш бюрото. Каквато останала работа, може да се свърши и утре...А децата не можеш "да заключиш", не може да отговориш на днешния въпрос утре, защото може да е късно. Някои неща се вършат в този даден и не в друг момент. Така е и с децата. Имат ли необходимост от теб днес, трябва да им се обърне внимание точно днес. Та в този ред на мисли...

Далето, ей това ++++++++++++ са множеството плюсове които бих сложила на поста ти, ако можеше по много и ако не бойкотирах системата за гласуване с надеждата постепенно тя да изгбли всякакво значение.

Искам да питам нещо леко налудно, но според мен супер важно: има ли според теб начин така да се селекционират студентите, които ще стават учители, че в професията да попадат само хора с твоята мотивация да я упражняват (или поне да са над 80% тези хора)? Разни мъдри хора (малко на брой) са им казвали, че не може освен в изключителни случаи да се прецени един 18-25 годишен човек дали я може тази професия или не. Други, не по-малко мъдри (но също толкова малко на брой) са ми казвали, че решението е да се обособи първоначалното обучение на всички учители в отделна специалност и най-добре в отделно ВУ (както е в много развити държави от ЕС впрочем). Аз си нямам още мой отговор на въпроса, но много ми се иска да имам.

Да се научат да се изразяват, да спорят, да изказват спокойно и без притеснение мнение, да се чувстват значими и важни и най-вече от тук-да имат и оправдано самочувствие...

Аз бих казала: Why not? Според мен е напълно приложимо при нас, разбира се като се установят определени правила предварително.

Дори гледах едно от клипчетата, в което се работеше в специален клас.Стори ми се, че с едно от децата работше друг възрастен...може би родител? Не знам.

На днешните ученици отдавна им е безинтересно когато учителят просто разказва урока.Лошото е, че (поне моите наблюдения са такива) отивайки в 5 клас изведнъж се налага часовете им да минават скучно.Този метод, който видях е добър, защото с участието на децата вниманието им  се задържа и информацията повторена няколко пъти остава в паметта им.

Харесва ми.Ще го опитам.

Много е шумно и това намалява способността за концентрация.

 Всяка концепция върви в комплект с някакъв жест?! Не ви ли се струва, че децата губят твърде много ресурси за да следват точно жестовете на учителя, вместо да се концентрират в осмисляне на думите му?

Лекциите са най-неефективния метод за учене. Но не всичко, което ги замества е по-добро решение.

Хм, би могло да се използва за заучаване на определения.Например по Български език...и не само.

Освен това, мисля, че учениците трябва да свикват да се концентрират и в по-шумна среда (мое мнение), защото занапред рядко някой ще се съобразява с тях и да пази тишина...

 Както и да е, ще е трудничко, но това ще го пробвам.

И мен ме уплаши шума. От друга страна Розов изгрев казва, че се търпи от учител. Та ако и от учениците се търпи може и да не е толкова страшно. Но не трябва да са повече от 16 според мен. Иначе учителят няма как да проследи процеса в двойките. А ако не може - и обучителния ефект - няма да може да контролира. А нали това му е съществена част от работата.

Другото, което ми е любопитно да кажете е като говорят едновременно децата в двойката, това дали е общуване наистина?

Иначе таймингът много ми хареса - 4 минути обяснения - някаква практическа проба от стнана на децата - после пак .... дозирането изгрлежда е подходящо за деца на тази възраст повече отколлокото 40 мин. нови знания.

Колегите учители знам какво чувстват, защото съм се докоснала до най-болезнената тема, така често дискутирана и в БГлог.нет. Най-голямата ни болка на нас, учителите, е не, че държим на всяка цена да получаваме уважение в работата си, а защото не можем да намерим решение на задачата как да работим успешно без него.

Болезнено, но съвсем вярно. Точно тези мисли и чувства все по-често ме изпълват и разяждат а предполагам, че не само мен. Как да опишеш чувството на безсилие да свършиш работата си качествено, да стигнеш до сърцата на децата и да им дадеш всичко от себе си, като те пристигат в училище "програмирани" да не ти вярват и да те гледат под лупа? Как да убедиш родителите, че само заедно с тях, само чрез сътрудничеството си може да направите най-доброто за децата им, като те са по-склонни да вярват на роднини, съседи, колеги, медии, които винаги имат "компетентен"коментар за учителя и работата му.

