Онова, което ме притесни, бе всеобщото мнение, че едни учебник е по-добър вариант от сегашната възможност да избираш измежду няколко варианта по един предмет. Струва ми се изказаните доводи по този повод, че в някои учебници, например по физика, липсвали два дяла, могат да бъдат разрешени и не чрез такива кардинални промени. Един учебник не унищожава ли правото на избор и възможността авторските колективи да се конкурират по между си, като така създават по-стойностни продукти.

 За съжаление не можах да дочакам края на обсъждането, но силно се надявам, че мнението на обществеността този път ще бъде взето под внимание.

Когато общуваш с другите, отделяй внимание за тях. Нищо не ти струва да ги похвалиш. Обръщай внимание на интересите им. Постарай се да спечелиш чувствата им и тогава обсъждай доводите им. Всички обичат да бъдат с добър слушател, който умее да ги окуражава.

Изгода за сметка на другите! Това е само илюзия за успех!

Тези и други добри и мъдри съвети прочетох снощи в един клип, на който попаднах случайно. Подписвам се под тях, защото в различни етапи от живота си съм стигала до всеки един от направените изводи.  

Особено силни са следните формули:

Животът е пример за взаимодействие.
Победа или победа - търси се взаимната изгода.
Победа или загуба - аз печеля, а ти губиш.
Загуба или победа - аз губя, но ти печелиш.

Двете упорити взамодействия – победа или загуба,
завършват винаги със загуба или загуба.
Резултатът е отмъщение или равнодушие.
За някои победата е да се почувстваш, че си над всички. (Огромна грешка!)

А всъщност - с желанието си да бъдеш над всички - не си никакъв победител!

Ето и самия клип.

Да припомня, че Вторият час на класа беше отпуснат като месечна сума, която се заплаща за:

1. Работа с учебна документация;

2. Работа с родители.

На горното основание парите не се изплащат на всички учители, а само на класните ръководители. Което значи, че всеки класен ръководител, който съвестно изпълнява горепосочените задължения - да попълва учебната документация и да работи с родители, трябва да получава въпросната месечна сума, която е в размер на 18 лв.

Да, ама не, особено след въвеждането на Наредба № 1/4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, която можете да си я дръпнете оттук.

Ще обясня какво имам предвид и ще съм ви благодарна, ако споделите дали и при вас се наблюдава същото положение.

Всички ние отлично знаем, че като класни ръководители не можем да не си свършим работата по документацията, а (особено при началните учители) срещите и разговорите с родители често пъти са дълги и напоителни, провеждат се преди и след учебните часове, в междучасията, не само в работни, но и в неработни дни, очи в очи, по телефон, мейл и т. н.  

И така, днес попаднах в следната абсурдна ситуация. От миналия месец в нашето училище са въведени бланки за лекторски часове, в които класният ръководител вписва Втория час на класа, както го е обявил в графика си от началото на срока. 

Попълвайки бланката, се оказа, че за месец март от общо пет възможни часа ще ми бъдат заплатени само два, защото в моя личен график провеждането на Втория час на класа се пада в сряда. Едната сряда беше Националният празник, другата – патронен празник, а третата – спортен празник. Което значи, че от определените по наредбата 18 лева за месеца ще взема някаква малка част.

Влязох в стаята на пом-директорката, която е усмихнат и ведър човек, с когото всичко можеш да си кажеш открито, без да ти се разсърди, за да й споделя какво мисля по въпроса. В полушеговит дух разговорът, който проведохме, беше горе-долу следният:

Аз:

- Идвам да попитам дали е вярно, че ако Вторият час на класа се пада в неучебен ден, той не се заплаща.

Тя:

- Да, вярно е.

Аз:

- При мен през месец март, по график, Вторият час на класа ми се пада в три неучебни дни и съответно излиза, че няма да ми бъде заплатен.

Тя:

- Да, точно така. Не е трябвало да го пишеш в сряда и нямаше да загубиш парите.

Аз:

- Вторият час на класа не е ли заплащане във вид на конкретна месечна сума заради работата ми като класен ръководител? Тоест - за попълване на учебна документация и за работа с родители? В началото на учебната година, когато правехме графиците, той не зависеше от фиксирания ден.

Тя:

- Да, така беше, но от януари има една наредба, според която той се заплаща само, ако е учителят го е провел в същия ден, както е даден по график.

Аз:

- Ми добре. Излиза, че в дните, когато не ми го плащате, мога да не попълвам учебната документация.

Тя:

- Ако ти не я попълваш, тогава ние ще те накажем и даже ще ти удържим от заплатата.

Аз:

- Сериозно?! В такъв случай смятам, че са нарушени трудовите ми права и ще протестирам.

