Стихотворение на седмицата 03.09. - 09.09. 2007; Хубава си моя горо - Любен Каравелов
ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ
ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО
Хубава си, моя горо,
меришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледа,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
меришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти,
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
сичко, казвам, понякогаж
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаж готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегът
живот се захваща.
Коментари