А да споменавам ли за училищното ръководство, което в това време на делегирани бюджети и финансова зависимост от броя на учениците в училище благо те съветва да не си чак толкова стриктен и взискателен и да не ги товариш чак толкова, защото децата ще вземат да не те харесат или да не харесат училището. А как се учи без да се потрудиш?

Тази горчилка се наслагва и тя ме кара все по-често да се замислям - дали да продължа с професията, която преди повече от 20 години с любов избрах и работих или да отида да чистя тоалетни в Англия. Опитвам се да преценя дали тогава много ще променя статуса на отношението на обществото към мен. Не съм сигурна, че ще почуствам промяна.

Така ще освободя място за нови, свежи кадри, които може и да са по-компетентни, по-кадърни и по-качествени. А ако няма такива - да си ги поканят от Третия свят.

Новите, свежи кадри ги няма никакви, защото в такава обстановка е много трудно да се издържи. Ние поне имаме опит, който ни помага реално да преценим на какво се дължи чувството ни на безсилие и да продължаваме да търсим изход. Но младият учител с постъпването си на работа се стряска от огромната пропаст между теорията и практиката, която вижда. В университета никой не те подготвя как да работиш с "програмирани" деца. С деца, настройвани негативно от родителите.

Учениците пречупват нещата през личността на учителя и отношението им към него е определящо за успеваемостта им. Освен това училището има и други функции освен образователни - то е социална среда, в която се формират и изграждат характери, създават се групи на общностен принцип.

Ние общуваме помежду си постоянно, говорим на всякакви теми. Следователно представяте ли си как би се вписало неуважението (липсата му за мен означава същото) към учителя в такава обстановка? Би се създава една много напрегната обстановка, която всъщност се наблюдава вече на много места.

19

Изчезна ми един  час..какво става...в горния пост часът е 12.38!

Сега е 11.48.....

Част от родителите, които даже се гордеят, че възпитават децата си да не вярват на учителите и да бъдат критични към работата на преподавателите си, просто не знаят какъв тежък отрицателен ефект върху цялостното израстване на децата дава тяхната криворазбрана родителска обич.

Всъщност, както има един учителски лаф - децата в ролята им на ученици са наши за няколко години, но са деца на родителите си цял живот.

Нинче, повредата не е само при теб. От известно време часовникът на сайта е доста напред. Не знам сега, като сменят времето, дали няма да се напасне.

Между другото, аз много се вра из руските образователни сайтове и въобще из руския интернет. Как досега за всичките тези години не попаднах на обидно изказване по адрес на учител или на руските учители въобще! Можеш да видиш в руския нет всякакви простотии - подигравки с политици като Путин, порно на килограм и т. н., но никой не плюе по адрес на учителите. Никой! Но защо? Защото руснаците за разлика от нас съхраняват ценностите си.

С учителите наистина е по-различно, ако сигналите от къщи са в посока на неуважение към учителя - тогава детето ще е предразположено към неуважение. Но пък си спомням аз като бях ученичка. Най-строгите и взискателни учители, които показваха най-голям професионализъм, тъкмо те печелеха уважението на учениците.

Искам да кажа, че работата не е в децата, а във възрастния, който стои срещу тях. Децата усещат искрената загриженост за тях и истинския професионалист.

Това са размишления на човек, който няма деца-ученици, и затова не са съобразени със сегашните условия в училищата.

Здравейте, аз съм учител. Абсолютно съм съгласна с изказаните от Куини неща и коментарите. Но искам да добавя, че съм и родител на 2 деца - на 5 и 7 години. Малката учи в детската градина на селото, а голямото дете е ученик в елитно градско училище.

Аз съм учител, както вече съм писала в селско ромско училище.

Уважаеми колеги, всички вие които пишете в този блог - поклон пред вас. Поклон пред вашият труд, интелигентност, амбиция, жар, ентусиазъм.

Уважаеми колеги, знаете ли от къде идва "неуважението" и проблемите. От там, че такива като вас са твърде малко в нашите училища. Писала съм за проблемите с моите колеги.

Самата аз съм се сблъксвала с неуважението от страна на родителите.

Но искам да попитам какво уважение очаква един учител, който е излязъл в работно време в двора на градината за да си купи чорапи от минаваща ромка заедно със своята колежка и лелката от детската градина и е оставил безпризорни 30 деца на възраст 3- 7 години.

Какво уважение да очаква учител/възпитател/, който е оставил безпризорно 5  деца  седнали на стълбите пред училището, а с останалите провежда занимание?!