Тя:

- Заповядай! Протестирай! Можеш, ако искаш, да облепиш цялата стая в плакати, но това е положението.

Аз:

- О! Че ръководството на училището какво общо има с цялата работа!? Ще отправя протестите си не към него, а към авторите на наредбата.

Така че, мили колеги, излиза, че размерът на сумата, която получаваме за Втория час на класа, не зависи от свършената работа, а от избрания ден от седмицата, който сме вписали в графика за консултации. Който колега е бил хитър да сложи в графика си Втория час на класа в такъв ден от седмицата, който да не е неучебен, ще получи цялата сума за работата с учебната документация и с родителите - която работа всички ние, като класни ръководители, вършим! - но който, като мен, не е съобразил този момент, ще бъде лишен от част от парите заради някой „умен” законотворец в нашата държава.

След снощната ми среща с един приятел, дошъл от Щатите, за да се видим, който правейки сравнение с положението там и тук, каза, че ние, българите, творим ужасни закони, и след днешната ми случка, почвам да се питам кога ли ще научим да създаваме справедливи и умни правила и разпоредби? Не за друго, а защото в един нормативен акт всички текстове трябва да се подчиняват на изискванията за логичност, справедливост, правилност! Вместо това постоянно се натъкваме на примери, които ни убеждават точно в обратното.

Пишех това през лятото на 2005 г.

Оттогава някои неща се промениха, Проектът на активното гражданство за по-добро образование порастна и прерастна в Новото образование, но памфлетът си остава актуален.

_______________________________

Нямаше начин да не попадна на потвърждение на твърдението си, че е най-добре да върша нещо обществено-полезно дори с риск да бъркам, отколкото само да задавам и аз въпроси от типа "Как да стане? Какво да правим?". Нямаше начин!

И от къде ми идва потвърждението? От - внимание, внимание! - Ноам Чомски(!), който за пореден път предизвиква еуфория у мен с гениалната си  формулировка на нещо мътило дълго съзнанието ми. Цитирам по памет:

"Когато съм сред хора "с претенции" често чувам някой да казва : "Кажете какво трябва да правим!". Публиката очаква да й доставя гениалното си решение,  но не се задоволява с простия отговор, че трябва да намери съмишленици, заедно с които да работи усърдно за реализирането на идеите си. Не! Очакват сензационно магическо решение. Аз обаче съм убеден, че всеки добронамерен човек при положение, че наистина желае да работи за положителната промяна може сам да намери начини и да действа за разрешаването на даден проблем.

Виждате ли, при моето посещение в едно от най-бедните градчета на  Масачузъц, в една перфектно организирана среща от хора, правещи наистина от нищо нещо, никой не ме попита "Какво да правим?". Там където хората имат желание и наистина вършат нещо въпросите към мен са други: "Ето, ние правим това и това. Какво мислите за нашата работа?". Това е и единствения подход който би могъл да доведе до положителни резултати. С работа! Без гаранции за успех и с риск да се правят грешки."

ПрАГ за по-добро образование е опит - мой и на половин дузина великденци - да помръднем  нещата към по-добро. На страницата на проекта ще намериш официалната формулировка и любезна информация за какво става въпрос.

Аз от своя страна вече мога да формулирам първите си впечатления от мненията на близо 80-те участници. Първото от  тях обаче е едно ужасно съмнение, че аз и съмишлениците не сме успeли да се изразим достатъчно ясно. Въпреки, че мъдрихме десетки дни и нощи тия пусти текстове, архитектура, инпут, аутпут (извинявай за чуждиците). Но факт е, че много от хората не ни разбират... Човек, който е размишлявал и е търсил изход на поне един проблем, изглежда разбира. Другите - много интелигентни, много начетени, многознаещи  пишман-мислители се надпреварват да демонстрират интелекта си, пропускайки нещо съществено: да прочетат упътването към проекта. Пишат ги едни ..., ум да ти зайде. В изблик на гняв и известно отчаяние спретвам този памфлет:

--------------------------------------------------------------

- Абе земляк, виждаш ли с очите си, усещаш ли със сетивата си, че има някакъв проблем с образованието? Да или не? 
- Да, да ... 

- ОК, вървим нататък: Виждаш ли ги тези четири категории хубостници, от които зависи образованието (учениците, учителите, системата, родителите)? 
- Да, виждам ги. 

- Много добре! Тоя проблем, дето си го съзрял, джанъм, е повече проблем за учениците или е повече за учителите? Или е проблем за родителите? Или цялата система куца?
- ... Системата. Системата!

- Като е системата, ей тука нà, щракни! Това, дето ти е пред очите и дето го усещаш така силно със сетивата си (проблема, де), сред тези тука ли е? Да или не?

