Вместо вятър

Разкъсах си сънуването
на усещания.
И засънувах кораб
и пристанище.
Издуваше платна във  
вихъра на бури.
Строшени мачти и представи.
Разнищих предразсъдъците
до трески
и запотъвах...
Да се удавиш всъщност
е начало.
На вдишване на нещо...
вместо вятър.

ЧУДАТ, до ръбатост,
се спускам във гроба
по тънко въже, на стоманена скоба.
Под мен, мъртвецът тихо лежи-
забравил и грижи и злоба,
във спихнала кал, със разядени кости-
личи си, не се е подготвил за гости.

Ще ми кажат ли белите кости,
за какво е мечтал, за какво е тъжил.
Ще ми кажат ли очите кухи,
на какво са се радвали,
за какво са скърбили.
Ще ми кажат ли зъбите голи,
за усмивки, целувки, лъжи.
Ще ми кажат ли разпилените длани,
ласкави ли са били или зли.

Но... по тънко въже, на стоманена скоба,
пак поемам нагоре, към слънце и прах.
Слязох, живите да разбера в гроба,
но само въпроси

НАМЕРИХ И ТАМ.

.

“Деца,учителят каза:

Вземете си бележка,

урокът ще започне днес

с граматиката тежка.

В граматиката всеки знай

Членът се поставя на думите

                     в самия край,

         по ясни да ни стават.

За женски-та,за мъжки- ът

              набийте го в умът.

Французите слагат го отпред,

            ние го слагаме отзад,

      а турци,гърци,анадолци

                  слагат го навред.”
П.П.За съжаление-не знам кой е авторът-мога да кажа само,че това  текст на песeн

Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър когато приличам
да не гоня смеха на звездите.

Научи ме да бъда прекрасен.
Бяла приказка в детски представи.
Да съм твоя любовна украса
дето вечно за теб ще остане...

Научи ме да бъда начало.
Безкрая след мен да повеждам,
все едно, че е времето спряло
щом във твойте очи се оглеждам.

Научи ме да мога да дишам
със копнежа на твоите мисли...
Като свила, смеха да се свлича
и да пада по моите листи...

Научи ме за теб да остана
неподправен, какъвто ме знаеш.
И макар да съм някога рана
просто искам за мен да мечтаеш...

Аз без тенджера не мога,
тя свещенна е за мен.
Затова написах ода
и я пея всеки ден.

Тенджери различни има -
кръгли, плитки, алпака...
Тенджери за двама, трима
и за цяла махала...

Те във всеки дом са ценни
ако пълни са с храна.
Всеки бърза да погледне...
Тенджерите са мечта.

Чуйте тая моя ода,
тенджерите съм възпял.
В съдовете на народа
боб без мръвка е заврял.

Кокал в тенджерите няма,
той е вече поделен.
Постна супа има само
в тенджерата - съд свещен...

Р.Р. Текста може да се пее с мелодията на "Одата на радостта".

Не отпивай от чашата вино
без наздравица с мен.
Ти не си тук и аз не съм с теб,
но това не сме ние,
празни чаши с устни по ръба.

Вървя и по земя и по въже.
Не се страхувам даже и да падам.
Научих се въобще - какво ли не,
не се научих да живея в стадо...

Все някой се ядосваше на мен,
бях трън загниващ в нечие стъпало.
Не изневерих на светлия си ден
и слънцето бе, винаги начало...

И въпреки изстреляни стрели
към идеалите ми - огнено летящи,
в мен истината винаги кърви
и съвестта ми до червено дращи...

Такъв ще си остана до финала.
На своя стил, не ще изневеря.
Душата ми, желае да е бяла
с червените от истини петна...

Ще има още много аз да уча.
Учителят - живота ще ми е.
Лъжите знам, че са села без кучета,
а истините - шумни градове...