Какво уважение очква учител от детска градина, който обучава общо 7 деца - 5 българчета и 2 ромчета и изнервен от държанието на малките ромчета крещи: " Вие не сте деца, а идиоти".

Извинявам се, но мога с часове да изброявам такива случаи.

Така, че всеки си заслужава и благословията и проклятието.

Ако има учители, които не са си на мястото, родителите нека да сигнализират и да предявят своите претенции към директора, който единствен има право да освободи учителя от работа като крайна мярка.

Не, не смятам, че за чужди грешки и недомислици трябва да е изкупител цялото ни учителско съсловие.

Но ще настъпи време, когато ще осъзнаем колко сме загубили с нашия, може би изкуствено създаден, манталитет. И тогава ще започнем да се връщаме към добрите ценности, които никога не остаряват. Една от тях е да уважаваш другия до теб. То значи да показваш, че го приемаш по добрия начин.

Скъпа Корали77, разбирам те напълно но не мога да се съглася с теб. Да, сред нас учителите има всякакви хора. Има професионалисти, отдадени на работата си и децата с които работят, има и хора, които работят добре но общо взето не се преуморяват твърде много и приключват работния си ден с последния звънец, има и случайно попаднали персони (всички знаем -"Ами не ме приеха където исках и какво да правя - станах учител/ка"). Може би такива случаи имаш предвид и ти? Но..........в коя професия няма случайни хора? И защо най-нечитавите да оформят отношението към цялата общност и по- страшно - към училището като към институция? Не, не мисля, че това е причината (т.е. ние да сме си виновни). Убедена съм, че вината е в тези които години отправяха такива послания към обществото, промивайки мозъци на поколение след поколение.

Миналото лято бях за кратко в Англия и по стечение на обстоятелствата това беше времето, когато свършваше учебната година. Знаете ли, че навсякъде в магазини, павилиончета, супермаркети в този момент се продаваха малки сувенири, картички, дребни подаръчета и всички бяха с надпис: Thank you teacher! Ето какво чува английския ученик в края на учебната година - Благодари на учителя си, той / тя го заслужава.

Е, когато нашите ученици започнат да получават такива послания, когато нашите медии, включително Интернет (Куини е съвсем права за руските сайтове, там няма лесно да намериш злоба по адрес на учителите и училището) променят внушенията, които излъчват, когато целия ни политически "елит", не само управляващите си дадат сметка коя е правилната политика по отношение на образованието - тогава ще стане.

Доста се разпрострях а нямах такова намерение, но това Ние си го заслужаваме. наистина може да ме извади от релси. За мен, тази позиция е комплексарска (извинявай Корали, нямам предвид конкретно теб) и с тая позиция просто трябва още малко да се понаведем, та и който не ни стига да ни стигне и посрита.

По някакъв повод бях писала,че тогава се върнахме крачка назад и сега сме точно в крачката назад.Отново завоюване на позиции,но с кого?

Образованието е и обучение,и възпитание.Това е процес в който  има три фактора- родител,ученик/деца/,учител ,родител.Родителят е от двете страни.Прекъсне ли се връзката,прекъсва се процеса.Децата,учениците са първо на родителите си,след това на учителите си.

Корали,и друг път съм чела твои неща,но досега се въздържах от коментар.За много неща си права.Когато си и родител,и учител е много различно.Ако си и отдаден на работата си учител,а се сблъскаш с подобна несправедливост,боли....

Аз съм в подобна на теб ситуация.Работя в детска градина,детето ми посещава детска градина.От общо четирите години предучилищна възраст,чак сега на четвъртата се чувстваме добре,след като сменихме градината,а причини имаше.

Разбирам колегите,които споделят нередности с които се сблъскват в образователната сфера.Разбирам желанието да кажат на висок глас болката си и не бива да бъдат упреквани.Може би когато всички заедно и открито извадят картите и ги поставят на масата да се получи и някакво разрешение на проблемите,защото ги има.Не бива,като щрауса,да си заравяме главата в пясъка и да си мислим,че след като не го виждаме проблемът,той не съществува.

Болката и горчивия привкус идва обаче от това,че всички упреци към учителското съсловие ги приемаме като лична обида.Това,че "ти"не постъпваш така,не означава,че не се постъпва така по принцип.Говоря хипотетично в случая.