- Абе-е-е-е-е ...

- Гледай хубаво!
- Абе, то тука е и не е тука.

- Не дрънкай глупости, ами ми кажи тука ли е или не.
- ... Ето го: "учебниците по един предмет са многобройни и това създава объркване" . Тя щерката пет дни се чуди по география от къде да чете. От учебника на другарката Станева или от оня на ... (Гаврилов ли беше Георгиев ли беше?), дето лесно се чете, ама не е удобрен много от министерството...

- Браво! Я, щракни тука в тази килийка ... А така. Сега ей тука напиши какво мислиш, че трябва да се промени (внимавай, че после ще те питам кой точно да го направи!), та да не се щура повече щерка ти като улава пет дни, ами да учи по най-хубавия уебник, да учи и научава.
- Абе, то ... Много неща трябва да се променят. Ти знаеш ли Станева какви връзки има и колко пъти някакви си там активисти се опитват нещо да направят, ама нà.

- Чичо, моля ти се, напъни се и напиши, без да се отплесваш много от темата за учебниците, какво щеше да направиш ТИ ако беше министър или министър председател, депутат, инспектор, директор или съдия.
- Абе, вие юпитата сте много интересни! Като толкова много сте учени и като толкова много знаете, що не кажете вие как да стане, пък да го направите, ами мене питате дето ту ...

- Чичо! ...
- ...тука се трепем като ...

- Чичо! ЧИЧО!!! Айде майната ти, че ми писна!
- ...!?! ...!??

***

- Заповядайте, госпожа. То май сме набори, та предлагам на „ти” да си говорим?
- Ами ... може. 

- И ти ли за образованието?
- Да. Като гледам и други чакат да си изкажат болката.

- Хайде по същество, че да има време и за другите.
- Да, да, по същество: мисля че заплатите на учителите трябва да се вдигнат, че са заприличали на просяци. Сина ми разправя, че по литература учителката даже ... доста нечистоплътна била, а те децата ги усещат тези работи и уважението им към учителката изчезва. Бедни са и като трябва да мислят как да свържат двата края ...

- Ама, сигурни ли сме, че като имат някой лев в повече ще са по-... чистоплътни и по-авторитетни?
- Мисля, че да. Ама, като се замисля той учителя по рисуване също е беден, но спретнат и чист е, а оня по математика дава и частни уроци (значи някой лев в повече има), ала и той удърпан се носи и децата ...

- Виждаш ли? Не ще да е заплатата само.
- Не е само заплатата, то се знае, ама като са бедни ...

- Наборе, всички само за пари плачат. Питай един таксиметър дали му стигат парите, да видиш какво ще ти каже. После една касиерка и един учен питай, и един чиновник. Друго да предложиш как да го вържем за по-високите заплати?
- Ами ... да имат повече пари, за да се самобучават.

- По коя логика, любезна? Според кой механизъм повечето им парички за самообучение ще отидат, вместо за екскурзия до Грция, примерно?
- Ами ...

- Наборе, благоря ти! Хайде, че виждаш ли опашката.
- ...? ...?! ...

***

- Здравей момиченце. За училище ли ще си говорим? В кой клас си?
- Да, за училище. Аз очквах да видя един великденец издокаран като Милен Велчев, а то ... Осми клас съм ... Не мога повече да понасям тоя рекет по география. Работата е, че Попов – учителя – само се лигави и подарява тройките, а нас по-старателните рекетира да му ходим на частни уроци, за да ни пише шестица. Мариана и аз обаче, така и няма да му стъпим в къщата. Всички виждат, че сме най-добрите,  аз обаче повече от 5+ не съм получавала. Все някакъв абсурден въпрс ще измисли да ме прецака. Бих се оплакала на директора, ама са първи приятели. Ще ме натирят в кучи ... нали се сещаш? А тази висока оценка ми трябва адски много, че искам в икономическия техникум да кандидатствам. Там с петица по география съм аут!

- Много неприятно. И какво предлагаш? Някаква идея?
- Не знам точно. Обаче ако имаше едно допитване до нас учениците, анкета или ... оценяване на преподавателите - като ония тестове с хиксовете – без много обяснения, но с по една оценка за „яснота на преподаване”, за „обективност на оценяване на знанията ни” и още два три подобни критерия. И ако информацията отиваше не при приятеля му директор, ами направо в училищното настоятелство, щеше да видиш как Попов ще спре да ми се надува защото настоятелството може да му „махне главата” когато си поиска. Разбираш ли?

- Момиченце, дай да ти стисна ръката! И да запретваме ръкави, че имаме още много работа за вършене! С теб ще преобърнем света!

- - -