Пък аз мисля (и се надявам да не засегна някого), че вече нямаме учителско съсловие. Замислете се - към кого би се обърнал тревожният родител, виждащ някакъв проблем с професионалната компетентност на учителя на своето дете, така че нещата да се изяснят и поправят (ако е нужно) между възрастните без детето изобщо да "навлиза" в темата. Замислете се също - да каква степен родителят разбира и откъде би могъл да научи какъв е цялостния план на образователно-възпитателната дейност, в която детето му участва всекидневно(само тук в тази общонст има поне 10-ина поста с такива истории с абсурдни резултати)? Кога, кой и как му обяснява вашите специфични цели и методи на работа, които за неучители хич не са самоочевидни, че даже и между отделните корпорции сред учителите не се познават добре? Кой се грижи за етичните норми във вашата професия? Как децата, които оценявате научават критериите за оценяване, които прилагате спрямо тях и кой им обяснява защо разните учители с които се срещат всеки ден в различните часове имат различни критерии за оценяване? Това с все съшествени въпроси, от които зависи доверието към училището. И отговорите им не могат да бъдат давани от всеки учител поотделно. Фактът, че висят отворени, показва, че няма нищо на мястото където "всички учители заедно" мислят, правят, отказват за правят нещо.

Пак да повторя - в гореказаното няма никаква емоция и упрек към никого. Просто такава ми изглежда картината. От това, че има 80-90 000 професионалисти, наети с договори за учител, не следва автоматично че има учителско съсловие.

Мили колеги, още в началото написах - поклон пред вас. Пред вас, които пишете тук. За съжаление такива, като вас са малко - и това не е е комплимент.

От друга страна главната вина за това "дередже" на учителя е в "блестящата" политика на държавата по отношение на образованието.

Да ви кажа само - в детската градина на дъщеря ми - директорката е сестра, а учителката съпруга на един от "най- влиятелните " общински съветници в местния парламент и в градината работи половината рода на въпросните богоизбрани. Какво да очаквам ?...

Детето ми ходи на градина в селото, защото в града няма места. Главния експерт в общината в града е шеф на първата детска градина в този град. Е, как да очакваме, че ще има места?... Нали и те трябва да ядат хлаб от частен бизнес.

И накрая да завърша - държава, в която учителя се моли на ученика да учи, а  работодателя на работника да работи - НЕ Е  ДЪРЖАВА!!!

И Мария,мисля,че няма място за сърдене.Този е начинът-открит разговор,без за-воалирани мисли.Ти да си го мислиш,но да не го казваш,само и само някой да не се обиди.Каква полза,след като го мислиш!!!По-добре е да се казват тези неща,за да се търси пътя....

Всички образователно-възпитателни проблеми възрастните би трябвало да могат да разрешават, ако имат добро желание. Засега по въпроса с етичните норми мога само да припомня, че се въведе етичен  кодекс за работа на учителя с децата. Оценките пък сме длъжни да обосноваваме пред учениците - това изискване също е въведено.

Само че, за да се изгради доверие към учителя, и това не е достатъчно, защото, според мен, първо трябва да е налице желание за оказване на взаимно доверие. А такова май липсва по принцип.

Колко е удобно да си тъп и некадърен!

Никой не иска нищо от теб,

защото знае, че нищо не можеш

Ако случайно свършиш за две пари работа,

всички го забелязват

Товарят този, който може!

Естествено той  прави  и повече грешки,

за това си  го отнася

При това всяко негово постижение

се приема като нещо нормално

Мария, директорите според трудовото законодателство представляват друго съсловие, с други интереси и дори да имат учебни часове, нещата са много различни. Малко са директорките като моята, които не са забравили откъде са тръгнали и проявяват разбиране.

Ми Кунини, може би ще дойде време да си сменя мнението, но досега не съм виждала читав директор, който да е бил кофти учител. А тези, които най-ме възхищават имат към децата отношението, кото имаш ти към твоите второкласници, нищо че си нямат "техен" клас. Вярно е, че не от всеки добър учител се получава обезателно добър директор, но от кофти учител - никога не става добър директор изобщо.

ПП. По трудово законодателство и аз съм в друго съсловие, различно от това на 4-мата ми колеги. Ма според живия живот - а сме се оказали в различни съсловия, а ни е закъсала работата. На секундата. ;-)))))))).

Проблемът с липсата на съсловие е именно в това - съсловието трябва да определи какво е "добро ниво" за неговата професионална област. Няма кой  друг. Т.е. може да има желаещи, но няма да се получи.

Няма съсловие = няма мерило за добро ниво = всеки си има своя си система за преценка = всички са еднакво добри или еднакво лоши.